Анджела Марсънс
Игри на злото (32)

Трийсет и едно

— Добре, момчета и момичета, докладвайте за случая Дън. Досън?

— Пробите от семенна течност и косъмът са в лабораторията за анализ. Още чакаме резултатите.

Ким кимна. Не особено полезна информация при отсъствието на конкретен заподозрян.

— Разговарях с повечето му колеги, но все не мога да засека прекия му началник. Последното работно място на Ленард Дън е склад за авточасти в Кидърминстър. Вече два пъти ходих и въпросния началник все го няма.

Ким погледна Брайънт.

— Отбележи това.

Досън продължи:

— Говорих с всички от семейството му, както и повечето членове на семейството на Уенди. Отношението на всички към него се изчерпва с една дума: отвращение. Братът на Уенди я защитава яростно и въобще не ме допусна в дома си. Но това не му попречи да излезе пред входната врата и да сподели подробно мнението си за зет си.

Ким пак се обърна към Брайънт. Той си записа и това.

— Насочи цялото си внимание към съседите, Кев. Искам да знам кой е посещавал дома на Дън. Намери най-приказливата квартална клюкарка и седни да изпиеш един чай с нея. Стейс?

— След ареста на Дън във фейсбук профила му няма получени нови съобщения. Още деветнайсет души го блокираха и го премахнаха от списъците си с приятели. Ще прегледам отново онези, които все още са в неговия френд лист, може да излезе нещо полезно.

С ъгълчето на окото си Ким забеляза, че Досън извади мобилния си от джоба и се обърна с гръб, за да прочете съобщението си.

Брайънт се прокашля високо, а Стейси ритна дървената преграда, която разделяше бюрото й от това на Кевин.

Ким вдигна ръка, за да ги накара да замълчат, после скръсти ръце на гърдите си и… зачака.

В стаята се възцари мълчание, което продължи почти цяла минута, преди Досън да се обърне отново към колегите си.

— С нас ли си, Досън? — попита Ким.

Под трите чифта изпълнени с безразличие очи, приковани върху му, Досън мигом почервеня.

— Извинявай, началник, тъст ми ми пише. Той…

— Млъкни, Кев. Не се излагай повече. Следващият ни разговор по темата обаче ще бъде съвсем различен. Повторно предупреждение няма да има. Ясно ли е?

Следователят кимна и се втренчи някъде пред себе си.

— Хубаво, действайте.

Досън пръв изхвърча от стаята.

Ким остана на място, но подхвърли на Брайънт ключовете от колата.

Той погледна първо нея, после и Стейси.

— А, ясно: Вън от тук Брайънт! — обяви той сам на себе си.

После бързичко се измъкна навън, а Ким го проследи с усмивка.

— Недей да ме гледаш така притеснено, Стейс — каза инспекторката, когато останаха само двете. — Не си направила нищо погрешно.

Което си беше чистата истина. Младата следователка рядко правеше нещо погрешно.

— Искам да ми направиш една услуга. Просто за мое успокоение. Би ли се разровила малко около онази докторка?

— Доктор Торн?

Ким кимна. Една неофициална проверка.

— Нещо специално ли търсиш?

Ким се замисли за момент.

— Да. Искам да разбера как е загинала по-малката й сестра.