Луиз Пени
Жестокият месец (19)

Глава осемнайсета

Полицай Робер Лемио пъхна още цепеници в голямата черна печка по средата на чакалнята на бившата гара. Около него техници поставяха бюра и дъски за писане, инсталираха компютри и принтери. Помещението бе изгубило почти напълно първоначалния си вид, след като Канадските държавни железници го изоставиха. Ако не беше огромната пожарна кола, човек трудно можеше да се досети, че тук се помещава Доброволческата противопожарна команда на Трите бора. Служителите от полицията внимателно свалиха таблата за пожарна безопасност и плакатите с ликове на победители от Литературните награди на генерал-губернатора. На един от последните постери се мъдреше намръщеното лице на самия командир на доброволческия отряд: Рут Зардо. Беше направила физиономия, сякаш някой я е замерил с лайно.

Бовоар се бе обадил предната вечер — нареди на Лемио да отиде в Трите бора и да помогне за преустройването на мястото. Засега единственото, което младият мъж правеше, бе да не се пречка на работниците и да поддържа печката. Отбил се беше и през кафенето на Тим Хортън в Ковънсвил, за да вземе двойни кафета и понички за всички.

— Вече си тук. Това е добре — отбеляза Бовоар, когато влезе. С него беше Ивет Никол и двамата с Лемио се изгледаха на кръв.

Колкото и да напрягаше паметта си, не можеше да си спомни с какво е предизвикал такава враждебност у нея. Беше направил опит да се сприятелят. Така му бе наредил комисар Бребьоф. Да се сближи с всички. И той го бе направил. Откакто се помнеше, Лемио се сприятеляваше лесно с хората. Освен с нея. И това го дразнеше. Самата тя го дразнеше, може би защото показваше истинското си отношение към него, а това го смущаваше и ядосваше. Възприемаше я като представител на опасен непознат вид.

Усмихна й се и полицайката му се озъби в отговор.

— Къде е шефът? — обърна се Лемио към Бовоар.

Около заседателната маса в средата на помещението бяха подредени в кръг пет бюра. На всяко имаше компютър, а техниците тъкмо свързваха телефоните.

— С полицай Лакост. Всеки момент ще дойдат. А, ето ги — каза Бовоар и кимна към вратата.

Гамаш влезе в стаята с палто и каскет, следван от Изабел Лакост.

— Имаме проблем — обяви главният инспектор, след като кимна на Лемио и свали каскета. — Седнете всички.

Екипът се събра около масата. Техниците, които до един познаваха Гамаш, се опитваха да вдигат възможно най-малко шум.

— Полицай Лакост — каза Гамаш.

Главният инспектор не си даде труд дори да съблече палтото си и Бовоар усети, че има нещо сериозно. Изабел Лакост, която носеше палто и гумени ботуши, свали тънките си ръкавици, опря длани на масата пред себе си и съобщи:

— Някой е влизал в онази стая в имението „Хадли“.

— На местопрестъплението ли? — попита Бовоар. Това почти никога не се случваше. Малко хора бяха толкова глупави. Инстинктивно погледна Никол, но реши, че е малко вероятно да е тя.

— Носех си комплекта за огледи, така че направих снимки и свалих отпечатъци. Когато криминалистите свършат с огледа, ще изпратя и тях в лабораторията. Но ето, погледнете това.

Включи цифровия фотоапарат и го подаде на колегите си. Заснетото щеше да се види много по-ясно, когато снимките се прехвърлят на компютър, но и така успя да стъписа полицаите. Гамаш, който вече бе прегледал кадрите, размени няколко думи с техниците и те веднага промениха приоритетите на задачите си.

За момент Бовоар занемя.

Лентата не беше просто скъсана, а раздрана. Жан Ги се ужаси от реакцията на собственото си тяло. Чувстваше се вцепенен, а главата му бе толкова лека, сякаш се бе откачила от врата и се носеше свободно из въздуха. Опита се да възвърне самообладанието си. Стисна силно юмруци и заби нокти в дланите си.

Това помогна.

— Какво е това? — попита Никол. — Изглежда, сякаш някой се е изсрал.

— Полицай Никол — смъмри я Гамаш, — имаме нужда от конструктивни, а не от детински забележки.

— Точно така изглежда — настоя тя и погледна Лемио и Лакост, които по никакъв начин нямаше да я подкрепят, дори да бяха съгласни с нея.

Бовоар обаче споделяше мнението й. На пода в кръга от столове имаше тъмна купчинка. Приличаше на малко изпражнение. Дали беше мечешко? Това ли бе раздрало ограничителната лента? Скитаща мечка, влязла да се подслони в имението „Хадли“?

