Андрю Лейн
Черен лед (8)

Глава 8

— Мистър Кроу — попита Шерлок, — какво се е случило с брат ми? Какво се е случило с Майкрофт?

Беше сутринта след приключението им в музея и двамата бяха на закуска в хотел „Сарбоние“, където младежът беше отседнал, когато идва в Лондон последния път. Кроу беше станал и беше излязъл, преди Шерлок да се събуди, и когато младежът слезе за закуска, учителят му тъкмо се връщаше в хотела.

— Добрата новина е, че е бил пуснат под гаранция — отговори американецът.

— Какво означава това?

— Означава, че някой — в случая — клуб „Диоген“ — е извадил определена сума пари, която е внесъл в съда. Съдът определя тази сума на базата на престъплението и заплахата от укриване на подсъдимия. Ако брат ти изчезне преди съдебния процес — при положение че въобще има такъв, — парите се конфискуват като неустойка. — Кроу се засмя. — Все пак, ако се плащаха само пет шилинга, за да излезе човек под гаранция, всеки престъпник с малко пари щеше след половин час да е навън и да се укрие.

— Колко беше сумата, необходима за пускането на Майкрофт под гаранция?

— Мисля, че става въпрос за пет хиляди лири.

Шерлок потръпна.

— Къде е брат ми сега?

— Разговаря с адвоката си над богата закуска в клуб „Диоген“. Изпратих му телеграма, в която му съобщих, че си добре и че ще сме в „Сарбоние“. Вероятно по-късно ще се присъедини към нас.

— Откъде клуб „Диоген“ е намерил толкова пари в брой? — попита Шерлок.

— Очевидно имат фонд, който се поддържа от членовете му за правни съвети и помощ. — Кроу се замисли. — Странно е, че работодателите му не му помогнаха по никакъв начин. Пазят мълчание относно цялата тази работа. Предполагам, че не желаят да се намесват, тъй като са част от правителството и следователно са свързани с полицията.

Младежът разсъждава над темата за момент.

— Но мъжът, когото открихме… онзи, който ме нападна до гара „Ватерло“. Той призна, че Майкрофт е бил натопен. Някой друг е отговорен за убийството.

— Това е така, но на полицията ще й е необходимо известно време, за да събере улики, които да изчистят името на брат ти. Хубавото е, че адвокатът на клуб „Диоген“ може да ги насочи в правилната посока. — Кроу се намръщи. — Онова, което ме безпокои в момента, е, че хората, които са натопили мистър Холмс, все още са на свобода, а ние не знаем нито какви са мотивите им, нито какви ще бъдат следващите им ходове.

— Мислиш ли, че ще се опитат да го натопят за още едно убийство?

Американецът сви рамене.

— Не мога да го изключа напълно като вариант, но ако бъде оневинен по това — в случай че успеем да го сторим, — не е много вероятно някой да се върже втори път на този фарс. Има една пословица, която често си повтаряхме по време на войната в Щатите: веднъж е случайност, втори път е дело на врага. Дори полицията ще надуши това. Не, мисля, че трябва да се приготвим за нещо различно. За някаква друга схема.

— Какво да сторим? Как да предпазим Майкрофт?

Кроу изгледа Шерлок. Сините му очи се задържаха върху младежа за известно време — изглеждаха спокойни и кротки, но всъщност виждаха през невидимите пластове на живота.

— Много си верен на брат си, нали? Някои деца на твоята възраст просто ще оставят възрастните да се оправят с живота си, но не и ти. Искаш да го защитиш.

Шерлок се извърна, за да не може Кроу да види насълзените му очи.

