Андрю Лейн
Черен лед (11)

Глава 11

Следващата седмица мина като трескав сън. След няколко дни в Лондон, по време на които свикваше с театралната трупа, а Майкрофт уреждаше подробностите около транспорта им, Шерлок се качи на влак на гара „Чаринг Крос“ заедно с останалите. Ако се бяха качили от гара „Ватерло“, щеше да е много по-нервен предвид преследването в тунелите под нея, но „Чаринг Крос“ беше по-малка и не му навяваше лоши спомени. Влакът ги поведе през добре познатите красоти на Англия към Довър, където се прехвърлиха на ферибот, който ги прекара през Ламанша до Франция. В Дюнкерк се качиха на друг влак и след три дни щяха да пристигнат в Москва. Три дни, през които щяха да прекосят Европа! Невероятно!

Условията бяха първобитни. Местата бяха зле тапицирани и нямаше легла. В общи линии трупата спеше там, където седеше, разположена в различни пози и ъгли.

Музикантите, на които Шерлок не беше представен, бяха заедно и изглежда, спяха или играеха на дама на малки сгъваеми масички. Само Майкрофт и мистър Кайт разполагаха със собствени легла, което отговаряше на статута им на управител и актьор — управител на Театрална компания „Кайт“. Двамата прекарваха повечето време сами.

През по-голямата част от пътуването Шерлок беше залепен за прозореца. Не откъсваше поглед от местата, покрай които минаваха. Имена, които беше виждал само в атласите, изведнъж оживяваха пред него: страни като Белгия и Прусия, градове като Брюксел, Кьолн, Берлин, Варшава и Минск…

Гледаше през прозореца към просторна местност, осеяна с ели, когато мисис Лорън седна до него.

— Изглеждаш ми самотен — каза тя. — Помислих си, че няма да откажеш един разговор.

— Добре съм си. Просто… съм изумен как някои неща се променят, докато пътуваме — езиците и храната, а други, като растенията и животните, си остават същите. Винаги има птици и котки.

— И наденички — отбеляза актрисата. — Не мисля, че има страна в света, в която да няма наденички. — Погледна го съчувствено за момент. — Менторът ти, мистър Сигърсън, явно няма време за теб по време на това пътуване — отбеляза тя.

— Много е зает — отвърна Шерлок. Чувстваше, че трябва да защити Майкрофт.

— Както и да е, според мен, щом те е взел под крилото си, трябва да се грижи за теб, а не да те зарязва. — Мисис Лорън килна глава на една страна. — Не ми изглежда много заинтересуван от благосъстоянието ти.

— Има много неща, за които трябва да мисли. — Шерлок се опита да смени темата: — От дълго време ли играеш?

Актрисата погледна покрай него през прозореца.

— О, понякога имам чувството, че играя цял живот — измърмори тя.

Колкото по̀ на запад пътуваха, все повече и повече се сменяше пейзажът. Малката част от Франция, която Шерлок беше видял, и голямата част от Белгия, през която бяха минали, представляваха смесица от тъмнозелени гори и светлозелени полета. Но с приближаването до Прусия и Русия земята ставаше все по-заблатена, а температурите падаха, докато накрая малките езера бяха замръзнали и имаше сняг навсякъде. Хората изглеждаха по-ниски и по-мрачни или може би ниските облаци, постоянно надвиснали над земята, влияеха на възприятията.

По едно време Шерлок отиде при Майкрофт, за да го види как е. Брат му беше в купето си, легнал върху няколко възглавници. Видимо не беше добре. Бе заобиколен от отворени книги и си водеше бележки в малък бележник. Вдигна поглед, когато младежът почука и отвори вратата.

— Да?

— Исках да видя дали си добре.

— Не, не съм. Постоянното тракане на влака разстройва храносмилателната ми система. Опитвам се да се разсея с книги, но въобще не ми помагат.

— Мога ли да направя нещо за теб?

— Просто ме остави на мира, за да страдам на спокойствие — сопна се Майкрофт. — Не ми е до разговори в момента.

Шерлок излезе и затвори вратата. Постоя известно време пред купето на брат си, защото не знаеше какво да прави. Не помнеше някога да се беше чувствал толкова самотен и безполезен от онзи момент, в който отиде да живее в къщата на чичо си и леля си във Фарнъм.

