Виктор Суворов
Спецназ (21) (Тайната армия на Съветския съюз)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Спецназ, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
1,8 (× 4 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Epsilon (2023)

Издание:

Автор: Виктор Суворов

Заглавие: Спецназ

Преводач: Иван Тотоманов

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: Факел експрес

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Националност: руска

Редактор: Георги Борисов

Художник: Кирил Златков

Коректор: Мери Великова

ISBN: 978-619-7279-21-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7445

История

  1. — Добавяне

Глава 19
Първа Световна война на спецназ

Стоях на върха на огромен небостъргач в Ню Йорк, когато видях Кинг Конг. Огромната горила триумфално огледа Манхатън от главозамайваща височина. Разбира се, знаех, че тя не е истинска. Но в тази огромна черна фигура имаше нещо ужасяващо и символично.

По-късно научих, че горилата е гумена, с която беше решено да се отбележи петнадесетата годишнина от първия филм за Кинг Конг, като се създаде гигантски надуваем модел на това чудовище, повдигайки го над Ню Йорк. Гуменото чудовище се повдигна и се люлееше на вятъра. От техническа гледна точка тази операция беше истински триумф на инженерите и работниците, които участваха в нея. Но нямаше пълен успех. Надутото чудовище беше толкова голямо, че в резултат на това в тялото му се появиха дупки, през които започна да излиза въздух. По тази причина гигантската мускулеста фигура бързо се сви в безформена торба. Трябваше да се вкара повече въздух в него, но колкото повече го надуваха, толкова повече дупки ставаха и по-бързо въздухът напускаше чудовището. Затова трябваше да продължават да помпат още и още.

Комунистическите лидери създадоха също гумено чудовище и го издигнаха на главозамайваща височина. Чудовището е известно като Съюз на съветските социалистически републики, а съветските лидери бяха изправени пред дилема: бързо до го разширяват или свиват, превръщайки го в отпусната торба. Интересно е да се отбележи, че Съветският съюз стана свръхсилен по време на най-разрушителната война в историята на цивилизацията, въпреки факта, че претърпя най-големите загуби от хората и най-големите разрушения на своята територия. Той стана свръхсилен военно и очевидно за неговото съществуване е необходима война.

Не знам как или къде ще започне Третата световна война. Не знам със сигурност как съветското висше командване планира да използва Спецназ в тази война: първата световна война, в която Спецназ ще бъде важно действащо лице. Не искам да предсказвам бъдещето. В тази глава ще опиша как лично си представям, че ще бъдат използвани Спецназ в началото на тази война. Не е моя задача да опиша какво е щяло или ще се случи. Но мога да опиша какво може (става въпрос за времето преди разпада на СССР) да се случи:

В последния месец на мира, както и преди другите войни, във въздуха все по-често се усеща криза. Произшествия, катастрофи, малки бедствията увеличават напрежението. Два влака са се сблъскали на железопътен мост в Кьолн, защото сигналната система излязла от строя. Мостът е сериозно повреден и движението по него не може да се възобнови по-рано от два месеца.

На пристанището в Ротердам избухва полски супертанкер. Поради грешката на капитана, танкерът е много близо до нефтохранилището на брега, а горящият нефт се разлива по цялото пристанище. В продължение на две седмици пожарникарски отряди, събрани от цялата страна, героично се борят с пламъците. Пристанището търпи огромни загуби. Оказа се, че огънят се разпространява с невероятна скорост и някои експерти са на мнение, че полският танкер не е единствената причина за пожара и че огънят е избухнал едновременно на няколко места.

В Панамския канал българският товарен кораб „Варна“, натоварен с тежки контейнери, се удря погрешка шлюзовите врати. Експертите смятали, че корабът е трябвало да може да продължи да плава, но по някаква причина той потъва. Ще отнеме много месеци, за да се отвори отново канала. Българското правителство изпраща извиненията си и заявява готовността си да плати за цялата необходима работа по ремонта и отварянето му.

При кацането на хеликоптер на президента във Вашингтон е стреляно няколко пъти със снайпер. Хеликоптерът се поврежда, но екипажът успешно и безопасно го приземява. Никой вътре не е ранен. Отговорността за тази атака се поема от неизвестна досега организация, наричаща себе си „Отмъщение за Виетнам“.

На летището във Виена има терористична експлозия.

Група неидентифицирани хора нападат с минохвъргачки територията на британската военна база в Кипър.

Сериозно бедствие се случва на много важен тръбопровод в Аляска. Помпените станции излизат от строя и нефта тече в тънка струя през него.