— Татко е в Индия — каза най-накрая той, — а майка е болна. Сестра ни… е, тя не е в състояние да помогне на никого. Майкрофт е всичко, което имам, и аз съм всичко, което той има. — Младежът се усмихна, макар че не му беше до усмивки. — Вероятно си забелязал, че Майкрофт не е от най-активните и пъргави хора. Нуждае се от помощ дори за да се придвижи от единия край на града до другия. — Засмя се. — Веднъж бил поканен на гости в къща извън града. Обикновено не приема да присъства на подобни социални събития, но домакинът имал невероятна винарна и готвачката му била прочута с десертите си, затова Майкрофт дал всичко от себе си, за да отиде. Наел файтон до гарата, откъдето хванал влак и пътувал един час. Когато пристигнал, взел карета, която да измине осемте километра до къщата. Последната част от пътуването била изкачване на малък хълм, за да стигне до предната врата, но Майкрофт преценил набързо разстоянието и просто се обърнал и помолил кочияша да го върне на гарата. Такъв е той. Много е интелигентен, но въобще не е практичен.

— Но го обичаш.

— Той е мой брат. Разбира се, че го обичам. — Шерлок се почувства неудобно от личната тема, затова погледна Кроу и го попита: — Ти имаш ли брат?

Чертите на американеца като че ли се втвърдиха.

— Да не зачекваме тази тема — отвърна той, а гласът му звучеше като два камъка, които се трият един в друг.

За известно време настана тишина, докато двамата се занимаваха със закуската си. Накрая Кроу се огледа и посочи към младия келнер, който сервираше закуската на едно семейство.

— Да видим какво си запомнил от онова, на което те научих наскоро. Какво можеш да ми кажеш за него?

Шерлок помисли за миг.

— Помня го от последния път, в който бях тук. — Огледа мъжа от глава до пети. — Униформата му е малко по-къса от необходимото и панталонът му е бил поправян на няколко пъти. Очевидно го е носил доста време, без да го сменя. Или заплатата му е ниска, или я харчи за други неща. Макар че обувките му са нови и излъскани, което противоречи на онова, което ни показва униформата. — Младежът огледа по-внимателно лицето и косата на мъжа. — Слага си макасарски гел за коса. — Подсмръкна. — Да, усещам аромата на жасмин, портокал и кокос. Гелът от Макасар не е никак евтин: предполагам, че харчи голяма част от заплатата си за неща, които да го направят по-атрактивен за жените — гел за коса, обувки и дрехи, които не носи на работа. Това предполага, че не е женен. — Шерлок сви рамене. — Толкова.

— Ами ако ти кажа, че има три присъди за джебчийство — заяви Кроу — и е прекарал известно време в затвора? Научих това от портиера. Управителят на хотела го е взел на работа, защото е син на сестра му.

Младежът погледна още по-внимателно келнера, който обслужваше съседната маса.

— Върти се много около бащата — отбеляза той. — Вероятно чака да му се отвори възможност да открадне нещо от джоба му.

Докато Шерлок го оглеждаше, келнерът изтърва един нож, измърмори някакво извинение на семейството и се наведе да го вдигне.

— Гледай! — настоя младежът. — Мисля, че го направи умишлено. Ей сега ще бръкне в джоба на сакото на бащата, докато вниманието на всички е насочено към ножа!

— Всъщност — призна Кроу — човекът няма присъди за джебчийство. Измислих си го. Той пее в хора на Уестминстърското абатство, но наистина е племенник на управителя.

Обърканият Шерлок отново загледа случващото се на другата маса. Онова, което само допреди миг му се струваше подозрително, сега изглеждаше напълно невинно — келнерът се изправи с ножа.

— Това истина ли е? — попита той.

— Не — отвърна учителят му. — И това си измислих. Всъщност с намушкал човек в един публичен дом миналата година, но случаят е бил прекратен поради липсата на очевидци, които да свидетелстват срещу него.

Същата гледка — маса, седнало на нея семейство, келнер над тях — изглеждаше по коренно различен начин. Стори му се, че мъжът държи ножа доста заплашително над врата на бащата.

— И това не е истина, нали? — попита раздразнен Шерлок.