Обърна се, за да си върви, но нещо привлече вниманието му. Нещо пред вратата на купето на мистър Кайт — малък кафяв предмет с размерите и формата на палец с увита около него връв. Наведе се, за да го вдигне. Онова поддаде под натиска на пръстите му. Шерлок с ужас осъзна, че това е мишка. Мъртва при това. Нещото, което беше помислил за връв, се оказа опашката й.

Мъртва мишка? Вероятно във влаковете, също както в къщите, имаше мишки. Огледа се за подходящо място, където да я остави, но вратата на купето на мистър Кайт се отвори едва и рошавият червенокос мъж погледна към него през пролуката.

— Да? — изхриптя въпроса си той. — Какво има?

— Нищо — отвърна Шерлок. — Просто… бях на посещение при мистър Сигърсън. — Прибра мъртвата мишка в джоба си. Поради някаква причина, която не разбираше, не искаше да казва за нея на мистър Кайт.

— Ако си отегчен — въздъхна актьорът — управител, — върви да говориш с момчетата. Ще трябва да работите заедно по въжетата и декорите. Опознайте се.

Мистър Кайт затвори вратата в лицето на Шерлок.

В интерес на истината след трите дни в Лондон, в които се учеше да вдига декори и да мести реквизит, беше опознал добре четиримата млади членове на трупата. За да минава времето във влака, най-накрая се беше съгласил да се присъедини към играта им на карти. За един ден го бяха научили да играе на вист, табла и бакара и със своя математически мозък — още повече с невероятната си памет, която явно беше характерна за всички в семейство Холмс — той съвсем скоро схвана тънкостите на игрите.

Беше впечатлен от начина, по който близнаците играеха карти. Бъркаха тестето като експерти в комара и раздаваха с изящество. Накрая ги попита как го правят, и те му показаха, като започнаха с различни видове разбърквания — отгоре, отдолу, с една ръка, на масата и така нататък. Обясниха му, че всичко е въпрос на сръчност и практика. Така му каза и Руфъс Стоун за свиренето на цигулка, разбира се, затова, когато приключиха с игрите, взе тестето и прекара следващите няколко часа в тренировки, за да усъвършенства техниките за разбъркване на картите. Благодарение на фините си пръсти и упоритостта си съвсем скоро усвои тънкостите и през следващите игри разбъркваше и раздаваше почти толкова добре, колкото Хенри и Поли.

На третия ден взирането през прозореца беше изгубило чара си. Започваше все повече и повече да наблюдава актьорите и актрисите — мистър Малвин, мистър Фърнес, мис Димък и мисис Лорън. Опита се да използва онова, на което Еймиъс Кроу го беше научил, и да определи какво е било миналото им и какви са характерите им, но беше объркан. Тъкмо когато решеше, че е стигнал до определен извод за някого от тях, нещо изникваше и го променяше. Вероятно това се дължеше на актьорското им майсторство — вероятно онова, което виждаше, бяха различни роли, които те играеха, без да го осъзнават.

По някое време, докато влакът преминаваше през една блатиста и скучна местност, Шерлок забеляза, че мистър Фърнес — по-старият и по-дебел актьор с венички по кожата и с нос, който приличаше на брюкселско зеле — държи някаква кутия в скута си и подрежда съдържанието й. То представляваше най-различни бурканчета. Мъжът забеляза, че Шерлок го наблюдава, и му направи знак да се приближи.

— Театрален грим — обясни той. Дъхът му миришеше на джин. — Със сигурност си виждал такъв и преди, нали?

— Не и толкова отблизо — призна Шерлок. — Обикновено съм зад сцената.

— Този комплект е с мен от години — сподели Фърнес. — Разполагам с бои за лице, направени от пчелен восък и овча мас с цинк, олово, сажди, кохинил, ултрамарин, охра и пруско синьо, които да им придадат цвят. Имам и други неща: горен корк и сажди за очите и миглите, горена хартия за сенки, спиртна гума за прикрепване на перуките, мустаците и брадите. Използвани правилно, могат да променят формата на лицето ти.

Когато видя недоверието на Шерлок, мъжът продължи:

— Виж, ако подчертаеш изпъкналите кости на лицето си — като носа и скулите — с по-светъл цвят, чертите ти ще станат по-изпъкнали. Ако поставиш по-тъмни сенки на онези части, които са вдлъбнати, ще добавиш дълбочина към тях. Благодарение на тези два метода можеш да създадеш по-хлътнали челюсти, бръчки на челото, торбички под очите и изпъкнали вени. Когато всичко останало не работи… — Фърнес извади метална кутийка, — … имаме маджун за нос!

