Пиер Корней
Лъжецът (6) (Комедия)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Menteur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Корекция и форматиране
NomaD (2023)

Издание:

Заглавие: Театър на френския класицизъм

Преводач: Паисий Христов

Година на превод: 2021-2022

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо и второ

Издател: Читанка

Година на издаване: 2023

Тип: сборник

Националност: френска

Редактор: Весела Генова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19309

История

  1. — Добавяне

Пето действие

Първа сцена

Жеронт, Филист

 

ЖЕРОНТ

Ах, как се радвам аз на таз щастлива среща,

защото тъкмо тя в момента ме подсеща

да ви попитам, щом в Поатие били сте

и сте се ровили във куп справочни листи,

1445 дали ви е познат Пирандър — от каква е

рода̀ той и какво за тоз човек се знае.

 

ФИЛИСТ

Пирандър? Кой ли е?

 

ЖЕРОНТ

                                        В Поатие живял,

        от благороден род, но малко обеднял.

 

ФИЛИСТ

С туй име, Бога ми, на мен не е познат

1450 ни благородник, ни друг някой в този град.

 

ЖЕРОНТ

А някой Армедон да е попадал вам?

И с двете имена той бил известен там.

 

ФИЛИСТ

И този не го знам.

 

ЖЕРОНТ

                                Той на Орфиза бил

баща — а нея Бог я с чуден чар дарил.

1455 И туй момиче със завидна красота

било възславяно навред из областта.

 

ФИЛИСТ

Орфиза, Армедон, Пирандър, според мен,

в Поатие не са живели нито ден.

Друг питайте, щом в мен не вярвате.

 

ЖЕРОНТ

                                                                Твърдите

1460 с увереност това със цел да защитите

сина ми, но аз знам, че влюбен е в Орфиза,

че някакъв съсед видял го е да влиза

при нея, че там бил от други изненадан,

извадил пистолет, но след жестока свада

1465 принуден се видял да сключи с нея брак.

Подробно всичко знам. Понеже съм добряк,

не се възпротивих. Ще бъде безпредметно

във този случай да показвате дискретност

 

ФИЛИСТ

Та значи тайно брак е сключил той тогава.

 

 

ЖЕРОНТ

1470 Но аз, като баща, таз волност му прощавам.

 

ФИЛИСТ

Кой каза ви го?

 

ЖЕРОНТ

                                Той.

 

ФИЛИСТ

                                        Е, щом е споделил

това пред вас, Дорант не ще е нищо скрил.

Той по-добре от мен подробностите знае

и със измислици не ще ви замотае.

1475 Безспорно е дарен с добро въображение,

а пък на мене все е липсвало прозрение.

 

ЖЕРОНТ

Нали не искате да се съмнявам в нещо?

 

ФИЛИСТ

О, не, не. Всичко той представя много вещо.

Но той поднесе ни такваз гощавка вчера,

1480 че всеки подозря известна далавера.

Та ако бракът е по същата метода,

то той е в крак със най-съвременната мода.

 

ЖЕРОНТ

Защо е този ваш стремеж да ме гневите?

 

ФИЛИСТ

И вие, както аз, все пак ще издържите.

1485 Ще бъда откровен: ако Дорант е взел

Орфиза за жена и всеки е приел

тоз брак, родата ви ще е доволна много.

Тук нищо аз не ще добавя… Хайде сбогом.

Втора сцена

ЖЕРОНТ

О, луди младини, о, тежки старини,

1490 о, срам за моите старешки сиви дни,

та има ли баща по-жалък под небето

или добро сърце, от моето по-клето?

Измамник е Дорант, ала не отмиля ми,

измами мен и мен подтикна към измами,

1495 говорейки с език на шарлатан изпечен.

Да му пригласям той дори и мен увлече,

но от лъжите му на мене ми додея

да се червя и в срам небивал да живея.

Аз тъй съм доверчив, че все ме разиграва

1500 и с добротата ми той злоупотребява

Трета сцена

Жеронт, Дорант, Клитон

 

ЖЕРОНТ

Ти доблест имаш ли?

