Теодор Драйзер
Американска трагедия (10)

X

Колкото и да беше подготвен да не хареса всичко това — преситен с настроения и поучения, враждебни към каквото и да било от този род, все пак Клайд бе тъй чувствен и романтичен по природа и тъй изгладнял, що се отнася до пола, че вместо да се отврати, изпита възхищение. Самата плътска пищност на някои от тези фигури, колкото ограничен и неромантичен да беше умът, който ги движеше, сега го привличаше. В края на краищата това беше красота крещяща и плътска по същество, изложена на показ и предлагана за продан. И нямаше нужда да се преодоляват някакви възпиращи настроения и забрани с тези момичета. Едно от тях, хубавинка брюнетка, облечена в черно и червено, с червена панделка, вързана през челото, като че ли се чувстваше съвсем у дома с Хигби, защото вече танцуваше с него във втората стая под звуците на джазова мелодия, блъскана бясно на пианото.

А Ратърър, за изненада на Клайд, вече седеше на един от позлатените столове и на скута му се беше изтегнала висока млада девойка с много руса коса и сини очи. Тя пушеше цигара и потропваше със златните си пантофки в такт с мелодията. Това бе съвсем изумителна и приказна гледка за него. А по-нататък видя Хеглънд, пред когото стоеше типична германка или скандинавка, пълничка и хубава, разкрачена и с ръце на хълбоците. И го питаше с една извивка в гласа, която долетя до Клайд:

— Ще ме любиш ли тая вечер?

Но Хеглънд, явно не особено много привлечен от тези задиряния, равнодушно поклати глава, след което тя се запъти към Кинсела.

Докато Клайд още гледаше и мислеше, доста привлекателна блондинка, не по-малко от двадесет и четири годишна, но която му се видя по-млада, придърпа един стол до него, седна и попита:

— Не танцувате ли?

Клайд нервно поклати глава.

— Искате ли да ви науча?

— А, не бих искал да се опитвам тук — рече той.

— Но то е толкова лесно — предложи девойката. — Хайде елате! — И понеже Клайд не се съгласи, макар вниманието и към него да му беше доста приятно, тя добави: — Добре, няма ли да пием нещо?

— Да, разбира се — галантно се съгласи Клайд; тя веднага направи знак на младата негърка, която се беше върнала като келнерка, и в миг пред тях бе сложена масичка с бутилка уиски, а до нея сода — гледка, която така изуми и разтревожи Клайд, че той почти не можеше да проговори. В джоба си имаше четиридесет долара, а цената на питиетата тука, както беше чувал от другите, нямаше да е по-малка от два долара чашата; и после като си помислеше, че ще черпи с питиета такава жена на такава цена! А майка му, сестрите и братчето са у дома горе-долу без средства да свържат двата края! И въпреки това Клайд поръча и плати няколко чаши, през цялото време обладан от чувството, че това, което върши, е ужасна екстравагантност, ако не оргия, но щом вече веднъж е дошъл тук, трябва да издържи докрай.

А освен това, както сега виждаше, това момиче беше наистина хубаво. Беше облечено със светлосиня вечерна рокля от кадифе, с пантофки и чорапи в същия цвят. На ушите си имаше сини обеци, а вратът, раменете и ръцете бяха закръглени и гладки. Най-много го смущаваше, че деколтето на роклята бе много дълбоко — той, кажи-речи, не смееше да погледне натам, — а бузите и устните на девойката бяха начервени: най-сигурният белег на блудницата. Все пак тя нямаше много нападателен вид, всъщност се държеше доста човешки и непрекъснато се вглеждаше с голям интерес в неговите дълбоки, черни и неспокойни очи.

— Вие също работите в „Грийн Дейвидсън“, нали? — попита го тя.

— Да — отговори Клайд, като се мъчеше да покаже, че всичко това не е ново за него, сякаш често е бил на точно такива места, в такава обстановка. — Как познахте?

— О, аз познавам Оскар Хеглънд — отговори тя. — Той идва при нас от време на време. Приятели ли сте?

— Да. Тоест, той работи в хотела заедно с мен.

— Но вие не сте идвали тук по-рано.

— Не — рече Клайд бързо и все пак с отсянка на учудване. Защо ще му казва тя, че не е идвал тук по-рано?

— Тъй си и мислех, че не сте. Виждала съм повечето от тия другите момчета и преди, но вас никога не съм виждала. Вие сте отскоро в хотела, нали?

— Да — каза Клайд, малко притеснен от това; веждите и кожата на челото му се повдигаха и отпускаха както говореше: това беше едно непроизволно свиване и отпускане, което се появяваше винаги, когато се нервираше или дълбоко замислеше. — Какво от това?

