Сара Дж. Маас
Острието на асасина (9)

8

Въпреки че тълпата скандираше гръмко около тях, погледите на Ролф и Сам бяха сключени съсредоточено, докато гърлата им се движеха нагоре-надолу, нагоре-надолу, гълтайки цели халби със студена бира. А Селена, която наблюдаваше двубоя иззад маската си, не можеше да спре да се смее.

Не беше особено трудно да се преструва, че Сам е пиян и се забавляват страхотно. Главно заради маската, но и защото той играеше ролята си много, много убедително.

Ролф блъсна халбата си в масата със самодоволно „Ха!“ и избърса мократа си уста с ръкав сред радушните викове на тълпата. Селена се кикотеше зад маската с плувнало в пот лице. Като всяко друго място на острова, и в кръчмата беше същински мор, а миризмата на бира и некъпани тела сякаш извираше от всяка дъска, от всеки камък.

Помещението беше претъпкано до пръсване. Тричленен оркестър от акордеон, цигулка и дайре свиреше бурно в ъгъла до камината. Пиратите си разправяха смешни истории и поръчваха любимите си песни. Селяни и всякакви окаяни типове се наливаха до забрава и залагаха на нагласени игри на късмета. Проститутки сновяха из стаята, трупаха се около масите и сядаха в скутове.

Срещу нея Ролф се ухили, а Сам пресуши халбата си докрай. Поне за пред Ролф. Тъй като наоколо често се разливаше бира, никой не забелязваше постоянната локва около чашата на Сам, нито дупката, която беше пробил на дъното й.

Тълпата се разпръсна и Селена вдигна ръка със смях.

— Още по едно, господа? — извика тя, махвайки на сервитьорката.

— Е — отбеляза Ролф, — определено те харесвам повече такава, отколкото по време на бизнес преговори.

Сам се приведе към него със съзаклятническа усмивка на лице.

— О, и аз. През повечето време е ужасна.

Селена го срита — доста силно, понеже знаеше, че не е изцяло лъжа, — и Сам изохка. Ролф се захили.

Сервитьорката дойде да напълни халбите на Ролф и Сам и тя й метна една медна монета.

— Е, ще ми се отдаде ли някога шанс да видя лицето зад маската на легендарната Селена Сардотиен?

Ролф опря ръце върху залятата маса. Часовникът зад бара показваше три и половина сутринта. Моментът за действие наближаваше. Като се имаше предвид колко претъпкана беше пивницата и колко от пиратите вече губеха съзнание, беше същинско чудо, че в Залива на Черепа още се намираше бира. Ако Аробин и Ролф не я убиеха заради освобождаването на робите, то Ролф вероятно щеше да я убие, задето беше открила сметка, която далеч не можеше да изплати.

Тя се приведе към капитана.

— Ако изкараш на двама ни с господаря ми толкова пари, колкото обещаваш, ще ти покажа лицето си.

Ролф надникна към татуираната върху ръцете си карта.

— Наистина ли продаде душата си за нея? — попита го тя.

— Когато ми покажеш лицето си, ще ти кажа истината.

Тя протегна ръка.

— Дадено. — Капитанът стисна дланта й. Сам грабна халбата — около сантиметър бира вече беше изтекла през дупката в дъното й — и вдигна тост за уговорката им. После и двамата отпиха, а Селена извади тесте карти от джоба на пелерината си. — Да поиграем на крале?

— Ако не си разорена до края на тази нощ — заяви Ролф, — то гарантирам, че ще бъдеш, като поиграеш срещу мен.

Тя изцъка с език.

— О, съмнявам се.

Разцепи тестето, разбърка го три пъти и раздаде карти.

Часовете минаваха в поредица от наздравици и идеални ръце карти, групово пеене и разкази за далечни и близки земи, а когато нестихващата музика започна да заглушава часовника, Селена вече се опираше в рамото на Сам, смеейки се на циничната, абсурдна история на Ролф за една фермерска жена и жребците й.

Когато блъсна с юмрук по масата и зави от смях, също не се преструваше напълно. А когато Сам я прегърна през кръста и допирът му незнайно защо я изпълни с буен огън, нещо я накара да се запита дали и той се преструваше.

На карти се оказа, че Сам ги обра до шушка, и щом часовникът удари пет, Ролф вече бе загубил ведрото си настроение.

