Джули Джеймс
През онази нощ (25)

25.

Райлин хвърли един бърз поглед на апартамента, докато отиваше към вратата. Очевидно не можеше да се сравнява с неговия, но беше симпатичен, уютен и слава богу, чист. Не че Кайл щеше да остане дълго, напомни си тя. Това в петък вечерта беше изолиран случай — с питиетата и романтичното осветление в клуба, и начина, по който я гледаше, докато й подхвърляше онова за най-красивото момиче в бара, тя се бе оставила да бъде завладяна от мига. Ала сега беше време да се изправи очи в очи с реалността.

С тази мисъл тя отвори входната врата. Кайл стоеше на прага — по-издокаран, отколкото Райлин бе очаквала, и поразително привлекателен в ушития си по поръчка сив панталон и синя риза.

С одобрително пламъче в очите, той плъзна поглед по кремавата й блузка и дънките.

— Значи, все пак притежаваш панталони.

Райлин отвори уста, готова да му дръпне една реч за това, как е най-добре да не усложняват нещата, независимо колко страхотен бе сексът… но той вдигна ръка и я прекъсна.

— Преди да започнеш с лекцията или отново да побегнеш, трябва да знаеш, че това е посещение без никакви задни цели. Имам нещо за теб. — Той вдигна торбичка за подаръци, блещукаща от толкова много пайети и брокатен прашец, че почти я заслепи.

Райлин се дръпна изненадано.

— Леле.

Не беше очаквала да се появи с подарък. Особено толкова лъскав подарък.

Кайл се размърда неловко на прага.

— В магазина не изглеждаше чак толкова лъскава.

Каквото и да имаше вътре, той изглеждаше очарователно нервен. Райлин протегна ръка.

— Нека да видя.

Заинтригувана, тя взе торбичката от него, извади бутилката вино и прочете етикета.

„Индия Инк“.

— Едно от любимите ми. Запомнил си — каза, взирайки се в етикета. — Благодаря.

Кайл положи голямо усилие да изглежда нехайно.

— Нищо особено. Джордан беше извадила няколко бутилки в магазина, така че взех една.

Райлин се облегна на вратата.

— Моля те, не ме разбирай погрешно, Кайл, защото виното наистина е прекрасно, ала къде е уловката?

— Няма такава. — Той сви рамене. — Не знам, просто си помислих, че бихме могли да… прекараме известно време заедно и да си поговорим.

Изглеждаше точно толкова шокиран от предложението си, колкото и тя.

— Да поговорим? — Райлин го зяпна. — Добре ли се чувстваш? Това сякаш… не си ти.

— Какво искаш да кажеш? — попита той възмутено. — Че не мога да прекарам известно време с жена, без да има някакви изгледи за секс?

Добър въпрос.

— Не знам. Някога прекарвал ли си известно време с жена, без някакви изгледи за секс?

Той изпръхтя презрително.

— Естествено.

— Гимназията не се брои.

Изражението му, като хванат на местопрестъплението, казваше всичко.

Райлин се усмихна.

— Можеш да се позовеш на Петата поправка, за да не се инкриминираш сам.

Кайл вдигна поглед към тавана и поклати глава.

— Кълна се… никакви юристки повече. Никога. От сега нататък ще си избирам само глуповати, сговорчиви момичета, чиято цел в живота не включва това, да ме подлудят. — Той скръсти ръце на гърдите си. — Слушай, ето как стоят нещата: имах хубав ден и колкото и да е странно, ти, Райлин Пиърс, си първият човек, на когото исках да разкажа за него. — Той разпери ръце в безсилно раздразнение. — Разбирай го както искаш.

По-късно Райлин би могла да си каже, че е била покорена от жеста с виното и това, колко сладък бе Кайл, когато й се разсърдеше по този начин. Но ако беше честна със себе си, трябваше да си признае — фактът, че бе искал да й разкаже за деня си, бе разтопил прагматичното й, рационално, нелудо сърце съвсем мъничко.

Ето защо, без да каже нито дума, тя се отдръпна, давайки му знак да влезе. Кайл я последва с победоносна усмивка, заставайки съвсем близо до нея, докато тя затваряше вратата.

Райлин направи знак.

— Не забравяй, долу ръцете!

— Разбира се, госпожо адвокат. — Той й намигна. — Освен ако не поискаш друго.