Изглеждаше логично.

— Птица е — поясни Лакост. — Малка червеношийка.

Бовоар бе доволен, че не се изказа неподготвен. Мечка. Птичка. Все тая.

— Горката — измърмори Лемио, за което получи свиреп поглед от Никол и лека усмивка от Гамаш.

— Този компютър е готов за работа, господин инспектор — извика един техник. Седна и протегна ръка. Лакост му подаде апарата и комплекта за снемане на отпечатъци.

След броени секунди отпечатъците бяха изпратени в Монреал, а снимките — изкарани на екрана. Един по един се включиха и всички останали компютри с една и съща смущаваща сцена на монитора като зловещ скрийнсейвър. Раздраната найлонова лента на преден план и мъртвата птичка отзад.

„Какво иска тази къща?“ — запита се Гамаш. Всичко, което влезеше в нея, или умираше, или се променяше завинаги.

— И така — заяви Бовоар, след като се върнаха на заседателната маса, — както всички знаете, вече официално разследваме убийство. Нека ви разясня какво знаем дотук.

Пресегна се и взе една от големите чаши. Сръчно вдигна пластмасовото капаче и отпи. После отвори кутия понички с шоколадова глазура.

Бовоар накратко разказа всичко, което им беше известно за жертвата и убийството. Докато описваше сеанса, в стаята постепенно настъпи пълна тишина. Гамаш вдигна очи и видя, че около тях се е образувал втори кръг от хора. Техниците се бяха скупчили като любопитни слушатели около лагерен огън, до чиито пламъци някой разказва приказки за духове.

— Защо са правили сеанс? — попита Лемио.

— По-уместен въпрос е кой е дал идеята — намеси се Никол.

— Изглежда, първоначално Габри Дюбо е предложил да направят сеанс в бистрото — отговори Бовоар. — Но не знаем кой е предложил да проведат втория в имението „Хадли“.

— Защо мислиш, че е важно да знаем кой е дал идеята? — обърна се Гамаш към Никол.

— Не е ли очевидно? Ако искате да уплашите някого, няма да го заведете в Дисниленд. Ще изберете място, от което хората вече се страхуват. Като имението „Хадли“.

Младата полицайка само дето не се изплю в лицето на главния инспектор. Всички се умълчаха в очакване на реакцията му. Гамаш се замисли за момент, а после кимна:

— Може би си права.

— Да, обаче тя не е умряла от уплахата — заяви Бовоар на Никол.

Ядоса се на неуважителното й поведение и на Гамаш, че го допускаше. Какво му ставаше? Каква игра играеше, че взе тази жена в екипа? Защо не я сряза, а й даваше много повече свобода, отколкото на всички останали? Най-малкото, това вредеше на дисциплината. Макар че, ако съдеше по възмутените изражения на всички колеги на масата, едва ли някой щеше да вземе пример от полицай Никол.

— Ако не се обаждаш и ме оставиш да се доизкажа, ще разбереш, че е била отровена. Нали?

— Ефедрин — обяви Гамаш. — Отначало съдебният лекар помислил, че е получила инфаркт, но понеже е млада, решил да пусне кръвна проба. Резултатите от изследването показали изключително висока концентрация на ефедрин в кръвта.

Никол скръсти ръце на гърдите си и седна мълчаливо.

— Вчера направих проучване за ефедрина — обади се Лемио, след като извади бележника си. — Всъщност не става дума за чисто вещество, а за екстракт. От растението ефедра дис-та-хи-я — изрече бавно и внимателно латинското название, макар че едва ли някой щеше да го поправи, ако направи грешка. — Разпространено е по целия свят.

— Нещо като марихуаната ли? — попита Лакост.

— Не, не е халюциноген или релаксант. Точно обратното. В китайската медицина се използва като чай при запушен нос… — Лемио погледна записките си. — Както и за настинка и астма, но предполагам, че някой…

— Не предполагай — тихо го смъмри Гамаш.

— Извинете. — Лемио сведе глава и бързо прелисти записките си, докато другите чакаха. След малко намери каквото търсеше. — Фармацевтична компания на име „Зелцер“ открила, че може да се използва като диетична добавка. Ефедринът ускорява метаболизма и изгарянето на мазнини. Търсенето му се повишило много заради това приложение. Всеки иска да отслабне.

— Но не всеки има нужда — уточни Лакост. — Там е проблемът. Създали са търсене, без да е оправдано.

— Запозната ли си с ефедрина? — попита Гамаш.

— Чувала съм за него, но само толкова. Знам обаче колко е трудно да харесваш собственото си тяло и до какви проблеми води това. Повечето момичета си мислят, че са дебели, нали така?

