Пиер Корней
Лъжецът (2) (Комедия)

Първа сцена

 

ДОРАНТ

За меч аз замених съдийската си тога

и в този свой стремеж бях подкрепен от Бога.

Така се бях оплел сред хаос от закони,

че и баща ми се показа благосклонен.

5 Я виж, в Тюилери сме вече. В този кът

си дава среща днес на цял Париж цветът.

Ти като кавалер добре ли ме намираш

или новакът в мен натрапчиво прозира?

Ти този град не се мъчи да впечатлиш

10 и да се перчиш, че по модата вървиш.

От туй ме хваща страх.

 

КЛИТОН

                                        Не бойте се. След час

        със поглед завистлив ще гледат тук на вас —

        ликът и станът ви са явно божи дар.

Дори Бартол^[1] не е излъчвал толкоз чар!

15 Тук не един съпруг заради вас ще страда.

Кажете ми дали Париж ви днес допада?

 

ДОРАНТ

Приятен е на вид, макар че строг закон

прогони ме оттук да уча в друг район.

Ти, който си живял все тук, в туй обкръжение

20 и знаеш точно где да търсиш развлечение,

кажи ми как в Париж държат се към жените?

 

КЛИТОН

Таз грижа като фин балсам е за душите —

тъй мъдрите твърдят. Признайте, че с ищах

се будите и все си мислите за тях.

25 Преспали сте една-единствена нощ тука

и се оплаквате, че ви наляга скука.

Изглежда леността ви обезсмисля дните

и искате да ги с любови уплътните.

За разлика от вас, аз вече притежавам

30 предимството дори уроци да ви давам:

за спец минавам тук във този занаят

и целия квартал добре ми е познат.

 

ДОРАНТ

        Не престаравай се. Аз искам да познавам

тук някоя жена, за да се забавлявам,

35 за развлечение да имам срещи с нея,

приятни мигове в Париж да изживея.

Не само за любов дошъл съм в този град.

 

КЛИТОН

Знам, че не бихте се отдали на разврат

и че за вас не са достойни тези дами,

40 които нямат чест и ги парата мами.

Как може свестен мъж с кокетки да общува,

ако със всеки те са склонни да флиртуват

и съблазнително играят им очите?

Към нещо по-добро навярно се стремите.

45 С такива времето напразно си минава

и главоболия това не заслужава.

Вас истински щастлив ще могат да направят

почтените жени. Те трудно се оставят

на волята на друг — не е недопустима

50 развалата при тях, но все пак чест си имат.

От мене, моля ви, не чакайте поука

в общуването си с различни дами тука:

или съвсем не сте новак по тази част,

или пък не съм прав в преценката си аз.

55 Дори и да не се проектът ви нарежда,

във пълния портфейл ще търсите надежда.

 

ДОРАНТ

Клитон, признавам си, че докато аз бях

във град Поатие, на воля там живях:

със куп неща се бях захванал, ала виж,

60 че във Поатие не е като в Париж.

Щом климата смениш, ти трябва метод друг,

туй, що е модно там, не е на мода тук.

Различният език, различното общение

докарват външния човек до изумление;

65 извън Париж все пак той се приспособява

и глуповатият за мъдър там минава.

По-други качества изискват се в Париж,

с достойнства мними май не ще се отличиш,

все хора оправни събрал е преди време —

70 не си ли като тях, той зле ще те приеме.

 

КЛИТОН

Не мисля, че Париж ви е добре познат.

С търгаши всякакви е пълен този град,

повежда те в лош път начесто подлостта,

изложен си безспир на непочтеността;

75 наред със умните, с добрите, няма как

да не попаднеш ти на шмекер и глупак.

Сред бъркотията на тоз град шумен ти

ще срещнеш пришълци със всякакви черти.

Та кой не би признал, че Франция навред

80 предлага и разкош, и задушлива смет.

Приет е всеки в таз уредба непозната

и всеки е такъв, какъвто сам се смята;

най-много се ценят негодниците даже.

Понеже вашият въпрос е твърде важен,

85 аз бих желал да знам дали сте щедър.

 

ДОРАНТ

                                                                        Да.

 

КЛИТОН

Чрез щедрост в любовта ти не една беда

избягнал би, ала отракан все бъди,

че сдържан ли си, знай, това ще ти вреди.