 

ДОРАНТ

                                        Таз среща ме смущава…

Та щом съм ваш син, кой в това ще се съмнява?

 

ЖЕРОНТ

Но стига ли туй, че мой син си се родил?

ДОРАНТ

Във Франция не знам кой би се усъмнил.

 

ЖЕРОНТ

1505 Известно ли ви е на тебе и на Франция,

че само доблестта е истинска гаранция

за благородника, че в ранг издига тя,

че благородството прониква и в кръвта?

 

ДОРАНТ

Не знаех аз до днес, че благородник ставаш

1510 чрез доблест или щом кръв знатна притежаваш.

 

ЖЕРОНТ

Но както и да се ранг знатен придобива,

порок щом имаш, той фатално го подрива.

По двупосочен път човеците вървят —

по първия строят, по втория рушат.

1515 Ти следваш лош порок и вместо благородник,

макар че си мой син, аз виждам в теб негодник.

 

ДОРАНТ

В мен?

 

ЖЕРОНТ

        В теб. Ти с твоето лъжовно поведение

мърсиш това, що си получил по рождение.

Щом лъжеш, а пък се за благородник взимаш,

1520 ти лъжеш себе си, че благородство имаш.

Да лъже? Има ли недъг по-лош, проява

по-недостойна за човек, роден за слава?

Та кой порок, кое човешко поведение

възбудило би днес по-силно отвращение?

1525 Лъжецът няма как да изличи петното

и чак до своя край го носи на челото,

ако не се реши със меч да го измие,

че може само с кръв срамът да се изтрие.

 

ДОРАНТ

Кой каза ви, че аз съм лъгал?

 

ЖЕРОНТ

                                                        Хаймана!

1530 Кажи ми името на твоята жена.

Какви истории ти снощи ми разправи?

 

КЛИТОН

Речете му: „Аз спах и всичко съм забравил.“

 

ЖЕРОНТ

Нахалнико, я пак доизясни пред мене

кой точно ти е тъст и в кой район роден е.

1535 Ти би ме изумил и с много други глуми.

 

КЛИТОН

Търсете в своя ум най-подходящи думи.

 

ЖЕРОНТ

До старост доживях, но как си бих признал,

че тъй бях изигран от теб — един нахал.

Аз, беловласият, повярвах слепешката,

1540 уви, на всичко, що издрънка ти устата.

Ти, без да чувстваш срам, ме вземаш пак и пак

за слабоумен мъж, за изкуфял дъртак.

А виждал ли си ме ядосан, озлобен,

заплаших ли те аз с нож остър някой ден?

1545 Ако Клариса те отблъскваше със нещо,

защо ти бе това притворство тъй зловещо?

Нима допускал си, безсрамнико, до днес,

че действал бих в разрез със твоя интерес?

Нима към теб не си показах добротата,

1550 приемайки тоз брак с девойка непозната?

Но моята любов, уви, бе прекалена

и сигурно затуй не беше оценена.

Неблагодарнико, отплащаш се с измама,

защото никакъв респект към мене нямаш.

1555 Отричам се от теб.

 

ДОРАНТ

                                        Но чуйте ме най-сетне.

 

ЖЕРОНТ

Ти пак ли със лъжи решил си да ме метнеш?

 

ДОРАНТ

Не, туй е истина.

 

ЖЕРОНТ

                                Единствено измама

си бълвал досега.

КЛИТОН, на Дорант.

                                Ударихте на камък.

 

ДОРАНТ

Когато се яви Лукреция пред мен,

1560 аз бях от чара й фатално покорен

и я обикнах… Тя нали ви е позната.

 

ЖЕРОНТ

Познавам я добре, а също и бащата —

добър приятел мой.

 

ДОРАНТ

                                Буквално мигновено

от погледа й бе сърцето ми пленено,

1565 тъй че когато ми предложихте Клариса

да взема за жена, туй страшно ме стъписа.

Тогаз не знаех аз каква е близостта ви

с Лукрецийния род, дали ви се тя нрави,

и не разкрих ви как със свойта красота

1570 във моето сърце разпали огън тя.

Обаче аз, уви, не знаех отпреди,

че многото акъл на любовта вреди.

