Оноре дьо Балзак
Селският свещеник ^[0] (27)

26. Съдбоносният удар

След започване на преустройствените работи в равнината госпожа Граслен заживя еднообразния живот на селските труженици. Сутрин ходеше на църква, занимаваше се с възпитанието на сина си, когото обожаваше, и наглеждаше работниците. Следобед приемаше монтенякските си приятели в малката трапезария, разположена на втория етаж в часовниковия павилион. Тя научи Рубо, Клузие и свещеника да играят вист, който Жерар владееше. След завършване на партията, към девет часа, всички се разотиваха по домовете си. Единствените събития в този тих живот бяха успехите на една или друга група в голямото дело.

През юни коритото на Габу пресъхна и Жерар се прехвърли в дома на пазача. На Фарабеш вече бяха построили за това време ферма в устието на Габу. Петдесетина зидари, дошли от Париж, издигнаха между двата планински склона стена, дебела двайсет стъпки, която се опираше на бетонна основа, изградена на дълбочина дванайсет стъпки. Тази стена, висока около шестнадесет стъпки, постепенно се стесняваше и в горното сечение достигаше не повече от десет стъпки дебелина. Откъм долината Жерар пристрои към стената бетонна подпора, достигаща в основата си дванайсет фута. Откъм платото точно такава подпора бе покрита с пласт плодородна земя. Следователно грандиозното съоръжение бе надеждно укрепено и водата не можеше да се просмуква през него. На съответна височина инженерът предвиди водосток в случай на особено проливни дъждове. Каменната зидария достигаше във всяка височина до туфа или до гранит, за да направи невъзможно каквото и да било отклонение на водата. Баражът бе привършен към средата на август. В същото време Жерар подготви три канала в трите големи долини; всички строителни работи излязоха по-евтини, отколкото бе предвидено по сметките му. Сега можеше да се завърши постройката на фермата при замъка. Ръководейки напояването в равнината, Фрескен използува канала, направен от самата природа край подножието на планинската верига, и от него отведе оросителни канали. Всеки канал бе снабден с шлюз и настлан с намиращите се в изобилие камъни, което позволяваше водата да се държи на нужното ниво.

Вероник, инженерът, свещеникът, лекарят и кметът всяка неделя след литургия слизаха през парка в равнината и наблюдаваха движението на водата. Зимата на 1833–1834 г. бе много дъждовна. Водата от трите ручея, отведени в руслото на потока, както и дъждовната вода превърнаха долината на Габу в три изкуствени езера, разположени на различни височини, за да осигурят запас от вода в случай на суша. Там, където долината се разширяваше, Жерар, използувайки няколко бърда, ги бе превърнал в островчета и ги бе засадил с разнообразни дървета. Тази сложна операция напълно измени цялата равнина, но за да добиеше тя истинския си облик, бяха нужни още пет или шест години. „Нашият край бе съвсем гол, казваше Фарабеш, и мадам го облече.“

След извършените големи преобразования в целия окръг наричаха Вероник „мадам“. Когато през юни 1834 година дъждовете престанаха, в засетите ливади изпитаха оросителната система и щедро напоената млада зеленина показа превъзходни качества, не отстъпвайки на тревата на италианските марчити^[21] и швейцарските ливади. Мрежата от канали, очертана по образец на ломбардските ферми, позволяваше също да се поливат участъци с гладка като килим повърхност. Съдържащата се в снега селитра, разтваряйки се във водата, способствуваше немалко за прекрасните качества на тревата. Инженерът се надяваше да бъде не по-лоша от тревата на Швейцария, за която селитрата, както е известно, представлява непресекващ източник на богатства. Дърветата, засадени край пътя, получаваха достатъчно влага благодарение на оставащата в каналите вода и бързо растяха. И така, в 1838 година, пет години след начеване на замислените от госпожа Граслен преобразования, неразработената монтенякска долина, която двайсет поколения смятаха за безплодна, стана зелена, цветуща и плодородна. Жерар бе построил тук пет ферми, с хиляда арпана всяка, извън главната ферма при замъка. Фермите на Жерар, Гростет и Фрескен, които получаваха излишъка на вода от владенията на госпожа Граслен, бяха издигнати по същия план и стопанисвани по същите методи. Жерар си построи прекрасна лятна къща в своето имение. Когато всички работи бяха привършени, жителите на Монтеняк по предложение на кмета, подал с радост оставката си, избраха Жерар за кмет на общината.