В Западна Германия има няколко неуспешни опита за покушение на американски генерали.

В Северно море най-голямата петролна платформа на Великобритания се преобръща и потъва. Точната причина за инцидента не е установена, въпреки че експертите смятат, че за това е виновна корозията на основната опора. Разследването ще отнеме месеци.

В САЩ се появява и бързо се разпространява епидемия от някаква неизвестна болест. Изглежда, че засяга предимно пристанищни райони като Сан Франциско, Бостън, Чарлстън, Сиатъл, Норфолк и Филаделфия.

В Париж експлозии се случват почти ежедневно. Основните цели са правителствените квартали, комуникационните центрове и военните щабове. В същото време в Южна Франция бушуват ужасни горски пожари.

Всички тези операции и други подобни на тях, тъй като никой от тези инциденти не е злополука, са официално известни в ГРУ като „подготвителен период“, а неофициално като „увертюра“. „Увертюрата“ е поредица от големи и малки операции, чиято цел е в навечерието на истинските военни операции да отслаби морала на противника, да създаде атмосфера на общо подозрение, страх и несигурност, да насочи вниманието на вражеските армии и полицейски сили към огромен брой различни обекти, всеки от които може да е обект на следваща атака.

„Увертюрата“ се извършва от агенти на тайните служби на съветските сателитни страни и наемници, наети чрез посредници. Основният метод, използван на този етап, е „сив терор“, който е видът терор, който никога не се свързва с името на Съветския съюз. На този етап съветските тайни служби не оставят своите визитки или визитки на други хора. Терорът възниква от името на съществуващи екстремистки групировки, които по никакъв начин не са свързани със Съветския съюз, или от името на фиктивни организации.

ГРУ смята, че през този период неговите операции трябва да приличат на природни бедствия, действия на сили извън контрола на човека, човешки грешки или терористични актове от организации, които не са свързани със Съветския съюз.

Терористичните актове, извършени по време на „увертюрата“, изискват малък брой хора, много малко оръжие и малко оборудване. В някои случаи всичко, което може да се наложи, е един човек, въоръжен само с отвертка, кутия за кибрит или стъклена ампула. Някои от тези операции могат да бъдат катастрофални. Например, епидемия от инфекциозно заболяване в седемте най-важни военноморски бази на Запада може да доведе до намаляване наполовина на обединената военноморска мощ на противниците на Съветския съюз.

„Увертюрата“ може да продължи от няколко седмици до няколко месеца, като постепенно набира сила и превзема нови региони. В същото време се включва ГУСМ. На страниците на западните вестници се появяват фотографии, дискредитиращи главнокомандващия на НАТО. Възниква скандал. Оказва се, че някои от хората в НАТО са имали срещи с висши съветски дипломати и са им давали строго секретни документи. Всички усилия да се опровергае това само доливат масло в огъня. Обществеността изисква незабавно уволнение на лидера на НАТО и подробно разследване. Вестниците публикуват нови подробности по този случай и скандалът се разраства. Към този момент КГБ и ГРУ могат да вдигнат пушилка с огромно количество материали и да ги пуснат в обращение. Основните жертви сега са хора, които Съветският съюз се е опитвал да вербува, но не е успял. Внимателно редактирани и с добавени коментари материали попадат в ръцете на пресата. Съветското разузнаване се е опитвало да вербува хиляди, дори десетки хиляди хора преди това. Сред тях млади лейтенанти, сега станали генерали и трети секретари станали сега посланици. Всички те са отклонили съветските опити за вербовка и сега съветското разузнаване си отмъщава. Броят на скандалите расте. Народът с изненада научава, че само на малък брой хора може да се вярва. Съветската разузнавателна служба няма да загуби нищо, ако пресата получи материали показващи, че се е опитала да вербува френски генерал, но без да посочва как е приключил този опит. Вече много малко остава преди войната. Ето защо вестниците са пълни с искания за разследвания и доклади за оставки, уволнения и самоубийства. Най-добрият начин да убиете генерал е да го убиете със собствените му ръце.

Наблюдава се значително увеличаване на силите на „движенията за мир“. В много щати има постоянни искания този щат да бъде неутрален и да не подкрепя американската външна политика, която по всякакъв начин се дискредитира. В този момент „сивият терор“ се разширява и засилва и през последните дни на мира достига своя връх.

В първия момент на първия ден на войната главните сили на Спецназ се въвеждат в действие. От този момент нататък тероризмът се осъществява от името на Съветския съюз и комунистическото ръководство: „Червен терор“.

