Карел Чапек
Фабрика за Абсолют (10)

Глава X
Света Елен

Няколко дни след тези събития Г. Х. Бонди бродеше из Прага с пура в уста и размишляваше. Който и да го срещнеше, щеше да си помисли, че е забил поглед в тротоара; но господин Бонди се взираше в бъдещето. Марек беше прав, говореше си наум той. А епископ Линда беше още по-прав. С една дума, не можеш да докараш бога на тоя свят, без това да има изключителни последици. Какво пък, нека хората да правят каквото си щат; но това ще разтърси банките и дявол знае какво въздействие ще окаже на промишлеността. Днес в Занаятчийската банка избухна религиозна стачка; инсталирахме там Карбуратор и само след два дена служащите обявиха собствеността на банките за божи фонд в полза на бедните. По времето на Прайс^[1] това не би могло да се случи. Не, в никакъв случай.

Бонди угрижено смучеше пурата си. Е, каза си той, да турим ли край на тая работа? Да зарежем ли всичко? Днес поръчките възлязоха на двадесет и три милиона. Това вече не може да се спре. Краят на света ли настъпва, що ли? Само след две години всичко ще отиде по дяволите.

Сега вече по света работят няколко хиляди карбуратора и всеки един от тях ден и нощ бълва Абсолют. И Абсолютът е дяволски интелигентен. Има просто някакво лудо желание да се впрегне в каквато и да било работа. Ами да, няма какво да прави, хиляди години не е имал какво да прави и сега ние му развързахме синджира. Ето, например какво прави в Занаятчийската банка. Сам води деловодството, осчетоводява, води кореспонденцията. Дава писмени нареждания на Управителния съвет. Пише пламенни послания за дейната любов до контрагентите. Да, и сега акциите на Занаятчийската са се превърнали в непотребна хартия: кило — за малко сиренце. Така е то, когато бог се намеси в банковото дело.

Фирмата Оберлендер в Улице ни бомбардира с отчаяни телеграми. Преди един месец вместо старите котли те си монтираха Карбуратор; хубаво, машините вървят; ол’райт. Но изведнъж селфакторите и становете започват да работят от само себе си. Когато се скъса нишка, сама се връзва и работата върви, не спира. Работниците само гледат с ръце в джобовете. В шест часа е краят на работното време, предачите и тъкачите си отиват. Но становете продължават да работят от само себе си цял ден, цяла нощ, цели три седмици и тъчат ли тъчат, тъчат безспир. Фирмата телеграфира: „По дяволите, приберете продукцията, изпратете суровини, спрете машините!“ Ето че бе засегната и фабриката на братя Буксбаум, Моравец, Моравец и & — просто бяха заразени. В града вече няма суровини; изпаднали в паника, хвърлят в селфакторите парцали, слама, пръст, каквото им попадне под ръка; какво мислите, от това се тъкат с километри кърпи за бърсане, брезент, кретони и всичко възможно — с километри. Голяма олелия; цената на текстила спада главоломно; Англия повишава защитните мита; съседните държави заплашват с бойкот. А фабриките са надали зов за помощ: „За бога, приберете поне продукцията! Откарайте всичко това някъде, изпратете хора, вагони, автовлакове, спрете машините!“ Засега са ни дали под съд, искат обезщетение за вреди и загуби. Това ако е живот! И такива новини идват отвсякъде, където сме монтирали Карбуратори. Абсолютът търси работа. Проявява бясна жизненост. Някога Абсолютът сътвори света; сега се е заел с фабричното производство. Овладял е вече Либерец, бърненските памучни фабрики, Трутнов, двайсет захарни фабрики, дъскорезници, Гражданската бирена фабрика в Пилзен, застрашил е заводите „Шкода“; работи в Яблонец и в Яхимовските мини. На някои места работниците биват освобождавани, другаде фабриките затваряни — с ужас ги оставят да работят затворени. Лудо свръхпроизводство. Фабриките без Абсолют спират работа. Истински хаос.

