Глория Голдрайх
Дъщерята на художника (6)

Пета глава

Тя прекоси бързо града и откри адреса на Елза на Десния бряг. Зарадва се, че я сварва в дома й, току-що пристигнала от болницата. Прегърнаха се и Ида застана до прозореца, докато Елза свали бялата болнична престилка и облече безформена рокля от сива вълна. Ида знаеше, че за Елза работата винаги ще е по-важна от външния вид. Белла не би одобрила. За нея красотата и стилът бяха от жизнено значение в коварната игра на оцеляване в обществото. Ценностите на семейството й от Витебск се бяха пропили в светогледа й.

Елза заразказва въодушевена за новото си назначение в Женската болница, финансирана от семейство Ротшилд.

— Реших да специализирам гинекология. Ще изкарам стажа за две години, ако вземам двойни смени — обясни тя. — На Андре му обещаха място в болницата „Бет Израел“ в Ню Йорк. Ще отида при него, щом получа виза.

— Защо ще се преуморяваш толкова? — попита Ида. — Андре може да почака да се квалифицираш и да заминете заедно.

— Надпреварваме се с Хитлер. Не четеш ли вестници, Ида? Австрийският безумец е изгонил от Германия всички полски евреи без надлежни документи. Брат ми, сестра ми и семействата им живеят в казарми в ничията земя между полската и германската граница. Гладуват. После ще дойде нашият ред. Глупаво е да вярваме, че ако нахлуе във Франция, Хитлер ще пощади евреите тук. А е почти сигурно, че ще нападне. Затова ще заминем възможно по-бързо.

Ида въздъхна.

— Татко също се тревожи, но мисли, че името и славата му ще ни защитят.

— Ако Хитлер наистина завладее Франция, никой евреин няма да е в безопасност. Дори великият Марк Шагал — добави язвително Елза. — Ти обаче не си дошла да обсъждаме световното положение, нали? Разкажи ми как си, Ида. Харесва ли ти да работиш в „Ла Палет“? И как е Мишел?

— Рисуването е трудно. По-лесно ми беше в началната школа. Мишел се труди усърдно и е добре.

— А ти, Ида? Добре ли си?

Ида извърна глава. Ръцете й се разтрепериха, гласът й се сниши в шепот.

— Не. Не съм. Мисля… мисля, че съм бременна.

Бузите й горяха, но усети облекчение, че най-сетне е произнесла думата, кръжала цял ден в ума й.

— Защо мислиш така? — попита Елза вече с хладен, професионален тон.

Ида седна на стол и заговори монотонно:

— През нощта ми се гадеше. Повърнах. На сутринта ми се виеше свят. Проверих си календара. Пропуснала съм един, може би два цикъла. Знам какво значат тези неща, взети заедно.

— Да. Възможно е да са симптоми на бременност, но не е сигурно. Трябва да отидеш на преглед. Майка ти има доверен гинеколог, нали?

— Не искам родителите ми да разберат. Поне докато не се уверя. Ще ме прегледаш ли, Елза?

Тя сведе поглед. Страхуваше се как ще отговори Елза на молбата, която не бе редно да отправя. Приятелството им не беше равностойно.

Елза се поколеба. Свали очилата си с дебели рамки, изтри ги в подгъва на роклята и пак ги сложи.

— Ида, не съм достатъчно опитна — рече най-сетне. — Обучавала съм се, но още не съм специалист. По-добре е да отидеш в клиника.

— Моля те, Елза. Не искам да говоря с непознат. Ще ме накарат да попълня формуляр, да им покажа документ за самоличност. Името Шагал не е неизвестно в Париж. Ще плъзнат слухове. Няма ли да ми помогнеш?

Елза се взря замислена в нея.

— Добре — кимна с тежка въздишка.

Съгласието й прозвуча неохотно, но действията й бяха чевръсти. Извади от гардероба черната медицинска чанта и подгря чайник вода върху мангала с въглища. Пресипа горещата вода в един леген и си изми ръцете с калъп гнусно жълтеникав сапун.

— Настани се на леглото, Ида. Свали си бельото и вдигни високо полата. Разтвори широко крака.

