Анджела Марсънс
Игри на злото (56)

Петдесет и пет

Сякаш от последната оперативка бяха минали седмици, а всъщност я бяха провели само преди два дни.

— Така. Стейси, има ли развитие около Чарли Кук?

— Почти никакво, началник. Свързах се с общинския център, но там поддържат документация само за постоянните си събития. Повечето дейности се извършват от външни лица и организации, които просто ползват под наем помещенията на центъра. Все още ги проверявам, за да мога положително да кажа точно кои събирания посещава Чарли Кук.

— Все още ли смятаме, че се е включил в младежкия клуб? — попита Брайънт.

Ким сви рамене.

— Тая работа не ми харесва — рече искрено тя. — Всеки, ангажиран в работа с младежи, трябва да е минал през проверката на Службата по разкриване и забрана, но всички знаем какви са пък там проблемите.

Службата за разкриване и забрана беше заела мястото на Бюро „Криминални архиви“, извършваше справки и издаваше удостоверения, задължителни за всеки, който работи с деца и младежи. И в техните архиви обаче имаше сериозни пропуски.

— Имаме ли новини от лабораторията относно семенната течност и косъма?

Стейси поклати отрицателно глава.

— Тази сутрин им пуснах напомняне.

Ким се зачуди на колегите в лабораторията: какво неясно може да има в гриф „Спешно“?

— Ами онзи от склада за авточасти, началник?

Ким завъртя глава. Да, на онзи не му беше чиста работата, но у него я беше притеснила само липсата на емоционална реакция към проблема с Ленард Дън. Но, както Брайънт неведнъж беше подчертавал, нея не я биваше особено с емоциите.

Ясно обаче чувстваше безнадеждността, обзела екипа й. Всички предпочитаха логичните, методични разследвания, при които една улика водеше до следващата. Не всички случаи обаче предлагаха този лукс. Някои бяха оплетени, подвеждащи: да работиш по тях беше като да газиш из подвижни пясъци. Още по-лошо беше да работиш по случай, който се е водел за решен. Разпитват се отново все същите свидетели и от тях не излиза никаква нова информация. Такъв случай убиваше желанието за работа по-сигурно и от забавените заплати.

— Вижте, колеги, знам колко сериозно работихте, при това без никаква възвръщаемост. Чувствате се безсилни и неудовлетворени. Но ще разплетем тая история. Моят екип не се отказва лесно.

Всички кимнаха в отговор.

— Но моят екип има нужда и от почивка. Тръгвайте и не се връщайте преди понеделник. А в понеделник започваме с арестите. Хайде, дим да ви няма — изръмжа тя в заключение.

Досън изхвърча пръв, следван по петите от Стейси.

Ким хвърли поглед през рамо.

— И за теб се отнася, Брайънт.

— А ти ще се прибираш ли, началник? — попита сержантът и посегна към якето си.

— То се знае — рече Ким и отвърна очи.

Време беше да пораздруса сериозно този-онзи. Някой знаеше повече, отколкото казваше. Все отнякъде щеше да изпадне нещо полезно.