Карел Чапек
Фабрика за Абсолют (24)

Глава XXIV
Наполеон от алпийската бригада

Бобине, моля ви се, Тони Бобине, двайсет и две годишен поручик от планинската артилерия на гарнизон в Анси (Савоя), но в този момент на шестседмично учение на Иглите (Les Aiguilles), откъдето, когато времето е хубаво, на запад се вижда езерото в Анси и самата Женева, а на изток тъпия хребет на Добряка и върха на Мон Блан — вече сещате ли се? — тук именно поручик Тони Бобине е седнал на една скала и си подръпва мустачките и тъй като е прочел вече за пети път вестника отпреди две седмици, размишлява.

В този момент летописецът би трябвало да проследи мислите на бъдещия Наполеон; но засега погледът му (на летописеца) се плъзга по заснежените склонове, по долината Арли, където снегът вече се топи и където привличат вниманието му малките градчета Межев, Флюме, Южен, с островърхи църкви, като купчини играчки — ех, спомен за отдавна отминало детство! О, мечти на малко момче пред задоволяващия полета на фантазията му „Конструктор“.

През това време поручик Бобине… но не. Нека се откажем от опита да психологизуваме великите личности и да описваме възникването още в зародиш на титанските идеи. Не сме в състояние, а и да бяхме в състояние, бихме били може би разочаровани. Представете си с една дума, че един съвсем дребен поручик Бобине си седи на Иглите в средата на рушаща се Европа, че зад него има батарея планинска артилерия, а под него е нищожният свят, който би могъл много удобно да бъде разпердушинен с оръдейна стрелба отгоре, и че в един стар брой на „Монитьор д’Анси“ поручикът току-що е прочел уводната статия, с която някой си господин Бабияр търси силната ръка на един кормчия, която да изведе кораба на Франция от безумната буря към нова слава и могъщество, и че тук, на височина над 2000 метра, въздухът е чист и свободен от всякакъв бог и мисълта се рее ясно и свободно; представете си всичко това и ще разберете как поручик Бобине, седнал тук на един камък, се замисли и след това написа на почтената си, съсухрена, беловласа майка едно малко объркано писмо, че „скоро щяла да чуе за своя Тони“ и че Тони имал една „превъзходна идея“. След което той се позанима с едно-друго, през нощта спа твърдо, а на сутринта събра войниците от батареята си, свали стария некадърен ротен командир, овладя жандармерийския участък в Саланш, обяви лаконично по наполеоновски война на Абсолюта и отново легна да спи; един ден след това той разпердушини Карбуратора на пекарната в Тон. Завзе гарата в Бонвил и пое командуването в Анси, сега вече начело на три хиляди униформени мъже. В продължение на седмица той унищожи над двеста Карбуратора и поведе петнайсет хиляди щика и саби към Гренобъл. Провъзгласен за комендант на Гренобъл, той стоеше вече начело на четирийсет хиляди войници, след което се спусна към долината на Рона, грижливо очиствайки терена пред себе си от всички атомни мотори с помощта на далекобойни оръдия. На шосето към Шамбери той плени в колата му министъра на войната, който беше тръгнал да го вразумява. На следния ден министърът, явно спечелен напълно за плановете му, го произведе в генералски чин. На 1 април Лион бе очистен от Абсолюта.

Победоносното настъпление на Бобине дотук минаваше без особени кръвопролития. Едва след Лоара той започна да среща съпротива, и то главно от страната на ревностни католици, и се стигна до не една голяма сеч. За щастие на Бобине дори и в провинциите, завладени изцяло от Абсолюта, мнозина французи бяха останали скептици, дори нещо повече, проявяваха див фанатизъм в областта на скептицизма и просвещението. След миналите кланета и новите вартоломееви нощи, „Les Bobinets“^[1] бяха приветствувани като освободители и наистина навсякъде, където пристигаха, те успяваха да въдворят ред и спокойствие, унищожавайки всички Карбуратори.

И така още през юли парламентът реши, че „Тони Бобине има изключителни заслуги пред родината и заедно с маршалския чин му присвои званието първи консул“. Франция се консолидира. Бобине въведе атеизъм в държавата; според военните закони всички религиозни прояви се наказваха със смърт.

Не можем да отминем с мълчание някои сцени от живота на великия човек.

Бобине и майка му. Един ден във Версай Бобине се съвещаваше с генералитета. Поради горещината той стоеше край прозореца; по едно време той съгледа една стара жена, която се припичаше на слънце в парка. Бобине прекъсна маршал Жоливе и извика: „Погледнете, господа, майка ми…“ Всички присъствуващи, даже и закоравелите генерали, се просълзиха от тази проява на синовна обич.

Бобине и любовта му към родината. Веднъж Бобине въпреки дъждовното време, приемал парад на войската на Марсово поле. Когато минавали тежки артилерийски агрегати, военен автомобил минал през една локва и опръскал пелерината на Бобине. Маршал Жоливе поискал незабавно да накаже виновника с деградиране. Но Бобине го възпрял: „Оставете, мили ми маршале; нали калта е френска.“

Бобине и инвалидът. Веднъж Бобине се отбил инкогнито в Шартр. По пътя спукал гума и докато шофьорът я сменял, до колата се приближил еднокрак инвалид и поискал милостиня. „Къде си е загубил крака този човек?“ — попитал Бобине. Инвалидът разказал, че загубил крака си като войник в Индокитай и че има само една бедна майка и че понякога по цели дни двамата няма какво да сложат в устата си. „Маршале, вземете си бележника“ — казал той трогнат. И наистина след една седмица на вратата на съборетината, в която живеел инвалидът, почукал личният куриер на Бобине и предал на клетника пакетче с надпис „от първия консул“. Кой би могъл да опише радостното изумление на инвалида, който, като отворил пакетчето, намерил в него бронзов медал.

Нищо чудно, че при тези си отлични душевни качества Бобине най-сетне се съгласи да отговори на горещото желание на целия си народ и при всеобщ ентусиазъм се провъзгласи на 14 август за император на Франция.

Несъмнено за цялото земно кълбо наставаха твърде неспокойни, но от историческа гледна точка и славни времена. Всички континенти буквално блестяха с героичните си военни подвизи. Гледана от Марс, нашата Земя трябва да е засияла като звезда от първа величина, от което мароканските астрономи трябва да са решили, че ние се намираме още в горещо състояние. Не може да не разберете тогава, че рицарска Франция и нейният представител, императорът Тони Бобине, не останаха назад. Може би и тук действуваха остатъците от Абсолюта, доколкото не бяха се още излъчили в световното пространство, пораждайки приповдигнато и огнено настроение. С една дума, когато два дни след коронацията си великият император прокламира, че е ударил часът Франция да покрие земното кълбо със своите знамена, в отговор се раздаде единодушен възглас на ентусиазъм.

Планът на Бобине беше следният:

1. Да окупира Испания и с превземането на Гибралтар да завладее ключа към Средиземно море.

2. Да окупира Дунавския басейн чак до Пеща и така да държи ключа към вътрешността на Европа.

3. Да окупира Дания като ключ към бреговете на Северно море.

И тъй като териториалните ключове обикновено се смазват с кръв, Франция изпрати три армии в съответните посоки, които й спечелиха голяма слава.

Една четвърта армия окупира Мала Азия като ключ към Изтока.

Петата превзе устието на Св. Лаврентий, като ключ към Америка. Шестата се потопи в морската битка край бреговете на Англия.

Седмата обсади Севастопол. В навечерието на 1945 година императорът Бобине държеше всички ключове в джоба на артилерийския си брич.