Алекс Кош
Илюзия за поражение (18)

Глава 7

Първият посетител на Алекс изглеждаше като най-обикновен, може дори да се каже, класически юрист от холивудски филм. Беше облечен в строг, но доста износен, очевидно ежедневен костюм в мръсносив цвят. Да, и лицето му изглеждаше много изтъркано, но живите и любознателни очи издаваха в посетителя не обикновен служител.

— Казвам се Генадий, аз съм един от съсобствениците на тази клиника. Как се чувствате при нас? — услужливо попита мъжът.

Съсобственик? Не така си представяше Алекс човека, притежаващ огромна модерна клиника, съвсем не така.

— Трудно е да се каже — честно отвърна младежът, докато бързо пишеше съобщение за Машка на телефона си. — Извинете, първо трябва да отговоря на приятелите си, те се притесняват за мен, изчезнах за няколко дни…

— Разбира се, разбира се, аз не бързам — увери го гостът.

Алекс отговори на Машка и в същото време хвърли поглед на съобщението на сестра си, която се оплакваше, че не я кани на гости. Изглежда родителите и сестра му така и не бяха разбрали, че той е в болница. Така беше най-добре, особено сега, когато всички травми вече са излекувани като с магия.

— И така, как ви харесва нашата болница? — повтори въпроса си мъжът, когато Алекс остави слушалката.

— В съзнание в най-добрия случай съм тук от няколко часа, все още не съм имал време да оценя степента на комфорт — призна Алекс. — От друга страна леглата ви са разкошни, проспах няколко дни. Макар че…

— Да, вашият случай се оказа много нестандартен — съгласи се мъжът. — Но вина, или по-скоро заслуга нашата клиника няма. Точно по този повод бих искал да говоря с вас.

Алекс се чувстваше много странно, лежейки на болнично легло пред мъж в официален костюм. Сякаш планираше да пише завещание или да плати огромна сметка. И още не се знаеше кое е по-лошо.

— Разбира се — предпазливо кимна Алекс.

Виждайки, че събеседникът му е леко напрегнат, мъжът бързо обясни:

— Имаме взаимно изгодно предложение за вас.

Подобно изказване изобщо не успокои Алекс, а само още повече го обърка. Но в дадения момент той можеше само да замълчи в очакване на обяснение.

— Вие имате просто удивителни способности за възстановяване — продължи Генадий. — Разбира се, ние вече от дванадесет години сме се препрофилирали да работим с участниците в Рейтинга, но дори на това ниво вашата самостоятелна регенерация е просто невероятна.

— И-и?

Алекс все още не можеше да повярва, че излекуването на травмите наистина е заслуга само на неговото тяло. Това е клиниката на Рейтинга, тук трябва да се използват невероятни техники за възстановяване! Откъде Алекс ще има такава регенерация, която може да изненада дори тукашните лекари? Той не е някакъв мутант или пришълец от космоса. Май е така.

— Наскоро вече имахме човек с подобни способности. Разбрах, че с Константин Ивлев сте от един клуб?

— Нещо такова — уклончиво отвърна Алекс.

Този разговор напрягаше Селин все повече и повече. Разбира се, той не беше сигурен дали наистина има някакви специални способности, но просто така да даде да бъде изследван? Още повече че имаше голяма вероятност всичко това да е резултат от тренировките на Сенсеич. В този случай трябваше поне да съгласува подобни неща с него.

— С вашия приятел успяхме да постигнем споразумение. Той ни предостави възможност да проучим неговата регенерация в замяна на определени преференции, включително и финансови.

„Виж го ти Костя! Мислехме, че той тук страда от изгарянията, а тази гадинка е почивал в луксозна стая и дори е получил възнаграждение за това!“ — със смесица от гняв и възхищение си помисли Алекс.

— И все още не сте разбрали каква е причината за повишената му регенерация? — предпазливо уточни той.

— Уви — сви рамене Генадий. — Може би, като проучим двама души с подобна аномалия, ще съберем повече информация.

