Андрю Лейн
Черен лед (16)

Глава 16

В трапезарията на клуб „Диоген“ беше тихо като в гробница, затова Майкрофт уреди да се хранят в Стаята на непознатия. Поне там четиримата можеха да водят сериозен разговор.

Майкрофт седеше начело на масата, Шерлок му беше отляво, а Еймиъс Кроу — отдясно. Руфъс Стоун беше срещу него.

Младежът се огледа. Не можеше да повярва, че това беше стаята, от която беше започнало цялото приключение. Провери килима за петна от кръв, като си спомни нещастника, който толкова отчаяно желаеше семейството му да получи някакви пари, че се беше самоубил по нареждане на „Парадол Чеймбър“, за да провокира Майкрофт да замине за Русия. Или килимът беше почистен идеално, или беше сменен с нов.

Големият Холмс и Кроу обсъждаха какво смяташе да прави американското правителство с Аляска, след като най-накрая бяха платили за нея. Шерлок отново насочи вниманието си към вечерята. Мълчаливи, облечени в черно келнери носеха купи със супа на масата.

Американецът се опули подозрително към кремавата червеникава течност.

— Това става ли за консумиране от човек? — попита той. — Прилича на нещо, направено от краве мляко и кръв.

— Това е борш — отвърна Майкрофт. — Руска супа с червено цвекло и сметана. Помислих, че можем да споделим някои неща от пътуването си с теб. Готвачът ни се оказа доста отзивчив. Дори неочаквано авантюристичен. Не знаех, че може да готви нещо различно от супа „Уиндзор“, но прие предизвикателството с охота.

— Като заговорихме за предизвикателства — започна Стоун, — има ли някакви новини за мистър Кайт? — Попипа с пръсти ръката си, където дрехите прикриваха голяма рана. В гласа му се усещаше гняв, че не е довършил започнатото с едрия мъж с червената брада.

Майкрофт поклати тъжно голямата си глава.

— Нито дума. Като че ли е потънал вдън земя. Предполагам, че „Парадол Чеймбър“ са го скрили някъде — в случай че са склонни да прощават, разбира се.

— Какво стана с останалите от театралната трупа? — попита Шерлок.

— Както в случая с мистър Кайт, вероятно се крият някъде. — Лицето на големия Холмс беше гробовно сериозно. — Да бъда толкова близо до „Парадол Чеймбър“ — да бъда толкова близо до мисис Лорън, която смятам, че е един от най-важните членове на организацията — и да не го осъзная… това ме гложди, Шерлок. Умът ми беше засегнат от обвиненията в убийство и последващото ми, макар и кратко, хвърляне в килия. Трябваше да усетя, че има нещо странно в цялата тази трупа. Трябваше да усетя, че от самото начало ни е направена постановка.

— Знаеш ли нещо за Уормърсли?

— Имам отговор на този въпрос. По разбираеми причини граф Шувалов няма намерение да ни го предаде. В момента се намира в килиите на площад „Лубянка“. Каква ирония, като се има предвид фактът, че изминахме целия онзи път до Москва, защото смятахме, че се намира точно там. — Майкрофт въздъхна. — Променил се е. Не е мъжът, за когото го мислех. Предполагам, че пътуването по света причинява подобно нещо, затова имам намерение да пътувам колкото се може по-малко през останалата част от живота си.

— Изненадан съм, че Шувалов ти е повярвал толкова лесно — избоботи Кроу, който продължаваше да се блещи подозрително в купичката си. Накрая разбърка супата си с лъжицата.

— Това е друга ирония на съдбата — отвърна Майкрофт. — Познавах Шувалов много по-бегло, отколкото Уормърсли, но въпреки това точно тази връзка оцеля благодарение на доверието, а другата беше прекратена. Двамата с Шувалов се разбираме добре. Мислим по сходен начин. Когато го информирали, че съм арестуван, веднага се обадил да ме отведат при него. Пихме чай и говорихме много цивилизовано. Той се извини за всякакво грубо поведение, което хората му са упражнили върху мен, а аз се извиних, че съм пристигнал в страната му без необходимото уведомление. Така трябва да протичат международните срещи — любезно и с напитки, а не чрез употребата на тренирани да убиват соколи.

— И той повярва на цялата тази невероятна история?

— Когато Шерлок разказа всичко, то отговаряше на уликите. Хората бяха видели сокола с металните нокти и боя между Шерлок и Уормърсли и мистър Стоун и мистър Кайт. А и Шувалов вече беше получил доклади за ареста ми тук, в Лондон, за убийство. Той има свои агенти в Лондон, разбира се, както аз имам — или по-скоро, имах — в Русия. — Майкрофт млъкна за миг замислен. — Макар че неговите агенти едва ли работят тайно за „Парадол Чеймбър“, което е точка за него в нашата игра.

— Игра? — учуди се Шерлок.

— Безкрайната стратегическа борба между Русия и Великобритания за контрола над Централна Азия — Афганистан и Индия. Наричаме я Великата игра.

— Татко е в Индия — отбеляза младежът. — Той се бие там. Това не е игра, Майкрофт.

Брат му се смути.

— Прав си, мило момче. Това не е никаква игра, камо ли велика. Седейки тук, в Лондон, в удобния си фотьойл, съм изгубил представа за някои неща. Ако прекараното в Русия време ме научи на нещо, то е, че фигурите, които така безгрижно местим върху шахматната дъска, са истински хора с истински чувства. Това е урок, който ще запомня. — Майкрофт се усмихна колебливо. — Но ти ми напомни, че все още не съм ти показал писмото на татко, което той ми прати от Индия и заради което дойде от Фарнъм дотук. Нося го в мен. Ще ти дам да го прочетеш по-късно.

Еймиъс Кроу прочисти гърлото си.

— Какъв е планът? — попита той, като очевидно искаше да смени темата с нещо по-весело. — Какво ще правим от сега нататък? Лично аз планирам да прекарам известно време с дъщеря си.

— Аз възнамерявам да се върна в квартирата и в кабинета си — отвърна Майкрофт.

— Предполагам, че ще се прибера в имението Холмс при леля и чичо и при прекрасната мисис Еглантайн — заяви мрачно Шерлок и погледна Руфъс Стоун. За момент мислите му отпътуваха към Фарнъм и към облечената в черно жена, която го наблюдаваше и която изчезна в онази алея. Тогава си помисли, че е мисис Еглантайн, но сега не беше толкова сигурен. Може би беше мис Ифа Димък, която го проверяваше, преди „Парадол Чеймбър“ да вкара в действие сложния си план. Или наистина беше мисис Еглантайн. Шерлок реши, че когато се прибере в имението Холмс, ще стигне до дъното на тази мистерия и ще разкрие истинската причина за влиянието на тази жена върху семейството му.

— Какви са твоите намерения, мистър Стоун? — попита Майкрофт и прекъсна мислите на Шерлок.

Цигуларят се усмихна и погледна младежа. Един златен зъб в задната част на устата му проблесна на светлината от свещта.

— Разбрах, че си се снабдил с хубава цигулка — каза той. — Надявах се да ме удостоиш с честта да ми покажеш как свириш. Два пъти седмично за по един час. Вторниците и четвъртъците устройват ли те?

— Напълно — отвърна Шерлок.