— Не — отвърна Кроу. — Всъщност не знам нищо за келнера освен малкото, което мога да заключа от дрехите, косата и ръцете му. Не знам нищо за историята му. Мисълта ми е, че виждаме различни неща според етикетите, които поставяме, и тези етикети се базират на онова, което знаем — или което си мислим, че знаем. Тренираният ум ще отхвърли удобните етикети и ще продължи да обработва информацията на базата на налични факти и такива, до които е достигнал чрез дедукция. Тренираният ум също така ще се възползва от начина, по който другите правят предположения, с цел да ги насочва в определена посока и да ги накара да направят определени неща.

Шерлок тъкмо имаше намерение да разпита Кроу относно това интересно разкритие, че разумът на човек може да се манипулира с думите, които се използват, когато чу познат глас.

— Шерлок, мистър Кроу, може ли да се присъединя към вас?

— Майкрофт! — изненада се младежът.

Брат му се заклати към масата, на която бяха седнали. Изглеждаше чудесно, както винаги — с идеално изгладени костюм и жилетка и чудесна шапка, — но кожата му беше подпухнала, а очите му бяха очи на човек, наскоро видял неща, които иска да забрави.

— Мистър Холмс — поздрави го американецът и стана, — моля, заповядай. Да ти поръчам ли чаша кафе или чай?

— По-скоро чай — отвърна Майкрофт и се разположи на стола, който изглеждаше напълно неподходящ да поеме тежестта му. — Една закуска също няма да е излишна.

— Смятах, че вече си закусил с адвоката си — отбеляза Шерлок.

Брат му го изгледа повече от сериозно.

— Ако е излязъл закон, който забранява закусването повече от веднъж, то тогава съм напълно незапознат с него — отвърна той. — В интерес на истината предишната ми закуска въобще не може да се нарече такава. Препечената филийка беше влажна, беконът — сух, а черният пудинг — прекалено гъст. Въобще не искам да споменавам мармалада. Нямаше ме в „Диоген“ едва за ден, а мястото е започнало да се разпада. Онази храна само ме настърви да желая истинска закуска, която вярвам, че се предлага на това място.

Кроу направи знак на келнера да донесе още една закуска и чаша чай. Майкрофт проследи погледа му и се втренчи за момент в мъжа.

— Норвегия? — попита той.

— Финландия — отговори американецът.

— Да, разбира се. — Големият Холмс поклати глава. — Краткият ми престой в ареста е разстроил логиката ми.

Кроу улови погледа на Шерлок.

— Знам, казах, че не ми е известно нищо за него — заяви той, — но това също беше лъжа. Семейството му е от Финландия — личи си от прическата му.

— Защо си ме излъгал пак? — попита младежът.

— Това е доста странно всъщност — отвърна американецът. — Ако един англичанин хване друг мъж в лъжа или дори го хване два пъти да лъже, смята, че следващия път този мъж ще му каже истината. Предполагам, това е свързано с неправилното схващане на британците за честна игра. В действителност, ако един мъж излъже веднъж, напълно нормално е да продължи да го прави.

Майкрофт погледна Шерлок.

— Разбрах, че си имал някакви… неприятности. Нещо, свързано с хищна птица. Добре ли си?

— Да. А ти?

Големият Холмс сви рамене.

— Поне сега мога да кажа, че съм видял как живее другата половина, но не и че съм се поучил от преживяването. Адвокатът ми очаква обвиненията срещу мен да бъдат свалени днес следобед.

— Имаш ли някаква представа защо са те нарочили? — попита Кроу.

— Съществуват няколко възможности — отвърна Майкрофт. — Може би някой си отмъщава за нещо, но не мога да се сетя кой или за какво. По-вероятно е да целят да отвлекат вниманието ми от събития, които са напът да се случат, или от нещо, което може да се озове на бюрото ми и да ме накара да действам по някакъв начин. — Големият Холмс погледна брат си. — Наясно си, че работя за Форин Офис. Правителството разполага с множество специалисти в различни сфери, но аз се смятам за специалист по всичко. Всякакви факти и спекулации се озовават на бюрото ми и моята работа е да търся модели — връзки между на пръв поглед несвързани неща. Обикновено именно на такива връзки се гради външната политика.

— Нещо по-специално да ти е направило впечатление? — попита Кроу.