 

 

Тъй като времето беше топло, а нощното небе — ясно, Райлин предложи да седнат на терасата на гърба на апартамента й. Сложи отворената бутилка „Индия Инк“ между тях, върху кръглата дървена масичка, която беше купила предишния уикенд. Беше взела също така няколко саксии с цветя, превръщайки терасата в градска миниградинка.

— Харесва ми тук — заяви Кайл, докато седеше на стола с чаша вино в ръка. — Това е един от недостатъците на апартамента ми: няма външна част. Вярвай ми, това е нещо, което бързо забелязваш, когато трябва да останеш две седмици под домашен арест.

— Виждала съм апартамента ти, Трапчинки. Не очаквай да зароня сълзи.

— Още корава любов от прокурор Пиърс. Какъв шок.

Райлин се засмя.

— Прокурор Пиърс? Така ли ме наричаш?

— Смятам, че има авторитарно звучене, което доста ти подхожда. — Кайл я улови да го оглежда. — Какво?

Райлин махна към ризата и панталона му.

— Защо си толкова официален? На тръни съм в очакване да чуя за този твой хубав ден.

— По-рано днес имах две интервюта за работа.

Райлин вдигна чашата си като за тост. Наистина се радваше за него.

— Поздравления. Това е страхотно, Кайл. Как минаха интервютата според теб?

— Много добре. Назначих и двамата.

Райлин наклони глава на една страна, объркана.

— Я чакай… ти си ги назначил?

Кайл отпи нова глътка, видимо доволен от себе си.

— Не го очакваше, нали?

— Не. Но сега вече наистина ме заинтригува. — Райлин го изгледа любопитно. — Какво си намислил?

И той й разказа. Докато си седяха и пиеха вино, Кайл й разказа всичко за консултантския бизнес, който възнамеряваше да започне. Вярно, тя разбра около половината, тъй като останалото беше зашифровано в компютърен език и технически термини, но това нямаше значение. Той очевидно беше много запален и силно мотивиран, което правеше целия разговор невероятно увлекателен.

Райлин изведнъж си даде сметка, че през последните няколко седмици толкова се бяха съсредоточили върху криминалното минало на Кайл, че тази част от него беше останала в сянка. А сега изведнъж тя виждаше истинското му Аз, компютърния гений, превърнал се в мултимилионер и бизнесмен, който възнамеряваше да превземе света на технологиите.

И Райлин изобщо не се съмняваше, че ще успее.

Когато Кайл свърши, тя отново напълни чашите им, усещайки топлото, отпускащо сияние на кабернето.

— Е, добре, признавам си, че съм впечатлена.

Той се улови за сърцето, преструвайки се на шокиран.

— Я чакай. Това да не беше комплимент?

— Моля те, не разваляй хубавия миг. Толкова рядко имаме такива.

Кайл се усмихна и се облегна в стола си.

— Знаеш ли, това е вторият път, в който казваш, че си впечатлена от мен. Каза го и преди девет години, когато ти споменах, че съм взел изпита си за докторантура. — Той сложи ръце зад главата си. — Дотук беше с решимостта ти да не ми четкаш егото.

Райлин го погледна изненадано. Значи, не само тя си спомняше цял куп подробности от първата им среща.

— Не си забравил какво съм казала преди толкова много години?

— Спомням си почти всичко от онази нощ. — Той се протегна и взе чашата си. — Не беше уикенд, който бих могъл да забравя лесно — добави простичко и отпи от виното, а после я погледна.

Тъй като по-голямата част от времето и с Кайл минаваше в заяждане или размяна на саркастични реплики, Райлин се възползва от този истински миг между тях двамата, за да го попита нещо, за което се чудеше, откакто се бяха срещнали отново.

— Странно ли се чувстваш, когато си с мен? — Тя завъртя колебливо виното в чашата си. — Не ти ли напомням за всички лоши неща, които се случиха през онзи уикенд?

— Не. — Гласът му стана по-тих, очите му бяха нетипично сериозни, когато задържаха нейните. — Да бъда с теб, ми напомня за единственото хубаво нещо, което се случи през онзи уикенд.

Райлин усети как гърдите й се свиват.

Бягай.

Част от нея определено смяташе, че би трябвало да направи точно това. Извън апартамента й тя и Кайл като двойка бяха невъзможни — той беше известен бивш затворник, а тя — федерален прокурор.