Сега, когато знам Лукреция коя е

и откъде й е родът, от вас желая

1575 едно: разчитайки на любовта, която

ведно с кръвта сина обвързва със бащата,

да сторите тъй, че баща й да склоните

да се оженим и да ни ощастливите.

 

ЖЕРОНТ

Поднасяш ме май пак.

 

ДОРАНТ

                                        Да каже и Клитон,

1580 че казвам ви това с най-сериозен тон.

Той е в течение.

 

ЖЕРОНТ

                                Не те ли хваща срам,

че трябва от Клитон аз тез неща да знам?

Как тъй слугата ти довереник ти става,

а пък баща ти в теб за всичко се съмнява?

1585 Макар и разгневен, аз свойта доброта

ще проявя към теб като любящ баща.

Лукреция добре познавам и ще сторя,

така че вашия годеж да уговоря

с баща й. Ти нали не би го провалил?

 

ДОРАНТ

1590 За да ви уверя, аз бих ви придружил.

 

ЖЕРОНТ

Не, тука остани. Все още се съмнявам

в теб и не бих могъл на теб да се надявам.

С Лукреция бъди внимателен, че лесно

засегнал би я ти със нещо неуместно,

1595 и след това пред мен не ща да се вестяваш.

Кълна се в слънцето, което ни огрява,

че ако този мой съвет не зачетеш,

от моята ръка тогава ще умреш

и с недостойна кръв, в краката ми проляна,

1600 ще можеш да платиш честта ми поругана.

Четвърта сцена

Дорант, Клитон

 

ДОРАНТ

Не ме е никак страх от тази му закана.

 

КЛИТОН

За отстъпление е прекалено рано.

Със острия си ум излъгахте го дваж,

я триж опитайте, че пак редът е ваш.

1605 До два пъти — добре, на третия път спри.

 

ДОРАНТ

Клитон, не ми се смей, пък и не ме кори.

Изпадна моят дух в смущение безкрайно.

 

КЛИТОН

Дали защото сам разкрихте нещо тайно

или това бе ход, за да се изхитрите?

1610 Съмнявам се, че по Лукреция горите —

тъй хитри номера умът ви изнамира,

че думите ви все обратно аз разбирам.

 

ДОРАНТ

Обичам я — в това недей се хич съмнява,

но има риск и той ме много притеснява.

1615 Ако бащите ни са на различно мнение,

със мен е свършено, очаква ме крушение.

Да кажем, че не се възпротиви бащата,

ами дали ще е съгласна дъщерята?

Приятелката й аз онзи ден видях,

1620 от красотата й тъй очарован бях,

че днес, когато по-внимателно се взрях

почувствах в миг, че пак по нея запламтях.

На труден кръстопът сега ми се намира

сърцето — между две то трябва да избира.

 

КЛИТОН

1625 Защо припирахте с настойчивост гореща

баща ви с нейния баща да има среща?

 

ДОРАНТ

В противен случай той не би ми хванал вяра.

 

КЛИТОН

Та, значи, и тоз ход в заблуда да го вкара!

 

ДОРАНТ

Единствено така гнева му бих смирил.

1630 Горко на който е тоз хитър трик разкрил!

С измисления брак аз щях да имам време

спокойно да реша коя от тях да взема.

 

КЛИТОН

Приятелката й, туй е Клариса, да?

 

ДОРАНТ

Та тъкмо във това е моята беда —

1635 Алсип ще е щастлив, пък аз ще съм наказан,

но той ще има туй, което аз отказах.

Я по-добре да спрем да мислим за Клариса.

 

КЛИТОН

… И за Орфиза? О, и аз не виждам смисъл.

 

ДОРАНТ

Днес по Лукреция умът ми волно хвърка,

1640 а не по другата, която ме побърка.

Сабина идва…

Пета сцена

Дорант, Сабина, Клитон

 

ДОРАНТ

                Ти предаде ли, кажи ми,

писмото на онез ръце незаменими?

 

САБИНА

Предадох го, ала…

 

ДОРАНТ

                                Какво?

 

САБИНА

                                        О, тя го стъпка…

 

ДОРАНТ

И без да го чете?

