Луи Жаколио
Принцът пират (10)

X
ПО ПЪТЯ КЪМ ЗАМЪКА. ДВАМАТА ШПИОНИ. ТРУМП И ТОРНВАЛД. ПО БРЕГА НА ФИОРДА

Тримата конници полетяха като стрели към замъка Розолфс. Почти не разговаряха по пътя, но наближавайки замъка, старият херцог не се стърпя и се наклони към яздещия до него Анкастрьом, за да му каже тихо:

— Аз пак се залових със старото си занимание и неотдавна успях да открия онова, което на шега поиска от мен зет ми граф Хорн.

— А какво е искал той? Безшумен барут и безшумен пистолет, това ли е?

— Точно това.

— И вие изобретихте такъв барут и такъв пистолет?

— Да.

— В такъв случай, Немецо, пази се!

— Мисля, че заговорниците ще бъдат доволни от абдикира-нето му.

— Не. Много кръв е пролял той…

— Слушай, да не би ти…

— Да. На мен се падна жребият!…

Гигантът Анкастрьом сложи ръка върху врата на Харалдовия кон и като се наклони досами ухото на Черния херцог, продължи шепнешком:

— Дните на Немеца са преброени. За забавление на дворянството след две недели той ще даде бал с маски. Има заповед да присъстват всички от двора. Единствено граф Хорн ще знае в какъв костюм ще бъде кралят. Той ще ми го посочи, когато двамата с него отидем при краля и той каже: „Здравей, прекрасна маско!“ След тези думи Немеца трябва да падне мъртъв.

— Убийство?! — с отвращение прошепна Харалд и потрепери.

— Нима и вашият баща не бе убит, подмамен в подла примка? Нима кръвта на нашето най-високо дворянство не вика за отмъщение?

Сякаш по даден знак херцогът и Анкастрьом усмириха конете си и подкараха по-бавно.

— Съмнявам се синовете ми да се съгласят да участват в заговор с цел…

— По-тихо, за Бога! — извика Грундвиг, който яздеше по-встрани.

Като че в потвърждение на думите му на двадесетина крачки от ездачите отново се чу крясък на бухал. Черния херцог неволно трепна. Този път и на него му се стори необичаен крясъкът на зловещата птица на полярните нощи.

— Да я вземат дяволите тая проклета птица — обади се Анкастрьом.

— Това не е птица — пак настоя Грундвиг, който втълпеше ли си нещо в главата, никой не можеше да го убеди в противното.

И изведнъж, без да чака заповед, старият слуга затръби с рога, давайки сигнал за пристигането на господаря в замъка. Ездачите отпуснаха юздите и конете, ободрени от утринния хлад, бързо се понесоха напред.

Подвижният мост тъкмо се вдигна след пристигналите конници, когато от храстите изскочиха двама души и с все сила побягнаха към морето.

— Каква непредпазливост — рече единият. — А Сборг тъкмо това ни заръча: да внимаваме да не събудим някакво подозрение у жителите на замъка.

— Добре де! Аз исках само да посплаша малко оня глупак Грундвиг — отвърна другият. — И както виждаш, успях.

— Да, да, хубав успех… като открие следите ни. Ти не знаеш що за човек е той! Опасно е да си правиш шеги с него. Впрочем мен тук не ме бъркай… Аз си измивам ръцете, но те предупреждавам, че ако нещата вземат друг обрат, ти ще се разправяш със Сборг.

— Да ти кажа право, Трумп, много обичаш да преувеличаваш. Разбери, че нищо няма да последва от тази шега. Ние ще занесем толкова интересни вести на Сборг, че той няма и да помисли да се гневи, ако узнае, че не сме се придържали към заповедите му. В края на краищата мнозина умеят да имитират крясъка на белия бухал — нали така го примамват заради ценните му пера. Та и Грундвиг най-много да реши, че ловци са тръгнали в степта за бели бухали. Познава се, че не си тукашен, щом не ти е известно това.

— Добре, добре!… Ти за всичко си имаш отговор, Торнвалд.

— Има и нещо друго — кой знае, твоят Сборг може и да е потънал тая нощ заедно с капитан Велзевул.

— Много дрънкаш, Торнвалд. Внимавай да не си навлечеш някоя беля.