Лакост направи грешката да погледне Никол, която само сви рамене. Все пак не я беше подкрепила при коментара за лайното, да се оправя сама сега.

— Ниското самочувствие няма връзка със случая — заяви Бовоар, убеден, че се отклоняват от темата.

— А може би има — намеси се Гамаш. — Мадлен Фавро е на четирийсет и четири, в началото на средната възраст. При претърсването на стаята й не намерих нищо, което да сочи, че е имала проблеми с тялото си. Нямаше книги и статии за отслабване, нито дори диетични напитки в хладилника.

Никол се усмихна на Лакост. Шефът не беше съгласен с грубото обобщение, което бе направила.

— Нямаме основание да считаме, че е вземала ефедрин, за да отслабва — заключи Гамаш.

— Възможно ли е да го е вземала за настинка? — попита Лакост, без да се впечатли от враждебното отношение на Никол.

— Вече не се продава като лекарство за хрема — обади се Лемио.

— А дори и да се продаваше, не намерих нито в спалнята, нито в банята й. Ще претърсим пак, но освен ако не го е скрила някъде, а няма причина да смятаме, че го е направила, трябва да приемем, че някой й го е дал.

— Точно затова обявихте случая за убийство — вметна Бовоар.

— Точно затова мисля, че може да има връзка с ниското самочувствие, породено от проблеми с теглото.

Всички погледнаха началника с недоумение. Бяха изгубили нишката на разсъжденията му.

— Мадлен Фавро не е вземала ефедрин, но някой друг е вземал. Вероятно го е купил за себе си, а после го е използвал върху нея.

— Обаче ефедринът е забранен в Канада. Здравното министерство го е изтеглило от пазара още преди години — изтъкна Лемио. — Забранен е също в Съединените щати и Великобритания.

— Защо? — попита Лакост.

Лемио отново погледна записките си. Не искаше да сгреши и една подробност.

— В САЩ са регистрирани сто петдесет и пет смъртни случая и над хиляда други нещастни случаи. Най-често инфаркти и инсулти. И не при възрастни хора. При младежи в отлично здраве. Назначено било разследване и то установило, че ефедринът наистина помага за изгаряне на мазнините, но освен това ускорява пулса и вдига кръвното.

— Освен това е причинил смъртта на двама спортисти — вметна Бовоар.

— Точно така. Един бейзболист и един играч на американски футбол. Точно тогава се е вдигнал големият шум. Назначено било ново проучване и станало ясно, че ефедринът влияе на сърцето, но предимно на хора, които вече имат сърдечни проблеми.

— Значи вдига кръвното налягане при всички — обобщи Бовоар, който обичаше ясните факти повече от всичко. — Но може да е смъртоносен само при хора със сърдечносъдови заболявания. Мадам Фавро имала ли е болно сърце?

— Не намерих такива лекарства в аптечката й — отговори Гамаш. — Трябва да изчакаме доклада на патоанатома. Ще дойде по-късно днес.

— Чудя се колко хора знаят за ефедрина — каза Бовоар. — Аз не бях чувал, но и никога не съм бил на диета. Но сигурно повечето хора, които са се опитвали да отслабнат, са чували. Вие как смятате?

Погледна Лакост, която се замисли. Изабел се поставяше на диета от време на време. Като при повечето жени огледалото у дома й изглеждаше криво: един ден я показваше дебела, друг — слаба.

— Мисля, че всеки, който редовно спазва диети, трябва да знае за ефедрина — изрече бавно. — Вманиачените на тема отслабване се интересуват от всякакви продукти, които могат да им помогнат.

— Значи търсим човек, който е на диета? — объркано попита Никол.

— Има обаче един проблем — изтъкна Лемио. — Няма откъде да си купи ефедрин. Нито тук, нито в Щатите.

— Наистина е проблем — призна Гамаш.

— Освен — обади се техникът, който по-рано бе прехвърлил информацията от фотоапарата на компютъра, и надникна иззад монитора — ако не си поръчаш по интернет. — Посочи екрана.

Всички станаха и се събраха около него.

На монитора имаше изкаран дълъг списък със сайтове, които предлагаха доставка на ефедрин за всеки, който бе достатъчно отчаян или достатъчно глупав, за да го взема.

— Обаче само ефедринът не е достатъчен — отбеляза Гамаш, като се изправи. — Когато веществото е попаднало в организма на жертвата, предпоставките са били налице, но убиецът е имал нужда от още нещо. Допълнителен стимул. Имението „Хадли“. — Всички се удивиха, когато той се обърна към Никол. — Ти беше права. Мадлен Фавро е умряла от уплаха.