 

САБИНА

                                Уви!

 

ДОРАНТ

                                        Каква постъпка!

 

САБИНА

1645 Отгоре на това закани се жестоко

да ме изгони и най-грубо ме нахока!

 

ДОРАНТ

Ще поулегне тя. За твое утешение

ръка й ти подай

 

САБИНА

                                Как тъй?

 

        ДОРАНТ

                                                По мое мнение

тя все ще ти прости. Поговори със нея.

 

КЛИТОН

1650 Каква усмивчица лицето й огрея!

Аз мисля, че се е успокоила даже

и ред подробности могла би да разкаже.

 

ДОРАНТ

Та значи стъпка го, дори не го прочете?

 

САБИНА

Това заръча ми да ви предам. Простете,

1655 че бях принудена…

 

КЛИТОН

                                        Добре се справя май.

 

САБИНА

Но тя, в действителност, прочете го докрай.

Да лъжа вас? Това не бих си позволила.

 

КЛИТОН

Със свойта ловкост тя и Рим би възхитила.

 

ДОРАНТ

У нея има ли към мен омраза?

 

САБИНА

                                                        Няма

 

ДОРАНТ

1660 А обич?

 

САБИНА

                        Също не.

 

ДОРАНТ

                                Тъй ли?

 

САБИНА

                                                Сега съм пряма.

 

ДОРАНТ

А друг обича ли?

 

САБИНА

                                Друг не.

 

        ДОРАНТ

                                                Какво да правя?

 

САБИНА

Не знам.

 

ДОРАНТ

                Все пак?

 

САБИНА

                                Ах, как нещата да представя?

 

ДОРАНТ

Правдиво.

 

САБИНА

                Е?

 

        ДОРАНТ

                        Дали ще срещна любовта?

 

САБИНА

Възможно е.

 

ДОРАНТ

                Кога?

 

САБИНА

                        Щом ви повярва тя.

 

ДОРАНТ

1665 Щом ми повярва… Как щастлив ще бъда аз!

 

САБИНА

Тя сигурно с любов ще ви дари тогаз.

 

ДОРАНТ

Ако е тъй, защо сега да не ликувам?

А щом тя няма от какво да се страхува,

баща ми…

 

САБИНА

                Ето я, с Клариса се показва.

Шеста сцена

Клариса, Лукреция, Дорант, Сабина, Клитон

 

КЛАРИСА, на Лукреция.

1670 А може би сега той истината казва

и затова потрай, но без да губиш вяра.

 

ДОРАНТ, на Клариса.

Добро ли, зло ли тоз ваш чар ще ми докара?

 

КЛАРИСА, на Лукреция.

Дали ми е сърдит, та стрелва ме с очи?

 

ЛУКРЕЦИЯ, на Клариса.

Не, май случайно е, но туй ще проличи

1675 впоследствие.

 

ДОРАНТ, на Клариса.

                                Защо, когато съм далече

от взора ви, за мен животът свършва вече?

От личен опит знам, че влюбените мъка

ужасна чувстват, щом им предстои разлъка.

 

КЛАРИСА, на Лукреция.

Все тъй си пее той.

 

ЛУКРЕЦИЯ, на Клариса.

                                        Писмото виж, чети!

 

КЛАРИСА, на Лукреция.

Но чуй.

 

ЛУКРЕЦИЯ, на Клариса.

1680         Той казва го на мен, разбра ли ти?

 

КЛАРИСА, на Лукреция.

Ще видим.

На Дорант

                Е, Дорант, нали сте влюбен в мен?

 

ДОРАНТ, на Клариса.

От вашите очи отдавна съм пленен,

но те на моя плам, за жалост, не отвръщат.

 

КЛАРИСА, на Лукреция.

Не виждаш ли, че той към мене се обръща?

 

ЛУКРЕЦИЯ, на Клариса.

1685 Обърках се съвсем.

 

КЛАРИСА, на Лукреция.

                                                Лъжите му до края

да чуем!

 

ЛУКРЕЦИЯ, на Клариса.

                Глуми по-обидни аз не зная.

 

КЛАРИСА, на Лукреция.