„Аха, мечтай си — помисли си Алекс. — Намерили морско свинче. Струва си, разбира се, да науча повече за техните изследвания, но преди да говоря със Сенсеич определено няма да се съглася с нищо.“

— Що за аномалия е това? Мислех, че майсторите в Рейтинга могат да се регенерират много по-бързо от обикновените хора — продължи разговора Алекс. — Има техника „желязна риза“, както и много други.

Генадий въздъхна.

— Какво пък, аз така или иначе трябва да обясня защо изпаднахте в кома за три дни.

— Изпаднал съм в кома?! — повтори Алекс. — Казаха ми, че просто съм спал!

— Сестрата не е искала да ви плаши. Всъщност Надежда Сергеевна едва не уволни Алиев и вдигна на крак цялата клиника, опитвайки се да разбере какво точно се е случило с вас.

— И-и?

— Организмът ви е започнал активно самолечение. Единственото, което направихме, беше да ви вливаме витамини, актовегин и глюкоза.

Алекс трудно се сдържа да не каже още едно „и-и?“. Начинът на общуване на Генадий сякаш специално предполагаше много кратки и непълни отговори на въпросите. Постоянно му се искаше да го подкани да побърза.

Като не дочака друг въпрос от събеседника си, Генадий сам продължи с обясненията:

— Това е напълно различно от това, което използват другите наши пациенти. Всички майстори по бойни изкуства използват специални техники, медитации и напълно контролират процеса на възстановяване. Нашата задача обикновено се заключава в това да им помогнем с различни медикаменти и да облекчим протичането на процеса. По същество има три компонента на лечението: уменията и енергията на пациента, лекарствата и процедурите, които ускоряват възстановяването, и уменията на нашите специалисти. В някои случаи нашите лекари действително могат да лекуват травми и болести, но само ако пациентът притежава достатъчно развит и „интелигентен“ организъм със запаси от „чи“.

Алекс два пъти си повтори наум думите на мъжа, за да разбере какво има предвид.

— Тоест не можете да лекувате обикновени хора, които не се занимават с бойни изкуства? — озадачено уточни той.

— Не става въпрос просто за бойни изкуства. А за работа с вътрешна енергия и определено развитие на разбиране и усещане на собственото тяло. Тоест точно това, което отличава участниците в Рейтинга от обикновените спортисти. Разбира се, ние лекуваме и обикновени хора, но нашите майстори могат само незначително да ускорят процеса на възстановяване и да укрепят организма на пациента, като вливат своята енергия чи. Но ние в никакъв случай не сме магически лечители от фантастични филми.

Алекс би поспорил с това, спомняйки си някои от способностите на участниците в Рейтинга. Би било глупост да се каже, че изобщо не приличаше на магия.

— Значи майсторите все пак могат да се възстановяват със същата скорост като мен? — уточни Алекс.

— Разбира се, че могат, и дори много по-бързо. Например, достатъчно силен майстор от Рейтинга дори без наша помощ би могъл да се възстанови от травми като вашите за един ден.

— Значи трябва да изследвате такива майстори!

— Там няма какво да изследваме — поклати глава Генадий. — Всичко това са умения и способности, придобити през годините. А във вашия случай това е именно особеността на тялото, която, ако я разберем, бихме могли да издигнем медицината на ново ниво.

Звучеше малко обидно: там има умения и резултати от работата над себе си, а тук — само глупав природен дар. Да, и по отношение на медицината човекът някак твърде патетично говореше, явно го удряше на съвест.

— Направо на ново ниво? — усъмни се Алекс.

— Шансът е малък — съгласи се Генадий. — Но си струва да опитате.

— Във всеки случай, преди да обсъдя този въпрос с главата на нашия клуб, не мога да обещая нищо — предупреди Селин. — Ако той даде зелена светлина, тогава…

Генадий се усмихна за първи път от началото на разговора.

— Ние го информирахме за състоянието ви през всичките тези дни. Именно той ни подсказа, че не е нужно да ви извеждаме от комата, а просто да изчакаме. Нашият главен лекар Надежда Сергеевна първо него помоли за разрешение за провеждане на изследвания, и Виктор Тропов каза, че не вижда проблеми с това, ако можем да се договорим с вас.

