Мартин Тошев, Мирослав Петров
Синът на нощта (3)

3. Ауклена Бясната.

Останах в „Ловеца на вампири“ почти цял ден. През това време Нинджа непрекъснато беше край мен и ми разказваше за Дашар и за събитията, които се бяха случили по света през време на дългия ми сън. Те не бяха кой знае колко значителни и необикновени като изключим появата и процъфтяването на Черното Братство. Именно благодарение на него Дашар толкова бързо се бе развил.

Щом вечерните сенки взеха да се сгъстяват повиках Касин и му платих за богатата гощавка. Предплатих и за една ъглова стая за цяла седмица напред. После напуснах странноприемницата. Време беше да видя що за котка е тази Ауклена Бясната. Нинджа ме последва крадешком. Той беше умен котарак и никак не искаше да се лишава от благоволението на ханджията.

Нощният Дашар беше изпълнен с живот и веселие. Всички улици в централните му части и по-добрите квартали бяха осветявани от големи стъклени фенери. Граждани облечени в различни носии и от различни раси се разхождаха по покритите с едри павета булеварди, от пивниците долитаха песни, силна музика и смехове. Домове за удоволствия примамваха клиентите с ярки светлини и предизвикателно застанали край входовете им млади девойки. Реката беше изпълнена с увеселителни корабчета и гондоли с влюбени. Под прозорците на много блестящи домове ухажори изнасяха серенади на своите дами.

Улични музиканти, акробати, жонгльори и мимове изпълваха площадите. Бардове пееха своите древни саги, побелели разказвачи на приказки пренасяха слушателите си във вълшебни светове. Отделенията на градските стражи патрулираха в стегнати редици из улиците. Израженията им бяха сериозни, доспехите блестящи.

Носилки на богати търговци и скъпи куртизанки, карети на благородници, хусари от личната гвардия на градоначалника, наемни войници от близките села, просяци, граждани, всичко това се смесваше в огромни потоци от хора и животни. Носеше се най-разнообразна реч, въздухът беше изпълнен с хиляди миризми и звуци.

— Чак сега си давам сметка колко ми е липсвало всичко това — казах аз. — Забързаното ежедневие и красотата на големите градове, ето кое винаги ме е привличало в тях.

— Аз пък винаги съм обичала тихите и спокойни местенца с много мишки — изкоментира Айви.

— Аз също — съгласи се със змийчето Черния Нинджа.

Засмяхме се дружно и продължихме към Рибния пазар — там където според котаракът щяхме, да намерим Ауклена Бясната.

Рибния пазар беше разположен край един от завоите на Танцуващата река. Представляваше просторен площад осеян с паянтови бараки и прокъсани платнени навеси. От източната му страна имаше дървен, скърцащ пристан. Миризмата на риба, водорасли и рибешки вътрешности беше попила навсякъде.

Рибари с дълги лули и покрити с татуировки тела предлагаха улова си със силни викове. Амбулантни търговци продаваха евтино вино и печена на клечка дребна сладководна риба. Жени бърбореха шумно, ехтяха крясъците на пазарящите се.

Освен неизменните чайки, на рибния пазар много силно присъстваха и котките. Те се мотаеха из краката на минувачите, лежаха лениво или си играеха. От време на време хвърляха по някой привидно безразличен поглед към навесите. Почти до всеки рибарски щанд освен собственика беше застанало и по едно хлапе с дълга пръчка.

Когато пристигнахме на рибния пазар, рибарите тъкмо бяха извадили дневния си улов и разпродажбата му течеше с пълна сила.

Нинджа ни поведе към една голяма, изоставена барака в края на пазара. Пътьом купих няколко големи сочни пъстърви. Добрите подаръци често пъти отключваха и най-здравите врати. И тъй като Ауклена беше котка, която харесваше страшно много пъстървата „Нинджа ми беше намекнал, това съвсем деликатно“, то се бях постарал да осигуря необходимото.

Пред входа на склада спряхме за малко. Нинджа отиде да провери как стоят нещата и да съобщи за нашето посещение. След малко се върна с увиснали мустаци и ни каза, че Ауклена била съгласна да ни приеме, но че разговорът щял да бъде труден. Бясната вече си била хапнала обилно прясна пъстърва.

Аз се усмихнах лукаво и последвах Нинджа. В джоба си имах нещо, което би накарало всяка уважаваща себе си котка да затанцува от радост. По-точна казано това беше едно малко бурканче с черен хайвер. Него го бях взел от Касин малко преди да напусна странноприемницата.

Вътрешността на бараката беше покрита с прах, изтърбушени бурета и счупени мебели. През пролуките нахлуваха слаби лунни лъчи.