— О, нищо. Просто се сетих, че не сте. Вие не приличате чак много на тия другите момчета… изглеждате друг. — Тя се усмихна странно и сякаш подкупващо: усмивка и тон, които Клайд не можа да разбере.

— Как друг? — попита той сериозно и предизвикателно, като вдигна чаша и пи от нея.

— Обзалагам се за едно — продължи тя, като не обърна никакво внимание на въпроса му. — Вие не обичате много момичетата като мен, нали?

— А, обичам, защо не — отвърна уклончиво Клайд.

— О, не, не обичате. Това ми е ясно. Но вие ми харесвате въпреки това. Харесват ми вашите очи. Вие не сте както тия другите момчета. Вие сте някак по-фин. Това ми е ясно. Не приличате на тях.

— Не знам — отговори Клайд много доволен и поласкан, а челото му се мръщеше и разглаждаше както преди.

Може би това момиче не беше чак толкова лошо, колкото го беше помислил. Беше по-умно… малко по-изтънчено от другите. Тоалетът му не беше толкова неприличен. И не се беше нахвърлило върху му, както другите се бяха нахвърлили върху Хеглънд, Хигби, Кинсела и Ратърър. Почти всички от групата сега бяха насядали по столовете и канапетата из стаята и държаха момиче на скута си. И пред всяка двойка имаше масичка с бутилка уиски на нея.

— Я гледайте кой пие уиски! — извика Кинсела на тези, които му обърнаха внимание, и посочи с поглед Клайд.

— Вижте, няма защо да ви е страх от мен — продължаваше девойката, докато Клайд поглеждаше нейните ръце и шия, твърде разголените й гърди, които караха да го полазват тръпки и въпреки това го омагьосваха. — Аз не се занимавам отдавна с това нещо. И нямаше да съм тука сега, ако не бяха ме преследвали толкова несполуки. Бих предпочела да живея у дома с родителите си, ако можех, само че те не биха ме приели сега.

Тя гледаше сериозно в пода и мислеше главно за това какво неопитно тъпаче е Клайд, несръчен и зелен. Също за парите, които го беше видяла да вади от джоба — явно добра сумичка. Също колко хубав е всъщност, не красив или мъжествен, но приятен. А той мислеше в този миг за Еста, къде ли е отишла и къде е сега. Какво може да й се е случило — кой можеше да каже? Какво може да й е било сторено? Дали това момиче случайно е преживяло някога подобно нещо като нея? Усещаше да се заражда у него някакво макар надменно съчувствие и той погледна партньорката си, сякаш искаше да каже: „Бедничката ми!“ Въпреки всичко, в този момент не се решаваше да каже дума, нито да я пита още нещо.

— Вие всички, дето идвате в заведения като нашето, винаги мислите много лошо за нас. Знам ви какви сте. Но ние не сме чак толкова лоши, колкото ни мислите.

Веждите на Клайд се свиха и се отпуснаха пак. Може би тя не е толкова лоша, колкото я мисли. Тя е паднала жена без съмнение — покварена, но хубава. Всъщност, като се поогледаше от време на време из стаята, никое от момичетата не му харесваше повече. А и партньорката му го смяташе за по-добър от другите момчета… по-фин — беше открила това. Комплиментът бе хванал място. След малко тя напълни чашата му и го накара да пие с нея. По това време пристигна още една група млади мъже и други момичета излязоха от тайнствените двери в дъното, за да ги посрещнат… Хеглънд, Ратърър, Кинсела и Хигби, както той забеляза, загадъчно изчезнаха нагоре по онази задна стълба, отделена с тежки завеси от общата стая. А когато новите посетители влязоха, девойката го покани да се преместят на едно канапе в задната стая, където осветлението бе по-меко.

И сега, както седяха тук, беше се преместила много близо до него, докато се опря на ръцете му и най-после го хвана под ръка, притисна се и го попита не иска ли да види колко хубаво са наредени някои стаи на втория етаж. А той, като видя, че е съвсем сам сега, че нито един от компанията, с която бе дошъл, не беше останал тука, за да го забележи, и че това момиче като че ли се притиска от сърце и искрено, позволи да го заведат по тази закрита със завеси стълба в малка, мебелирана в розово и синьо стаичка, докато сам си повтаряше, че това е възмутителна и опасна постъпка от негова страна и че не е изключено да го докара до нещастен край. Може да се зарази от някоя ужасна болест. Или може да му поискат повече пари, отколкото му позволяват средствата. Беше го срам от нея… от себе си… от всичко — той съвсем загуби ума и дума и цял изтръпна от своите страхове и угризения. И все пак тръгна и когато вратата се заключи след тях, тази привлекателна, закръглена и грациозна Венера се обърна към него; щом се намериха вътре, притисна го до себе си, а след това, застанала пред високо огледало, което я разкриваше цялата — за самата нея и за Клайд, — спокойно започна да се съблича…