Кристина Кампос
Лимонов сладкиш с маково семе (10)

Благодарности

Нямаше да успея да напиша този роман без моите приятелки, с които споделям живота си и които често са източник на вдъхновение за всичко, което пиша. Затова искам да изкажа дълбоката си благодарност на Мариан Коромина, Киара Аройо, Ана Манреса, Мария Алехандре, Ана Леон, Моника Пуга и Тере Енрик. На новите ми приятелки Мар Саенс и Мануела Морено… и особено на Клара Тареро, защото без теб, Клара, образът на Марина би бил невъзможен.

Също искам да благодаря на страхотния женски екип от издателство „Планета“, които бяха до мен и ме съветваха през цялото време. Благодаря, Нурия Валс, за това, че ме свърза с тях. Благодаря, Ракел М. Барио, за мъдрите ти бележки.

Бих искала да благодаря на хората, които откликнаха с готовност и чиито думи, макар че разговаряхме малко, ми помогнаха много за тази книга. На Мигел Анхел, собственик на „Кан Молинс“, пекарната във Валдемоса, която беше движещата сила на тази история. На Лизи Люк и на приятелката, с която тя ме запозна и на която пожелавам скоро да прегърне сина си. На Роса Естеве за поправките на майоркски. На Пере Пуч за Лорд Блек. На Ави Льоренс за това, че ми предостави познанията си по гинекология.

На приятелите ми от детството Марк Морменео и Давид Басан за това, че са край мен и днес. На Хавиер Олиден — че ми е още приятел. На Пали Амилибия — че е приятел на всички. И на Кике Камин за неизчерпаемото му великодушие. Роман Ловердос, изгубих следите ти, преди петнайсет години доказа, че си истински приятел. Благодаря, Томас Шнайдер, нямаше да мога да напиша и ред за Германия, ако не те познавах.

Най-много благодаря на вас, мамо, татко, за това, че се грижите толкова добре за децата ми винаги, когато съм имала нужда от това.

И накрая, благодаря и на теб, Жауме, за всичко.