Но между „сивия терор“ и „червения терор“ може да има междинен период — „розовият терор“, когато активните военни действия все още не са започнали и все още е мир, но когато някои от най-добрите хора на Спецназ вече са въведени в действие. Ситуацията се усложнява от факта, че от една страна, тайните съветски военни части вече се сражават, но от друга страна, те все още не действат от името на Съветския съюз. Това е изключително рисков момент за висшето съветско командване. Но който не поема рискове, той не печели. Съветските командири искат да вземат много — всичко, така че са готови да поемат големи рискове. Разбира се, полагат се огромни усилия за намаляване на нивото на риска. Само сравнително малък брой Спецназ участват в „розовия терор“, но те са най-добрите хора в Спецназ — професионални спортисти от олимпийска класа. Всичко се прави, за да има гаранции, че никой от тях няма да попадне в ръцете на врага преди избухването на войната. Полагат се и огромни усилия, за да се гарантира, че ако някой от тях бъде заловен от врага, ще бъде изключително трудно да се установи връзката на този човек, с която и да е държава.

„Розовият терор“ не може да продължи повече от няколко часа. Но това са най-важните часове и минути — последните часове и минути на мира. Много е важно тези часове и минути да бъдат загубени за врага и да се използват за постигане на максимално предимство на съветската страна. Трябва да се отбележи, че „розовият терор“ невинаги може да се използва. Използва се само с абсолютна увереност в успеха на операциите и достатъчна увереност, че противникът не е в състояние правилно да оцени ситуацията в оставащите часове и минути и че няма да нанесе изпреварващ удар.

За съветските комунисти месец август е от особено значение. През август започва Първата световна война, която завършва с революции в Русия, Германия и Унгария. През август 1939 г. Георги Жуков успява в това, което никой не е можел да направи пред него — с внезапен удар побеждава японска група войски в Далечния Изток. Възможно е този удар да е имал далечни последици: Япония решава да изостави атаките срещу Съветския съюз и избира да се движи в друга посока. Също през август 1939 г. в Кремъл е подписан пакт, който отваря портите на Втората световна война, в резултат на което СССР става суперсила. През август 1945 г. Съветският съюз коварно напада Япония в Манджурия. В течение на три седмици на интензивни действия огромни територии бяха „освободени“, приблизително равни по площ и население на Източна Европа. През август 1961 г. Съветският съюз изгради Берлинската стена в нарушение на подписаните от нея международни споразумения. През август 1968 г. Съветската армия „освободи“ Чехословакия и за своя голяма изненада не срещна противодействие от Запада. Подозирам, че съветските комунисти отново ще искат да изберат август, за да започнат войната.

12 август в 05:58 местно време микробус се качва на обширен празен паркинг пред супермаркет във Вашингтон и спира. Трима души отварят вратите на микробуса, разгъват фюзелажа на лек самолет и прикрепват крила към него. Минута по-късно двигателят му стартира. Самолетът излита и изчезва в небето. Той няма пилот. Управлява се по радио с помощта на много просто устройство, малко по-сложно от тези, използвани от ентусиасти моделисти. Самолетът набира височина от около 200 метра и веднага започва да снижава към Белия дом. Минута по-късно столицата на САЩ е разтърсена от жестока експлозия. Пронизителният вой на полицейски сирени, пожарни машини и линейки изпълва града.

Три минути по-късно втори самолет се носи през центъра на града и след минути на мястото, където стоеше Белият дом, се чува втори взрив. Вторият самолет излита от участък под автострада и има напълно различна система за управление. Две коли с радио маяци в тях са оставени по-рано насред града. Маяците се включват автоматично за няколко секунди преди излитането на самолета. Автопилотът воден от двата маяка започва да снижава дрона в съответствие с предварително проектирана траектория. Вторият самолет е изпратен от втора група, работеща независимо от първата.

Това е прост план: ако първият самолет не е унищожил Белия дом, то вторият ще то направи. Ако първият самолет все пак е унищожил Белия дом, то след няколко минути всички шефове на вашингтонската полиция ще бъдат на мястото на експлозията. Вторият самолет има вероятност да убие много от тях.

В 06:06 часа всички радио- и телевизионни канали ще прекъснат редовните си програми и ще обявят унищожаването на Белия дом и вероятната смърт на президента на САЩ.

