Пиер Корней
Лъжецът (5) (Комедия)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Menteur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Корекция и форматиране
NomaD (2023)

Издание:

Заглавие: Театър на френския класицизъм

Преводач: Паисий Христов

Година на превод: 2021-2022

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо и второ

Издател: Читанка

Година на издаване: 2023

Тип: сборник

Националност: френска

Редактор: Весела Генова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19309

История

  1. — Добавяне

Четвърто действие

Първа сцена

Дорант, Клитон

 

КЛИТОН

Май твърде рано с вас дойдохме тук, защото

1090 Лукреция сега навярно е в леглото.

 

ДОРАНТ

Късметът идва най-случайно някой път…

Аз и на сън не съм видял подобен кът.

В прозореца й взрян, надявам се да мога

да сложа скоро край на своята тревога.

 

КЛИТОН

1095 В съня си, апропо, открихте ли лесния,

за да се справите със тази бъркотия?

 

ДОРАНТ

Досещам се, Клитон, че само преди ден

свой съкровен секрет ти сподели със мен —

че с щедрост в любовта мъжът успява лесно.

 

КЛИТОН

1100 Но май сте ползвали секрета неуместно,

че той единствено кокетките склонява.

 

ДОРАНТ

Знам, че Лукреция се с мъдрост отличава

и че с подаръци не мога я спечели.

Достойнство има тя — дори да са умели

1105 поклонниците й, все пак им устоява.

Обаче с тоз секрет езикът им успява

да съблазни и най-почтеното съзнание.

Не бих аз подценил подобно начинание.

Ако се видя пак с оназ девойка, дето

1110 дойде при мен и ми предаде писъмцето,

ще ползвам благ език, ще давам вещи скъпи,

тъй че Лукреция най-сетне да отстъпи.

 

КЛИТОН

Подходът е добър — по себе си аз съдя:

ако държиш на мен, защо да те отпъдя?

1115 Щом някой от любов подаръци ми дава,

как няма аз да съм към него мил тогава?

 

ДОРАНТ

Подобно мнение споделят днес мнозина.

 

КЛИТОН

Аз искал бих, преди да дойде тук Сабина,

да разбера от вас дали наскоро в бой

1120 участвал е Алсип, как биел се е той?

 

ДОРАНТ

Бой със кого?

 

КЛИТОН

                        Не знам. Ала според мълвата

при него и при вас май сходни са нещата.

За час ако се бях от вас отдалечил,

в неправилен подход аз бих ви уличил.

 

ДОРАНТ

1125 Нали с Лукреция за малко се видяхте?

 

КЛИТОН

Нима тогаз на мен тоз номер изиграхте?

 

ДОРАНТ

Дуелът вчера бе и аз заклех се даже,

че нищо никому за него не ще кажа.

Но ти за мене си най-близък събеседник,

1130 а на сърцето ми единствен изповедник

и тайни аз от теб не бих могъл да имам.

От месеци наред с Алсип сме в несравнима

вражда — в Поатие последва свада пряка,

околните тогаз ни помириха някак,

1135 обаче със това враждата не прекъсна,

тъй че развръзката остана за по-късно.

При срещата ни тук така ненавистта ни

възпламени се, че със гняв му се заканих,

че ще го чакам с меч извън града наскоро,

1140 та без свидетели решен да бъде спорът.

При боя дважди аз в гърдите го улучих,

така че няма как смърт пак да му се случи.

Той цял потъна в кръв.

 

КЛИТОН

                                        Но да не е умрял?

 

ДОРАНТ

Така изглеждаше.

 

КЛИТОН

                                Ах, как ми стана жал!

1145 А бе добър!… Дано във небесата той…

Втора сцена

Дорант, Алсип, Клитон

 

 

АЛСИП

Да знаеш само как се радвам, друже мой!

Дойде баща ми.

 

ДОРАНТ

                        Е, туй радост ли ти носи?

 

КЛИТОН, на Дорант.

Тук ще изникнат май нечакани въпроси.

 

ДОРАНТ

Да се зарадваш, че баща си си видял —

1150 такова чувство аз бих рядко изживял.

 

АЛСИП

Щом радост истинска духа ти завладее,

тозчас ще проличи причината къде е.

Приятелю мой, знай, че в този чуден ден

Клариса своята съдба ще свърже с мен.

1155 Баща ми чакахме, за да подпишем брак.

 

ДОРАНТ

Загадъчно си е това за мен все пак.

