Кийт Питърсън
Люк (27)

26.

Изведнъж се вдигнаха много ръце, но гласът продължи:

— Първи е записан Дейвид Бранд. Както знаете, той е директорът на гимназията в Грант Каунти.

Бранд стана. Придаде си важен вид, бръкна в джоба на сакото си и измъкна едно малко листче.

— Знам, че управниците са прочели статиите на Джон Уелс в „Ню Йорк Стар“ — започна той и погледна към отрязъка. — Повечето от вас също са разбрали, че аз дадох възможност на господин Уелс да разговаря с учениците и му предоставих достъп до информацията, която беше необходима за тези статии. Затова смятам, че на вас и цялата общественост дължа извинение.

Сърцето ми се сви. Съвсем не очаквах, че ще започне така, но той продължи и стигна до края.

— Фактът е, че аз бях излъган — заяви Бранд. — Излъган и след това предаден. Не мога да си представя, че необходимостта от увеличаване тиража на „Стар“ или репутацията на господин Уелс, или и двете, изместиха етичната журналистика. И повечето морални принципи. Във всеки случай заради оказаното от моя страна съдействие на господин Уелс и „Стар“ нашата община, нашият район, нашата гимназия, нашата полиция — всички ние — сме злепоставени. Написах гневно писмо до вестника и моля местната власт да направи същото. Проведох няколко лични разговора с адвокати. Желая и препоръчвам незабавни, законни действия на индивидуално и обществено ниво. — След което той седна.

Следващата в списъка беше Карла Скофийлд. Съпругът й застана до нея. Тя стисна силно пръстите му за подкрепа. Ръката й трепереше. Отвори кафявата папка и премести статията за дъщеря си отгоре. Папката се изплъзна от ръцете й и падна на пода. Лари се наведе, за да я вдигне.

Но госпожа Скофийлд държеше отрязъка пред нея и беше готова да говори.

— Прочетете това — започна тя с треперещ глас. — Чувствам се, сякаш дъщеря ми е умряла отново…

Това беше прекалено за силите й. Тя рухна и се разрида на рамото на съпруга си.

— Уф — изпъшках аз от скривалището си зад вратата.

— Господин председател — заяви Лари Скофийлд. — Съпругата ми няма да може да продължи сега… ако е възможно… може би по-късно.

— Разбира се — каза председателят с напевен глас. — Ние ви съчувстваме.

— Ох, ох, ох — пъшках аз.

И изказванията продължиха. Шерифът Бърд стана и увери обществеността, че всяка една от трагедиите през последните няколко седмици е била обстойно разследвана. Председателят го убеди, че уверението не е необходимо. Тълпата възнагради и двамата с аплодисменти. После станаха няколко ученици и предложиха различни младежки отмъщения на бедната ми особа. Това, което си спомням, беше опозоряването и разбиването ми на пух и прах. И комичното ми уволнение.

Накрая стана Чандлър. Проблесна слаба надежда: може би тя ще ме защити. След това се вгледах в изражението на лицето й и надеждата угасна.

— Казвам се Чандлър Бърк — започна тя тихо. — Отговарям за обажданията на телефона на доверието в Брентфорд, Кънектикът. Господин Уелс ме посети вчера. По този повод погледнах статията, която е написал. Като господин Бранд, и аз му вярвах. Преди години съм работила с него и той показа, че може да бъде честен репортер. Сега, когато прочетох поредицата в „Стар“, разбрах, че е използвал старата ни дружба — и като се възползва от моята неосведоменост за неговите действия — той продължи своето разследване, както го нарече, на тези трагедии. Когато разбрах за събранието, аз се почувствах длъжна да дойда тук и да ви предупредя, че господин Уелс все още е на фронта, както се изразявате понякога. Той продължава да търси доказателства, че Мичел Теър е убита. — Тя се приготви да седне, като приглади отзад с ръце полата си, но изведнъж отново се надигна и вдигна пръст.

— Да, госпожице Бърк — обади се председателят.

— Искам още да кажа, че бих желала да взема участие като свидетел във всички законни действия, които ще предприеме местната управа.

— Благодаря ви, госпожице Бърк.

— Благодаря много — измърморих аз.

Тя седна, но след нея последваха още много изказвания. Събранието се превърна в открита дискусия за мен, от етиката и отегчителния ми стил до моя произход. Накрая разговорът бавно започна да замира. Сроковете за законни действия ще бъдат уточнени и така нататък. Дебатите приключиха.

В този момент плахо обмислях идеята да изляза от скривалището си и да направя опит да обясня. Всъщност речта на Чандлър беше тази, която ме спря. Тя беше права. За добро или зло, сега аз работех по версията на Кеймбридж. Търсех улики, за да докажа, че самоубийствата са убийства. Не мисля, че имах голям шанс да успея да обясня каквото и да е било, преди разгневената тълпа да ме прекъсне по средата.

Тогава си напомних, че предпазливостта е по-добрата храброст. Измъкнах се от скривалището, пробягах коридора и се скрих в нощта.