Виктор Суворов
Спецназ (9) (Тайната армия на Съветския съюз)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Спецназ, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
1,8 (× 4 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Epsilon (2023)

Издание:

Автор: Виктор Суворов

Заглавие: Спецназ

Преводач: Иван Тотоманов

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: Факел експрес

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Националност: руска

Редактор: Георги Борисов

Художник: Кирил Златков

Коректор: Мери Великова

ISBN: 978-619-7279-21-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7445

История

  1. — Добавяне

Глава 7
Отделна рота СпН

1

От края на 50-те години всяка общовойскова армия на въоръжените сили на СССР имаше в състава си от 3 до 5 мотострелкови дивизии и 1–2 танкови дивизии, както и комплект от армейски части: ракетни, зенитноракетни и артилерийски бригади, сапьори, свързочници, химици и т.н.

Танковата армия включва 3–4 танкови и 1–2 мотострелкови дивизии плюс същия комплект от армейски части: ракетна бригада, зенитноракетна бригада и т.н.

В тези направления, където по време на войната усилията на цяла общовойскова армия очевидно не се изискват, а боевете на една дивизия очевидно не са достатъчни, бива разгърнат армейски корпус. Това е ставало или в северните, или в южните райони на Съветския съюз. Армейският корпус се състоеше от 2–3 мотострелкови дивизии, а понякога и на още една танкова дивизия. Ръководството и щабът на всеки армейски корпус много приличат на управлението и щаба на общовойсковата армия, само че бяха малко по-малки по размер. Комплектът от части на корпуса беше почти същият, както комплекта от части на всяка общовойскова армия. Всъщност всеки армейски корпус беше един вид общовойскова армия с по-малко дивизии.

2

В щаба на всяка общовойскова и танкова армия и всеки армейски корпус имаше разузнавателен отдел. Отделът се състоеше от групи.

Първата група контролира разузнавателните батальони на дивизиите и разузнавателните роти на полковете.

Втората група е агентурна. На нея е подчинен разузнавателният пункт, който вербува информационна агентура на териториите, където армията трябва да действа по време на война.

Третата група е диверсионната. На нея е подчинена отделната рота от СпН.

Четвъртата група е информационна. Тук се извършена обработката на цялата входяща информация.

Петата група е радио разузнаването. В нейно подчинение е полк за радио разузнаване. В допълнение, тази група контролира радио разузнаването на подчинените дивизии.

3

В този списък ни интересува само от отделната рота от СпН.

Всеки, който не е запознат със съветската армия, трябва да му обясня разликата между рота и отделна рота.

Ако някоя рота е част от батальон или полк, тя е подразделение. Командирът на такава рота може да получи звание капитан (това е максимумът), а заместниците му — званието старши лейтенант.

Ако ротата не е част от батальон или полк, това не е подразделение, а военна част. За да не се бърка с обикновените роти, тя беше наречена „отделна“.

Командирът на отделна рота може да получи звание майор, заместниците му — звание капитан. Всяка отделна рота има номер в системата за номериране, общ за цялата Съветска армия (който беше и нейният реален номер) — условно петцифрено число. Например 808-ма, отделна рота на СпН, има условен номер — военна част 74972. В отворените документи се използва условното петцифрено число, което не казва на никого нищо; в секретни и строго секретни документи беше използван истинският номер на военната част.

За разлика от редовната рота, отделната рота имаше свои тилови служби: оръжейно, инженерингово, транспортно, финансово, вещево, продоволствено. Командирът на Отделната рота имаше комплект печати и щампи и му е подчинена собствена секретна част.

Същата система работеше на ниво батальон. Ако батальонът беше част от полка, това беше подразделение. Ако батальонът не беше част от полка, той беше военна част и се наричаше „Отделен“. Подобно на отделна рота, отделният батальон разполагаше със собствено оръжейна, транспортна, финансова, вещева, продоволствена и други служби. Освен това отделният батальон имаше бойно знаме. Това е разликата му от отделната рота и от обикновения батальон. Изключение правят отделните наказателни, дисциплинарни, транспортни, ремонтни и медицински батальони; те нямаха бойни знамена.

След като уточнихме разликата между обикновените и отделните роти, ще погледнем малко по-различно на 46-те отделни роти на СпН, които бяха разгърнати през 1950 г. по заповед на другаря Сталин. Всяка отделна рота беше напълно независима бойна единица по почти всички въпроси — от тила и транспорта до финансови и правни. Общо тези роти включваха 5500 подбрани главорези.