— Наистина не бива да разисквам правителствените дела извън Уайтхол — измърмори Майкрофт. — Ах, ето я и закуската ми.

Келнерът постави чинията пред него и вдигна металния капак. Лицето на големия Холмс се изкриви в усмивка, когато видя храната.

— Прекрасно — заяви той. — Идеално аранжирана храна, перфектно приготвена. Комплименти за готвача. — Когато келнерът се отдалечи, той продължи: — Да, както казвах, наистина не бива да обсъждам правителствените дела извън Уайтхол, особено с човек, лоялен към друга страна, но вярвам, предвид дългото ми познанство с теб, че може да ти се има доверие за пазенето на тайни, мистър Кроу. — Майкрофт заби вилицата си в една гъба и я лапна. — Ах, чудесно. — Затвори очи и задъвка. — Да. — Отново отвори очи. — Докъде бях стигнал? Има няколко международни инцидента, които е възможно да са довели до този проблем в момента, но онзи, който вярвам, че всъщност е причината за него, е продажбата на голям парцел земя на твоята страна, мистър Кроу.

Американецът повдигна вежда.

— Не знам за какво става въпрос, мистър Холмс.

— Не съм изненадан. Информацията не е широко известна. Нека обобщя: по някое време миналата година голям парцел земя беше продаден на американското правителство за сумата от седем милиона и двеста хиляди долара, които трябваше да бъдат платени в злато. Досега не се бях замислял, че „земя“ и „злато“ започват с една и съща буква. Земята е толкова обширна, че изчислих, че цената е около два цента за акър, което лично на мен ми се струва доста добра сделка. Самата земя се намира северозападно от Северна Америка и граничи с Канада на изток. Арктическия океан на север и Тихия океан на запад и юг.

— Кой е предишният собственик на тази земя? — попита Шерлок.

— Много уместен въпрос. Русия, чиято империя е разположена точно до Беринговия проток — така се нарича тази част от Тихия океан, — е предишният собственик, макар че някои местни племена също могат да претендират.

— Как се нарича това място?

— Руснаците го наричат Алиеска — отвърна Майкрофт, — но американците са го нарекли Аляска.

— Значи, имаме продажба на земя — каза Кроу. — Това се случва постоянно в Америка. Самият аз купих парцел в Албакърки, за който се грижат някои мои приятели, докато ме няма. Голяма работа!

Майкрофт въздъхна.

— „Голямата работа“, както се изразяваш, е, че сделката може да не е особено законна.

Около масата настъпи мълчание, за да могат Шерлок и Кроу да осмислят думите на събеседника си.

— Какво имаш предвид? — попита накрая младежът. — Руското и американското правителство разполагат с правни съветници, които са проверили всяка малка подробност в договора, нали?

— Не става въпрос точно за изрядността на самия договор, а по-скоро за това, че до момента не е осъществено никакво плащане, което прави продажбата съмнителна.

— Въпросът е — започна Кроу замислен — дали някой друг желае Аляска? Ако отговорът е „не“, то тогава руснаците ще трябва да си търсят парите.

Майкрофт намаза парченце пържена филийка с черен пудинг и го лапна. За около минута дъвка в приятна тишина, а на лицето му играеше блажена усмивка.

— Точно тук нещата стават доста чувствителни и доста лични — заяви накрая той. — За определен период от време разполагах с мой „човек“ в Москва. Казвам, че е мой, защото, макар заплатата и разходите му да се поемаха от Форин Офис, мъжът докладваше пряко на мен и на никого другиго.

— Предполагам, че се е преструвал на някого, докато е правил нещо съвсем друго? — попита Кроу.