— Маджун за нос? — учуди се Шерлок.

— Променя формата на носа и брадичката ти… и на всичко, което не се мърда много. Маджунът не е гъвкав, виждаш ли, затова, ако го сложиш на бузата, ще се напука, но няма да повярваш колко много биха променили лицето ти един нов нос или брадичка. Дори най-добрият ти приятел няма да те познае!

Най-накрая, когато Шерлок беше изгубил представа за часовете и дните и пътуването им се беше превърнало в една безвременна мъгла, влакът спря на гара „Курск“ в Москва.

Висок мъж в черен редингот и цилиндър стоеше зад бариерата за билети. Брадата и мустаците му бяха къси и добре поддържани. Кожата му беше бледа като порцелан. Явно чакаше някого и веднага след като забеляза групата им, се усмихна и помаха.

Мистър Кайт мина първи през бариерата. Той протегна ръка, но мъжът пристъпи напред и го прегърна топло. Майкрофт, който беше точно зад актьора — управител, бързо отстъпи назад.

Брадатият поговори с мистър Кайт и мистър Холмс, след което се обърна към останалите.

— Казвам се Мородов — заяви той на френски със силен акцент. — Пьотър Илич Мородов. За мен е удоволствие и чест да ви представя на княз Юсупов, който спонсорира визитата ви в обичната ни родина. Желая да ви уверя, че сме се погрижили за всичко, за да е посещението ви приятно и артистично продуктивно. А сега ме последвайте. Ще ви отведа в хотел „Славянски базар“, където съм ви запазил стаи.

Мъжът щракна с пръсти и няколко носачи, облечени в грубо ушити и неподходящи за тях зелени униформи, скочиха, за да грабнат чантите и куфарите, които трупата беше донесла. Онзи ги поведе към няколкото карети, които ги очакваха.

Времето беше студено и имаше сняг, но вместо кафявата киша, която се образуваше в Англия от файтоните, които го омесваха с кал и слама, тук снегът беше бял и гъст. Той хрупаше под краката им, докато вървяха към трите карети, които щяха да ги отведат в хотела.

Заедно с останалите от трупата Шерлок зяпаше изумен различните видове транспортни средства, които бяха изпълнили улиците пред гарата. Беше свикнал с каруците във Фарнъм и файтоните в Лондон, но тези тук бяха нещо коренно различно. По-скоро приличаха на гимнастическо оборудване, което би използвал в училите „Дийпдийн“, отколкото на нещо, което човек би управлявал с желание: дълги тесни дъски, които пътниците възсядаха, сякаш яздеха кон, но не бяха дърпани от такъв, а краката се опираха на стъпенки — цялото това чудо беше на четири колела, а кочияшът седеше най-отпред. Тези превозни средства изглеждаха неудобни за мъжете и напълно неподходящи за жените с техните рокли.

Трупата наблюдаваше носачите, които товареха чантите и куфарите им в багажното отделение на каретите, след което се качваха в тях. Пътуването по улиците на Москва беше кратко, но Шерлок се възхити на внушителните стари сгради. Всичко беше построено в много по-големи мащаби, отколкото в Англия — мащаби, които правеха местните жители да изглеждат като джуджета, които се щурат в сенките на сградите и се свиват от студа като мишки, които бягат по перваз. А цветовете! Младежът беше свикнал със сгради с цвят на камък, тухла и дърво, но тук, в Москва, всяка втора сграда беше боядисана. Някои бяха розови, други — сини, трети — зелени, а голяма част от тях бяха жълти поради някаква причина, която ме му беше ясна. Може би в Русия имаше излишък на жълта боя.

Пристигнаха в хотела и Пьотър Илич Мородов настани всички им. Мъжът им пожела приятен ден и си тръгна. Майкрофт и мистър Кайт събраха трупата в салона.

— Подготвил съм графика — съобщи големият Холмс, — в който са записани всички събития през следващите няколко дни. — Той вдигна ръка към устата си и се изкашля. — Ще ви раздам тези листове след малко, но нека обобщя подробностите. Първо, ние сме в Москва по покана на княз Юсупов. Той е известен почитател на изкуствата и отдавна копнее да види британска театрална трупа на живо. През следващите три дни князът ни е осигурил театър „Малий“. Той определено е най-добрият в Москва, което по подразбиране означава, че е най-добрият в цяла Русия.

