Рафаел Сабатини
Подвизите на капитан Блъд (5)

4

Проблемът дойде от дон Себастиан, който междувременно и за съжаление, не беше бездействал. И като генерал-капитан на Пуерто Рико той възприе като свой дълг да въоръжи всеки един човек в града, който можеше да носи оръжие. Без да вземе като предпазна мярка консултацията с дон Педро или дори да го информира какво мисли да предприеме, той беше довел така импровизираната си армия, наброяваща около петдесет или шестдесет човека, под прикритието на белосаните сгради, на стотина ярда от водата. Там той държеше хората си в засада, за да ги хвърли в атака срещу дебаркиращите пирати в последния момент. По този начин той изчисли, че не бе възможно на артилерията на кораба да се противопостави на атаката му и така се гордееше безкрайно с тактическия си план.

Сама по себе си този вид тактика бе толкова полезна, колкото и очевидна, но тя все пак имаше неподозирания недостатък, че докато те бяха пречка на пиратските артилеристи на кораба, те не по-малко бяха пречка и на испанската батарея в горичката. Преди Блъд да успее да изстреля залпа си, който бе подготвил, той видя за свой ужас крещящата импровизирана армия от пуерторикански жители да се нахвърля по плажа срещу нашественика така, че за миг всичко беше само викове, удряне, гърчене, една крещяща преса, в която приятел и враг бяха неразличимо смесени.

В тази бъркотевица тази бойна тълпа се разстла нагоре по плажа, отначало бавно, но постепенно набирайки инерция, докато накрая силите на дон Себастиан отстъпиха под яростта на малко повече от половината от техния брой пирати. Стреляйки и викайки, всички заедно се изгубиха в града, оставяйки няколко тела зад себе си да лежат на пясъка. Докато капитан Блъд проклинаше ненавременната намеса на дон Себастиан, капитан Араня настояваше да им се притекат на помощ. И той получи още един урок по бойно изкуство.

— Битките не се печелят с героизъм, драги приятелю, а с пресметливост. Разбойниците на борда сигурно са поне два пъти повече от тези, които са слезли на брега и засега са господари на положението, благодарение на героизма на дон Себастиан. Ако нападнем сега, ще бъдем приклещени отзад от следващия десант и по този начин ще се окажем хванати между два огъня. Така, че ще изчакаме, ако обичате, втория десант и когато го унищожим, ще се справим с тъмните сили, които вече владеят града. Така ще бъдем сигурни в победата си.

Времето за чакане обаче се оказа доста дълго. Във всяка от лодките бяха останали само по двама мъже, за да се върнат обратно към кораба и напредването им беше бавно. Бавно беше и второто им запълване с хора и връщане. Бяха изминали близо два часа от първия десант, преди втората група да стъпи на брега. На тази втора армия сигурно се струваше, че няма нужда от бързане, тъй като всички видими знаци ясно показваха, че слабата съпротива, излязла от Сан Хуан, вече бе напълно сломена.

Затова не бързаха дори и когато петите им затъваха по пясъка. Те спокойно излязоха от лодките си, една пъстра тълпа, същата като тази, която беше съставила първия десант, някои с шапки, някои с мориони, други с глави, увити в мръсни, натруфени шалове, и съдържащи същото разнообразие в остатъка от облеклото им.

Имаше представител на всяка класа, от простия пират в памучна риза и панталони от нещавена кожа до идалгото в дантелен костюм, докато тук-там се мяркаше и някоя и друга военна униформа. Приличаха си само по това, че всеки човек беше преметнал широк колан с джобове пълни с муниции, на всяко рамо бе опрян мускет, а от всеки колан висеше някакъв вид сабя.

Те наброяваха около петдесет души и един от тях, който изглежда беше водача им и носеше пищно алено сако с потъмняла дантела, ги строи на брега до водата в пародия на военна формация, след което, застана начело, размаха сабята си и даде команда за маршировка.

Те замаршируваха, зачевайки една песен, за да въведат някакъв ритъм. Така ревейки неприличните си куплети, те напредваха в плътен строй, докато в овощната горичка стрелците палеха вече кибритените си клечки, техните погледи бяха насочени към капитан Блъд, който гледаше и чакаше с вдигната нагоре дясна ръка. Най-после нападателите се изравниха с лодката, която беше служила на испанците за цел. Ръката на Блъд изведнъж падна и пет оръдия гръмнаха като в едно.

Градушката изстреляна от зарядите помете водещата им колоната заедно с лидера размахващ сабя облечен във финото си червено палто. Неочакваният удар смрази останалите във внезапна парализа, от която малцина успяха да се съвземат навреме. Още два пъти ръката на Блъд се издигаше и падаше и още два пъти зарядът на петте оръдия косеше гъсто сбитите им редици, докато почти всичко, което остана от тях, се струпа на безразборна камара върху плажа, някои още гърчещи се, други вече неподвижни. Няколко, може би половин дузина, се спасиха като по чудо оцелели и невредими, без да се осмеляват да се върнат в лодките, които стояха сега без екипаж напълно празни, там където бяха изтеглени, те се разбягаха към убежището на града превили се на две, за да не би още един убийствен взрив да ги помете докато прекосяваха плажа. Капитан Блъд се усмихна злорадо в опулените очи на капитан Араня. Той поднови военното образование на този достоен испански офицер.

— Сега вече можем да напредваме с увереност, капитане, тъй като сме си осигурили тила откъм атака. Може би сте забелязали, че в глупавата си прибързаност пиратите са използвали всичките си лодки за десанта си. Мъжете, останали сега на борда на онзи кораб, са безопасно изолирани в него.

— Но те имат оръдия — възрази Араня. — Ами ако за отмъщение открият огън по града?

— Докато техният капитан и първият им десант са още в него? Малко вероятно. Все пак, за да сме сигурни, ще оставим дузина мъже тук, за да обслужват тези оръдия. Ако онези там на борда се отчаят и загубят акъла си, един или два залпа ще са достатъчни да ги държат на разстояние.

Издадена бе заповед и стройната рота от петдесет испански мускетари, за които пиратите и не подозираха, че бяха оцелели след разрушаването на крепостта, се измъкна от овощната горичка и се отправи към града.