Майкъл Крайтън
Драконови зъби (35)

Следващия ден в Дедуд

Затворът беше изоставена минна шахта в края на града. Беше обзаведена с железни решетки и солидна ключалка. След като прекара нощта в ледената килия, Джонсън успя да види какво става вън, когато се съмна, и да проследи с поглед как кавалерията под командването на генерал Джордж Крук потегля от Дедуд в южна посока.

Извика към конниците — крещя, докато не пресипна — но никой не му обърна внимание. Никой не отиде при него в затвора почти до обяд, когато се появи съдия Харлан — пъшкаше и клатеше глава.

— Какъв е проблемът? — попита Джонсън.

— Пих повечко снощи — отговори съдията и отвори вратата широко. — Свободен си да си вървиш.

— Ами съдебното изслушване?

— Съдебното изслушване се отмени.

— Какво!?

— Черния Дик Къри се е пръждосал от града. Изглежда, е дочул какво се готви и е избрал по-добрата част от храбростта, както би казал Шекспир. Значи, няма смисъл съдът да заседава, щом Дик го няма, нали така? Можеш да си вървиш.

— Да, ама кавалерията вече има половин ден преднина! — каза Джонсън. — Никога няма да ги настигна.

— Така си е — съгласи се съдията. — Много съжалявам за неудобството, синко. Както изглежда, ще трябва да останеш с нас в Дедуд още малко.

Историята за инкриминиращата фотография на Джонсън и как не е успял да замине с кавалерията плъзна из града.

Тя имаше сериозни последици.

Първата бяха влошените отношения между Джонсън и Черния Дик Къри, Приятеля на миньорите. Всичките му братя сега се държаха открито враждебно към Джонсън, особено след като съдия Харлан като че ли изгуби интерес да назначи друго съдебно заседание за смъртта на Тексас Том.

Когато бяха в Дедуд, което се случваше, когато ден или два от града нямаше да заминава дилижанс, братята отсядаха в хотел „Гранд Централ“. И когато се хранеха, което беше рядко, хранеха се там.

Джонсън дразнеше Дик и той обяви, че младият мъж се държи надменно с всички останали, „надуто, по фи-ла-дел-фий-ски“. „Би ли ми подал маслото, ако обичаш! Фу! Не мога да понасям лигавщините му!“

С дните Дик започна да тормози Джонсън, за забавление на братята си. Джонсън го понасяше мълчаливо — нямаше какво да направи, защото Дик винаги беше готов да решава споровете вън, на улицата, с револвери. Стреляше точно дори когато е пиян и убиваше по някого на всеки няколко дни.

Никой в града, който познаваше Дик, не би тръгнал срещу него и Джонсън определено нямаше такова намерение. Положението обаче стана толкова нетърпимо, че Джонсън започна да излиза от трапезарията, преди да се е нахранил, ако се появеше Дик.

А после започна историята с мис Емили.