Ида послушно изпълни разпорежданията. Разстла новата небесносиня пелерина върху овехтялото одеяло на Елза. Отпусна глава върху тънката възглавница и осъзна, че още е с баретата. Представи си колко нелепо изглежда с вдигнати поли, разтворени голи бедра и палаво накривена шапка върху разчорлените къдрици.

Елза я прегледа внимателно, разтваряйки меките мембрани на вагиналната стена с лъскав стоманен инструмент. Против волята си Ида ахна от болка, ала не извика.

— Съжалявам. Много съжалявам — каза Елза. — Не искам да ти причинявам болка.

Тя отдръпна ръка и Ида въздъхна с облекчение.

— Не съм сигурна — подхвана колебливо Елза, — но напипвам нещо. Клетките на плацентата се образуват броени дни след зачеването. Възможно е да съм усетила това. Ще сме сигурни, когато получим резултата от изследването на урината. Предполагам обаче, че бременността е в съвсем ранен етап, няколко седмици от първото тримесечие. Притеснявах се да не се случи това. Трябваше да съм по-директна, когато разговарях с теб в лагера.

— Не си виновна ти, Елза. Предупреди ме.

Ида се изправи. Облече се бързо, грабна хавлията от ръката на Елза и се втурна в банята. Върна се и без да поглежда към приятелката си, си изми трескаво ръцете с топлата вода и карболовия сапун.

— Какво ще правиш? — попита я тихо Елза.

Ида сви рамене. Не отговори.

— Мишел знае ли?

— Не. — Ида си сложи пелерината, опипа мекия плат. — Отива ли ми този цвят? — попита игриво.

— Ида, бъди сериозна — упрекна я Елза.

— Да. Разбира се.

— Ако наистина си бременна, все още е рано. Имаш избор. Бременността може да се прекъсне. В Париж сме, не в Източна Европа.

— Аборт. Това предлагаш.

Думата не й бе непозната. Знаеше, че майка й е уредила аборт на Катя, прислужницата им. Свела глава над скицника си в ъгъла на градината, бе дочула как Белла обсъжда Катя с приятелката си Раиса Маритен. Родителите й бяха помогнали на полската слугиня, но как ли щяха да реагират, когато разберат, че собствената им дъщеря е в същото положение?

Отговорът дойде веднага. Ще я подкрепят, разбира се. Тя е тяхната Идочка, безценната им принцеса. Баща й и майка й ще разтворят обятия и ще я утешат. Както винаги. В техните очи тя не може да направи нищо лошо. Но какво иска всъщност? А и решението не зависи само от нея. Какво би пожелал Мишел?

— Родителите ти ще одобрят ли аборта? — попита Елза.

— По-важно е какво мисля аз — усмихна се накриво Ида.

Въпросът отекна в тишината, нарушена единствено от пронизителната сирена на шлеп, влачещ се по Сена.

— Да, ти трябва да решиш — рече тъжно Елза. — Поддържай връзка с мен, Ида. Можеш да разчиташ на мен и на Андре.

— Разбира се. Скоро ще говорим пак. Благодаря, Елза.

Ида закопча пелерината. Приятелката й протегна ръка и погали меката вълна.

— Красив цвят — отбеляза тя и двете се спогледаха с усмивка.

За миг бяха просто безгрижни млади жени, чийто живот се върти около цвета на топла дреха, незасегнат от брътвежите на германския диктатор или от непредвидена бременност.

Когато се върна вкъщи, Ида си отдъхна, че родителите й са излезли.

— Отидоха на театър. Оставиха ви вечеря, мадмоазел. Да я сервирам ли? — попита Катя.

— Не. — Повдигна й се при мисълта за храна. — Благодаря — добави тя и се втренчи в прислужницата. За пръв път забеляза колко бледо и безизразно изглежда винаги намръщеното й лице. „Нищо чудно“, разсъди Ида. Катя бе изгубила невинността си.

Тя изкачи бавно стълбите до спалнята. Взря се в отражението на лицето си в огледалото и с облекчение видя, че кожата й е все така сияйна, очите — смарагдово лъчисти.

— Всичко ще е наред — окуражи се гласно тя.

Затвори очи и потъна в дълбок сън.