Е, радвам се и аз. При нея ли отиваш?

 

АЛСИП

При нея, за да й предам таз вест щастлива.

А пък държа и ти да знаеш новината.

 

ДОРАНТ

1160 Приемам я и аз със радост във душата,

щом нищо не грози от днеска любовта ти.

 

АЛСИП

Аз трябва, докато отдъхва вкъщи тати,

да се захвана сам със някои задачи.

 

КЛИТОН, на Дорант.

Умрял бил, а сега добре се чувства, значи…

 

АЛСИП

1165 Аз всъщност в тоз момент не чувствам притеснение,

но ще ме извиниш за мойто нетърпение.

Довиждане.

 

ДОРАНТ

                Дано е бракът ти щастлив!

Трета сцена

Дорант, Клитон

 

КЛИТОН

Умрял бил! Не върви при мен тоз ход лъжлив!

Нали уж бях за вас най-близък събеседник

1170 и на сърцето ви единствен изповедник?

Със тези качества все още се надявах,

уви, че чак таквиз лъжи не заслужавах.

 

ДОРАНТ

Та ти не вярваш ли, че имаше дуел.

 

КЛИТОН

Във всичко вярвам, щом в това е вашта цел,

1175 но номерата ви безчетни са. Човек

е нужно, щом е с вас, да бъде все нащрек.

Евреин, мавър, швед — та кой не би се хванал

на тях?

 

ДОРАНТ

        Ти чудиш се как тъй Алсип бил станал,

след като мъртъв аз го проснах на тревата.

1180 А колко чудеса се случват по земята?

За симпатичен прах навярно ти си чувал —

той рани всякакви в най-кратък срок лекува

и дава винаги чудесни резултати.

 

КЛИТОН

А може би не са чак толкоз чудновати.

1185 Със симпатичен прах кой нов живот би вдъхнал

на този, който е при лют дуел издъхнал

и то когато с меч двукратно е прободен?

Как ден подир това за брак ще бъде годен?

 

ДОРАНТ

Но този прах, Клитон, е най-обикновен

1190 и много остарял. Но е изобретен

друг, който за момент умрели съживява —

едва си им го дал и на крака те стават,

но ползването му е под секрет голям.

 

КЛИТОН

Кажете ми го и до гроб ще служа вам.

 

ДОРАНТ

1195 Аз бих ти го разкрил и ти ще си честит,

обаче в три слова еврейски той е скрит,

а ти не би могъл да ги произнесеш

и полза тоз секрет не ще ти донесе.

 

КЛИТОН

Нима владеете еврейски?

 

ДОРАНТ

                                                Да, перфектно,

1200 и ред езици аз използвам най-коректно.

 

КЛИТОН

От тез езици ли сте сведения взели

и като за кайма на ситно сте ги смлели,

та с тях изкусно да скалъпвате лъжите.

Във себе си цял склад със истини държите,

1205 ала стоят под ключ.

 

ДОРАНТ

                                        Нахалник неразбран!

А, ето татко.

Четвърта сцена

Жеронт, Дорант, Клитон

 

ЖЕРОНТ

                        Ах, как търсих те, Дорант.

 

ДОРАНТ

А аз пък вас не съм… Не знам защо тъй става,

че татко често ми покоя нарушава.

Туй дразни ме — нали съм зрял човек все пак.

 

ЖЕРОНТ

1210 Ненарушим съюз предвижда всеки брак

и аз се чудя кой в тоз свят би разделил

онез, които Бог чрез брак е съюзил?

С таз мисъл във ума, аз питах се безспир

дали ще срещна тук жена ти най-подир.

1215 Аз плановете ти днес вече знам какви са

и на баща й ей това писмо написах,

за да го уверя, че с радост във сърцата

във своя дом ще му приемем дъщерята.

Ще отбележа, че съдбата й отрежда

1220 на мойте старини да вдъхва тя надежда.

След някой ден у тях ще пратим не слугата,

а тебе, сине мой, та лично ти ръката

да й поискаш, че таз чест на теб се пада.

 

ДОРАНТ

Баща й сигурно ще бъде изненадан…

1225 Аз впрочем съм готов. И тъй ще съм щастлив,

но нейният баща, уви, ще е против.

Та тя е бременна.

 

ЖЕРОНТ

                                Тъй ли?

 

ДОРАНТ

                                                Във седми месец.

 

ЖЕРОНТ

Ах, колко щастие ми тази вест донесе!

 

ДОРАНТ

Нали не искате на риск да се излага?