В 06:13 програмата, известна като „Добро утро Америка“, прекъсва и се появява вицепрезидентът на САЩ. Той разказва зашеметяващата новина: група лидери на въоръжените сили са се опитали да завземат властта в държавата. Президентът на САЩ е убит. Вицепрезидентът призовава всеки войник да остане на място и да не изпълнява заповеди от висши офицери в следващите двадесет и четири часа, тъй като е издадена заповед възможно най-скоро да се отстранят предателите от постовете им и да ги арестуват.

Скоро след това много телевизионни канали в цялата страна спират да излъчват.

Съветските военноначалници знаят, че ако не е възможно да бъде убит президентът на САЩ в мирно време, това ще бъде практически невъзможно да се направи по време на криза. Президентът ще бъде в подземен или въздушен команден пункт, напълно недостъпен и изключително добре охраняван.

Поради което тези ръководители, не изоставяйки опитите за убийство на президента (за които в страната ще бъдат пратени няколко групи убийци с различни оръжия, включително зенитни ракети), решават да извършат операцията, с цел да предизвикат паника и объркване. Ако се окаже невъзможно убийството на президента, тогава те трябва да намалят способността му да ръководи държавата и въоръжените сили в най-критичния момент.

За да изпълнят тази задача, Съветите тайно доставят във Вашингтон рота Спецназ от първи полк на Спецназ на стратегическо ниво. По-голямата част от ротата се състои от жени. Ротата се състои изцяло от професионални спортисти на олимпийско ниво. Отнема няколко месеца, за да се изпрати цялата рота до Вашингтон. Спортистите пристигат под прикритието на охранители, шофьори и техници, работещи в съветското посолство и други съветски институции, а оръжията и оборудването им са прехвърлени в контейнери, защитени от дипломатическа защита. За да изпълни задачата, ротата е разделена на осем групи. Всяка група има своя организация, структура, оръжия и техника. За да изпълнят задачите си, някои от групите ще влязат в контакт със секретни агенти, наети много преди това от ГРУ.

На 11 август резидент на ГРУ във Вашингтон, генерал-майор, известен под прякора „Мъдрия“ (официално цивилен висш дипломат), получава шифрована телеграма, съдържаща една-единствена дума: „Да“. По заповед на резидента ротата на Спецназ напуска работните си места. Някои от тях просто се прибират вкъщи. Други тайно прехвърлят в багажниците на колите си офицери от ГРУ и ги отвеждат в горите около града, в празни подземни гаражи и други усамотени места.

Командирите събират групите на предварително определените места и поставят задачите.

Група №1 се състои от трима мъже и е подсилена с един секретен агент. Агентът работи като механик на летището. В свободното си време той изгражда летящи модели на самолети с различни размери. Специален модел е разработен от най-добрите съветски дизайнери на самолети и сглобен в Америка от свободно продавани резервни части. Самият агент не участва в операцията. Ван, съдържащ лек радиоуправляем самолет и отделни крила за него, стоят в гаража му няколко месеца. Какъв самолет е това и чий агент е, агентът не знае. Той знае само, че някой има ключове от гаража и че този човек може да дойде и да вземе микробуса със самолета по всяко време. Посред нощ група от Спецназ ще закара микробуса в гората, където ще откарат взривните вещества, скрити на тайно място и ще подготвят самолета за полет. На разсъмване микробусът отива на безлюден паркинг пред супермаркет.

Група №2 работи приблизително по същото време. Но тази група има трима агенти, работещи за нея, двама от които остават колите си с радио маяци, паркирани на точно определени места в центъра на града.

Група №3 се състои от петнадесет командоси и петима специалисти от РЕБ-осназ. Всички са облечени в полицейски униформи. През нощта групата отвлича директора на телевизионна компания и семейството му. Оставя семейството вкъщи като заложници, охранявани от трима командоси, останалата част от групата е на път към студиото, като пленява по пътя двамата най-високопоставени служители, както и заложници, но без шум и паника сред персонала. След това под заплахата от пистолети и под наблюдението на съветските електронни експерти режисьорът и неговите помощници вмъкват видеокасета, която командирът на групата им дава вместо обичайната рекламна програма. Видеокасета е записана предварително в Съветския съюз. Ролята на вицепрезидента се изпълнява от артист.

Съветското висше командване знае, че проникването в американските военни канали е много трудно. Ако това е възможно, най-многото, което може да се направи, е да се подслушат разговорите или да се прекъснат. На стратегическо ниво те са почти невъзможни да се използват за предаване на фалшиви заповеди. Ето защо е решено да се използва гражданска телевизионна мрежа: трудно е да влезеш в телевизионно студио, но е възможно и има от какво да избираш. Операциите се извършват едновременно в различни градове срещу няколко телевизионни компании. Ако операцията е успешна само в един град — не е страшно — милиони хора ще бъдат дезориентирани в най-критичния момент.

