Патриша Макдоналд
Таен обожател (24)

Глава 22

Гари даде мигач, че ще завие, и намали скоростта, а Ванда Юрик погледна през прозореца към редицата магазини насреща й.

— Защо спираме тук? — попита тя.

— Искам да се отбия в цветарския магазин — отговори той.

— Мислех, че бързаш да излезеш от града и да почнеш да рисуваш — каза тя.

— Няма да се бавя — отвърна Гари.

Ванда сви укорително устни, докато Гари обръщаше колата пред цветарския магазин на Скот. Тя излезе, за да му помогне, но Гари вече се беше справил с инвалидната количка и я наместваше на тротоара.

— Няма защо да идваш — каза той.

Ванда ядосано го изгледа, после се върна в колата.

— Добре, ще чакам тук — каза тя.

Той се придвижи с количката до магазина, като внимаваше да не бутне някоя от саксиите, наредени до вратата. Скот Де Уит носеше памучна блуза, на която беше щампована една от картините на Гари. Той вдигна глава от венеца, който правеше, когато Гари влезе.

— Здравей, Гари — каза любезно той.

— Здрасти, Скот — отвърна Гари, правейки се, че оглежда цветарницата.

— С какво мога да ти услужа днес?

Гари спря погледа си върху куп прясно откъснати цветя и небрежно каза:

— Просто… искам да изпратя един букет — на Лаура Рийд.

Скот загледа намръщено венеца, който правеше.

— Гари…

— Какво?

Скот се опита да намери подходящите думи. Гари явно не знаеше нищо.

— Виж какво, Гари, не искам да клюкарствам, но…

— Какво има? — погледна го озадачено Гари.

— Знаеш ли за сватбата?

— Каква сватба?

Скот си помисли, че лицето на Гари е като на катериче, паднало от дървото. Изглеждаше толкова объркан, толкова безпомощен. Трябва веднага да му кажа, реши Скот. Да не го измъчвам.

— Гари, знаеш ли, че Лаура се омъжи вчера?

Гари изгледа цветаря сякаш внезапно бе разбрал, че е извънземен.

— Искам да изпратя един букет на Лаура Рийд — повтори бавно той.

— Лаура Рийд се омъжи вчера за един човек на име Иън Търнър — отвърна му Скот.

— Не е вярно — каза Гари.

— Вярно е, приятел — поклати глава Скот.

— Тогава значи… не си разбрал добре — изпелтечи Гари.

— Мистър Търнър ми поръча да направя десет букета за къщата. Заминаха да се оженят тайно в Мериленд. Аз трябваше да отида в осем и половина и да запаля две дузини празнични свещи, да сложа шампанско в кофичка с лед и така нататък.

В този момент една жена на средна възраст влезе тежко в цветарницата от задното помещение.

— Можеш да попиташ Шарлот — предложи Скот. — Тя дойде да ми помогне. Подготвихме всичко. Шарлот, кажи, омъжи ли се вчера Лаура Рийд?

Шарлот Хали изсумтя презрително. Тя работеше на половин ден при Скот, а през останалото време като доброволка в католическата църква.

— Омъжи се, това е самата истина — каза тя. — Мъжът й още не е изстинал в гроба…

Гари поклати глава, сякаш се опита да отблъсне думите й, и се обърна към Скот:

— Ти говори ли с Лаура за това?

— Ами, не. Той искаше да я изненада — сви рамене Скот.

— Откъде знаеш, че не става дума за някой побъркан маниак? Ти как влезе в къщата?

— С ключ, разбира се. Той си има ключ. Виж какво, Гари, грешка няма. Шарлот знаеше от Фани Кларк от пристанището, че Лаура ходи с този човек.

Гари се вкопчи в страничните облегалки на количката и стисна зъби. След това извъртя количката и се насочи към врата на цветарницата.

Скот присви очи, като видя страданието, изписано на лицето му.

— Отказваш ли се от букета? — попита той.

Гари нито го погледна, нито му отговори.

Като го видя да влиза пак в колата, очите на Ванда се разшириха от тревога.

— Какво ти е? — попита тя. — Изглеждаш ужасно. Направо си посивял.

— Налага се да се отбия на едно място. Ще те оставя вкъщи — отговори той.

— Какво има, скъпи? — попита внимателно Ванда. — Плашиш ме.

— Просто разбрах нещо… от Скот.

— Какво?

— Че Лаура се е омъжила — каза натъртено той.

— Много добре е направила. Сега вече можеш да спреш да тичаш подир нея — каза Ванда.

Две червени петна се появиха на бузите на Гари, който погледна майка си.

— Не вярвам, че би могла да направи такова нещо. Джими го няма само от няколко месеца. Много скоро е да започне да излиза с някого, да не говорим за женене.

— Мисля, че си изпуснал влака, скъпи — каза троснато Ванда.

Без да мисли, Гари вдигна ръка, а мускулите на челюстта му ожесточено потръпваха.

— Никога не вдигай ръка срещу мен, Гари — предупреди го Ванда. — Всичко съм пожертвала за теб. Ще ти бъда благодарна, ако не го забравяш. Тя все едно нямаше да те вземе. Не и такъв, какъвто си.