— С колко седящи места разполага? — попита мистър Малвин, главният актьор. Той говореше силно, сякаш вече беше на сцената. — Аз съм уважаван актьор, не играя пред шепа хора.

— Основната сцена разполага с деветстотин и петдесет, а втората — с още седемстотин и петдесет.

— Ние на коя ще играем? — попита мис Ифа Димък, главната актриса.

— Ние ще сме на втората сцена — отговори спокойно Майкрофт, — но само защото сцената е по-малка и по-подходяща за нашето интимно изпълнение.

Мистър Кайт пристъпи напред.

— Не желая изтънчената ви и изпълнена с нюанси игра да бъде опропастена от огромната зала — обясни той.

Мис Димък кимна и отстъпи назад.

— Много разумно — отвърна тя. — Благодаря ви.

— Трябва предварително да разгледам залата — обяви на висок тон Малвин. — Ще ми е невъзможно да играя на сцена, на която никога не съм стъпвал. Искам да изпробвам акустиката и да преценя височината на гласа си, за да могат дори най-далечните зрители да ме чуват.

— Разбира се. Ще стигна и до този момент. — Майкрофт млъкна за миг и огледа членовете на трупата. — Наети сме, както ви е известно, за три представления, които ще се проведат в три вечери. За първата княз Юсупов е изпратил покани до каймака на каймака на руското общество. Сигурен съм, че нашето представление е общественото събитие на годината.

— Царят тук ли ще е? — изчурулика мисис Лорън, която стоеше зад Шерлок. — О, надявам се да е! — Тя погледна младежа и му каза заговорнически: — Когато бях малко момиченце, много исках да се омъжа за принц. Вече е прекалено късно, но мога да продължа да си мечтая.

— Уви, царят е възпрепятстван от държавни дела. — Майкрофт разпери извинително ръце. — Но ме увериха, че публиката ще е съставена от букет от видни личности — князе и княгини, графове и графини, барони и баронеси, херцози и херцогини. Руската аристокрация е многобройна и повечето й представители ще присъстват на първото представление, както и британският посланик в двора на царя и неговата дама.

— О, колко прекрасно! — възкликна мисис Лорън, плесна с ръце и се наведе над Шерлок: — Навярно някой от тях ще се смили над една жена на средна възраст и ще ме направи своя съпруга — прошепна тя. Младежът й се усмихна в отговор. Подозираше, че мисис Лорън е повече от подходяща за някой руски благородник.

Майкрофт продължи да обяснява:

— Доколкото ми е известно, всяка от вечерите ще играете избрани сцени от велики британски пиеси — Шекспир, разбира се, Бен Джонсън, Кристофър Марлоу и Джон Уебстър. Мистър Кайт… — обърна се към едрия мъж, който стоеше зад него, — … разбрах, че вие ще представяте сцените и ще запознавате публиката със съдържанието им.

— Такова е намерението ми — избоботи актьорът — управител. — Ще говоря на френски, макар че представлението ще бъде изнесено на английски.

— Отлично. — Майкрофт се обърна към по-младите членове на групата — тъмнокосия Ридиън, бледия Юда и близнаците Хенри и Поли. — Що се отнася до декорите и реквизита, бях уверен, че театърът разполага с декори, достатъчни, за да се представи всичко — от битките край замъка „Елсинор“ до гората Ардън, заедно с огромно количество мебели и други неща, които може да се окажат полезни. Предлагам утре сутринта всички да отидем в театъра и докато актьорите репетират с каквито там вокални упражнения желаят, за да проверят акустиката на залата, вие, младежи, да разгледате всичко с помощта на мистър Кайт. Отделете онова, което ще използвате. Персоналът на театъра ще нареди необходимото до следобеда и ще ви запознае с начина на спускане и вдигане на декорите.

— Всичко опира до въжетата — заяви Хенри. — Накрая всичко опира до въжетата и дърпането им.