Оперативният план предвижда, веднага след речта на „вицепрезидента“ определен брой ретранслатори да бъдат унищожени от Спецназ и един от американските комуникационни спътници да бъде свален „по грешка“ от съветски спътник. Това има за цел да лиши президента и настоящия вицепрезидент от възможност да опровергаят невярното изявление на фалшивия вицепрезидент.

Но събитията не вървят по план. Президентът успява да се свърже с хората и да публикува опровержение. След като телевизионната мрежа в Америка претърпи толкова значителни щети, радиото веднага ще се превърне в основно средство за комуникация. Радио коментаторите пускат различни коментари за случилото се. Повечето от тях казват, че е трудно да се каже кое послание е вярно и кое е невярно и че единственият факт, който не предизвиква съмнение е, че Белият дом е разрушен.

В момента, когато всички тези събития се провеждат във Вашингтон, друга рота от Спецназ от същия полк е поръчана от резидента на ГРУ в Ню Йорк за да извърши подобна операция, но в по-голям мащаб. Те не използват радиоуправляем самолет, но завземат две телевизионни студия и едно радио студио, които се използват за предаване на едни и същи фалшиви съобщения. Пет други групи спецназ излизат от официалните съветски институции и посолства и започват открити въоръжени атаки на подземни кабели и някои радио- и телевизионни предавателни и приемащи антени. Те се опитват да ги унищожат, както и някои трансформаторни станции, в резултат на което милиони телевизионни екрани ослепяват.

Няколко часа по-късно отряд от спецназ И-М-7 от 120 души слиза в пристанището на Ню Йорк от товарен кораб, плаващ под знамето на Либерия. Използвайки своята огнева мощ, отрядът проправя път към най-близката метростанция, като се разделя на малки групи, взима влак със заложници и започва да разрушава градските подземни комуникации.

В близост до кейовете на огромните американски самолетоносачи и ядрени подводници в Норфолк се появяват няколко миниподводници, както и водолази-диверсанти с акваланги.

В Аляска са регистрирани осемнадесет различни места, където малки групи се опитват да слязат на сушата от съветски военни кораби, самолети и подводници. Някои от тях са унищожени по време на десанта, други успяват да се върнат на своите кораби или след успешен десант да се скрият в горите.

Отряд от спецназ ИС-7, състоящ се от осемдесет и двама мъже, приземили се на брега на Мексико Сити, незабавно завзема лични автомобили от случайно минаващи и на следващата нощ, използвайки огневата си сила, преминава границата на Съединените щати.

Малки групи от Спецназ се приземяват и използват пътищата и методите, използвани от нелегалните имигранти, докато други използват начините и методите на наркотрафикантите.

Островите и военните съоръжения на тях са най-уязвими при диверсионните операции и в този момент групи от Спецназ кацат на Окинава и Гуам, на Диего Гарсия, в Гренландия и още дузина други острови, на които има бази на Запада.

Група 2-С-13 от Спецназ вече е прекарала три седмици на борда на малък съветски риболовен кораб, на риболов край бреговете на Ирландия. След получаване на сигнала „393939“ капитанът на кораба дава заповед да се изключат светлините, да се изключи радио, радара и навигационните светлини и с пълна скорост се насочва към бреговете на Великобритания.

Под прикритието на тъмнината от борда на кораба са спуснати два леки бързоходни катера. Размерът им е достатъчен, за да поеме цяла група. На първия катер е командирът на групата, лейтенант с кодово име „Шекспир“, радист, картечар и двама снайперисти. На втората лодка е заместник-командирът на групата, младши лейтенант с кодово име „Поета“, двама войници с огнехвъргачки и двама снайперисти. Всички имат запас от храна за три дни, който е предназначен да се използва само в случай на продължително преследване. При нормални обстоятелства групата ще получава доставка на храна, ако е възможно. Две огромни немски овчарки също са включени в групата.

След тръгването на групата риболовният кораб, все още без светлини и радио, излиза в открито море. Капитанът на кораба се надява да се укрие в неутрално пристанище в Ирландия. Ако британски военен патрул спре кораба в открито море, капитанът и екипажът не се страхуват: опасните пътници са напуснали кораба и всички следи от престоя им вече са заличени.