 

ЖЕРОНТ.

1230 О, не! Щом този скъп залог ми го налага,

ще чакам, та нали за туй се молех аз

и ето, че и Бог се вслуша в моя глас.

Ах, колко съм честит, че тъкмо тъй се случи.

Отивам си. Щом таз чудесна вест научих,

1235 в писмото е добре да подчертая също,

че нужно е да бдят над нея всички вкъщи —

нали на тоз отрок ще мога да разчитам.

 

ДОРАНТ, на Клитон.

Усети ли какво доволство той изпита?

 

ЖЕРОНТ, обръщайки се към Дорант.

Но му пиши и ти.

 

ДОРАНТ

                                За туй не се косете.

1240 Ах, колко е добър!

 

КЛИТОН

                                        Завръща се. Мълчете.

 

ЖЕРОНТ

А я ми припомни как твоят тъст го викат,

че трябва името да сложа върху плика.

 

ДОРАНТ

Това ще сторя аз, така че си вървете

спокойно — този труд на мене оставете.

 

ЖЕРОНТ

1245 Но трябва почеркът един и същ да бъде.

 

ДОРАНТ

Нима ще вземе той по почерка да съди

за нашето писмо.

 

ЖЕРОНТ

                                Все пак ще си личи.

Не ще ли се от туй баща й докачи?

 

ДОРАНТ

Не, той не е такъв.

 

ЖЕРОНТ

                                Е, казвай по-чевръсто,

1250 че чакам…

 

ДОРАНТ

                        За какво?

 

ЖЕРОНТ

                                                За името на тъста.

 

ДОРАНТ

Пирандър.

 

ЖЕРОНТ

                Преди туй ти инак го нарече.

Май беше Армедон. Да, спомням си го вече.

 

ДОРАНТ

Така е. Другото е име на имение —

със него бил познат във свойто поделение.

1255 Пирандър, Амедон — известен е и с двете:

с което ви се ще, със него го зовете.

 

ЖЕРОНТ

С две имена и днес май срещат се в тоз град,

а имаше ги и когато аз бях млад.

Е, сбогом, тръгвам си.

Пета сцена

Дорант, Клитон

 

ДОРАНТ

                                        Ха здраве му кажи.

 

КЛИТОН

1260 И памет трябва, щом прибягваш до лъжи.

ДОРАНТ

Видя ли как умът замести паметта?

 

КЛИТОН

О, ще се изяснят наскоро ред неща,

но сторихте, уви, погрешна стъпка вие

и другото сега не може да се скрие.

1265 Лукреция разбра тоз номер, а Клариса

пред вашите лъжи със право се стъписа

и би могла да ви намрази чак до там,

че да почувствате смущение и срам.

 

ДОРАНТ

Да, то си е за срам, по тоз въпрос не споря,

1270 но аз с Лукреция ще трябва да говоря.

Я виж, за мой късмет Сабина се задава.

Шеста сцена

Дорант, Клитон, Сабина

 

ДОРАНТ

Чуй, драга, снощи бях обхванат от такава

възбуда, че в мига, когато ми остави

писмото, аз, уви, отминах и забравих

1275 да ти благодаря. Виж днес какво ти давам.

 

САБИНА

Но, господине…

 

ДОРАНТ

                        Дръж.

 

САБИНА

                                Това ме задължава…

Та аз не съм…

 

ДОРАНТ

                        Вземи.

 

САБИНА

                                Но как?

 

ДОРАНТ

                                                Вземи най-сетне,

за непризнателен не искам да ме сметнеш.

Ръката си подай.

 

КЛИТОН

                                Какви фасони тъпи!

1280 Ще я науча аз как трябва да постъпи.

Знай, мила моя, че за твойто въздържание

във този случай аз не виждам оправдание.

И двете си ръце към мене ти подай,

че нищо укорно в туй няма. Не се май!

1285 Не е въпрос на чест, че някой дар ще вземе:

Вземи си своето сега, а не след време.

Щом видиш, че валят от облака пари,

дори сърцето си за тях ти разтвори.

Това не е порок за свестния човек,

1290 щом с шепи ги гребат мнозина в този век,

Най-умно ще да е да се сприятелим

и този ценен дар със теб да поделим.

 

САБИНА

Не прекаляваш ли?

 

ДОРАНТ

                                Приятелко, наскоро

аз друго нещо бих желал за теб да сторя.

1295 Ала все пак държа да знам дали ще щеш

ответа ми да й надлежно предадеш?

