Фридрих Ницше
Ecce Homo (9) (Как се става такъв, какъвто си)

ВЕСЕЛАТА НАУКА
(„la gaya scienza“)

„Утринна заря“ е една утвърждаваща се книга — дълбока, но светла и добродушна. Същото важи в най-голяма степен и за Веселата наука — почти във всяко изречение дълбокият смисъл и смелата воля се държат ръка за ръка. Една строфа, която изразява благодарността ми към най-прекрасния месец — януари, а и цялата книга — просто подарък — най-добре издава дълбочината на тази веселост на науката:

С върха на копието жарко

бодеш душата — ледна прежда.

И тя политва над морето,

да дири висшата надежда.

О, нека — здрав и светъл,

суров в любовните си дари,

дариш ни чудото си свое,

ти, тъй прекрасни Януари!

Онова, което тук се нарича „висша надежда“, се отнася за оногова, който е чел и края на четвъртата книга и е открил там диамантената красота в думите на Заратустра. Или ако е чел гранитните слова в края на третата книга, с която цяла една съдба се обхваща във формула „за всички времена“. Песните на принц Фогелфрай, най-добрите от тях писани в Сицилия, съвсем точно напомнят провансалското понятие за „весела наука“ — като единство на певец, рицар и свободен дух, с помощта на което прекрасната ранна провансалска култура се надига против всяка двулична култура. Последното стихотворение „Към мистрала“, една отдавна забравена танцова песничка, в която — с извинение! — „се танцува върху морала“ — това е всъщност съвършено провансалство.