Това вече беше наистина неочаквано. Лесното съгласие на Сенсеич говореше, че той не смята предполагаемите способности на Алекс за тайна на „Рижия дракон“.

„Значи той от самото начало е знаел, че ще се възстановя за няколко дни! — изведнъж осъзна Алекс. — Което пък означаваше, че той вероятно е много по-наясно с регенерацията от лекарите.“

— Кхм. Нямам намерение да се задържам в клиниката — веднага предупреди Алекс. — Имам работа на корем — изпити, тренировки…

— Не, не. Никой не ви моли да сте тук постоянно. Ние се интересуваме от изучаване на организма ви в дългосрочен план. Просто идвайте при нас, да речем, веднъж седмично за анализи и тестове.

Звучеше повече или по-малко приемливо.

— За колко дълго? — подозрително попита Селин.

— Максимум половин час. В замяна можем да ви гарантираме всякакви медицински услуги напълно безплатно. Курсове с витамини, лечение на всякакви травми, каквото пожелаете — говореше мъжът с такъв тон, сякаш чете рекламна брошура.

Алекс примижа скептично.

— Значи казвате, че при мен те се лекуват сами.

— Не чак толкова бързо, колкото с наша помощ. А и със сигурност вашите способности си имат определени граници, които ние, при необходимост, винаги ще помогнем да бъдат преодолени.

Съдейки по ценоразписа на услугите в тази клиника, офертата изглеждаше много добра, но всъщност да го лекуват безплатно за тях пак си беше изгодно, защото това също щеше да е вид изследване. За миг на Алекс му се прииска да настоява за някакво заплащане, но да говори за пари след думите за развитието на медицината някак си му беше неудобно, а и изобщо не желаеше да бъде като Костя. Но бързо намери друг вариант да поиска допълнителна компенсация.

— Съгласен съм, но при условие, че ще гарантирате най-доброто и безплатно лечение не само за мен, но и за останалите ученици от нашия клуб — решавайки, че това може да звучи прекалено нахално, Алекс набързо обясни: — Те са само няколко души.

— Няма проблем — радостно отговори Генадий. — Ще подготвя всички документи за получаване на VIP карти за нашата клиника, те ще ви бъдат доставени при първа възможност. И между другото, имаме отлична стоматология и протезиране, ще ви дадем семейна карта, за да могат да я ползват и вашите роднини. Както виждате, сътрудничеството с нас е много изгодно.

Алекс се опита да не покаже изненада, но знаейки цената на медицинските услуги, разбра, че щедростта на Генадий е просто безпрецедентна. Изглежда той сякаш се надяваше с помощта на Алекс да открие еликсира на безсмъртието.

— Колко карти са ви нужни? — уточни Генадий.

— Пет… — заекна Алекс. — Не, шест.

Може би трябваше да каже, че са необходими десет, но реши да не е толкова нахален. А няколко VIP лица в елитна клиника няма да са излишни, никога не се знае кой от приятелите може да се нуждае от спешна помощ.

— Добре — мъжът потърка доволно ръце. — По принцип, щом получите документите, можете спокойно да се приберете вкъщи. Всички травми са зараснали, вече сме направили необходимия брой изследвания. Дрехите ви са в гардероба, изпрани, сестрата ще ви извика безплатно такси до вашия дом.

„Това се казва обслужване!“ — възхити се Алекс.

— Благодаря, но ще изчакам приятелите си — отвърна той, преглеждайки съобщенията на телефона си.

Приятелите му вече бяха на половината път към клиниката и Алекс имаше страхотна възможност да си направи малка шега с тях. Те все още не знаеха в какво състояние след нападението се намира приятелят им от детинство.

— Тогава ми остава само да ви пожелая хубав ден — завърши Генадий и, вече излизайки от стаята, изведнъж спря и добави: — Да, и имайте предвид, че нашата клиника, освен всичко друго, е безопасна територия. Никой от Рейтинга няма право да проявява агресия на територията на клиниката. В краен случай вие винаги може да намерите тук убежище.

Звучеше, от една страна, обнадеждаващо, а от друга — плашещо. Алекс дори не можеше да си представи в какъв случай може да има нужда от убежище. Сега не искаше да мисли за това.