По мое време (през първата половина на 70-те години) всяка отделна рота на СпН имаше не 120, а 115 човека личен състав, включително 9 офицери и 11 свръхсрочнослужещи (от 1972 г. — 11 прапоршчици). Структурата на отделна рота СпН изглежда така:

• командир на рота;

• заместник-командир на ротата по политическите части;

• заместник-командир на ротата по ПДС (парашутнодесантна служба; впоследствие — зам по ПДП — по парашутнодесантна подготовка);

•заместник-командир на ротата по инженерна подготовка;

• военен преводач, имащ диплома от Военния институт за чужди езици (ВИИЯ) и свободно владеещ минимум два чужди езика;

• старшина на ротата (свръхсрочнослужещ);

• секретчик (свръхсрочнослужещ);

• три разузнавателни взвода по 20 боеца и командир на всеки;

• взвод за свръзка (30 човека);

• автотранспортно отделение;

• парашутен склад с парашутна сушилня;

• склад за инженерно-подривно имущество.

Въоръжението на ротите:

• автомати АКМС за целия личен състав, включително офицерите, на всички автомати на разузнавателните взводове — ПБС (прибор за безшумна стрелба),

• безшумни пистолети 6П9 на офицерския състав и на целия състав на разузнавателните взводове,

• стрелящи ножове НРС-2 на целия състав на трите разузнавателни взвода,

• разнообразни мини в доста широк асортимент: с насочено действие (МОН-50 и МОН-100), осколочно-заградителни (ОЗМ-72) и други.

Средства за свръзка:

• 2 много мощни радиостанции Р-118, монтирани на ЗиЛ-157,

• 15 преносими радиостанции Р-350 за свръзка на диверсионните групи с центъра за свръзка на ротата, който може да се намира на разстояние няколкостотин километра от действащите групи,

• малки радиостанции за свръзка между групите.

Транспорт (остава на свой терен; на територията на противника рота СпН може да ползва пленен транспорт):

• 1 лек автомобил с повишена проходимост ГАЗ-69 (командирски),

• 2 товарни автомобила с повишена проходимост ЗиЛ-157 с радиостанции Р-118,

• 7 пълноприводни товарни автомобила ГАЗ-66 (за транспортиране на личния състав на ротата на своя територия).

4

Състав на взвода за свръзка (30 човека):

• командир,

• заместник,

• 2 отделения по 5 човека (разчети за 2 радиостанции Р-118 на автомобилите ЗиЛ-157),

• 3 отделения по 6 човека — командир и 5 радиста с радиостанциите Р-350.

В хода на бойната мисия радиостанциите Р-118 на ЗиЛ-157 бяха разположени близо до командния пункт на общовойсковата или танковата армия, която включваше тази рота. Всяка радиостанция Р-118 можеше независимо да поддържа връзка с разузнавателния отдел на щаба на армията и с всички разузнавателни групи.

В комуникационния взвод имаше две радиостанции Р-118, за да се гарантира непрекъсната комуникация. Освен това, по време на движението на командния пункт на армията, едно от превозните средства следваше щаба на армията и по това време не можеше да поддържа връзка (за комуникация беше необходимо да се разположи голяма неподвижна антена, което не можеше да се направи в движение), като по това време вторият осигурява комуникация с диверсантите, след което догонва щаба.

Всяко отделение свързочници с радиостанции Р-350 беше прикрепено към един от разузнавателните взводове, с който той се слива, преди да бъде хвърлен в тила на противника. Радиостанцията P-350 тежеше 13 килограма. Радиооператорът носи лек комплект оръжия: нямаше нито безшумен пистолет, нито стрелящ нож. Към автомата той носеше не 300, а само 120 патрона. На автомата му нямаше заглушител. И все пак животът на радиооператора не беше лесен и част от тежестта му беше разпределена между целия състав на групата.

5

Съставът на всеки разузнавателен взвод (20 човека):

• командир,

• заместник,

• 3 отделения по 6 човека.

Преди да бъде хвърлен в тила на противника, всеки взвод получава пет радиста с радиостанции Р-350 от комуникационния взвод, тоест във взвода стават 25 бойци и командири.

Взводът може да действа като една разузнавателна група.

Взводът можеше да бъде разделен на две групи: едната под командването на командира, другата под командването на неговия заместник.

Взводът можеше да действа в три групи от по едно отделение всяка, докато командирът на взвода е с групата, която в момента изпълнява най-важната задача, заместникът — с групата, която изпълняваше втората по важност задача.

Взводът може да бъде разделен на четири групи: трите отделения и командира на взвода с група бойци взети от трите отделения.

Накрая взводът можеше да бъде разделен на пет групи от по пет души, включително радист, а начело на тези пет групи са командирът на взвода, неговият заместник и тримата командири на отделения. Това разделение на взвода беше максималното възможно.

Ротата също може да действа в пълен състав или да бъде разделена на групи. Максималният брой такива групи е 15. В хода на бойната мисия ротата постоянно променя конфигурацията си: например в самото начало има една голяма група в състава на взвода, няколко средни групи и няколко малки, а след това ротата може да се слее в един организъм, след което отново се разпада на малки групи и т.н.