Санта Монтефиоре
Среща под магическото дърво (20)

Двайсета глава

Мария не можеше да повярва, че София е заминала. Щом Чикита й съобщи новината, изтича при леля си и чичо си и настоя да разбере какво се е случило. Очите на Анна бяха зачервени, изглеждаше отчаяна. Обясни, че София ще гостува на приятели в Европа, преди да продължи образованието си, и ще отсъства доста дълго. Оценките й в училище били лоши — явно в Буенос Айрес имало твърде много развлечения, които й пречели да се съсредоточи в уроците — затова за наказание я изпратили далеч от съблазните. Добави, че решението било взето в последния момент, затова не останало време София да се сбогува с братовчедка си.

Разбира се, Мария не й повярва.

— Може ли да й пиша? — попита през сълзи.

— Съжалявам, но е невъзможно. Налага се да я предпазим от всичко, което би могло да попречи на обучението й. — Анна стисна побелелите си устни и излезе от дневната. Когато Мария забеляза как майка й вече не пие чай на терасата с леля й, разбра, че е станало нещо лошо.

Едно ранно утро, малко след необяснимото заминаване на София, Пако отиде на езда с брат си Мигел и му обясни какво се е случило. С Анна бяха решили да не казват на никого за бременността на дъщеря си — не биваше да рискуват скандалът да излезе наяве. Затова каза на брат си само най-наложителното — че Санти и София се влюбили един в друг и имали сексуална връзка.

Мигел беше потресен, че синът му е паднал толкова ниско. Любовта между братовчедите не беше толкова фатална, историята познаваше подобни случаи. Ала сексуалната връзка помежду им бе непростима и доказваше колко са били лекомислени. Той хвърли цялата вина върху сина си — като по-зрял от София би трябвало да си опича ума.

Разговорът продължи повече от два часа. Мигел се върна у дома, пребледнял от гняв, незабавно намери Санти и му кресна:

— Постъпил си безотговорно! Тази история трябва да остане в тайна от всички! Ясно ли е?

Щом узна за случилото се, Чикита се разрида. Даваше си сметка как това ще съсипе отношенията между двете семейства и ще я отчужди от Анна. Чувстваше се виновна и отговорна заради простъпката на сина си, същевременно сърцето й се късаше за него… макар че това тя не сподели с никого.

С Мигел знаеха, че София е при братовчеди в Женева и се съгласиха с родителите й, че местонахождението й трябва да остане в тайна, та двамата влюбени да преодолеят позорното си увлечение. Зарекоха се, че ще попречат на сина си да пише на София и въпреки молбите му отказаха да му кажат къде е тя.

Анна изпадна в депресия. Изпълняваше машинално задълженията си, но отказваше да се вижда с когото и да било. Ужасно се срамуваше и се радваше, че Ектор не е жив, за да стане свидетел на унижението й. Пако се опита да й каже, че животът трябва да продължи, че тя не може да се крие вечно. Резултатът беше поредният скандал, след който Анна отказваше да разговаря с него.

След няколко седмици реши да пише на София и спокойно да й обясни защо са я изпратили в Европа. Завърши писмото с „Няма да е задълго, скъпа моя, скоро ще се върнеш в «Санта Каталина» и тази неприятна история ще бъде забравена“, защото се чувстваше гузна. Писа й още три пъти, но тя не й отговори. Анна не проумяваше каква е причината. Пако обаче продължи да пише на София дълго след като съпругата му се беше отказала. Месеците минаваха, София не писа дори на баща си.

Анна упорито отказваше да разговаря с Чикита дори по телефона, а щом я видеше да се задава, бързаше да влезе в къщата. Съпротивата й се сломи чак след като Чикита й писа с молба да си изяснят отношенията. Отначало се държаха сковано, и двете се бяха подготвили за много неприятен разговор. Все пак размениха няколко банални реплики, все едно нищо не се беше променило, ала след няколко минути си дадоха сметка, че преструвките не могат да продължат. Чикита не издържа и се разрида:

— Много, много съжалявам. Вината е моя… — Стана и прегърна Анна, която също се беше просълзила.