Щом даваш, не мисли какво ще получаваш,

90 дарявай от сърце, каквото и да даваш.

Тук дарът на хазарт е често проигран

или забравен, уж че бил е нежелан,

там щедър дебелак на своята богиня

предлага дар, като че дава милостиня,

95 стремейки се да се хареса, но не вижда,

че с липсата на такт той дамата обижда.

 

ДОРАНТ

С досадници недей претрупва мисълта ми.

Кажи ми имаш ли в града познати дами?

 

КЛИТОН

О, не. Тоз дивеч тук високо е ценен,

100 ала аз знам, че той не е като за мен.

Но нека разберем тозчас коя каква е

от онзи кочияш — за тях той всичко знае.

 

ДОРАНТ

Дали е речовит?

 

КЛИТОН

                                О, колкото си щеш.

Отвори ли уста, направо ще умреш.

Втора сцена

 

КЛАРИСА, препъва се и без малко да падне:

105 Ай!

 

ДОРАНТ

        Туй препъване късмет ми предоставя —

услуга малка бих могъл да ви направя.

Голямо щастие за мен е таз възможност

да ви подам ръка, пленителна госпожо.

 

КЛАРИСА

Нищожен повод. Днес един човек едва ли

110 с тъй дребно щастие могъл би да се хвали.

 

ДОРАНТ

Да, този мой късмет на случая дължи се,

от мене и от вас той явно не зависи;

със привкус странен е — и сладък, и горчив —

и не отрежда ми, уви, дял по-щастлив;

115 аз много го ценя и толкоз ми е нужен,

госпожо, но дали не е той незаслужен?

 

КЛАРИСА

Понеже чувствате известно притеснение,

държа да знаете, че съм на друго мнение:

човек изпитал би наслада по-голяма

120 тогаз, когато той заслуга за туй няма;

по-хубаво е дар на някой да дариш,

а не с „благодаря“ да му се отплатиш.

Човекът радва се на несъмнено щастие,

щом то го осени без негово участие.

125 Заслужената чест е всъщност чест платена,

сполуката, дошла сама, е по-ценена,

таз радост, дето тя ни безвъзмездно дава,

с усилия, уви, се трудно получава.

 

ДОРАНТ

Но аз не бих желал до вашето внимание

130 да се домогна със достойнства и старание.

Цената му я знам, но тъй ви обожавам,

че аз бих бил щастлив и без да заслужавам.

Отказвана ми бе таз радост поначало,

сърцето ми, и скръб, и щастие познало,

135 измъчва се, но то вини случайността,

и срещу вас не бих отворил аз уста.

Не може влюбено сърце да е доволно

от уважение, оказано неволно.

Най-важно в случая е нашто намерение —

140 един жест, уж учтив, извиква и презрение.

Каква утеха аз изпитал бих, за Бога,

щом не приемате сърдечния ми огън?

Какво, че ми ръка подавате в тозчас,

щом до сърцето ви не се докосвам аз?

 

КЛАРИСА

145 Но този огън е за мене съвсем нов —

от първата искра на вашата любов

в сърцето ви за миг пожар се разразява

Тъй бързо моето не се възпламенява,

но щом сте във това душевно състояние,

150 ще се държа към вас със нужното внимание.

Ала признайте си, че със предубеждение

твърдяхте, че към вас отнесох се с презрение

Трета сцена

 

ДОРАНТ

Щом се завърнах от Германската война,

спотириха ме в миг злина подир злина.

155 Измина се една година оттогаз,

във вашия квартал бях денонощно аз,

издирвах ви навред — в салони, по площади,

до късно всяка нощ ви правех серенади

и слава Богу, че възможност се отвори

160 сега за моята любов да поговорим.

 

КЛАРИСА

В Германия сте бил със френските дружини?

 

ДОРАНТ

О, да. Аз всявах страх там четири години.

 

КЛИТОН

Ще спре ли с тез хвалби?

 

ДОРАНТ

                                                Дружините ни млади

извършиха безброй атаки и обсади

165 и жънехме успех единствено тогава,

когато с таз ръка печелех бойна слава.

Във вестника дори туй бяха го отчели.