— Утре следобед, докато работниците в театъра разполагат декорите, ще проведем цялостна репетиция с всички, които участват в представлението. — Майкрофт погледна високия мустакат мистър Ийвс и музикантите зад него. Руфъс Стоун също беше там. Явно се разбираше доста добре с останалите си колеги. — Тази репетиция ще включва и различните музикални съпроводи, които са част от изпълнението, затова всички музиканти също трябва да присъстват.

Мистър Ийвс кимна.

— Ние, ах, ще сме там. Не тревожете се.

Майкрофт кимна.

— Сигурен съм, че ще сте там. — Той огледа всички членове на трупата. — Втората вечер публиката ще се състои от артистични представители на московското общество. Билетите за третата вечер са пуснати в продажба за цялото население на Москва. Можем да предположим, че ще играете пред представителна извадка от горната средна класа на този хубав град. — Майкрофт млъкна за миг и плесна с ръце пред доста издадения си корем. — Помнете, че сте артистични посланици на страната си. — Отново плесна с ръце. — А сега да вечеряме, след което всички отиват по леглата. Ще се срещнем на закуска утре в осем часа и после потегляме за театъра!

Повечето членове на трупата се насочиха към ресторанта на хотела. Мисис Лорън се спря до Шерлок и разроши косата му.

— Искаш ли да се присъединиш към мен в салона след вечерята, Скот? — попита тя. — Надявах се да ми помогнеш с репликите ми, като четеш тези на другия актьор.

Първоначалната реакция на младежа беше да отговори с „да“. Започваше все повече и повече да харесва мисис Лорън. Преди да отговори обаче, погледна Майкрофт. Брат му очевидно беше чул въпроса на актрисата и поклати глава едва.

— Ще ми се да можех — заяви той, — но трябва да си лягам рано и да се наспя добре.

— Тогава утре след закуска може би — усмихна се тя и го остави.

Майкрофт направи знак на Шерлок и Руфъс Стоун да дойдат при него.

— Съжалявам, че провалих вечерта ти — извини се на по-малкия си брат той, — но колкото повече време прекарваме в разговори с тези хора, толкова по-голяма вероятност има да се изпуснем и да кажем нещо, което не трябва. Тогава ще разкрият, че не сме тези, за които се представяме. Най-добрият начин на действие е да бъдем учтиви, но резервирани. — Погледна Стоун, а след това — отново Шерлок. — Пътуването беше изморително — каза тихичко той — и не виждам причина да продължаваме да се изтощаваме тази вечер. Починете си. Утре, когато останалите от трупата тръгнат за театъра, Шерлок ще ме придружи до апартамента на агента ми тук, в Москва. Иска ми се да установя какво точно се е случило. — Погледна отново Стоун. — Ти, опасявам се, ще трябва да отидеш в театъра с останалите. Като първи цигулар, ще забележат отсъствието ти.

— Може да имаш нужда от мен — заяви Стоун, — ако възникне някакъв проблем.

— Ако това се случи, подозирам, че нищо няма да може да ми помогне — отвърна Майкрофт. — Намираме се в чужда страна, в която откритото изразяване на мнение против царя се наказва жестоко от официалната и тайната полиция. Но ние ще направим каквото е необходимо.

— Тогава защо ще вземаш Шерлок със себе си? — попита Стоун. — Ако наистина ще бъде толкова опасно, той трябва да дойде с мен в театъра.

Майкрофт поклати голямата си глава.

— Приемам логиката ти, но може да имам нужда от зоркия поглед, острия ум и атлетичните способности на брат си. Възможно е да се наложи да влезем в апартамента през прозореца, което е напълно невъзможно за мен. Веднъж влезем ли, той може да забележи нещо, което аз съм пропуснал. Най-малкото, може да гледа дали идва полицията, докато съм вътре. Ако нещо се случи с мен, може да се върне и да те предупреди.

Стоун кимна неохотно.

— Добре. Ако това е всичко…? — Цигуларят получи кимане от Майкрофт и се насочи към ресторанта.

Големият Холмс погледна критично Шерлок.

— Виждам, че нещо те тревожи.

Младежът сви рамене.

— Не е важно.

— Важно е. Сърдит си ми, защото не ти казах, че съм наел Руфъс Стоун. Сърдит си и на Руфъс Стоун, защото не ти е казал, че работи за мен. Смяташ, че си бил подведен от двама ни… и че не можеш да ни имаш доверие.

Шерлок погледна настрани. Отказваше да погледна Майкрофт в очите.