Група на „Шекспир“ слиза на малък плаж до Литъл Хейвън. Мястото за десанта е избрано много отдавна и е избрано много добре: плажът е покрит от три страни с огромни скали, така че дори денем е невъзможно да се види какво се случва там.

Едновременно с „Шекспир“ още четири групи на Спецназ слизат на брега на различни места и на разстояние 3 километра един от друг. Действайки независимо от останалите, тези четири групи пътуват по различни маршрути до малкото село Броуди и в 3:30 сутринта едновременно атакуват от различни посоки голяма сграда, принадлежаща на ВМС на САЩ. По данни ГРУ в региона на Атлантическия океан са инсталирани стотици, а може би и хиляди, акустични точки. Подводните кабели от тези точки се събират в Броуди, където стотици американски експерти използват компютри, за да анализират огромното количество информация относно движението на подводници и надводни кораби от целия Северян Атлантик. По информация на ГРУ такива структури има в Антигуа на Азорските острови, в Гофн и Кефлавик в Исландия, на Хаваите и Гуам. Ръководителите на ГРУ са наясно, че тяхната информация относно Броуди може да не е точна. Но се взема решение за нападение и унищожение на проследяващата станция в Броуди и всички останали. И на четирите атакуващи групи е дадена задача да убият колкото се може повече от техническия персонал на станцията и да унищожат колкото е възможно повече електронно оборудване, а всичко, което изгаря, трябва да бъде изгорено. На подходите към сградите трябва да се поставят мини. След това и четирите групи могат да тръгнат в различни посоки.

Групата на „Шекспир“ не участва в това нападение. Нейната задача е на следващата вечер да започне да слага мини на подходите към сградата. Освен това, със снайперски огън и открити атаки групата трябва да създава трудности на всеки опит да се спаси или възстанови станцията.

Командирът на групата знае, че четирите съседни групи, участвали в нападението, са наблизо и правят същото. Но лидерът на групата не знае всичко. Той не знае, че отряд от спецназ 2-С-2 под командването на майор, известен като „чичо Костя“, слиза в района на Свети Давид. Отряд 2-С-2 се състои от петдесет и шест души, петнадесет леки мотоциклети и шест малки коли със значително количество боеприпаси. Задачата на подразделението е бързо да се придвижи, като използва местните пътища и горски пътеки, а в някои случаи и главни пътища за пристигане във Форест-Дин, където да създаде база. Форест-Дин е прекрасно място за Спецназ. Този хълмист район е покрит в гъста гора. Едно време е бил важна индустриална зона. Там все още има изоставени въглищни мини и кариери, железопътни тунели, въпреки че тук отдавна няма железопътна линия. Укрепил се в тази гора, чичо Костя може да нанася удари в различни посоки: наблизо е атомна електроцентрала, само на мост през реката. Северн, железопътният тунел под река Северн, пристанището на Бристол, правителственият комуникационен център в Челтънхайм, много важни военни заводи — също в Бристол има огромен военен склад в Уелфорд. ГРУ вярва, че в случай на война Кралското семейство ще бъде изпратено някъде тук и че ще има и други важни цели.

Същите тези 4 групи от Спецназ, които в зори действаха срещу Броуди, веднага след атаката напускат и тръгват по различни маршрути до Форест-Дин, където могат да се свържат с отряда на чичо Костя. Шекспир не знае нищо за това. Мащабното нападение на Броуди и продължаващата дейност на Шекспир в следващите дни и нощи трябва да създадат впечатление у противника, че това е една от главните области на специалните операции.

Междувременно група от Спецназ 2-Ц-41 от дванадесет души слиза през нощта от катамарана „Двойная звезда“ близо до пристанището на Феликстав. Корабът плава под испански флаг. Групата оставя катамарана в открито море и плува към брега с акваланги. Там я посреща агент на Спецназ, вербуван преди няколко години. Той е купил за сметка на ГРУ малка моторна лодка, а в магазина му винаги има поне петнадесет японски мотоциклети, готови за използване, заедно с няколко комплекта кожени якета, панталони и шлемове. Групата (включваща най-добрите мотоциклетисти на Съветския съюз) се преоблича, увива оръжията си в платно, агентът и семейството му биват убити, а телата са скрити в мазето на къщата им, след което екипът на мотористи полита с висока скорост по път А-45 към Майлденхол. Тяхната задача е да инсталират в района на базата автоматични зенитни ракети „Стрела-Блок“ и да извадят от строя една от най-важните американски въздушни бази в Европа, която постоянно се използва от самолети Ф-111. След това групата се скрива в най-близката гора и се свързва с отряда на спецназ 2-Ц-5.