 

КЛИТОН, теглейки Дорант за дрехата:

Но, господине, туй са врели-некипели.

 

ДОРАНТ.

Мълчи.

 

КЛИТОН

        Бълнувате…

 

ДОРАНТ

                                Ще спреш ли бе, катил?

 

КЛИТОН

170 Нали до онзи ден в Поатие сте бил

и сте от вчера тук…

 

ДОРАНТ на Клитон

                                Я млъквай най-подир!

Та името ми там отекваше безспир!

Ще ви призная, че аз дълго време щях

да служа на тоз дълг най-висш, ако не бях

175 ви срещнал в този град през миналата зима,

когато пламна в мен любов неизразима.

От редкия ви чар бях мигом покорен

и милият ви взор държи ме здраво в плен —

душата си на вас отдадох вече аз

180 и другите неща забравих оттогаз.

Заклетия си враг надвивах смело в бой

и се обезсмъртих чрез подвизи безброй…

Но вече прецених, че туй не ми е нужно,

във случай че на вас аз бих могъл да служа.

 

ИЗАБЕЛА, съвсем тихо на Клариса:

185 Задава се Алсип — ще бъде възмутен.

 

КЛАРИСА, на Дорант:

Ще си доизясним нещата някой ден.

Е, сбогом.

 

ДОРАНТ

                Ама как? Туй сбогом ме сломява.

 

КЛАРИСА

За дълъг разговор днес време не остава.

За нежни ласки аз наистина копнея,

ала налага се да се разходя с нея.

 

ДОРАНТ

Ах, позволете ми, във унес, още миг

да се порадвам на чаровния ви лик.

 

КЛАРИСА

Знай, че от никого не иска позволение

сърце, изпитващо любовно увлечение.

Четвърта сцена

 

ДОРАНТ

195 Иди ги проследи.

 

КЛИТОН

                                Знам как стоят нещата

от кочияша — той ключ няма на устата:

уж бил любовник на Лукреция, която

е по-красива. Тя живее до Палата.

 

ДОРАНТ

До кралския палат?

 

КЛИТОН

                                Да. Другата — и тя е

200 в съседен дом, но той й името не знае.

 

ДОРАНТ

Но нейното, Клитон, не ме интересува.

Щом таз, която ме дълбоко развълнува

и разговаря с мен, Лукреция се казва,

това ми стига — тъй сърцето ми подсказва.

 

КЛИТОН

205 Аз мнението ви по принцип уважавам,

но другата по чар все пак я превишава.

 

ДОРАНТ

Нима? Та тази ли, която не отвори

устата си и две слова не изговори?

 

КЛИТОН

Добре помнете, че ако жената знае

210 кога да си мълчи, голям престиж това е.

Не пада току-тъй тоз висш господен дар,

по чудо слиза той от божия олтар,

ала във разрез е с човешката природа

и за мнозина е мъчителна несгода.

215 Не прави любовта нощта ми по-тревожна,

аз радвам й се там, където е възможна.

Щом знае да мълчи, жената проявява

това, с което ме най-много възхищава.

И като чучело дори да се облича,

220 с първичния си чар все тъй ще ме привлича.

Лукреция е тя — в туй сигурен бъдете.

А таз, която ви плени, я назовете

тъй, както искате. За мен е по-красива

оназ, която днес остана мълчалива.

 

ДОРАНТ

225 Без клетва вярвам в теб — тез доводи ми стигат.

Я виж, че моите приятели пристигат.

Защо им се чете почуда по лицата?

Пета сцена

 

 

ФИЛИСТ, на Алсип:

Какво? Хем песни, хем закуска край водата!

 

АЛСИП, на Филист:

Да, най-добре върви закуската със песни.

 

ФИЛИСТ, на Алсип:

230 Туй снощи ли бе?

 

АЛСИП, на Филист:

                                Да.

 

ФИЛИСТ, на Алсип:

                                        Добре ли бе?

 

АЛСИП, на Филист:

                                                                Чудесно.

 

ФИЛИСТ, на Алсип:

Кой го осъществи?

 

АЛСИП, на Филист:

                                Представа нямам аз.

 

ДОРАНТ, поздравявайки ги:

Ах, колко съм щастлив, че тук се срещам с вас.

