Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джейк Ласитър (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bum Rap, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
karisima (2017)
Корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Пол Ливайн

Заглавие: Ези-тура

Преводач: Владимир Германов

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 09.01.2017

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-704-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1481

История

  1. — Добавяне

2. Надя и федералните

Седмица по-рано…

Офис на щатския прокурор за област Южна Флорида.

Относно: Разследване на клубове за шампанско в Саут Бийч, неизвестен извършител.

Дело №2014-73-В

Показания на Надя Делова

7 юли 2014 (ПОВЕРИТЕЛНО)

В: Аз съм Дебора Сколино, помощник федерален прокурор. Моля кажете името си.

О: Надя Делова.

В: На колко години сте?

О: На двадесет и осем.

В: Къде сте родена?

О: В Санкт Петербург, Русия. Не Флорида.

В: С какво се занимавате?

О: На какво ви приличам? На ядрена физичка?

В: Госпожице Делова, ако обичате…

О: Бардама. Аз съм бардама.

В: Какво влече това след себе си?

О: Влече опашката ми. (Свидетелката се смее.) Проста работа. Карам мъжете да купуват евтино шампанско на висока цена.

В: Как го правите?

О: Отиваме в някой готин хотел. „Фонтенбло“ или „Делано“. Обикновено аз и Елена излизаме на лов заедно.

В: Както сега ли се обличате? За протокола: тясна минипола, розов електрик. „Ерве Леже“, предполагам.

О: Фалшименто. Обаче обувките са истински. Сандали „Валентино“, с десетсантиметрови токове. Обличам се добре, когато излизам на лов.

В: И какво ловувате?

О: Туристи. Мъже с пари. Озъртаме се за скъпи часовници. „Пате Филип“. „Одемар Пике“. „Ролекс Субмаринър“.

В: Значи заговаряте тези мъже?

О: На бара в хотела. Бъбрим за незначителни неща. „О, колко си готин, разкажи ни за Небраска.“ Казваме, че знаем един частен клуб с хубава музика.

В: Кой клуб е това?

О: „Анастасия“. Саут Бийч.

В: И какво става, когато отидете там?

О: Барманът сервира безплатни шотове водка, освен за нас. Нашето, моето и на Елена, е вода. Когато мъжът се напие, поръчваме шампанско. Николай го купува за двайсет и пет долара в „Уол март“, а взема по две хиляди долара за бутилка. Когато дойде време за плащане, клиентът вече е толкова пиян, че дава кредитната си карта и подписва, без да се замисли. Няма как да се замисли, защото или езикът на Елена е в ухото му, или моята ръка е между краката му. Или и двете.

В: А кой е този Николай?

О: Николай Горев. Собственикът на клуб „Анастасия“.

В: Госпожице Делова, имаме нужда от помощта ви, за да разследваме Николай Горев.

О: Нет.

В: Госпожице Делова…

О: Не съм толкова глупава, за колкото ме вземате.