Командирът на групата не знае, че в този момент още десет групи на спецназ, които работят независимо, провеждат подобни операции срещу американските военни бази в Уудбридж, Бентвотер и Лейкенхет.

Моторната яхта „Мария“ е построена в Италия. В течение на десет години тя сменя собствениците си няколко пъти и плува из океаните по света, докато не е продадена на някакъв богат човек, след което няколко години не е виждана в никое пристанище на света. Но когато международната обстановка се влоши, „Мария“ се появи в Северно море под шведски флаг. След известна модернизация външният вид на яхтата се промени малко. След получаване на сигнала „393939“, „Мария“ с пълна скорост отива направо до брега на Великобритания. Когато тя вече е в британските териториални води и в обсега на Филингдейл, екипажът на яхтата премахва капаците на шахтите, така че се появяват два БМ-23 — подобно на многостволните ракети „Катюша“. Моряците бързо насочват оръжията си към гигантските сфери и откриват огън. Седемдесет и два тежки снаряди експлодират около съоръжението, причинявайки непоправими щети на системата за ранно предупреждение. Моряците на яхта навличат акваланги и скачат зад борда. Два часа по-късно яхта без екипаж се носи близко до брега. Когато полицията се качва на борда, тя избухва и потъва.

За действия срещу силите на НАТО в Централна Европа съветското върховно командване концентрира изключително мощна група сили, състояща се от 1-ви и 2-ри Западен фронт в Източна Германия, 3-ти Западен фронт в Полша, Централен фронт в Чехословакия и групата на танковите армии в Беларус, Това са петнадесет армии, включително шест танкови армии. На десния фланг на групировката сили е обединеният Балтийски флот. А в дълбините на съветската територия се създават още пет фронта (общо петнадесет армии) в поддръжка на нападението.

На 12 август от 23:00 часа батальони от Спецназ, разпределени от седем армии от първия ешелон, преминават границата на Източна Германия с мотоделтапланери, конвенционални планери и парашути. Действайки в малки групи, всеки батальон нанася удари по радарните инсталации на противника, концентрирайки усилията си върху сравнително тесен сектор, за да създаде нещо като коридор, необходим за плановете им за прелитане през границата. В допълнение към тези седем коридора се създава и още един със стратегическо значение. За тези цели на 13 юли бригада на Спецназ пристигна в Източна Германия от Московския военен окръг под прикритието на военностроително подразделение, базирано в Тюрингер-Валде. Сега бригадата е разделена на шест групи, разпръснати из горите на Спесарт и хълмовете Оденвалд, тя получава задачата да унищожи противовъздушните установки, особено радарните системи. В първата вълна са хвърлени само 130 групи на Спецназ от общо 3 300.

Два часа след като хората са прехвърлени, съветските военновъздушни сили извършват масов нощен набег над противовъздушните установки на противника. Комбиниран удар от военновъздушните сили и Спецназ дава възможност да се прочистят един голям и няколко по-малки коридора в системата за противовъздушна отбрана. Тези коридори незабавно се използват за следващите масирани въздушни атаки и второто прехвърляне на Спецназ.

В същото време ударните части на седемте армии преминават границата и се устремяват на запад.

В 03:30 часа на 13 август от самолетите на Аерофлот, действащи на много ниска височина под прикритието на тежки изтребители, се хвърля втора вълна от Спецназ.

Централният фронт прехвърля своята бригада Спецназ в гъсто залесените планини на Фрейбург. Работата на бригадата се състои в унищожаването на важни американски, западногермански и френски щабове, линии за комуникация, самолети на земята и ПВО. Тази бригада, така да се каже, отваря вратата към Франция, през която скоро ще втурнат няколко фронта и следващата вълна от Спецназ.

1-ви и 2-ри Западен фронт разтоварват бригадите си Спецназ в Германия западно от Рейн. Тази част от Западна Германия е най-отдалечена от опасната си източна съседка и съответно всички най-уязвими обекти са концентрирани там: щабове, командни пунктове, летища, депа за ядрени оръжия, колосални резерви на военна техника, боеприпаси и гориво.