Гари бе втренчил поглед в предното стъкло на колата.

— Ще те оставя вкъщи — повтори той.

— Недей да ходиш да се молиш и унижаваш пред тази жена. Къде е гордостта ти?

Гари завъртя ключа, без дори да чува думите й.

* * *

При хубаво време вратите на столовата на началното училище в Кейп Крисчън бяха отворени и децата можеха да изядат сандвичите си за обяд отвън на тревата до баскетболното игрище. Един учител винаги обикаляше край тях, но това безспорно беше по-добър начин да прекараш времето за обяд, отколкото да се наредиш пред дългите маси в столовата.

Майкъл седеше сам под напъпилия кучешки дрян и поглеждаше към отворените врати с надеждата да види Луис. С надеждата, че няма да види рижавото момче. Едно момиче от неговия клас на име Сара спря и се опита да размени с едно една ябълка срещу една сладка, но той искаше да си изяде всичките сладки, затова тя си тръгна.

Той започна да си яде сандвича, но очите му постоянно шареха дали някой не се е насочил към него. Изведнъж забеляза, че мис Роджърс, която този ден бе дежурна в столовата и стоеше до чешмата, говореше с двама възрастни хора. Веднага ги позна.

— Дядо, бабо! — извика той. Забравил за обяда си, той се втурна към тях, заобикаляйки децата, изпречили се на пътя му.

— Току-що се върнахме от Флорида — обясняваше Долорес на учителката. — Минавахме край училището и видяхме, че децата са навън и просто ни си прииска да си откраднем по една прегръдка. — В този момент тя чу, че той я вика. Обърна се и го видя устремен към нея. Лицето на Долорес светна от радост.

— Вървете — каза снизходително мис Роджърс. — Мисля, че той ще се зарадва, като ви види.

Сидни вече беше приклекнал и пое първия изблик на обич. После дойде ред на Долорес. Тя силно го прегърна.

— Толкова ни беше мъчно за теб — каза тя.

— И на мене за вас — каза искрено той.

— Хайде да седнем за малко — посочи Сидни една пейка под разлистения чинар. Тримата седнаха, Майкъл се настани между двамата.

— Приключи ли с обяда? — попита строго Долорес.

— Изядох го — каза той.

— Донесла съм ти нещо. С дядо ти ходихме на пазар. — Тя бръкна в една голяма платнена торба и извади отвътре гумена акула.

— Страхотно! — възкликна Майкъл.

— И това — продължи Долорес, докато Сидни се наслаждаваше на детската радост. Тя му подаде една торбичка с екзотични миди и книжка за миди.

— Благодаря — каза Майкъл.

— И още нещо… — Тя извади една тениска в сигналнозелен цвят, на която имаше нарисувано пате със слънчеви очила на сърф и надпис: Аз карах сърф на Коукоу Бийч.

— Може ли да я облека сега? — попита Майкъл.

— Не сега — каза Долорес.

— Защо не? — попита Сидни. — Нека да я облече. Хайде, свали си ризата.

Майкъл ентусиазирано се преоблече, после се облегна на пейката сияещ в яркозелената тениска, с парче плодов кейк, който Долорес бе измъкнала от същата торба.

— Е, кажи сега, какво правиш? Как върви училището? — попита Сидни.

— Добре — отговори Майкъл, макар че усмивката му изчезна.

— Учебната година почти свърши — каза Сидни.

— Да — кимна Майкъл. — Може ли да дойда този уикенд?

— Разбира се. Непременно ела — каза Долорес. — Ето, ще сложа тези неща в чантата и ще си ги вземеш, като дойдеш.

— Не може ли да си ги взема сега?

— Аз ще ти ги пазя. Не е позволено да ги носиш в училище — каза спокойно Долорес.

— Добре — съгласи се той.

Другите деца, насядали на тревата, започнаха да стават и да се отправят към училището, защото дежурният учител обяви края на обедната почивка.

— Как е майка ти? — попита Сидни.

Майкъл погледна сериозно дядо си и каза:

— Тя се ожени.

Сидни се обърна към Долорес. Долорес се втренчи в него.

Сидни разроши косата на Майкъл.

— Шегуваш се, така значи?

— Не, не се шегувам. Но може би не трябваше да казвам — добави той.

— Майкъл — извика мис Роджърс. — Хайде, идвай! Бързо.

Долорес хвана детето за раменете и го погледна в очите.

— Шега ли беше това, че майка ти се е оженила?

— Не. Ожени се за Иън. Отидохме в Мериленд, за да се оженят. След това ходихме на вечеря и аз изядох два десерта. Но не казвай на мама, че съм ви казала. Трябва да се връщам.

Долорес го пусна и той хукна към училището, но се обърна и извика:

— Благодаря за акулата.

Сидни погледна разтревожен жена си, която седеше слисана на пейката.

— Детето нещо се е объркало — каза той. — Добре ли си, скъпа?

Долорес се обърна към съпруга си с широко отворени очи и бяло като тебешир лице под морския тен. Протегна ръка към Сидни, търсейки неговата сила, и без да иска бутна торбата от пейката. Оголила зъби, гумената акула падна на тревата в краката й.