 

САБИНА

Добре, ще го предам, но с малко страх, защото

не зная дали тя ще прочете писмото.

Но ще се отзова.

 

КЛИТОН, на Дорант.

                                Видяхте, че дотук

1300 тъй мека беше тя — почти като памук.

 

ДОРАНТ, на Клитон.

Е, мина номерът тоз път.

На Сабина.

                                                Да се надявам,

че засега от мен не се тя отвращава.

За резултатите ще дойда подир час.

 

САБИНА

За случилото се ще чуете тогаз.

Седма сцена

Клитон, Сабина

 

КЛИТОН

1305 Добрият резултат не иска много думи,

ти виждаш, че тоз мъж играе с крупни суми.

Та аз заради теб бих сторил куп неща.

 

САБИНА

Осигури дъжда, пък друго аз не ща.

 

КЛИТОН

Как бързо схващаш ти!

 

САБИНА

                                        Но аз не от незнание

1310 в редица случаи показвам въздържание.

Със вещината си, със свойта доброта

печеля туй, що ти постигаш с алчността.

 

КЛИТОН

Щом веща си, кажи, при твойта упоритост,

как моят господар могъл би да изпита

1315 доволство от това, че би все пак успял?

 

САБИНА

Понеже той престиж добър си е създал,

ще споделя сега с теб свойта тайна лична:

Лукреция не ми изглежда безразлична

към него — тази нощ не спа изобщо. Знай,

1320 че, го обича, но половинчато май.

 

КЛИТОН

Е, щом обича го едва наполовина,

с какво ли право тъй измъчва го, Сабина?

Та моят господар все пак цена си има,

а тя отвръща му с ненавист доловима.

1325 Таз половин любов не крие ли измама?

Аз бих му дал съвет да скъса с тази дама.

 

САБИНА

Да не прибързва. Тя обича го все пак.

 

КЛИТОН

А как отвръща му — едва ли не с кривак.

Нима нормална е една такваз отплата?

 

САБИНА

1330 Тя чувства се като притиснат до стената,

обича го, ала сърцето й се свива…

Та как би вярвала на таз уста лъжлива?

Нали в Тюилери те вчера се видели

и той говорел й все врели-некипели.

1335 Лъжа излиза, щом Дорант уста отвори.

 

КЛИТОН

Лъжецът някой път и истини говори.

 

САБИНА

Но как разсеял би с туй нейното съмнение?

 

КЛИТОН

Все още чака той от нея снизхождение

и затова нощес въздишаше злочесто.

 

САБИНА

1340 А може би и ти полъгваш доста често.

 

КЛИТОН

Обидна клевета току-що ти изрече.

 

САБИНА

А знаеш ли дали е той разлюбил вече

Клариса?

 

КЛИТОН

                Въобще не я е той обичал.

 

САБИНА

Тогава на печал сам да не се обрича.

1345 Лукреция го в миг позна и ме помоли

да се покажа с цел да разбера какво ли

Дорант ще сподели и щом даде обет

за обич, то тогаз било би всичко в ред.

Върви си и бъди уверен, че аз знам

1350 от туй, което чух, какво да й предам.

 

КЛИТОН

Добре. И знай, че щом успееш този път,

така ще сторя, че да завали дъждът.

Осма сцена

Лукреция, Сабина

 

САБИНА

Ще видя ей сега едно лице щастливо.

А, ето го. Защо е тъй нетърпеливо?

1355 Какви очи! Май сте любимия видяла…

 

ЛУКРЕЦИЯ

За него ти какво си чула и разбрала?

 

САБИНА

Дорант е явно ваш — твърдя ви го, защото

хем аз от тях го чух, хем пише го в писмото.

 

ЛУКРЕЦИЯ

О, пак се прави той на страстно влюбен мъж.

1360 Със тези номера е тръгвал неведнъж.

Не вярвам в ни една от него чута дума.

 

САБИНА

Съгласна съм със вас, но вярвам в тази сума.

 

ЛУКРЕЦИЯ

Той даде ти я в дар?

 

САБИНА

                                        Е, да.

 

ЛУКРЕЦИЯ

                                                И ти я взе?

 

САБИНА

Защото виждах, че смут силен ви обзе;

1365 за да ви убедя, че той по вас гори,

взех доказателства възможно най-добри.

Осланям се на вас да кажете дали

тоз толкоз щедър мъж обича ви или

във случая си е послужил със измама.