Ала тази вечер, в апартамента й… бяха просто те двамата.

Тя се изправи и се приближи до него.

Настани се безмълвно в скута му, обвивайки крака около кръста му. В очите му в миг лумна пламък.

Райлин наведе глава.

— Не забравяй обещанието си. Долу ръцете.

След което зарови пръсти в косата му и го целуна.

В продължение на един дълъг миг устните и езиците им си играеха един с друг, като тийнейджъри, целуващи се под звездите. Много бавно Кайл се дръпна назад и прокара пръст по бузата й.

— Не трябваше да се появяваш в съдебната зала онази сутрин, Райлин Пиърс. — Очите му срещнаха нейните. — Искам да бъда напълно откровен. Харесвам те. Вероятно много повече, отколкото би трябвало. Ала след всичко, което се случи с Даниела, възнамерявах дълго занапред да стоя настрани от връзките.

Затаи дъх очаквателно, тялото му — по-напрегнато, отколкото беше само допреди миг, сякаш се приготвяше — дали за спор, за разпит или просто разговор за чувства, бе трудно да се каже.

Вместо това Райлин плъзна ръце нагоре по гърдите му.

— Обзалагам се, че тази част от речта на Кайл Роудс за секс без обвързване невинаги се приема толкова добре от жените, с които излизаш.

Той прокара пръсти през косата й, търсейки очите й със своите.

— Това означава ли, че теб не те е грижа?

— Да не би да ме питаш дали очаквам нещо по-сериозно?

Той кимна.

— Да. И това определено не е част от обичайната реч на Кайл Роудс.

Райлин се заигра с едно от копчетата на ризата му, опитвайки се да реши как е най-добре да отговори. Харесваше го (вероятно повече, отколкото би трябвало), ала хранеше сериозни притеснения за това, как би могла да се развие каквато и да било дългосрочна връзка между тях. И за двама им вероятно би било най-добре нещата да не се задълбочават.

— Като се има предвид миналото ти с Прокуратурата, да имам връзка с теб би било… трудно. Прокурорите обикновено не излизат с бивши затворници. Особено прокурори, които се опитват да направят добро впечатление в новата си работа.

Очакваше Кайл да се пошегува, вероятно нещо свързано с добрите момиченца прокурори, но изражението му си остана сериозно.

— Какво означава това за нас двамата? — попита я.

— Честно? Нямам представа.

Той помисли за миг, а после плъзна ръка по гърба й и я притегли към себе си.

— Но нали ти беше момичето с плана.

— Интересно, май винаги го забравям, когато съм с теб — прошепна Райлин и затвори очи, когато той започна да я целува по шията. Този мъж определено имаше най-невероятната уста. — Никакви светски хроники повече — каза, поемайки си накъсано дъх и мъчейки се да се съсредоточи, докато устните му докосваха долната част на ухото й. — Налага се да установим някои основни правила. Трябва да внимаваме повече. Онова, което се случва в апартамента, си остава в апартамента.

— Разбрано, госпожо адвокат — меко промълви той. — А сега млъкни и ме целуни.

Преди Райлин да успее да възрази, ръката на Кайл се вдигна към шията й, докато устата му превземаше нейната. Устните му разтвориха нейните и той проникна съблазнително с език, докато ръцете му се плъзнаха под блузата й, за да помилват голата кожа на кръста й.

Което й напомни нещо. Тя се отдръпна лекичко и сведе поглед към него.

— Хей, нали се разбрахме, долу ръцете.

— О, съжалявам, не става така — отвърна той с широка усмивка, повтаряйки шеговито лекцията, която тя му беше дръпнала в закусвалнята.

Едната й вежда подскочи.

— Ще нарушиш обещанието си?

Ръцете му се плъзнаха отпред, докосвайки тънкия сатен на сутиена й.

— Знаеш, че искаш да наруша обещанието си толкова, колкото и аз го искам.

Когато зърната й се втвърдиха в отговор на докосването му, в очите му припламна задоволство.

Райлин все така не казваше нищо.

Кайл спря, уловил гърдите й в шепите си.

— Сериозно ли говориш?

Тя кимна, потискайки усмивката си, когато той въздъхна драматично и свали ръце от гърдите й.

— А, сега… докъде бяхме стигнали? — попита лукаво. — Мисля, че някъде дотук.

