Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Abduction, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Екатерина Йорданова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Violeta_63 (2015 г.)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- Еми (2022 г.)
Издание:
Автор: Марк Хименес
Заглавие: Отвличането
Преводач: Екатерина Йорданова
Година на превод: 2007
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“ АД, София
Редактор: Здравка Славянова
Технически редактор: Людмил Томов
ISBN: 978-954-769-143-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8413
История
- — Добавяне
22:33 ч.
Джон не беше поканил Бен на церемонията за дипломирането си в Масачузетския технологичен институт заради тази проклета татуировка с пепелянка. Притесняваше се, че някой важен за бъдещата му кариера човек може да я види и да разбере, че баща му е бил в армията и се е бил във Виетнам. По онова време сред преподавателите в елитните югоизточни университети се ширеше мнението, че във Виетнам са се били само тъпи южняци, момчета от малцинствата и неудачници. Беше се притеснявал, че след като баща му е неудачник, някой може да си помисли, че и Джон Брайс е такъв. Никога не говореше за Бен, дори пред Елизабет. Не й беше казвал за тази проклета татуировка. Тя обаче знаеше, че Бен Брайс е неудачник, както и съпругът й.
Сега Джон Р. Брайс, вече милиардер, шофираше чисто новия си ленд роувър, купен за 53 000 долара и натъпкан с оръжие като бронетранспортьор; червените скали в индианския резерват Навахо в Ню Мексико се издигаха на лунната светлина и поглеждайки към Бен, който спеше на съседната седалка, Джон осъзна, че онези преподаватели са били много заблудени. Както и самият той. Както и съпругата му.
Бен Брайс не беше неудачник.
Джуниър спря вана пред хижата си в една планина в Айдахо на име Ред Ридж. Би дал всичко, за да можеше сега майорът да се появи на прага и да види Пати.
— Остава при мен — каза той.
Джако изсумтя и изчезна в тъмнината към своята хижа. Джуниър отвори задната врата на колата. Пъхна ръце под тялото на Пати и я вдигна.
— Мога да ходя — каза Пати с дрезгав глас, търкайки очи.
Джуниър я наклони внимателно и краката й докоснаха земята. Продължи леко да я придържа, за да се увери, че е стъпила здраво.
— Будна ли си?
— Мисля, че да — отвърна тя. След това го фрасна в носа и хукна в тъмнината. Мамка му, беше доста бърза за момиче. И удряше здраво.
Джуниър не тръгна да я гони, защото се беше затичала право към хижата на Джако. И както очакваше, скоро чу вик. След малко Пати се появи отново, носена от Джако като чувал с картофи.
— Пати — въздъхна Джуниър, — щеше да се вкочаниш още преди да е съмнало. Ако ще бягаш пак, трябва да ти дам един урок, който няма да ти хареса. Не ми се ще, но ще го направя за твое добро. Това е твоят дом сега, Пати, приеми го. Винаги ще бъдем заедно.
— Мечтай си!
Кейт се размърда в леглото. Усети някой да шумоли до нея.
— Бабче, пак ме полазиха тръпки — прошепна Сам.
— Кошмар ли сънува?
— Аха. За Грейси.
— Барни с теб ли е?
— Да.
Той пъхна лилавото динозавърче помежду им и се сгуши до него. След малко тънкото му гласче отекна в тишината.
— Бабче, нали някой мъж няма да ме вземе и мен?
Тя се подпря на лакът и погали гладкото му личице.
— Не, Сам. Това няма да се случи. Обещавам ти.
— Добре.
Той затвори очи.