Карел Чапек
Фабрика за Абсолют (4)

Глава IV
Божественото мазе

Президентът Бонди замислено пушеше пурата си.

— И как го разбра това бе, братле?

— Изпитах го сам върху себе си — рече инженер Марек, като се зае отново да кръстосва стаята. — Освен че разлага напълно материята, моят Карбуратор Перфект произвежда и страничен продукт: чистия и необвързан свободен Абсолют. Бог в химически най-чист вид. Ако мога да се изразя така, от едната си страна бълва механична енергия, а от другата — божествена субстанция. Също както когато водата се разлага на водород и кислород, само че в невъобразимо по-голямо количество.

— Хм, — измънка Бонди. — Давай нататък.

— На мен ми се струва — продължи Марек предпазливо, — че някои изключителни личности са в състояние сами в себе си да разграничат материалната от божествената субстанция; разбираш ли, да отделят просто или да изцедят Абсолюта от собствената си материя. Примерно Христос, чудотворците, факирите, медиумите и пророците успяват да правят това с помощта на някаква психическа сила. Моят Карбуратор го прави по чисто машинен път. Това е нещо като фабрика за Абсолют.

— Фактите — изтъкна Г. Х. Бонди. — Ограничи се във фактите.

— Ето ти фактите. Отначало аз построих моят Карбуратор Перфект само на теория. След това направих малък модел, който не се движеше. Едва четвъртият модел се задвижи. Беше само ей толкова голям, но работеше великолепно. И още, когато работех с него, при неговите малки размери почувствувах особеното му психическо въздействие. Едно особено развеселяване и очарование. Но аз си мислех, че това е само радостта от изобретението, и в краен случай, последица от преумората. Тогава за пръв път започнах да пророкувам и да правя чудеса.

— Какво? — извика президентът Бонди.

— Да пророкувам и да правя чудеса — проговори мрачно Марек. — Имах, разбираш ли, мигове на изумително просветление. Съвсем ми беше ясно например, какво ще стане в бъдеще. И твоето посещение предсказах. Веднъж, при непредпазлива работа на струга, си откъснах нокътя. И докато гледах наранения си пръст, ето че пред очите ми израсна нов нокът. Навярно съм си го пожелал, но това е странно и страшно. Или друго, можеш ли да си представиш, аз ходех и във въздуха, без да стъпвам на земята. Това явление се нарича левитация. Никога не съм вярвал на такива глупости. Представи си колко се ужасих.

— Вярвам ти — каза Бонди сериозно. — Трябва да е доста мъчително и неприятно.

— Страшно. Мислех си, че е от нервите, че е някакво самовнушение и знам ли какво. През това време успях да построя в мазето големия Карбуратор и го приведох в движение. Както ти казах вече, от шест седмици той се движи денонощно без прекъсване. И едва тогава ми стана ясно положението. За един ден мазето се зареди до пръсване с Абсолют, който започна да пълзи из цялата къща. Имай пред вид, че чистият Абсолют прониква през всяка материя, но през твърдите материи преминава малко по-бавно. Във въздуха се разпространява със скоростта на светлината. Когато за пръв път влязох там, бях обзет, като че ли от някакъв припадък. Крещях на глас. Не знам откъде намерих сили да избягам. След това тук, горе, аз се замислих върху цялата тази история; първото нещо, което помислих, беше, че това е някакъв нов упоителен, развеселяващ газ, който се получава при пълното изгаряне. Затова наредих да монтират отвън вентилатора. По време на монтажа двама от монтьорите бяха обхванати от просветление и имаха видения; третият беше алкохолик и това трябва да му беше създало нещо като имунитет. Докато смятах, че това е само газ, аз направих редица опити; любопитно е, че в Абсолюта всеки пламък дава несравнено по-силна светлина. Ако можех да го задържа в стъклена лампа, щях да го слагам в крушките, но Абсолютът намира начин да се измъкне от всеки съд, та дори и от херметически затворения. След това си помислих, че може да се касае за някакво ултрахикс излъчване, но няма никакви следи от електричество, а не действува и на фоточувствителна плака. На третия ден трябваше да откараме в санаториума портиера и жена му, които живеят над мазето.

— Защо? — попита Бонди.

— Повярва в бога. Изпадна в екстаз. Проповядваше и правеше чудеса. Жена му започна да пророкува. Портиерът ми беше съвсем солиден човек, монист и свободомислещ, необичайно порядъчен човек. Представи си, съвсем неочаквано започна да лекува хората само с докосване на ръката си. Разбира се, веднага донесоха за него, а окръжният лекар, мой приятел, побесня; за да се избягнат усложненията, наредих да откарат портиера в санаториум. Разправят, че бил по-добре, оздравял бил, загубил чудотворната си способност; ще го изпратя на село, за да се възстанови напълно. Аз, от своя страна, започнах да правя чудеса и да виждам в далечното. Между другото имах видения на огромни хвощове, мочурливи девствени гори със странни животни; явно поради това, че употребих за гориво в Карбуратора горносилезийски въглища, които са най-старите. В тях трябва да се намира Каменовъгленият бог.

Президентът Бонди потръпна.

— Но това е страшно, Марек!