 

АЛСИП

Аз също съм щастлив, ще ви прегърна даже.

 

ДОРАНТ

Май разговора ви прекъснах, но ще кажа,

235 че си го позволих, защото сте ми близки.

 

ФИЛИСТ

Правете, щом сте с нас, каквото ви се иска.

 

ДОРАНТ

А за какво бе реч?

 

АЛСИП

                                        За странно увлечение.

 

ДОРАНТ

О, за любов ли?

 

АЛСИП

                                Да.

 

ДОРАНТ

                                        Очаквам продължение,

от любопитство… Бих желал да ми простите

240 тоз недостатък и… да го задоволите.

 

АЛСИП

Говорим за концерт във чест на лична дама.

 

ДОРАНТ

Върху брега ли?

 

АЛСИП

                                Да.

 

ДОРАНТ

                                        Там лумва по-друг пламък.

 

ФИЛИСТ

Понявга.

 

ДОРАНТ

                Вчера ли?

 

                АЛСИП

                                Да, вчера вечерта.

 

ДОРАНТ

Че пламъкът е по-сияен през нощта.

245 А дамата, поне напета ли бе тя?

 

АЛСИП

Говорят, че била с безспорна красота.

 

ДОРАНТ

А музиката?

 

АЛСИП

                        Свръхприятна за душата!

 

ДОРАНТ

Май избор пребогат предлагала софрата?

 

АЛСИП

Тъй казват.

 

ДОРАНТ

                Я виж ти!

 

АЛСИП

                                Чудесно наредено!

 

ДОРАНТ, усмихвайки се:

250 А от кого ли бе това осъществено?

 

АЛСИП

Защо се смеете?

 

ДОРАНТ

                                Защото зная как

ще се учудите, че мой бе този акт.

 

АЛСИП

Как ваш?

 

ДОРАНТ

                Така!

 

АЛСИП

                        И май с любовница сте бил?

 

ДОРАНТ

Че инак празника как бих осъществил?

255 Откакто съм в Париж, цял месец се изниза,

по принцип през деня почти не съм излизал,

но ходех тук и там потайно през нощта

и тъй…

 

КЛИТОН, на ухото на Дорант:

        Говорите безсмислени неща…

 

ДОРАНТ

Млък! Дързостите ти дойдоха ми до гуша.

 

КЛИТОН

260 А мен ме хваща бяс лъжите ви да слушам.

 

ФИЛИСТ, тихо на Алсип:

Какъв шанс, драги мой Алсип! По странна слука

ще срещнете тозчас съперника си тука.

 

ДОРАНТ, към останалите:

Приятели, на вас днес всичко ще разкажа.

Пет кораба наех за хора и багажи:

265 във четири от тях поканих музиканти,

прочули се навред със своите таланти:

в два съда настаних певци и китаристи,

а в следващите два — флейтисти и арфисти.

И песни, и свирни така се извисиха,

270 че целия простор омайно огласиха.

На петия аз бях разстлал зеленина

от свежи клонки с цел да пази хладина

и бях го украсил като за пищен бал

с букети от жасмин и с цвят от портокал.

275 Като за прием бях наконтил този кораб,

та там да се кача със своята изгора.

От пет красавици тя беше придружена,

гощавката бе с вкус навреме натъкмена

и бе сервирана. Излишно ми изглежда

280 различни ястия подробно да изреждам.

Ще кажа само, че на брой дванайсет бяха

и всички до едно примамливо дъхтяха.

А като фон — води, скали и свод небесен

отвръщаха със ек на всяка нова песен.

285 Подир вечерята от хиляди ракети

бе сводът озарен и всичко взе да свети,

като да беше ден. Блестящи фойерверки

се стрелваха навред с пламтящите си перки,

като че ли война ни обяви небето

290 и цялата си жар изсипа там, където

стояхме. След това забавата захвана

и продължи, дорде нов светъл ден настана.

Как съжалявах, че небесното светило

тъй рано радостта ни беше прекратило.

295 Но то, уви, със нас не се съобразява

и рязко сложи край на чудната забава.

 

АЛСИП

С такива чудеса ти нас сега дивиш,

каквито май до днес не е видял Париж.