Тъй любовта си той разделя между нас —

ти нощем слушаш тез лъжи, а денем — аз.

 

ДОРАНТ, на Клариса.

Надумвате ли се? По нейния съвет

1690 не се водете. Той могъл би занапред

на мене куп беди да причини, защото

за нещо съм й крив и ми желае злото.

 

ЛУКРЕЦИЯ, на себе си.

Да, крив. И още как? Мъст само заслужава.

 

КЛАРИСА, на Дорант.

От нея чух неща, които ме смущават.

 

ДОРАНТ

1695 Ревнивият й ум какво ли е родил?

 

КЛАРИСА

А в нещо вашият дали не е сгрешил?

Познавате ли ме?

 

ДОРАНТ

                                Я спрете с тез игри.

Нали аз вчера бях със вас в Тюилери

и бях от чара ви фатално запленен.

 

КЛАРИСА

1700 Да знаехте какво тя довери на мен —

че вашата душа по друга се терзае.

 

ДОРАНТ

По друга ли? О, не, измислица това е.

Животът ми на вас изцяло е обречен.

 

КЛАРИСА

А тя ме увери, че имате брак вече.

 

ДОРАНТ

1705 Играта ви със мен ви носи забавление,

но ще повторя пак, че с моето твърдение

за някакъв мним брак отбягвах друга аз

с единствената цел да се отдам на вас.

 

КЛАРИСА

Но сигурно преди да сключите брак с мене,

1710 във Турция ваш брак със друга уреден е.

 

ДОРАНТ

Защо пък да не се твърди надлъж и шир,

че за съпруга аз съм ходил чак в Алжир?

 

КЛАРИСА

Безспорен факт е, че презирате Клариса.

 

ДОРАНТ

Държа да бъда ваш. Изложих ви какви са

1715 стремежите ми днес. Ще действам, както мога.

 

КЛАРИСА

Аз нищо не разбрах до тоз момент, ей Богу.

Лукреция, я чуй.

 

ДОРАНТ, на Клитон.

                                Лукреция! И тя ли?

 

КЛИТОН, на Дорант.

Кажете ми сега коя сте си избрали?

Лукреция е по-красива според мен.

1720 Но вие в случая не сте ли заблуден?

 

ДОРАНТ, на Клитон.

Та аз с Лукреция говорих вечерта…

 

КЛИТОН, на Дорант.

Там всъщност е била Клариса, а не тя.

Таз тайна току-що ми повери Сабина.

 

ДОРАНТ

Примамливо парче, но как тъй ще отмина

1725 приятелката й — тя също ми допада.

Обърках ги, но пък туй носи ми отрада.

От теб — ни дума! В мен нов плам се разгоря

и ще ме видиш ти във новата игра —

със други средства, но със същите слова.

 

ЛУКРЕЦИЯ, на Клариса.

1730 Пореден нагъл ход ще има след това.

От думите ти той ще бъде изумен.

 

КЛАРИСА, на Дорант.

Приятелката ми споделя всичко с мен

и знам от нея, че нощес със думи мили,

подмолно, своята любов сте й разкрили.

1735 Безспорно мамите, ала коя от нас?

 

ДОРАНТ

Откакто съм в Париж, говорих само с вас.

 

КЛАРИСА

Нима с Лукреция през тази нощ не бяхте?

 

ДОРАНТ

А вие как на мен тоз номер изиграхте?

И аз се хванах — уж познат ми бе гласът.

 

КЛАРИСА

1740 Той истината май ни казва за пръв път.

 

ДОРАНТ

Лукавство проявих, за да осуетя

лукавия ви трик и да ви отмъстя.

Аз всъщност хода ви навреме не разкрих,

но вместо вие мен, аз вас ви надхитрих.

1745 Побърках ви. Нали не ще го отречете?

Пък друг път някой друг за жертва изберете.

Замислихте игра, която аз спечелих

и то, признавам си, със средства неумели.

Ах, как обичам ви! Проклинам всеки ден,

1750 когато не съм бил от чара ви пленен.

 

КЛАРИСА

Ако е тъй, защо брак мним ни се стоваря,

а пък баща ви с мен дойде да разговаря?