Бригадата Спецназ от 1-ви западен фронт е хвърлена в района на Аахен. Тук се намират няколко големи горски масива, където могат да се организират бази, както и много атрактивни цели: мостове над Рейн, които могат да се използват за доставки на резерви и за снабдяване на силите на НАТО, воюващи източно от Рейн, важни въздушни бази в Брюген и Вилденрат, резиденцията на германците правителството и Западногерманска гражданска служба в Бон, важни щабове в близост до Мьонхенгладбах и военновъздушната база в Гелзенкирхен, където са базирани самолети за ранно предупреждение Е-3А. Това е район, в който съветското висше командване планира да въведе 20-та гвардейска армия, която ще нанесе удар на юг по западното крайбрежие на Рейн. Бригада на Спецназ се заема с разчистването на пътя за танковите колони, които скоро трябва да се появят тук.

Бригадата Спецназ на 2-ри Западен фронт е прехвърлен в района на Кайзерслаутерн със задачата да неутрализира важната Военновъздушна база и командния пункт на военновъздушните сили край Рамщайн и Цвайбрюкен и да унищожи склада с ядрено оръжие в Пирмасенс. На мястото, където тази бригада е спусната, според плановете на съветското висше командване се затварят гигантски клещи от 20-а гвардейска армия, която се движи от север и 8-ма гвардейска танкова армия, нанасящи удари от Чехословакия в посока Карлсруе. След това вторият стратегически ешелон ще бъде въведен в действие, за да нанесе съкрушително поражение на Франция.

В същото време съветското висше командване разбира, че за да се спечели войната е необходимо да се предотврати мащабно разполагане на американски войски, оръжие и техника в Западна Европа. За да реши този проблем, огромният съветски Северен флот се прехвърля в Атлантическия океан и осигурява подкрепа от там. Операциите на флота ще бъдат подкрепени от ВВС. Но за да може флотът да премине към Атлантическия океан, той трябва да премине през дълъг коридор между Норвегия, Гренландия и Исландия. Там съветският флот ще бъде постоянно наблюдаван и атакуван от въздушни сили, малки кораби и подводници, работещи от фиорди и огромен брой радиоелектронни устройства и инсталации.

Норвегия, особено нейната южна част, е изключително важна област за съветските военни лидери. Те трябва да превземат Южна Норвегия и да създадат там въздушни и военноморски бази, за да се бият за Атлантика и, следователно, за Централна Европа. Съветското висше командване е отделило поне цял фронт, който включва въздушнодесантна дивизия, голям брой военноморски сили и бригада Спецназ. Но прехвърляне по въздуха на боеприпаси, гориво, хранителни добавки и попълване на военни, въздушни и военноморски бази в Норвегия създава голям брой проблеми. Затова трябва да има добри и безопасни пътища към базите в Южна Норвегия. Тези пътища отиват в Швеция.

Норвегия, особено нейната южна част, е изключително важна област за проникване от Швеция, а в миналото Швеция имала късмет: тя винаги оставала настрана от конфликтите. Но в края на ХХ век балансът на военните действия в този район се променя. Швеция се превръща в една от най-важните стратегически точки в света. Ако избухне война, пътят на агресора ще минава през Швеция. Окупацията на Швеция е лесна за изпълнение, тъй като на нейната територия няма ядрено оръжие, така че съветските военни ръководители поемат много малък риск. Те обаче знаят, че шведският войник е много сериозен противник — внимателен, дисциплиниран, физически силен и здрав, добре въоръжен, добре запознат с територията, където ще трябва да воюва и е отлично обучени за операции в такава местност. Опитът от войната срещу Финландия учи, че в Скандинавия фронталните атаки от танкове не дават изразен резултат. Изисква се да се използват специални тактики и специални войски: Спецназ.

И по подобен начин всичко продължава по целия свят. В шведската столица в намален размер се предизвиква паника с убийствата на няколко висши фигури на правителството и обикновени граждани, палежи и бомбардировки на ключови сгради. В Япония американската база с ядрено оръжие е унищожена, а химическото оръжие е използвано от правителството. В Пакистан сепаратисткото движение в провинция Белуджистан, която се признава непрекъснато от КПСС, търси и получава пряка военна намеса от СССР, за да запази крехката си независимост: контролираната от Съветите територия се разширява във всички посоки от Сибир през Афганистан до Индийския океан.

Възможно е Съветският съюз да не се нуждае от трета световна война, за да окупира Белуджистан. Червената армия може да бъде изтеглена от Афганистан, но знаейки какво знаем за съветската стратегия и целите, за които могат да бъдат използвани Спецназ, това заключение може да се счита за полезен рекламен трик без възпрепятстване на работата на Спецназ. С присъствието на Спецназ в Белуджистан Политбюро може да се доближи до главната петролна артерия на света — арабските държави, източна и южна Африка, Австралия и Югоизточна Азия — територии и океани, които са практически беззащитни.