В 1840 година, по случай изпращането на първото стадо говеда на парижките пазари, в Монтеняк се състоя селски празник. Фермерите в равнината отглеждаха едър рогат добитък и коне; след разчистване на почвата тук бе открит пласт плодородна земя, която в бъдеще обещаваше да се обогати още повече благодарение ежегодното натрупване на дървесна шума, на тор, оставен от добитъка при паша, а главно на снежната вода, събираща се в басейна на Габу.

Същата година госпожа Граслен сметна за необходимо да намери възпитател за сина си, навършил единайсет години: тя не искаше да се разделя с детето си, но не по-малко искаше да създаде от него образован човек. Отец Боне изпрати писмо до семинарията. От своя страна госпожа Граслен съобщи за намеренията и грижите си на негово преподобие отец Дютей, неотдавна посветен в сан архиепископ. Изборът на човек, комуто предстоеше да преживее в замъка не по-малко от девет години, бе голяма и сериозна задача. Жерар бе предложил вече да занимава любимеца си Франсис по математика, но не можеше да замени възпитателя; изборът на подходящ човек още повече тревожеше госпожа Граслен, тъй като чувствуваше здравето си разклатено. Колкото повече разцъфваше скъпият на сърцето й Монтеняк, толкова по-сурово, тайно от всички тя умъртвяваше плътта си. Дютей, с когото бе в постоянна писмена връзка, успя да й издири нужния човек. От своята епархия той изпрати млад, двайсет и пет годишен учител, на име Рюфен, очевидно призван да бъде възпитател в частен дом. Рюфен притежаваше обширни знания; крайно чувствителната му душа не изключваше строгостта, необходима за възпитателя, ръководещ развитието на дете; набожността на младия учител с нищо не увреждаше на учеността му; и накрая, бе търпелив и имаше приятна външност. „Този младеж е истински подарък за вас, драга моя дъще — и писа прелатът: — Той е достоен да възпитава принц. Надявам се да се погрижите за бъдещето му, тъй като ще бъде духовен баща на Вашия син.“

Господин Рюфен така се понрави на интимния кръг на госпожа Граслен, че неговото пристигане ни най-малко не наруши навиците на близките й приятели, ревниво оспорващи всеки час, всяка минута на своя кумир.

В 1840 година процъфтяването на Монтеняк надхвърли най-смелите надежди. Фермата в устието на Габу се съревноваваше с фермите от долината, а фермата при замъка даваше пример във всички подобрения. Останалите пет ферми, чийто постоянно нарастващ доход достигна в продължение на дванайсет години до трийсет хиляди франка за всяка поотделно, носеха сега шейсет хиляди франка годишно. Фермерите, които започваха да събират плодовете и от собствените си усилия, и от жертвите, принесени от госпожа Граслен, можеха да пристъпят към подобрение на ливадите в равнината, където растеше висококачествена трева, незаплашвана от никаква суша. Арендаторите на фермата при Габу с радост внесоха първата печалба от четири хиляди франка. Същата година един от жителите на Монгеняк въведе ежедневен дилижанс между Лимож и центъра на окръга. Племенникът на господин Клузие продаде писалището си и откри в Монтеняк нотариална кантора. Административните власти назначиха Фрескен за бирник в кантона. Новият нотариус си построи хубава къща в Горен Монтеняк, засади своя участък с черничеви дървета и стана помощник на Жерар. Въодушевен от отличните успехи, инженерът намисли да осъществи проект, обещаващ неизчислими богатства за госпожа Граслен, която от тази година започна да получава рентата, погасяваща досега заема. Жерар реши да превърне в канал малката река и да насочи към нея излишните води на Габу. Този канал, изтичащ в реката Виена, би направил възможна експлоатацията на двайсетте хиляди арпана на огромната монтенякска гора, великолепно поддържана от Колора и която поради отсъствие на съобщителни средства не носеше никакъв доход. Можеше да се изсичат ежегодно хиляда арпана, възстановявани за двайсет години, и да се предоставя на Лимож ценен строителен материал. Такива бяха и плановете на покойния Граслен, който навремето се бе вслушвал малко в съветите на свещеника относно равнината и много повече го бе занимавала мисълта за канализацията на малката река.