За негово съжаление нямаше да си го върне скоро. Сам кимна на Селена и тя препъна един минаващ край масата им пират, който разля бирата си върху някакъв вече вилнеещ пияница, който пък от своя страна опита да фрасне първия в лицето, но цапардоса мъжа до него. По чист късмет точно в този момент от ръкава на друг падна скрита карта, една от проститутките зашлеви пиратското девойче пред себе си и цялата кръчма избухна в масов бой.

Някои се затъркаляха по земята, други извадиха мечове и кинжали. През парапета на втория полуетаж заскачаха нови побойници — или към масите, или — неуспешно — към железния полилей.

Музиката продължаваше да свири, а музикантите просто се скътаха по-навътре в ъгъла. Ролф се понадигна и хвана дръжката на меча си. Селена му кимна, извади своя и се впусна в мелето.

Размаха ловко китка и поряза няколко ръце и крака, без да убие никого. Просто трябваше да поддържа боя и по възможност да го нажежи още повече, за да останат всички погледи насочени към града.

Докато пробваше да се измъкне към изхода, някой я сграбчи през кръста и я хвърли към една дървена колона с такава сила, че задължително щеше да й остане синина. Тя се загърчи в хватката на червендалестия пират и едва не повърна, когато гнусният му дъх проникна под маската й. Накрая успя да освободи ръката си достатъчно, че да забие дръжката на меча си в чатала му. Той падна на земята като отсечен.

Селена успя да направи само крачка, преди нечий космат юмрук да я блъсне в челюстта. Болката я заслепи като светкавица и вкуси кръв в устата си. Побърза да опипа маската си, за да се увери, че не е счупена или разместена.

Изплъзвайки се от следващия удар на нападателя си, заби крак в свивката на коленете му и го запрати към пищяща групичка блудници. Не знаеше къде е Сам, но ако се придържаше към плана, нямаше защо да се притеснява за него. Запроправя си път към изхода през тумбите сражаващи се пирати, кръстосвайки меч с няколко неопитни бойци.

Един пират с оръфана превръзка на окото вдигна нескопосано ръка да я удари, но Селена я хвана и с ритник в корема го запокити към съседния мъж. Двамата се блъснаха заедно в една маса, прекатуриха се през нея и се сборичкаха един с друг. Животни! Селена се измъкна от тълпата и излезе от кръчмата.

И с доволство установи, че на улицата положението бе същото. Боят се разпростираше с удивителна скорост. Пирати се изливаха от пивниците нагоре и надолу по булеварда — бореха се с голи ръце, мереха сили с мечове и се търкаляха по земята. Явно не само нея я бяха сърбели ръцете за един добър бой.

Удовлетворена от мелето, вече бе прекосила половината улица на път към уговорената среща със Сам, когато гласът на Ролф изгърмя зад нея:

— ДОСТАТЪЧНО!

Всички вдигнаха каквото държаха в ръцете си — халба, меч, кичур коса, за да отдадат чест.

Сетне продължиха да се бият. Какво очакваше Ролф?

Селена се засмя под нос и закрачи бързо по една закътана уличка. Сам вече я чакаше с кървящ нос, но пък с грейнали от възбуда очи.

— Бих казал, че мина доста добре — рече той.

Селена отвърна на гордия му поглед.

— Не предполагах, че си толкова опитен картоиграч. — Тя го огледа от глава до пети. Стоеше непоколебимо стъпил на земята. — И пияч.

Той се ухили.

— Много неща не знаеш за мен, Селена Сардотиен. — Той я хвана за рамото и внезапно се озова смущаващо близо до нея. — Готова ли си? — Попита я и тя кимна.

Сърцето й запрепуска, като вдигна очи към избистрящото се небе.

— Да вървим. — Изтръгна се от хватката му, свали ръкавиците си и ги напъха в джоба си. — Стражата в наблюдателницата вече трябва да се е сменила. Налага се да обезвредим веригата и катапултите преди съмване.

Умували бяха дали не би било по-удачно просто да поразят Коработрошача откъм неохраняваната му страна. Но дори да съумееха, оставаха катапултите. Накрая решиха, че е по-разумно да се изправят срещу стражите и да унищожат наведнъж веригата и катапултите.

Сам задържа погледа си върху нея още няколко секунди.

— Ако оцелеем, Селена — рече, отправяйки се към страничната уличка, водеща към пристанището, — ми напомни да те науча как се играе на карти.

Тя изпсува достатъчно цветисто, че да го разсмее, и хукна.

Свърнаха по една тиха уличка тъкмо когато някой излизаше от сенките.

— Накъде така?

Беше Ролф.