 

ДОРАНТ

И аз доволен бях. Но мойта дама мила,

300 уви, едва за час ме бе освободила.

 

ФИЛИСТ

Все пак добре! Но май излезе ви солено.

 

ДОРАНТ.

Какво пък? Времето ми бе ограничено

и във такъв момент не можех да избирам.

 

АЛСИП

Е, времето дано друг път не ни припира.

 

ДОРАНТ

305 И поздрави от мен!

 

АЛСИП, на Фелист, отдалечавайки се:

                                        От ревност ще умра.

 

ФИЛИСТ, на Алсип:

Но аз причината не мога да съзра.

Със нищо празникът не буди подозрение.

 

АЛСИП

А мястото, часът нима са без значение?

Шеста сцена

 

КЛИТОН

Ще мога ли тоз път със вас да бъда прям?

 

ДОРАНТ

310 Кажи, каквото щеш, Клитон. Сега съм сам.

Но щом сме с някой друг, недей се дръж нахално.

 

КЛИТОН

Но да бълнувате за мен не е нормално?

 

ДОРАНТ

Бълнувам ли? Какво пък значи туй? Кажи.

 

КЛИТОН

Това, че без контрол говорите лъжи,

315 като на сън.

 

ДОРАНТ

                        Къде ти е умът?

 

КЛИТОН

                                                                О, той

изчезна, щом чух как говорехте за бой,

за фронта, дето сте мъжествено воювал,

за пира, който уж не бил ви нищо струвал,

за жара, с който сте участвал във война?

 

ДОРАНТ

320 Със жар печели се сърцето на жена.

 

КЛИТОН

Войната и тоз жар май нищо общо нямат.

 

ДОРАНТ

Напротив. Щом решиш да смаеш една дама,

кажи й: „Давам ви сърцето си, което

безспирно досега с науки бе заето.

325 Нуждаете ли се от правила изконни,

ще ви осигуря най-пълния законник

(по стария кодекс или във нов ракурс)

и постулатите на Балд^[2] и на Акурс^[3].“

Помпозният език внушителни ни прави,

330 смекчава лесно той дори сърца корави.

Един начетен мъж пред дамите минава

за пръв любовник — туй дори кураж му дава.

Секретът се таи в преструвката умела,

уместната лъжа далеч би те завела.

335 Цитирай Ламбоа^[4] или пък Жан дьо Вер^[5] —

защото те за тях си нямат и хабер.

Дворци им назови от краища незнайни

(че неизвестността ги прави по-омайни),

със крепостни стени, със ровове и кули,

340 но за които те изобщо не са чули.

И плодове им дай — не гледай ги какви са —

достатъчно ще е с тях дамите да слисаш.

Най-важно е мъжът велик да се изкарва

и то така, че те за всичко да му вярват.

 

КЛИТОН

345 О, вашите слова звучат съвсем добре,

обаче дамата в таз хитрост ще прозре.

 

ДОРАНТ

Но вече ще да съм с доверие приет.

Та аз не се боя от лошия късмет,

от туй, че някакъв нахал ще ни додява,

350 и ще я убедя, каквото и да става.

При любовта така се действа според мен.

 

КЛИТОН

Признавам си, че съм направо изумен.

Все снощния гуляй си спомням. Според вас

ни Мелузина^[6], ни Урганда^[7] във захлас

355 не са изпадали на ни един банкет.

Навярно вие сте със дарба на поет

и можете весден, не знаейки покой,

да нижете с успех за бой и за запой

изкусни редове и, както ви се иска,

360 да смесвате в едно и блясъка, и риска.

Фантазията ви е безгранична, значи.

 

ДОРАНТ

Как бих кръстосал меч със разни разказвачи

и ако някой днес си науми, че може

учудващи неща на мене да предложи,

365 тъй странен епизод ще му сервирам в миг,

че ще си глътне той бъбривия език.

Ах, колко ми се ще да му предам нещата

така, че той да си остане с пръст в устата.

 

КЛИТОН

Дано ви провърви, но все пак знайте, че

370 туй може и беди на вас да навлече.

 

ДОРАНТ

Не бой се. Но да спрем със тази разправия,

че своята любов аз искам да открия.

Последвай ме: щом ти се с мен съобразяваш,

ще се научиш как в живота да успяваш.