— И аз съжалявам, Чикита. Знам колко своенравна и потайна е дъщеря ми. И двамата имат вина. — Искаше й се да обвини само Санти, но нямаше да е справедливо — София също трябваше да поеме отговорност. — Сега най-важното е тя да прекара няколко години далеч оттук, и то без да поддържа контакт с когото и да било. Когато се върне, двамата ще са се вразумили и случилото се ще е в миналото.

— Може би се чувстват много глупаво — обнадеждено подхвърли Чикита. — Твърде млади са, това е детинска любов.

Лицето на Анна се изопна:

— Грешиш! Сексуалният акт няма нищо общо с „детинската“ любов.

— Да, да, имаш право — побърза да се съгласи Чикита.

— Санти има опит с жените, а София въпреки всичките си прегрешения, щеше да остане девствена до първата си брачна нощ. Сега съпругът й ще трябва да я приеме, каквато е — „дефектна стока“.

Чикита едва се сдържа да й напомни, че времената вече са се променили, че преди десет години светът е станал свидетел на забележителната сексуална революция. Според Анна обаче тази революция беше преобразила мисленето само на европейците, но не и на аржентинците. Веднъж бе заявила надменно: „Нека момичетата в Европа се принизят до нивото на уличниците. Моята дъщеря обаче ще остане непорочна до първата брачна нощ“.

Не, нямаше да я дразни и да я предизвиква, беше готова на всичко, само и само да оправи отношенията си с Анна.

— Да, Санти има опит с жените — промълви. — Всъщност е редно да ви посети и да ви се извини.

— Засега не желая да го виждам — студено каза Анна. — Разстроена съм и тъкмо сега не мога да застана лице в лице с прелъстителя на дъщеря ми.

— И двете с теб страдаме. Да не се нараняваме взаимно с обвинения. Станалото, станало, няма начин да върнем часовника обратно, макар да бих дала всичко да можех да го сторя.

— И аз — прошепна Анна. — Нека Бог ми прости…

Привидно се бяха сдобрили, но Чикита знаеше, че ще изминат години, преди взаимоотношенията им да се нормализират.

Бяха казали на Аугустин и Рафаел, че София се е увлякла по Санти и са я изпратили в чужбина, за да го забрави. Двамата обаче разбираха, че става въпрос за нещо много по-сериозно. Рафаел се срещна със Санти, обвини го, че е съсипал бъдещето на сестра му и добави:

— Да не си припарил до нея, когато се върне, ясно?

Аугустин се наслаждаваше на скандала, интригата и слуховете. Постара се да се сближи със Санти, за да го предразположи да сподели повече подробности. Наистина ли са спали заедно? Какво ще направи, когато София се върне? Обича ли я искрено? Само че всичките му опити удариха на камък.

Фернандо пък ликуваше, задето брат му най-сетне е паднал от пиедестала, на който го бяха издигнали всички. А и София — надменната София, която го вбесяваше с фукането си, беше прогонена в чужбина. „С един куршум — два заека“ — мислеше си злобно.

Санти се мъчеше да се прикрива, но страданието беше изписано на лицето му. Нощем плачеше и с нетърпение чакаше писмо от София. Искаше да се увери, че тя още го желае, да увери и нея, че я чака, защото много я обича.

Мария вдигна страхотен скандал на майка си, когато най-после научи, че брат й и братовчедка й са били любовници.

— Защо не ми каза, мамо, а трябваше да го чуя от Енкарнасион? Нямаш ли ми доверие?

Започна да избягва Пако и Анна, защото беше възмутена от решението им. Обвиняваше и брат си, задето е забъркал приятелката й в такава каша. Беше невероятно, че не е забелязала какво се случва, но те често играеха тенис или яздеха сами, без да я поканят. Пък и явно никой друг в ранчото не беше забелязал. Спомни си пререканието си със София преди години, когато тя й призна, че е влюбена в Санти. Ако я беше слушала по-внимателно, нямаше да се стигне дотук… Гневът и ревността й нараснаха през седмиците, докато чакаше писмо, с което София да й се извини, задето не се е сбогувала с нея и не й се е доверила.