— Той е журналист, при това доста добър, но в същото време ми осигуряваше информация за делата на царя и приближените му. — Майкрофт въздъхна и избута чинията си настрани. — Докато преглеждах пощата си тази сутрин — онази, която беше пристигнала, докато бях в ареста на полицейския участък на „Боу стрийт“, — намерих две писма, свързани с него. Първото беше от него и ме уведомяваше, че разполага със сериозна информация, че испанският посланик в двора на цар Александър II е направил контрапредложение, като е добавил десет милиона американски долара за Аляска, които да бъдат платени веднага — в злато — при подписването на договора. Второто писмо беше от член на дипломатическата ни мисия в Москва. Информираше ме, че моят човек, моят агент, е изчезнал. — Големият Холмс вдигна чашата с чай до устните си, след което я свали отново. — Царят разполага както с нормална, така и с тайна полиция, известна като Трето отделение на канцеларията на Негово императорско величество — наименованието не е от най-лесно запомнящите се, но е много руско. Човекът начело е граф Пьотър Андреевич Шувалов^[1]. Запознах се с него във Франция преди няколко години. Допаднахме си. Както и да е, Първи отдел на Трето отделение се занимава с политически престъпления, а Трети отдел — с чужденци. Подозирам, че моят човек е попаднал в лапите на един от тези два отдела и е бил отведен посред нощ.

— Цар — каза Шерлок, за да наруши налегналата тишина. — Това е като крал или император?

— В известен смисъл — отвърна Майкрофт, като сам излезе от унеса на мрачните си мисли. — Макар че също така е непреводима титла. Тя произлиза от латинското „Цезар“. — Поклати глава. — Руснаците са официални до припадък, що се отнася до титли и подобни, по-зле са и от нас, англичаните. Най-скорошната дипломатическа кореспонденция, която пристигна от двора на царя, започваше така — Майкрофт затвори очи: — „Ние, Александър Втори, по милостта на Бог Император и Автократ на всички Русии, на Москва, Киев, Владимир, Новгород, Цар на Казан, Цар на Астрахан, Цар на Полша, Цар на Сибир, Цар на Херсонес Таврически. Цар на Грузия, Лорд на Псков и Велик Херцог на Смоленск, Литва, Волин, Подолие и Финландия, Княз на Естония, Ливония, Курландия и Семигалия, Белосток, Карелия, Твер, Югра, Перм, Вятка, България и други територии; Лорд и Велик Херцог на Нижни Новгород, Суверен на Чернигов, Рязан, Полоцк, Ростов, Ярославъл, Белозерск, Удория, Обдория, Кондия, Витебск, Мстиславъл и всички северни територии; Суверен на Иверия. Карталиния и на Кабардинските земи и Арменските територии — наследствен Лорд и Господар на Черкезите, Планинските князе и други; Лорд на Туркестан, Наследник на Норвегия, Херцог на Шлезвиг-Холщайн, Щормарн, Дитмаршен, Олденбург и така нататък, и така нататък, и така нататък“. — Майкрофт отвори отново очи и си пое дълбоко въздух. — Титлите му бяха по-дълги от останалата част от писмото. Едва ли ще останете изненадани, ако ви споделя, че повечето дипломати не изгарят от желание да бъдат изпратени в Москва. Защото се налага да запомнят всичко това.

— Ти си успял — отбеляза Шерлок.

— Да — отвърна брат му, — но аз съм Майкрофт Холмс.

— Да минем на въпроса — прекъсна ги Кроу. — Какви ще са последиците, ако продажбата на Аляска на американците пропадне и Испания я вземе? Какво общо имаме ние?

— Дестабилизира се регионът — отвърна Майкрофт. — Канада е нова и крехка страна. Франция вече има сериозно влияние в Квебекския регион, а Великобритания продължава да упражнява контрол над Британска Колумбия. Ако Испания получи контрола над Аляска, то тогава ще пренесем проблемите, които изпитахме в Европа, на нов континент. Помислете за войните между Франция, Англия и Испания през шестнадесети и седемнадесети век. Последното, което желаем, е това да се случи отново. Искаш да знаеш какво ще стане, ако Испания придобие контрола над Аляска ли, мистър Кроу? Отговорът е — война — при това война, която ще разкъса Америка, която ще се чуди чия страна да заеме!

Американецът кимна с голямата си глава.

— Разбирам — отвърна той. — Съберете няколко страни и ще се появи проблем. Все едно три или четири семейства да живеят заедно в малка къща. Ще възникнат спорове.