— Да — изрече Марек опечален. — Малко по малко започнах да разбирам, че това не е газ, а е Абсолютът. Страдах от най-ужасни симптоми. Четях мислите на хората, от мен се лееше светлина, трябваше отчаяно да се боря със себе си, за да не започна да се моля и да проповядвам вярата в бога. Поисках да затрупам Карбуратора с пясък, но тъкмо тогава изпаднах в левитация. Машината не може да се спре по никакъв начин. Вече не спя в къщи. И във фабриката, между работниците, се появиха тежки случаи на просветление. Не знам какво да правя, Бонди. Да, изпробвах всички възможни изолационни материали, които да ограничат Абсолюта само в мазето. Пепел, пясък, металически стени, нищо не може да го спре. Опитах да обградя мазето със съчиненията на доктор Крейчи, Спенсър, Хекел, с най-различни позитивисти; представяш ли си, Абсолютът преминава даже и през такива неща! Дори и вестниците, молитвениците, свети Войтех, патриотичните пеенки, университетските курсови лекции, книгите на Кв. М. Вискочил, политическите брошури и стенограмите от Народното събрание не са непроницаеми за Абсолюта. Аз просто съм отчаян. Той нито може да се затвори, нито да се изчерпи. Той е освободеното зло.

— Дай да видим — каза Бонди — наистина ли Абсолютът е такова зло? Даже и всичко да е истина… толкова ли е голямо нещастието?

— Бонди, моят Карбуратор е велика работа. Той ще преобърне света в техническо и социално отношение; безкрайно ще поевтини продукцията; ще премахне мизерията и глада; ще предпази някога планетата ни от измръзване. Но, от друга страна, бълва в света бога като вторичен продукт. Заклевам те, Бонди, не го подценявай; ние не сме свикнали да се съобразяваме със истинския бог; не знаем какви беди може да ни донесе присъствието му — в културно, морално и друго отношение, да кажем. Става въпрос за човешката цивилизация! Разбираш ли?

— Чакай — рече замислено президентът Бонди. — Може пък да помогнат някакви заклинания срещу него. Викал ли си попове?

— Какви попове?

— Каквито и да са. Разбираш ли, вероизповеданието в дадения случай няма значение. Може да успеят някак да го спрат.

— Суеверие — избухна Марек. — Не ми споменавай за тая пасмина! Ще вземат да превърнат мазето ми в чудотворно място за поклонения! Аз ли с моите възгледи да правя това!

— Хубаво — заяви Бонди. — Тогава аз ще ги извикам. Де да знае човек… Но във всички случаи няма да навреди. В края на краищата аз нямам нищо против бога. Само да не ми пречи на работата. Не се ли опита да се разбереш с него с добро?

— Не — запротестира инженер Марек.

— Грешка — каза сухо Г. Х. Бонди. — Може би не е невъзможно да се сключи с него някакъв договор. Съвсем прецизен контракт с приблизително следното съдържание; Задължаваме се да ви произвеждаме безплатно непрекъснато в определени от договора количества; срещу това вие се задължавате да се откажете от проявление на божествената си същност в радиус на толкова и толкова метра от мястото на производството. Как мислиш, би ли приел тези условия?

— Не знам — отговори Марек без желание. — Изглежда, че му доставя известно удоволствие да продължава да съществува съвсем независимо от материята. Може би, в негов собствен интерес… той би се съгласил на един разговор с тебе. Но не искай аз да участвувам в тази работа.

— Добре — съгласи се президентът, — ще изпратя своя нотариус. Много тактичен и обигран човек. И трето — хм, може би няма да е лошо да му се предложи някаква църква. То това мазе и всичко останало наоколо е малко нещо, хм, малко недостойно за него. Би трябвало да разучим какви са вкусовете му. Не си ли опитвал?

— Не; с най-голямо удоволствие бих наводнил с вода мазето.

— По-полека, Марек. Аз навярно ще купя изобретението ти. Но ти разбираш, естествено, че… ще изпратя техниците си… Работата трябва да се проучи. Може да е наистина силно отровен газ. Но даже и да се окаже, че е самият бог, няма значение, важното е Карбураторът да не спира да работи.

Марек стана.

— Ти се решаваш да монтираш Карбуратора във фабрика на МЕАД?

— Аз съм решил — каза президентът Бонди, като стана — да произвеждам Карбуратори на едро. Карбуратори за влакове и кораби, Карбуратори за централно отопление, за учреждения и за домашно ползуване, за фабрики и училища. След десет години хората по цял свят ще се отопляват само с Карбуратори. Предлагам ти три на сто от брутната печалба. Първата година това ще представлява може би само няколко милиона. Засега можеш да се преместиш другаде, за да мога да изпратя тук хората си. Утре заранта ще доведа тук епископа за водосвет. Гледай да не те завари тук, Руда. Изобщо, не ми се иска да се мотаеш тук. Прекалено си рязък; не искам да обидя Абсолюта, още преди да започна.

— Бонди — прошепна Марек ужасен, — предупреждавам те за последен път: ще докараш бога на белия свят!

— В такъв случай — каза Г. Х. Бонди с достойнство — той ще ми бъде много задължен. И се надявам, че няма да ми отвърне с мръсотии.