— Шерлок, независимо дали ти харесва, или не, моя е отговорността да се грижа за теб. Затова уредих Руфъс Стоун да те наглежда, когато нямах възможност да го правя.

— Смятах… — започна младежът, като изненада и себе си. — Смятах, че ми е приятел.

— Хората могат да бъдат няколко неща едновременно — предупреди го Майкрофт. — Аз съм ти брат, но също така съм служител на британското правителство. Еймиъс Кроу е ловец на глави, но също така е твой учител. Мистър Стоун е цигулар и също така мой агент. Това, между другото, не изключва възможността да ти бъде приятел. — Той постави ръка на рамото на брат си и го стисна нежно. — Ако това ще ти послужи за успокоение, при завръщането си от Америка мистър Стоун ми каза, че е изпитвал братска обич към теб. Попита ме дали това е проблем за мен. Казах му, че не е. Предпочитам да се грижи за теб, защото го иска, а не защото аз съм му казал така.

Нещото, което от няколко дни стягаше гърдите на Шерлок, започна да се отпуска. Не изцяло, но донякъде.

— Сега — каза Майкрофт — нека опитаме изкушенията на руската кухня. Увериха ме, че руските готвачи са почти толкова добри, колкото френските.

Отидоха в ресторанта, чийто таван беше висок и сводест. Стените му бяха покрити с картини, на които бяха нарисувани войници в ярки униформи — синьо, зелено и червено, — яхнали коне и биещи се помежду си със саби.

Майкрофт забеляза накъде беше насочен погледът на брат му.

— Ах, Кримската война — каза той. — Водила се е между Великобритания, Франция и Турция, от едната страна, и Русия — от другата. Интересен, макар и безсмислен конфликт. Ето ни днес тук, десетина години по-късно, ще вечеряме в столицата на врага си. Дипломацията създава странни приятелства. — Големият Холмс млъкна за миг. Цялото му тяло потрепери. — Шерлок, мисля, че това ще е последният път, в който напускам Англия. Може би ще е последният път, в който напускам Лондон. Пътуванията разширяват мирогледа, но същото правят вестниците и книгите, които може да бъдат преживени в удобството на някой фотьойл и в присъствието на бутилка хубаво бренди. В бъдеще смятам да карам нещата да идват при мен, а не аз да ходя при тях.

— Явно много искаш да разбереш какво се е случило с агента ти, щом дойде тук лично — каза тихичко Шерлок.

Салонният управител вдигна поглед от книгата си с резервации, когато двамата го приближиха.

— Желаете ли маса, господа? — попита на перфектен френски той.

— Ако обичате — отвърна Майкрофт и когато салонният управител ги помоли да го последват, добави тихичко: — Името му е Уормърсли. Робърт Уормърсли. Бяхме заедно в Оксфорд. Бяхме в една квартира и говорехме до късно вечер за мечтите и надеждите си. Когато напуснахме Оксфорд, пътищата ни се разделиха — аз отидох във Форин Офис, а той пътуваше по света и правеше нещо като пътна журналистика, но продължавахме да си пишем писма. В един момент орбитите ни се пресякоха отново и той се превърна в най-доверения ми агент. — Майкрофт млъкна за миг. — Бяхме приятели, Шерлок. Бяхме най-добри приятели. Можеш да имаш много познати, но истинските приятели се срещат много рядко. Когато се появят такива, трябва да бъдат ценени. Затова трябва да съм тук. Дължа му го.

— Разбирам — отвърна младежът. Двамата се разположиха на масата. — Или поне мисля, че разбирам.

— Сигурен съм, че разбираш. Измина целия път до Ню Йорк, за да спасиш младия Матю Арнат. А сега — каза Майкрофт и взе предложеното му от салонния управител меню, — какво желаеш да хапнем тази вечер? Разбрах, че морската храна в този град е много добра.

Ястието беше отлично — достатъчно добро, за да задоволи дори претенциозния Майкрофт, който позволи на Шерлок да пие чаша вино с него. Разговаряха за различните видове грозде, което може да се използва за направата на вино, за производството на бренди, шери и портвайн чрез дестилиране или подсилване на вино, и за факта, че газираното вино е произведено за първи път от монаси от Бенедиктинския орден през шестнадесети век.

Младежът усети, че с напредването на вечерята започва да му минава. Все още беше ядосан на Майкрофт — и на Руфъс Стоун, — които бяха сторили онова зад гърба му, но осъзна, че част от гнева му беше насочен към самия него, че не се беше сетил сам.