— Стабилността е от особен интерес за нас — отбеляза Майкрофт. — И под „нас“ имам предвид вашия и нашия интерес. Този на Америка и Великобритания. Както вероятно е повече от очевидно, Великобритания вече изгуби няколко свои колонии през изминалото десетилетие. Колониите ни в Канада се превърнаха в страна, а съвсем скоро очаквам Британска Колумбия да се присъедини към нея. Даваме всичко от себе си, за да създадем стабилност в региона. Ако испанците, французите или някой друг се намеси, ще предизвика вълнение, което може да се отрази на политическия и географския пейзаж за стотици години напред.

— Всичко това — започна Кроу — е извън моята компетенция. Аз не съм политик и нямам намерение да ставам такъв.

— По-добре недей — измърмори Майкрофт. — Виждал съм те да преговаряш. Юмруците не са подходящите оръжия на дипломацията.

— О, не знам — отвърна тихичко американецът. — Не казваше ли Клаузевиц^[2], че войната е продължение на политическите отношения?

— Да — съгласи се големият Холмс, — но той е бил германец.

— Какво означава всичко това за нас? — попита Кроу. — Смяташ, че хората, които са те натопили, са агенти на Испания?

— Възможно е, но не ми се вярва. — Майкрофт поклати глава. — Защо му е на испанския двор да прикрива факта, че са направили контрапредложение, освен ако преговорите не са в особено деликатно положение? Не мога да приема, че са извършили убийство заради това. Възможно е руснаците да са го направили — но пак, защо им е и на тях да крият, че преговорите продължават? — Замисли се за момент и потърка брадичката си. — Освен ако царят не желае американското правителство да узнае, че води преговори с испанците, защото Камарата на представителите на САЩ^[3] изведнъж може да одобри отпускането на седем милиона долара в злато и така да опропасти плановете му да получи повече пари от друг. Всичко това почива на факта, че първата сделка е съмнителна, докато не бъде осъществено плащането.

— Съществува още една възможност — избоботи Кроу.

— Да — потвърди Майкрофт, — така е. Определени елементи в правителството ти може да се правят на глухи, че собствеността на земята е съмнителна, докато сделката не бъде завършена, а именно да се плати златото на царя.

Американецът сви рамене.

— Нямам намерение да защитавам правителството си. То взе някои доста странни решения през годините.

— О — намеси се Шерлок, който имаше чувството, че трябва да каже нещо, — възможно е да е някой друг.

— Трета страна? — попита Кроу.

— Четвърта — поправи го Майкрофт, — след руснаците, американците и испанците.

— Пета — отбеляза младежът. — Ти също си намесен, което означава, че и Великобритания участва.

— Сега разбирам защо дипломацията е толкова сложна — изрази мнението си с усмивка на лице американецът. — Но всичко това не е свързано с нас, нали? Разбрал си какво се случва, и ще направиш нещо дипломатично по въпроса. Няма смисъл да се предприемат действия срещу теб, Шерлок или мен. Онзи, който се опита да те натопи, е трябвало да предположи, че ще се върнеш на бюрото си и ще видиш докладите, за да си направиш правилните заключения.

Майкрофт поклати бавно глава.

— Не е толкова просто. Като за начало, началниците ми не са склонни да приемат мнението ми за нещо толкова голямо. Те ще извършат свои собствени проверки, които могат да отнемат месеци, дори години. А и изгубих основния си източник на информация в Русия. — Видимо беше, че темата му причиняваше болка. — Трябва да разбера какво се е случило, поне това му дължа. Ако се намира в килиите на Трето отделение, мога да се опитам да го измъкна. Ако е мъртъв, мога да се опитам да потърся наказание за убийците му — или онова, което минава за такова в двора на царя.

— Сигурен съм, че разполагаш и с други хора в Москва — отбеляза Кроу. — Те могат да се заемат с това.

— Нямам човек в Москва, на когото да имам доверие. Ще се наложи да отида там веднага след като обвиненията ми бъдат снети.