Пол Ливайн
Ези-тура (8)

8. Къде е Надя?

— Предполагам, че няма смисъл да ти обяснявам колко глупаво си постъпил — казах.

— Никакъв — отвърна Соломон.

— Стив знае — съгласи се Виктория.

Все още бяхме в клаустрофобичните предели на стаята за посещения на адвокати в ареста, със столовете и единствената метална маса завинтени за пода. Виктория си водеше бележки с елегантен почерк в адвокатски бележник. Аз предпочитам да работя без бележки — наблюдавах Соломон, търсех признаци на неискреност. Нищо засега. Разказваше за случилото се видимо откровено. А то беше толкова зле… Ако лъжеше, щеше да измисли нещо по-хубаво.

— И влизаш в бърлогата на руската мечка — добавих — в пълно неведение. Горев вероятно е братва. Руската мафия.

— Вероятно. — Соломон кимна.

— Искам да кажа, да сгрешиш на бейзбол е едно, но това…

— Не мислех, че ще коментираш играта ми, Ласитър.

— Прав си. Да систематизираме. Ченгетата те намират в заключена стая с мъртвец. Отпечатъците ти са по пистолета, с който онзи е убит, по дясната ти ръка има нагар от изстрели.

— Надя беше с ръкавици и не е оставила отпечатъци по оръжието — каза Соломон, сякаш за да се оправдае.

— Обаче Надя не може да потвърди, защото е изчезнала — намеси се Виктория. — И въпреки че има сериозен шанс да й признаят самозащита, за което ти можеш да свидетелстваш, едва ли ще се появи доброволно.

— Защото дори и да е невинна за убийството, вероятно ще я обвинят за грабеж — казах. — Някаква идея какво е имало в плика за фризер, който е взела?

— Никаква.

— Пари?

— Не знам.

— Наркотици може би?

— Както казах, нямам представа.

— Какво беше това за бръмбара? Да не би да е била информатор? Ако е така, на кого?

Стив сви рамене и вдигна ръце.

Погледнах бележника на Виктория. Беше написала с големи букви:

КЪДЕ Е НАДЯ?

Моят въпрос. За да спечелим делото, имахме нужда от нея.

Беше ми приятно да работя с Виктория. Приятно ми беше самото й присъствие. Казах си да не се увличам прекалено по дамата адвокат.

— Четох доклада за ареста и попитах Джордж Бариос за подслушването — казах. — Той твърди, че не знае нищо по въпроса. В града нямало такова разследване.

— Вече си говорил с шефа на „Убийства“? — попита Соломон.

— На път за насам.

— Приятел ли ти е?

— Всъщност веднъж ме арестува. Когато ме оправдаха, ми се извини.

— Кажи му, че ще трябва да ми изпрати рози и шоколад.

— Нека първо спечелим. После ще му кажа.

— Бариос е задник. — Соломон беше разочарован.

— Ще се отнесе с теб почтено — казах. — Той е умен и честен, а повечето ченгета не са нито едното, нито другото.

— Предполагам, че си приятел и с щатския прокурор Пинчър.

— С годините открих, че е полезно да си в добри отношения с главния обвинител.

— Защо? За да можеш да сключиш сделка за твоя човек и да отидеш за риба?

— Ако имахме време, щях да ти обясня някои по-деликатни моменти от адвокатската професия, Соломон.

— Нямам нищо освен време.

— Смятай ме за скалист остров в буйна река. Ти си изпаднал от лодката нещастник, който размахва ръце във водата, устремен към Ниагарския водопад. Имаш възможност да протегнеш ръце и да опиташ да се хванеш за мен или да опитваш да плуваш срещу течението. Зависи изцяло от теб.

— Трябва ми войник, не остров. Чувал съм, че си бил стабилен, Ласитър, но, честно, не го виждам.

— Ще се изненадаш. Не ме наричат акула заради умението ми да плувам.

