Марк Хименес
Отвличането (9)

9:42 ч.

— Работили сте по сто двайсет и седем отвличания? — попита майката.

Специален агент Юджийн Девро кимна.

— Да, госпожо.

— И нито един не беше за откуп?

— Работил съм по един-единствен случай за откуп през трийсетте си години в Бюрото. Отвлеченият не беше дете.

Знаеше как ще свърши този разговор. Подобни разговори винаги свършваха така.

— Вашата работа е да откривате отвлечени деца, нали?

— Да, госпожо.

— И успявате ли?

— Кое?

— Намирате ли отвлечените деца?

Той й отговори по същия начин, по който винаги отговаряше на родителите, с надеждата да не зададат логичния следващ въпрос. Повечето спираха дотук, защото не можеха да понесат отговора.

— В крайна сметка.

По изражението на майката разбра, че се опитва да осмисли отговора му. Устните й леко се разтвориха и очите й го пронизаха. Тя беше корава жена, достатъчно силна, за да зададе следващия въпрос.

— Откривали ли сте някои от децата… живи?

Гледайки я, Девро осъзна, че отчаяно се надява нейното дете да е отвлечено за откуп, колкото и невероятно да беше. Но той се беше надявал на същото във всеки един от сто двайсет и седемте случая и всеки път напразно. Сто двайсет и седем случая на отвличания на деца от непознати — деветдесет и три бяха приключили с откриването на труп, а останалите трийсет и четири жертви така и не бяха открити и се смятаха за мъртви. Опитът го бе научил, че поддържането на надежда само травматизира допълнително родителите.

— Не, госпожо.

Маската й на корава и силна адвокатка се свлече от лицето на Елизабет Брайс и за един кратък миг тя се превърна в поредната отчаяна и измъчена майка, която по нищо не се различаваше от мизерстващите, живеещи във фургони майки на жертви, защото сега те имаха нещо общо — странната болка от осъзнаването, че детето ти е в ръцете на непознат.

След известно време тя попита тихо и бавно:

— Това няма да завърши… добре, нали?

— Мисис Брайс, Грейси не попада в рисковата група. Родителите й са богати, не живее в опасен квартал, семейството й е сплотено… деца като нея просто не стават жертва на отвличане. А откупът е доста рисковано начинание. Това обаче не е отвличане на случайна жертва. Той я е потърсил по име. Защо? Защо от всички момичета на игрището е поискал нея?

Боби Джо Фанин пъхтеше и се опитваше да следва кучетата. Бяха надушили нещо, познаваше по скимтенето им. Навътре в гората кучетата рязко спряха. Боби Джо ги настигна и погледна надолу. Изплю се.

— По дяволите.