Когато устните й докоснаха неговите, Кайл беше готов за нея, завладявайки устата й с дръзка изпепеляваща целувка, която възпламени цялото й тяло. Докато езикът му се преплиташе с нейния, тя въздъхна тихичко и притисна гърди в неговите. Почувства ръката му върху бузата си, когато той отново се опита да поеме контрола, и се усмихна, когато той изруга под нос и вместо това сграбчи дървената облегалка на стола.

— Мисля, че това ми харесва — каза Райлин, когато най-сетне се отдръпна.

Очите му се впиха разгорещено в нейните.

— Помоли ме да те докосна. Вярвай ми, ще направя цял куп неща, които ще ти харесат още повече.

— Хмм. Ще помисля над предложението ти.

Ала засега се забавляваше твърде много с това, да бъде на шофьорското място. Разкопча ризата му съвсем бавно, а после я разтвори и прокара ръце по гърдите му, изследвайки коравите релефни очертания на мускулите му.

— Вдигаше ли много тежести в затвора?

— Всеки ден.

Изведнъж Райлин установи, че се чуди дали му е първата, откакто бе излязъл от затвора, а после реши, че не иска да знае. Мисълта за Кайл с друга жена, докосваща го по този начин, я изпълни с повече ревност, отколкото би искала да си признае.

Внимавай, Пиърс.

Заповяда си да пропъди тези мисли — онова, което имаше значение, бе, че тази вечер той бе тук. И тя възнамеряваше да се наслади на всеки корав мускулест сантиметър от него.

Приведе се напред и го целуна по шията, чувайки дълбокия тътен на удоволствие в гърдите му. Усещаше голямата му ерекция между краката си и бавно, съвсем бавно започна да се поклаща, потърквайки се в него.

— Убиваш ме, Райлин — каза дрезгаво.

Това и целеше. Ала не тук, не и на балкона, в стола, който бе прекалено ограничаващ.

— Ела с мен.

Райлин се изправи и като го улови за ръка, го отведе в спалнята си. Приседна на ръба на леглото и тъкмо се канеше да му каже да се присъедини към нея, когато той пристъпи между краката й и се наведе, за да вземе устата й в изпепеляващо гореща целувка. Подпря ръце върху леглото от двете й страни, а тя се отпусна на лакти и ахна, когато коравият му пенис се отърка в нея.

— Не каза нищо за устните — подхвърли той лукаво. — Защо не си събуеш дънките и не разтвориш крака, така че да мога да те вкуся, докато не закрещиш?

Райлин простена, когато ерекцията му се отърка точно там, където трябваше.

— Така не е честно.

Кайл се засмя и се надигна, за да си свали ризата. Останалата част от дрехите му бързо я последваха, а после той се покатери на леглото й и се изтегна, чисто гол и възбуден. Сложи ръце зад главата си и я погледна.

— Какво възнамеряваш да правиш сега с мен?

Предизвикателство. Райлин се оттласна на лактите си и се надигна, събличайки се, докато не остана по бельо. След това се върна в леглото и отново го възседна.

— Имам една-две идейки.

И без да откъсва очи от неговите, облиза устни.

В миг очите му придобиха наситен, изпепеляващ син цвят.

— Госпожо адвокат… наистина ми харесва какво си намислила.

Кайл почувства горещината, разляла се в корема му, когато Райлин се плъзна надолу и се намести между краката му. Исусе, наистина го искаше… тя го подлудяваше с онази нейна забрана да използва ръцете си, откакто го беше целунала за първи път.

А когато езикът й се плъзна от вътрешната страна на бедрото му, той разбра, че тя едва сега започва.

Облегнат на възглавниците, с ръце зад главата, тъй като беше обещал да не я докосва, той гледаше как дългата й гарвановочерна коса пада напред, скривайки я от очите му.

— Отметни си косата — нареди дрезгаво. — Искам да гледам как ме поемаш в устата си.

Тя се надигна с лукаво изражение и отметна коса. След това посегна назад, разкопча сутиена си и го хвърли на пода.

Кайл я изпиваше с поглед, изгарящ от желание да вземе гърдите й с розовите им връхчета, в шепите си, да прокара език по коравите им щръкнали зърна.

— Райлин. Ела тук.

Тя поклати глава. Вместо това обви ръка около пениса му и бавно я спусна надолу.

— Толкова гладък — каза, а после се наведе и близна главичката му, без да откъсва очи от неговите.