— Това говори само, че имам весел характер, Трумп. Ако през главата ти беше минало всичко, което аз съм преживял, щеше да се убедиш, че няма смисъл да гледаш на живота толкова сериозно… Почтеният Пегам е на същото мнение… Той шестдесет години наред краде, граби, коли и беси, пък все е усмихнат и весел… Ти си още новобранец, Трумп, и затова те прикачиха към мен, стария вълк, за да ти влея повече разум, да те науча да работиш както трябва и да ти разбия всички илюзии. Запомни, че всеки, който влезе в „Дружеството на морските разбойници“, трябва да е подготвен за всякакви трудности и за всякакъв вид смърт. Само така можеш да преминеш безпрепятствено през Долината на сълзите, както въпросният почтен Пегам нарича земния живот… Трябва да знаеш също, Трумп, че съвсем не се шегувах, когато подметнах, че може и да не видим нашия Сборг повече. Ти не си моряк и нямаш представа за силата на този ураган, който продължава да вилнее. Ако е застигнал „Радф“ и го е отнесъл в малстръома, което е повече от вероятно, тогава никаква земна сила не би могла да спаси онези, които са на кораба.

— Започваш да ме плашиш.

— Няма от какво да се плашиш — продължи старият бандит. — Животът се състои от щастливи и нещастни моменти. Впрочем, ако на „Ралф“ наистина му се случи нещо подобно, тогава ще се убедя напълно, че Розолфският замък е пазен от някакво чудо. Защото това ще е третата неуспешна експедиция с цел да се заграбят милионите, скътани в подземията на замъка. Почтеният Пегам сигурно ще си умре от мъка — толкова беше уверен в успеха на „Ралф“, че дори прати на него свое доверено лице, за да запази частта си от богатството, в случай че някой посегне на нея.

— Какво?! Да нямаш предвид оня глупак, Олдъм, който си мисли, че пътува за Океания?!

— Да, точно той.

— А пък аз мислех, че капитан Инголф случайно е попаднал на него.

— А, то и капитанът мисли така, но изборът му бе внушен от Червеноокия по уговорка с Пегам. Почтеният Олдъм нарочно бе изпратен от началника си да се разхожда по брега, откъдето го примами Инголф. Освен това старият нотариус си имал и други причини да се отърве от стария глупак, който никога вече не ще види ни семейство, ни родина. Пегам подозирал, че неговият писар е свидетел на някакво престъпление, извършено от него преди няколко години. Макар старият Олдъм досега с нищо да не е показал, че знае нещо, за по-сигурно нотариусът решил да го отпрати по-надалече.

— Какво толкова се е загрижил старият злодей? Нали освен това престъпление на съвестта му тежат още много други тъмни дела. Едно повече или по-малко, не е ли все то?

— Тъй е, но иначе погледнато, в нито едно от тях Пегам не е замесен пряко. Той винаги е действал така, че върху него да не падне и сянка от съмнение. Единствено Червеноокия, нашият Сборг, би могъл да го полее със студен душ, но надали… В Англия нотариусът се ползва с безукорна репутация.

— Много странно!

— Почакай, колко още странности има да видиш… Днес обаче не мога да ти кажа нищо повече. Един ден ще ти разкрия такива неща, че косите и на най-големия храбрец ще настръхнат… За мен това е въпрос на живот и смърт. Ние се намираме в общество, чийто девиз е: подчинявай се и мълчи! Ако разберат, че дори и толкова съм ти казал, направо съм загубен… И тъй, ние изпълнихме каквото ни бе възложено. Всички наши момчета са пръснати наоколо и имат храна за три дни. А в замъка никой нищо не подозира. Ако и този път Червеноокия не е доволен, не знам дали изобщо може да му се угоди… На всичкото отгоре видяхме и непознатия посетител на Розолфския замък…

Докато водеха този разговор, Трумп и Торнвалд стигнаха до брега на фиорда и се упътиха към мястото, където Надод им бе определил среща. Това беше същото място, където преди пет дни двамата разбойници заедно с още десет друга бандити бяха свалени тук, близо до Норкап, с тайни поръчения.

Отдавна беше съмнало и двамата бързаха да заобиколят скалите, които им се изпречваха на пътя. Ето в далечината вече се показа синята ивица на морето. Изведнъж след един завой на брега те се озоваха точно пред една красива яхта, която се носеше по канала, движена от източния вятър. След яхтата плаваше голям кораб с високи мачти, в който бандитите веднага разпознаха „Ралф“… Пиратският кораб навлезе в Розолфския залив, воден от яхтата.

— Бързо се скрий! — заповяда Торнвалд на приятеля си и той залегна зад една скала. — В никакъв случай не бива да ни видят от яхтата.

Трумп се подчини, Торнвалд радостен продължи:

— Е, този път розолфските милиони, пазени от векове, няма да ни избягат. Не проумявам само как е успял този Сборг да накара яхтата, която принадлежи на замъка, да му показва пътя.