Борис Крумов
Приключенията на Илко Граничарчето (6)

Пирин по следите на бандита

Пирин бе открил своя приятел в пещерата, но не можеше да му помогне с нищо. Не знаеше и не разбираше какво беше се случило. Заедно с мириса на Илко той надушваше и чуждия мирис. Тъкмо тая непозната човешка миризма го дразнеше. По нея тичаше, непознатия човек търсеше.

Край един ручей следите изчезнаха. Кучето не ги подуши от другата страна. То скимтеше от яд, че не разбира къде се е скрил човекът. Разтича се нагоре, надолу.

Най-после на трийсетина крачки намери чуждите стъпки. Бандитът е вървял до ручея. Водата е отнесла всякаква миризма. Така е искал да скрие своя път. Но не успя да измами опитното граничарско куче.

То откри миризмата му там, където беше излязъл на брега. Пое по нея с всички сили. До едно дърво тя наново изчезна. Човекът се бе сврял в клоните.

Кучето се изправи на задните си крака, опря предните в дървото и излая срещу него. Стоеше така и не се отделяше настрана.

Навярно бандитът се опасяваше, че лаят му ще докара без време граничарите. Той имаше пистолет и можеше лесно да убие това нахално псе. Изстрелът обаче още по-бързо ще доведе войниците.

Трябваше да се отърве от него с хитрост. Ония, които са го изпратили в нашата страна, цели месеци са го обучавали как да се изскубва и от граничарите, и от техните кучета. Бяха му дали и всичко необходимо за тия изхитрявания.

Той извади от джоба си малко пакетче. В него имаше парче хляб. Хвана го с два пръста, както се лови умряла мишка. В хляба беше поставена силна отрова. Лизне ли я кучето — веднага ще умре.

Пирин подуши подхвърлената му храна, но не я докосна. Граничарите го бяха научили да взема храна само от познати хора.

Тогава бандитът реши да приложи друго средство, за да се отърве от това отвратително псе. Той се смъкна до половината от дървото. Извади от джоба си дебела връв. Направи на единия й край примка и я хвърли върху главата му. Така смяташе да го удуши, без то да издаде никакъв звук и да се отърве от него.

Докато примката се затегне около шията му, Пирин захапа връвта. Той не разбираше какво е намислил неговият враг. Така беше озлобен, че всичко, с което го докоснеха, искаше да разкъса на парчета.

Бандитът изтегли връвта и повдигна кучето. Само че не чрез примката, а чрез зъбите му, вкопчени като клещи във въжето. Примката не притягаше шията му.

Лъжецът-геолог видя, че не ще успее да го удуши. Доближи ли го до себе си, то може да го захапе за крака и тогава няма да види никакво спасение. Той завърза връвта за дървото, а сам скочи върху клоните на съседното дърво. Оттам се смъкна на земята.

Пирин се дръпна да го догони. Зъбите му пуснаха въжето и примката стегна като железен обръч шията му. Нещо в гърдите му заклокочи, той се опита да излае. Чу се глух лай, като че беше се задавил с рибена кост.

Кучето захапа тая омразна връв, която не му позволяваше да се вкопчи в беглеца. Разкъса я със зъби и се освободи от нея. Но примката се беше затегнала и продължаваше да го души. То потри врата си о дървото, докато я разхлаби и се освободи от нея.

Миризмата на бандита го заведе до гъсти зелени храсти. Пирин спря пред тях. И във въздуха подуши оня дъх, който го бе довел тука. Значи, човекът се е скрил нейде в гъсталака.

Пирин пристъпи предпазливо. Между клонките забеляза две очи. Те не мигваха, следяха го непрекъснато. Същински стъклени топчета. Прекрачваше напред и ги следеше също тъй, без да мигне.

Това беше мирис на непознат човек. В гората кажи-речи всеки непознат за него е враг. А за враговете си той имаше здрави лапи с железни нокти и вълчи зъби. Разправяше се с тях безмилостно.

Така преди години го научиха граничарите. Така постъпваше, когато го водеха със себе си.

Така постъпи и сега.

Кучето се хвърли върху човека. Скочи направо върху главата му.

Оня, изглежда, беше очаквал това. Той ловко се извъртя. Вместо за яката, Пирин успя да го захапе за панталона. Бандитът ритна с крак, но не беше така лесно да се изскубне.

Непознатият носеше крива неокастрена тояга. Той замахна с нея и удари кучето. То така силно се дръпна, че изхлузи панталона от краката му. Пирин падна, ала не го изпусна. Задавено квичеше и разкъсваше панталона със зъби.

Пирин се опита да стане, но веднага се олюля и падна. Не можеше да стои прав. Гърбът му като че ли беше прекъснат. Пак се опита да подгони непознатия.

Изправяше се, падаше, влачеше се по корем, но не изпускаше следата. Добре, че беше стръмнина. Смогваше да се държи близо до беглеца.

Бандитът се умори и бягаше само на няколко крачки от кучето. Ако то беше здраво, той не би мръднал и метър. Но от носа на Пирин течеше кръв, задните му крака съвсем не го слушаха и бяха като отрязани.

От нейде се чу вик:

— Стой! Предай се, бандит!

Човекът скочи в реката. Изглежда, не искаше да се подчини на никаква заповед. Границата се намира на една педя от него. Прескочи ли от другата страна, никой не може да го върне. Но той не знаеше, че тук навсякъде се срещат войници.

Пирин познаваше граничарския вик. Той не видя граничарите, но разбра, че са наблизо. Това го окуражи. Напрегна сетни сили и се хвърли върху беглеца. Хапеше го по главата, по врата и рамената, ръмжеше озлобено.

Дойдоха двама граничари и го отхвърлиха настрана. Тоя лъжец-геолог им трябваше жив, за да разберат какъв е, от где идва и за где е тръгнал. Те го хванаха под ръка и го изведоха на брега.

Дотича и Мир, след него — Илковият татко и още няколко войници.

Офицерът пое Пирин на ръце също тъй бащински, както преди малко притисна до гърди синчето си.

— Ще те лекуваме, скоро ще оздравееш. И пак ще играете с Илко. Само че никога няма да излизате поотделно из гората. Или двамата заедно, ли с мене.

След обеда Пирин лежеше в колибката си. Лежеше обвит с бели бинтове като ранен човек. На сламата до него седеше Илко.

— Прости ми, Пирин — шепнеше момчето с насълзени очи. — Виновен съм, не бива никога да ходим поотделно из гората. Хайде, замахни с лапа и ми удари един силен, силен шамар. Щом е от тебе, няма да ме боли. Хайде, не щеш ли?

Илко въздъхна и каза:

— Не щеш. Ако ме удариш, ще ми бъде по-леко. Ама и ти не си много прав. Защо тръгваш без мене? Искаш ли да си хапнеш нещо? Да ти донеса сладко от малини? Чичо доктор каза, че скоро ще оздравееш. От радост аз вече излапах цяло бурканче. Има още две. Ако искаш, веднага ще ти донеса. Щом е за тебе, мама няма да ми се кара. Кажи де, защо мълчиш?

По гласа на момчето Пирин разбираше, че приятелят му е много добър и от сърце му желае да оздравее по-скоро. Като не знаеше как да му се отблагодари, кучето облиза ръката му с горещия си червен език.