Мамка му. Той вече туптеше, а тя едва беше започнала.

— По-дълбоко, бейби — помоли дрезгаво.

Тя го взе с устни, а после бавно, сантиметър по прекрасен сантиметър го пое още по-дълбоко в горещата си невероятна уста.

— Точно така, Райлин — простена.

Искаше да зарови пръсти в косата й, да сложи длан върху главата й и да я поведе нагоре-надолу. Ала единственото, което бе в състояние да направи, бе да я гледа, докато тя го подлагаше на най-прекрасното мъчение на света, като го милваше с устата и ръцете си, докато хълбоците му не потрепериха, притискайки се в устата й, опасно близо до това, да експлодира.

— Ела тук — повика я дрезгаво.

Тя го освободи, прокарвайки с устните си пътечка върху кожата му, докато гърдите й не се притиснаха в неговите.

— Носиш ли презерватив?

Цели три всъщност. Ала все още не беше готов за това. Погледът му се спря върху бикините й.

— Свали ги и ме възседни.

— Някой отново започна да се разпорежда.

О, да, някой наистина го правеше. Защото някой бе твърдо решен да сложи край на забраната й за използване на ръце, преди тя да го беше убила. Когато Райлин се озова отгоре му, той се надигна на лакти и я повика с пръст.

— Искам една от тези гърди в устата си.

— Ама че сме властни — отбеляза тя.

Ала въпреки това се подчини, ахвайки, когато езикът му заописва кръгчета около зърното й, докато то не щръкна. Тя се плъзна надолу по тялото му, така че възбудата му се докосна до горещата й влажна сърцевина. Беше толкова близо до това, да проникне в нея, ала той искаше контрол… искаше я цялата. Райлин простена, когато Кайл подръпна другото й зърно в устата си и се отърка в нея.

— Искам те в мен — изпъшка тя.

— Помоли ме да те докосна.

Би се засмял, когато тя простена от безсилно раздразнение, ако самият той не беше толкова близо до ръба. Разтвори краката й със своите и хълбоците му се насочиха към нея.

Тялото й потрепери и тя най-сетне се предаде.

— Докосни ме, Кайл. Още сега — примоли се.

Слава богу.

Кайл плъзна ръце по копринената кожа на гърба й, заравяйки пръсти в косата й, докато устата му превземаше властно нейната.

— Обърни се. По корем.

Очите й припламнаха при тези думи и тя слезе от него, излягайки се върху леглото, докато той посягаше към панталона си на пода. Вдигна го, извади един презерватив от портфейла си, отвори го и си го сложи.

— Вероятно би трябвало да започнеш да ги държиш тук — каза й. — Възнамерявам да прекарвам много време вътре в теб, когато сме в този апартамент.

След това се намести между краката й и нежно повдигна хълбоците й.

— На колене — нареди дрезгаво, а после се плъзна в нея. — Искам да те чукам с всичка сила — каза пресипнало.

— Да — простена тя, а ръцете й сграбчиха одеялото.

Кайл стисна хълбоците й и започна да се движи — плавни, ритмични тласъци в началото, които постепенно станаха по-бързи и по-дълбоки, водени от желанието му да я направи своя. Когато беше в нея по този начин, не съществуваха никакви правила, нито усложнения; не съществуваха нито нейната работа, нито неговото минало, нищо, освен тях двамата и този миг, в който всичко му се струваше толкова правилно и толкова прекрасно.

— Кайл — простена тя нетърпеливо.

— Тук съм.

Посегна между краката й и започна да я милва. Подпирайки се на ръце, тя се притискаше в него, изкрещявайки, когато оргазмът я връхлетя. Вълна след вълна обгръщаше мъжествеността му, докато той потъваше дълбоко в нея, отново и отново, сграбчил хълбоците й, преди най-сетне да експлодира. Силата на оргазма му беше толкова огромна, че трябваше да забави темпото и да я притегли към себе си, стиснал челюсти, докато стенеше, преди най-сетне да потрепери и да спре.

Задъхани, двамата рухнаха върху леглото, а телата им блестяха от пот.

— По-добре от… „не беше зле“? — попита той, останал без дъх. Гласът й беше неясен, тъй като лицето й беше заровено в одеялото, докато лежеше неподвижна и напълно изцедена.

— И още как.

Усмихвайки се широко, Кайл опря чело на гърба й.

Крайно време беше.