За мен обаче мракът не беше проблем. Зрението ми беше стотици пъти по-силно от зрението на който и да било човек.

Много котки седяха или лежаха върху буретата. Върху едно от тях, в малко плетено кошче се беше настанила котка със снежнобял, дълъг косъм. Сребърно герданче със смарагди украсяваше вратлето й. Множеството валящи се по пода рибешки люспи и кости показваха, че в склада е имало голямо пиршество.

Щом видяха пъстървите, които носех котките се надигаха и замяукаха. Бялата котка обаче не помръдна, а най-невъзмутимо продължи да ме гледа. От лъскавите и зелени очи прозираше висок интелект.

— Поднасям приветствията си на Ауклена, най-красивата котка, която някога съм виждал — произнесох аз и сложих пъстървите пред кошчета. Чувствах се глупаво.

— Благодаря! — отвърна кратко бялата котка. — Но нито комплиментите, нито пък дара ти ще ме накарат да ти помогна, мъртвецо.

— Мъртвец?! — неразбиращо повторих аз.

— М-да! — махна с лапичка животинчето. — Моята господарка Вихрени Нокти и приятелите и Белия Сърп и Падащия Диск, са решили да вземат главата ти, Мортег.

— Нищо ново под слънцето — въздъхнах аз и седнах на едно здраво буре. — Но в момента, никой от споменатите трима не ме интересува.

— А би трябвало. Те са много силни и опасни!

— Може би. Но все пак те са придобили силата си от докосването до моя меч. И като стана дума затова, искам да те попитам нещо — ще ме заведеш ли при Локрайд?

— Не!

— Хм-м-м! Много неприятно. И няма никакъв шанс да променя мнението ти…

— Категорично не!

— Е, добра значи ще си изям това сам — с престорено небрежен жест извадих бурканчето с хайвера. Всички котки, включително и Ауклена измяукаха силно.

— Това е истински, първокачествен хайвер от Чунтер — допълних аз. — Бих могъл да ти доставя още от него, ако промениш мнението си.

— Колко много? — проблеснаха лукаво очите на Ауклена.

— Колко искаш? — отвърнах на въпроса с въпрос. Това коте започваше да ми харесва…

— Една бъчонка?

— Имаш я веднага.

След миг буренцето се материализира пред Ауклена. Тя невярващо се приближи до него и изгледа етикета. Галантно махнах капака. Котето протегна лапичка и гребна малко от деликатеса.

— Истински е — каза тя след като го изяде с удоволствие. — Ще ти помогна.

— Чудесно!

— Имам обаче още едно условие.

— Не стана, ли малко капризна, скъпа? — изсъска Айви.

Ауклена изфуча и се дръпна рязко назад, в мига, в който клиновидната главица на Бляскавата се залюля пред муцуната й.

— Спокойно! — побързах да успокоя котето. — Няма да те ухапе!

Мислено се обърнах и към Айви:

„Кротувай! И на мен не ми е приятен този пазарлък, но няма как. Локрайд ми е нужен. А пък Ауклена може да ме заведе до него без да ми се налага да се бия на всяка крачка.“

Айви притихна.

— Та какво беше условието? — попитах аз отново.

— Ами-и, — някак колебливо започна Ауклена — искам в случай, че ти се наложи да се биеш с Ветрени Нокти да не я убиваш. Тя е много добра господарка и страшно готин човек. Ще ми бъде много мъчно, ако загине. Освен това, ти намекна, че си много по-силен от нея.

— Така да бъде — отвърнах аз след кратък размисъл. — Ще се постарая да оставя Ветрени Нокти жива. А сега ми кажи кога ще можеш да ме заведеш при Локрайд.

— Утре, по това време. Ще дойда в хана, където си отседнал.

— Добре, ще те чакам.

Излязох. Не бях изминал и две крачки, когато в бараката избухна изненадано мяукане. Засмях се. Котетата щяха да си попируват тази вечер.

— Откъде, докара онази бъчонка с хайвер? — запита ме следващия ме по петите Нинджа.

— По-добре да не знаеш — прихнах аз. — Впрочем, защо не се върнеш в бараката. Наличието на толкова много хайвер може да направи Ауклена малко по-сговорчива.

Нинджа изчезна с главоломна скорост.

— Ти си голям подлец, Мортег — разнесе се в главата ми съскащият глас на Айви.

— Знам — отвърнах аз самодоволно.

На излизане от пазара чухме един търговец от Чунтер люто да проклина. Някой му беше отмъкнал цели десет бъчонки с хайвер.