— Акула без зъби е само русалка.

— Момчета! — Виктория сбърчи чело и посочи пръст първо Соломон, после мен. Беше като начална учителка с две непослушни хлапета. — Допреди малко се разбирахте чудесно.

Беше права. Трябваше да се върнем на релсите.

— А какво беше това за пускането на жена в шестстотинметрова дупка? — попитах. — Що за кошмар? Надя и Бижутера знаели къде е. Каква дупка? Какъв бижутер? И Аерофлот 100? Какво му е интересното на този полет?

— Хвана ме — каза Соломон.

Виктория написа в бележника си:

КОЙ Е БИЖУТЕРА? АЕРОФЛОТ 100?

Много въпроси. Все още беше само началото на делото, но не беше рано да се безпокоя. Все едно да се боксираш с вързани очи и една ръка завързана зад гърба.

— Знаеш коя е слабостта в тезата на обвинението, нали? — попита Соломон.

— Още не.

— Стига, Ласитър. Мотив! Защо ми е да убивам този тип?

Соломон беше и прав, и грешеше. Формално обвинението не е задължено да доказва мотив в едно дело за убийство. Длъжно е да докаже кой и как… но не и защо. Обаче съдебните заседатели искат да знаят какъв е мотивът. Защо Стив Соломон ще застреля напълно непознат човек?

— Защото си влюбен в Надя — отговорих.

— Какво?!

— Теорията на Бариос.

— Това е обидно — каза Виктория. Реакция на любовница, не на адвокат.

— Бил си толкова хлътнал, че си се съгласил да й помогнеш да ограби и убие Горев — продължих. — Бариос търси доказателства, че си прескачал до Саут Бийч от време на време за бърз секс.

— Няма да намери такива, защото не е истина. — Очите на Соломон заблестяха гневно. На мен определено ми изглеждаше, че не лъже.

— Когато това се провали, ще се заеме с версията за фаталната жена — добавих. — Надя наистина е дошла до офиса ви, за да те наеме. Казала ти е, че Горев винаги я лъже с плащанията и че държи пари в сейфа в кабинета си. Двамата отивате при Горев, за да вземете паспорта й и каквото й дължи, а тя ще ти покаже благодарността си на бардама с някои номера, които е научила в родината си.

— Излиза, че сексът е в основата на всичко? — намеси се Виктория, отчасти стъписана, отчасти ядосана.

— Заседателите обичат секс — отвърнах. — Държи ги будни.

— Това е нелепица! — ядоса се Соломон.

— Така или иначе, нещата са зле. Горев ти казва да си целунеш адвокатския задник или може би заплашва Надя, че ще я предаде на имиграционните власти. Ти го застрелваш. Надя грабва каквото й се дължи и те оставя с димящ пистолет в ръката.

— Това се квалифицира като съпътстващо убийство по Секция 782.04, подсекция едно-А, две-Д — обади се Виктория, умната. — Противозаконно умъртвяване на човешко същество при извършване на друго престъпление, в случая — грабеж. Когато жертвата на грабежа е убита, деянието се третира като убийство първа степен.

— Няма да искат смъртно наказание, когато жертвата е руски гангстер — казах. — Обаче според закона има само едно друго възможно наказание.

— Доживотна присъда без право на замяна. — Виктория въздъхна продължително.

— Това са глупости! — ядоса се Соломон. — Не съм направил нищо, освен че отидох до онзи клуб, за да помогна на Надя да си вземе паспорта и парите. Не съм стрелял по никого.

Замълчахме за момент. С периферното си зрение видях Виктория да пише в бележника си. Този път буквите бяха по-малки. Не мисля, че бележката беше във връзка с делото — по-скоро беше за самата нея, да мисли по въпроса. Почувствах се като натрапник и извърнах лице, но не и преди да прочета болезнените думи:

СТИВ СПАЛ ЛИ Е С НАДЯ?