Това му беше за урок: никога не приемай нещата такива, каквито изглеждат.

В края на вечерята, докато брат му разпускаше с чаша бренди и пура, Шерлок каза:

— Лягам си. Ще се видим утре.

Майкрофт кимна.

— Наспи се добре. Утре ще бъде тежък ден. — Намръщи се. — Имам чувството, че пропускам нещо очевидно. Това ме кара да се безпокоя. Ако бях в Лондон, в спокойната обстановка на клуб „Диоген“, сигурен съм, че щях веднага да разбера какво е, но тук, с всичкото това отвличане на вниманието… — Въздъхна. — Вероятно един здрав сън в удобно легло ще ми помогне. Лека нощ, Шерлок.

Стаята на младежа беше малка и на горен етаж, но това нямаше значение. Беше по-приятна от стаята му в имението Холмс и той заспа веднага след като се съблече. Дори да беше сънувал, не помнеше.

Следващата сутрин беше ясна и свежа. Снегът все още беше на мястото си, но слънцето грееше от чисто синьо небе. Шерлок се изми, облече се и се насочи към същия ресторант, в който вечеряха с Майкрофт предишната вечер.

Брат му беше там заедно с мистър Кайт. Той му кимна, когато Шерлок влезе, и се върна към разговора си.

Шерлок се огледа наоколо. Мистър Малвин и мис Димък се хранеха заедно, но мисис Лорън беше сама. Тя улови погледа му и му се усмихна. Той й отвърна. Харесваше я: тя се държеше с него като със син. Зачуди се къде ли е мистър Лорън. Дали беше починал, избягал с друга жена, или я чакаше у дома?

Четиримата помощници — Ридиън, Юда, Поли и Хенри — споделяха една маса и се караха нещо. Музикантите бяха пръснати навсякъде. Професията им личеше от подпрените инструменти: струнни, духови и медни. Диригентът мистър Ийвс се хранеше сам.

Въпреки факта, че беше в струнната секция, Руфъс Стоун също седеше сам. Той помаха на Шерлок, когато го видя, и му посочи празния стол на масата си. Младежът се поколеба един дълъг момент дали да си намери самостоятелна маса, но в крайна сметка се присъедини към цигуларя.

— Добре ли спа? — попита Стоун.

— Не беше зле — отвърна Шерлок.

— Хотелът е много хубав. Говоря като човек, който е свикнал със слама за юрган и нощно небе за таван. Леглото беше прекалено удобно за мен. Когато се събудих, осъзнах, че се намирам в средата на матрака, който беше толкова мек, сякаш направен от захарен памук. Бяха ми необходими пет минути, за да стигна до края му. Обзалагам се, че ако бях спал още половин час, щях да потъна и да се изгубя в него.

Шерлок не отговори.

Настъпи тишина, но Стоун бързо я наруши:

— Докато бяхме в Англия, каза, че си си купил цигулка.

— Да. — Младежът чувстваше, че трябва да добави нещо, но не можа да измисли какво да каже.

— Предполагам, покупката на инструмент е доказателство, че все още желаеш да се сбориш с музата на музиката.

Шерлок сви рамене.

— Чуй ме — започна Стоун, — разбирам чувствата ти. Ще ми се нещата да стояха по различен начин. Предвид естеството на живота по-често се случват лоши неща, отколкото добри. Номерът е да виждаш слънцето зад черните облаци. — Цигуларят млъкна за миг. — Шерлок, искам да ми повярваш само за едно нещо: компанията ти ми харесва и ако утре брат ти ми каже, че услугите ми вече не са желани, аз ще продължа да ти преподавам.

Младежът усети необичайно стягане в гърлото. Отмести поглед, след което отново погледна Стоун.

— Това би ми харесало — отвърна колебливо той.

— Разбира се — заяви Стоун, — макар че преподаването трябва да изчака, докато не завършим тази мисия. Ако не внимавам да свиря на нивото на тези свирачи, може да издам уменията си. — Цигуларят се огледа наоколо, след което снижи глас: — Имам лошо предчувствие за всичко това. Не мога да разбера защо, но нещо тук не е както трябва. Въобще не е. — Погледна Шерлок. — Внимавай тази сутрин. Много внимавай.