Лаура Себастиън
Повелителката на дима (2)

Пролог

Майка ми веднъж ми каза, че мирът е единственият начин, по който Астрея може да оцелее. Ние не се нуждаем от огромни армии, каза тя, не е необходимо да насилваме децата си да стават воини. Ние не желаем война като други страни в усилието си да вземем повече от онова, което ни е потребно. Астрея ни е достатъчна, каза тя.

Тя никога не си е представяла, че войната ще дойде при нас, желана или не. Щеше да живее достатъчно дълго, за да види колко безпомощен е мирът пред остриетата от ковано желязо и дивата алчност на каловаксийците.

Моята майка беше Кралицата на мира, но аз знам твърде добре, че мирът не е достатъчен.