Но аз, каза си господин Бонди, съм патриот. Няма да позволя майката родина да се опропасти; впрочем ние си имаме наши собствени заводи. Добре, от днес анулирам поръчките от Чехия. Било каквото било; но от този момент в Чехия няма да се монтира нито един Карбуратор. Ще наводним с тях немците и французите; след това ще бомбардираме с Абсолют Англия. Англия е консервативна, не внася наши Карбуратори; ще им ги спускаме от дирижабли, както се спускат тежки бомби. Ще заразим с бога целия промишлен и финансов свят и само у нас ще си запазим едно културно, лишено от бога островче на честния труд. Това е, така да се каже, наш патриотичен дълг, а освен това става въпрос и за нашите собствени фабрики. Г. Х. Бонди се въодушеви от една такава перспектива. Поне ще спечелим малко време, за да измислим някакви маски против Абсолюта. По дяволите, аз сам ще отпусна три милиона за научни изследвания, за борба против бога и за защита от него. На първо време, да речем, два милиона. Всички чехи ще ходят с маски, а през това време останалите, ха-ха, ще се задавят от бога. Поне промишлеността им ще отиде на кино.

Бонди започна да гледа на света с избистрен поглед. Пред него — някаква млада жена; носи се напета и стройна, как ли изглежда отпред? Бонди избърза, изпревари я, но изведнъж я заобиколи на почтено разстояние, явно размисли и така бързо се завъртя на тока си, че за малко не се сблъскаха.

— Елен, вие — каза той бързо. — Не предполагах, че… че…

— Знаех, че вървите след мен — проговори девойката с наведен поглед и спря.

— Наистина ли ме усетихте? — промълви Бонди зарадван. — Точно си мислех за вас.

— Почувствувах животинската ви похот — изрече тихо Елен.

— Кое, какво?

— Животинската ви похот. Не ме познахте. Само ме опипвахте с поглед, като че ли съм за продан.

Г. Х. Бонди се навъси.

— Елен, защо искате да ме обидите?

Елен поклати глава.

— Всички го правят. Всички, всички са еднакви. Човек толкова рядко среща чисти очи.

Бонди издаде напред устните си, готов да подсвирне. А, ето какво било: религиозното общество на стария Махат.

— Да — отговори на мисълта му Елен. — Би трябвало да дойдете при нас.

— О, разбира се! — извика Бонди и едновременно с това си помисли: жалко за красивото момиче.

— Защо жалко? — рече кротко Елен.

— Слушайте, Елен — запротестира Бонди, — вие четете мислите ми. Това не е честно. Ако всички си четяха мислите, никога не биха могли да разговарят нормално. Не е дискретно да знаеш какво си мисли човек.

— Какво да правя? — продължи Елен. — Всеки, който е познал бога, притежава този дар; всяка ваша мисъл възниква едновременно и в мен; аз не я чета, тя самата е в мене. Ако знаехте само как се пречиства човек, когато може да осъди така всяка укривана извратеност!

— Хм — подхвърли Бонди, тръпнещ да не си помисли нещо.

— Наистина — уверяваше го Елен. — С помощта на бога аз се излекувах от любовта към богатството. Страшно бих се зарадвала, ако и на вас ви падне пердето от очите.

— Боже опази — ужаси се Г. Х. Бонди. — И, моля ви, разбирате ли всичко, което виждате, е, по такъв начин у хората?

— Да. Съвсем.

— Тогава чуйте, Елен — каза Бонди, — на вас мога да кажа всичко; и без това ще го прочетете в мен. Никога не бих се оженил за жена, която е способна да чете мислите ми. Жена ми би могла да бъде свята колкото си иска, милостива към бедните без ограничения; аз печеля много пари, пък това е и известна реклама. И целомъдрието бих могъл да понеса, Елен, от любов към вас. Всичко бих понесъл. Обичах ви по свой начин, Елен. Казвам го, защото вие сама го четете в мислите ми. Елен, без тайни мисли не може да има нито търговия, нито общество. И главно, без скрити мисли не е възможен съпружеският живот. Изключено, Елен. И най-светия мъж да намерите, не го вземайте, докато можете да четете мислите му. Малкото лъжа, това е единствената сигурна спойка между хората. Света Елен, не се омъжвайте.

— Защо не? — изрече сладко света Елен. — Нашият бог не е против природата; само я просветлява. Не иска умъртвяването ни. Той ни заповядва да живеем и да се плодим. Иска ние да…

— Пфу — прекъсна я господин Бонди. — Вашият бог не разбира тия работи. Ако той ни лишава от лъжата, значи е дяволски против природата. Той е просто невъзможен, Елен, абсолютно невъзможен. Ако има разум, сам ще разбере това. Или той е съвсем неопитен, или е съвсем и направо престъпно деструктивен. Жалко, Елен: аз нямам нищо против религията; но този бог не знае какво иска. Идете в пустинята, света Елен, с вашето ясновидство. То не е за нас, хората. Сбогом, Елен, и по-добре довиждане.