 

ЛУКРЕЦИЯ

1370 Аз възражение против дара ти нямам,

ала от твоя дълг тоз дар те отклонява.

Със себе си друг път недей ме занимава.

 

САБИНА

А на Дорант какво да му предам тогаз?

 

ЛУКРЕЦИЯ

Че без да го чета, писмото скъсах аз.

 

САБИНА

1375 И ползата за мен изчезва безвъзвратно…

 

ЛУКРЕЦИЯ

Все пак кажи му ти и нещо по-приятно,

накратко спомени за женските привички,

за туй, че времето ни прави по-добрички.

Изрично му предай къде и в кой час точно

1380 със него бих могла да имам среща очна;

не искам той да ме безсрамно разиграва.

 

САБИНА

Да знаехте какви тревоги изживява,

как стене и скърби със сълзи във очите,

във неговия плам не ще се усъмните.

 

ЛУКРЕЦИЯ

1385 Със цел да посмекчиш тез мъки и беди,

надежда му вдъхни, но сдържана бъди:

до отчаяние не ща да го докарвам,

но да не мисли той, че сляпо ще му вярвам.

Девета сцена

Клариса, Лукреция, Сабина

 

КЛАРИСА

При тебе и Дорант нещата са наред,

1390 аз губя го, ала излиза ми късмет

с Алсип — баща му е пристигнал във Париж.

 

ЛУКРЕЦИЯ

И от тревогите ще се освободиш?

 

КЛАРИСА

Да, свършват вече те. Но пък и ти за нова

победа странна си със сигурност готова.

1395 Той каза, че…

 

САБИНА

                                Ако ви лъжеше преди,

сега е искрен — той в това ме убеди.

 

КЛАРИСА

Той — искрен? Може би. С голямо „МОЖЕ БИ“.

 

ЛУКРЕЦИЯ

Със слава на лъжец той вече се сдоби

и ако продължи с таз практика лъжлива,

1400 аз няма все така да бъда доверчива.

 

КЛАРИСА

Щом тъй се е разкрил и все така го любиш,

играй играта си и няма да загубиш.

 

ЛУКРЕЦИЯ

Ах, как ще издържа? Да му повярвам — може;

ала да му отдам любов — недай си боже.

 

КЛАРИСА

1405 Да любиш, туй е чест, и почит и заслуга,

любов и вяра — те вървят една със друга

и толкоз близки са, че който е обичан,

обиква на свой ред и във любов се врича.

 

ЛУКРЕЦИЯ

Но любопитството въз някои сърца

1410 въздейства, както им въздейства любовта.

 

КЛАРИСА

Ще му повярвам, щом туй би го задължило.

 

САБИНА

Дърдоренето ви мен лично би вбесило.

От него полза аз не виждам, разберете,

сладникавия си език изоставете.

1415 С туй бръщолевене на себе си вредим.

 

ЛУКРЕЦИЯ

Я нека настрани таз луда да държим.

Когато вчера с нас в Тюилери той беше

и ред любезности на тебе ти шептеше,

ти май го слушаше с известно увлечение.

1420 От любопитство ли, или пък от вълнение?

 

КЛАРИСА

От любопитство бе: извикваха в мен смях

хвалебствията му — затуй ги изтърпях.

 

ЛУКРЕЦИЯ

Че на писмото му и аз тъй реагирах —

в действителност любов във него не намирах.

1425 От любопитство го прочетох и разбрах,

че просто бе успял да предизвика смях.

 

КЛАРИСА

Беседа и писмо са две неща различни:

писмото прави чест, беседата развлича.

Късметът ти на мен доволство ще достави

1430 и в никой случай аз не ще изпитам завист.

 

ЛУКРЕЦИЯ

Сабина да рече, че го разкъсах с яд.

 

КЛАРИСА

Не би довело туй до хубав резултат.

Е, любопитна си…

 

ЛУКРЕЦИЯ

                                От тебе пример взимам.

 

КЛАРИСА

Да идем в църквата, че служба там ще има.

 

ЛУКРЕЦИЯ

1435 Но видиш ли го там, постъпвай, както знаеш.

 

САБИНА

В тоз случай, според мен, не бива да се маеш.

Аз зная от какво е вашето мъчение

и бих могла да ви предложа изцеление.

Вол срещне ли те, ти го за ротата дръж.

 

ЛУКРЕЦИЯ

1440 Съветът е добър.

 

САБИНА

                                        Да приберем тоз дъжд.