Тоз подъл номер с брак защо бе съчинен?

 

ЛУКРЕЦИЯ, на Дорант.

Уж в нея влюбен сте, а пишете на мен.

 

ДОРАНТ, на Лукреция.

1755 Разбирам ви гнева — напълно е логичен

и той показва, че не съм ви безразличен.

Достатъчно играх, хитрувах… Днес се вричам,

че аз единствено Лукреция обичам.

 

КЛАРИСА, на Лукреция.

Какъв лъжец! Та той днес лъже ни и двете.

 

ДОРАНТ, на Лукреция.

1760 Изслушате ли ме, сама ще разберете.

Под ваше име и от вашия прозорец,

със ваше знание, Клариса трик позорен

на мене изигра. Аз тъй се наскърбих,

че с адекватен ход на вас си отмъстих.

 

ЛУКРЕЦИЯ

1765 А вчера кой бе с вас посред Тюилери?

 

ДОРАНТ

О, със Клариса бях, ухажвах я дори.

 

КЛАРИСА, на Лукреция.

Хитрецът докога със нас ще се глуми?

 

ДОРАНТ, на Лукреция.

За нея — думите, за вас — сърцето ми,

че в него взорът ви запали буен пламък,

1770 за който споделих аз със баща си само.

Понеже беше ми речта фриволна, щом

приключи срещата, прибрах се крадешком.

 

КЛАРИСА, на Лукреция

Лъжа подир лъжа пред нас безспир той трупа,

та връзките си с нас набързо да претупа.

 

ДОРАНТ, на Лукреция.

1775 Но само вие с чар сърцето ми пленихте.

 

ЛУКРЕЦИЯ, на Дорант.

Защо с дела не ме до днеска убедихте?

 

ДОРАНТ

Ако баща ми пред баща ви обещава,

че брак ще сключим, туй не ви ли убеждава?

 

ЛУКРЕЦИЯ

И след такъв обет е нужно мойто мнение,

1780 а мен и в тоз момент измъчва ме съмнение.

 

ДОРАНТ

Признанието ми дано да го разсее!

На Клариса.

Обичайте Алсип, Клариса. Той копнее

по вас — коя би взел, ако не беше оня

несъществуващ брак. Но аз карез не гоня.

1785 А тайната ни — тя за двама ни остава.

Но вижте, че Алсип с баща ми приближава.

Седма сцена

Жеронт, Дорант, Алсип, Клариса, Лукреция, Изабела, Сабина, Клитон

 

АЛСИП, на Клариса, излизайки от дома й.

Родителите ни ни брака одобряват.

 

ЖЕРОНТ, на Лукреция, излизайки от дома й.

И вашият баща на брак се съгласява.

 

АЛСИП, на Клариса.

Кажете само „да“ и сватба ще ви чака.

 

ЖЕРОНТ, на Лукреция.

1790 Кажете бързо „да“, за да не бавим брака.

 

ДОРАНТ, на Лукреция.

Съгласието си нима не ще дадете?

 

АЛСИП

Но глухонеми ли сте днеска вие двете?

 

КЛАРИСА

Със бащината власт се аз съобразявам.

 

ЛУКРЕЦИЯ

Чрез послушание дълга си изпълнявам.

 

ЖЕРОНТ, на Лукреция.

1795 Тогаз съвета на баща си изпълнете.

 

АЛСИП, на Клариса.

С баща си и със мен тогаз се съгласете.

 

Клариса влиза вкъщи заедно с Алсип и Изабела, а останалите се отправят към дома на Лукреция. Сабина и Дорант разговарят пътьом.

 

САБИНА

След брака ви дъждът навярно ще престане.

 

ДОРАНТ

Напротив, не се бой — той на порой ще стане.

 

САБИНА

Със грижи за дома ще сте обременен

1800 и надали тогаз ще мислите за мен.

 

КЛИТОН, сам.

От своите лъжи лъжецът пати често,

но щом е обигран, не свършва той злочесто.

Дорант успя все пак. И вие се учете

от примера му. Щом налага се, лъжете.

Край