След един месец на адреса им в Буенос Айрес наистина пристигна писмо, но не беше адресирано до нея, а до Санти. Мигел беше наредил на Чикита да преглежда пощата и да отделя писма, които биха могли да са от София, преди синът им да ги намери. Обаче тя се смили над момчето си, което все повече се отдръпваше в самотния си свят, затова оставяше на масичката кореспонденцията достатъчно дълго, че той да я види.

Санти й беше благодарен, ала не обели и дума за това. Всяка сутрин преглеждаше пощата и надеждата му чезнеше с всеки изминал ден. С майка му не подозираха, че сутрин, на път за университета, Мария преглеждаше кореспонденцията, преди портиерът да я занесе в апартамента им.

И ето че тази сутрин се беше получило писмо… Тя го разгледа — адресирано беше с непознат почерк и беше изпратено от Франция, но тя бе сигурна, че е от София. Находката й подейства като плесница. Санти и София отново я изолираха, отново я пренебрегваха. Обзе я такава ярост, че й идваше да закрещи.

Върна се в стаята си и заключи вратата. Просна се на леглото и дълго се взира в писмото, питайки се как да постъпи. Трябваше да го предаде на Санти, ала гневът я заслепи. Скъса плика, извади листа хартия, разгъна го и веднага позна почерка на братовчедка си. Писмото започваше с „Любов моя“. Без да чете нататък, тя обърна листа, за да се увери, че подписът е на София. „Сърцето ми се изпълва с радост при мисълта, че скоро ще сме заедно. Само тя ме крепи, иначе нямаше да издържа: Чофи.“

Гневът й се разпали. „Значи възнамеряват да избягат заедно и никога да не се върнат. Не! Няма да допусна и той да си тръгне! Няма да позволя скръбта да погуби мама и татко. А Санти ще съжалява до края на живота си.“ Сърцето й подскочи — изведнъж й бе хрумнал план. Ако изгори писмото, София ще си помисли, че Санти е размислил и се е отказал да избяга с нея. Ще издържи някак заточението — тъкмо ще забрави увлечението си по него — и ще се върне след три години.

Записа адреса в дневника си и върна в плика писмото, без да чете повече. Не можеше да си го причини, нямаше да издържи изтезанието да научи подробности за връзката им. Взе кибрит, излезе на балкона и запали плика и го хвърли в една саксия; хартията бързо се превърна в пепел. Мария се разплака. Знаеше, че не е трябвало да изгори писмото, обаче накрая всички щяха да са й благодарни. Не го беше направила за себе си, а заради родителите си, които нямаше да преживеят раздялата със Санти.

По-късно осъзна какво е сторила и я връхлетя непоносимо чувство за вина. Зарече се никога никой да не узнае тази тайна. Погледна отражението си в огледалото… и видя непозната жена.

Когато пристигна още едно писмо, тя се почувства още по-гузна, но вече нямаше връщане назад. Скри плика в чантата си и по-късно го изгори като предишното.

Лятото си отиде, настъпи зимата. Атмосферата в ранчото се беше променила, всяко семейство се беше затворило в себе си.

Седмиците тягостно се нижеха една подир друга и Санти пропадаше все по-дълбоко в бездната на отчаянието. Питаше се дали някой някак си не пречи писмата на София да стигат до него. Чикита му съчувстваше, ала беше реалистка: помоли го да забрави София и да продължи напред. Мигел му каза, че всеки има тежки моменти, важното е да ги преодолее.

Непрестанно мислеше за София — денем, когато галопираше из пустошта, нощем, когато не можеше да заспи. Всеки уикенд отиваше при дървото омбу, докосваше инициалите, издълбани в кората, и ридаеше, докато не му останеха сили дори да плаче.

* * *

През юли същата година президентът Хуан Перон почина — обичан или мразен, в продължение на трийсет години той бе в центъра на общественото внимание. Изабел, втората му съпруга, зае президентския пост и тласна страната към упадък. Пако предсказа, че не след дълго тя ще бъде свалена от власт.

— Та тя е бивша танцьорка в нощен клуб. Какво разбира от политика? — мърмореше гневно.

Оказа се прав. През март 1976-а Изабел беше свалена чрез военен преврат и поставена под домашен арест. Всички, заподозрени в антидържавна дейност, биваха арестувани, изтезавани и убивани. Големият терор беше започнал.