Веднага след като Генадий излезе, Алекс облекчено въздъхна, скочи от леглото, грабна дрехите си и като куршум се изстреля към личната си баня. Искаше да отмие миризмата на болницата, дори и да съществуваше само в главата му, защото, съдейки по състоянието на кожата си, явно някой няколко пъти се беше грижил за него. Оставаше му само да се надява, че не е била младата красива медицинска сестра… макар че може би по-добре тя, отколкото някоя баба или мъж-медик? Алекс дори за известно време се замисли сериозно над този важен въпрос, но в крайна сметка стигна до извода, че е по-добре просто да не знае кой и какво е правил с него, докато е бил в безсъзнание тези дни.

След като старателно се изми и освежи под душа, той се строполи обратно на леглото, облегна се на възглавницата и се загледа в тавана. Най-после имаше време да помисли за събитията от снощи… макар че вече бяха минали толкова много дни, какво, по дяволите, снощи. Така или иначе в града неочаквано се беше появил стар познайник от детството с намерение или да набие, или да убие всички ученици на стария си треньор. Дявол знае откъде му е хрумнала такава идиотска мисъл, но това можеше да се научи само от него. Колкото и да е странно, Алекс повече го интересуваше не въпроса „защо?“, а „как?“. И по-конкретно, как точно Стас е станал толкова силен? Какво обучение е имал? И най-важното, защо Алекс и другите ученици на „Рижия дракон“ все още не са преминали през подобно обучение?

„Защо постоянно срещаме ученици от Рейтинга на нашата възраст или дори по-млади, но много по-силни от нас? — помисли си той раздразнено. — И защо Сенсеич не е започнал обучението ни по-рано?“

Алекс започна да разбира защо Костя беше напуснал клуба: почувствал се е измамен след такава позорна загуба в първия си бой в Рейтинга. Толкова години тренировки и едва наскоро Сенсеич благоволи да им разкаже за съществуването на скрития свят на бойните изкуства и да започне да ги обучава на истински вътрешни техники. Защо това не можеше да бъде направено по-рано? И дори да му зададе директен въпрос, Виктор Михайлович със сигурност нямаше да отговори. Е, разбира се, така или иначе трябва да попита. Както и да се опита да разбере какво не е наред с тялото на Алекс. Или, обратното, твърде „наред“, щом има толкова бърза регенерация.

„Може би съм нещо като върколак?“ — предположи Алекс, неволно усмихвайки се.

Но колкото повече мислеше за това, толкова повече въпроси възникваха. Дали Сенсеич навремето специално е подбирал ученици, притежаващи специални способности, или по някакъв начин сам ги е обучил? Както Алекс наскоро научи благодарение на духовете пазители, съществуваха определени рецепти за лекарства, способстващи развитието на вътрешната енергия. Възможно е в началото Сенсеич да ги е натъпкал с някакво древно китайско средство, което развива регенеративните способности на тялото? Или всичко това е резултат от появата на връзка с духа пазител? И по-точно, в случая с Алекс, дори с два духа.

Десет минути по-късно в стаята надникна и главният лекар на клиниката — същата жена, която докара пребитото му тяло с линейка. Тя изглежда наистина се безпокоеше за здравето на Алекс, а и явно Сенсеич също я вълнуваше. Във всеки случай, всеки път, когато се споменеше името му, погледът на жената леко се разфокусираше, а лицето й придобиваше замечтано изражение. Макар че може и само на Алекс така да му се струваше. Във всеки случай жената много внимателно провери състоянието му и едновременно с това донесе обещаните от Генадий VIP карти, и то не шест, а цели десет броя.

— И ако възникнат някакви въпроси, можеш да се обръщаш лично към мен, телефонът е на визитката — каза тя на раздяла, с което още повече изненада Алекс.

„Какво ли я свързва със Сенсеич? Как изобщо са се запознали и защо досега той никога не е споменавал за връзки в клиниката? — озадачено си помисли Селин. — Ще трябва да събера сили и да му задам всички тези въпроси. Защото се получава някак странно: ние все още не знаем неговите бъдещи планове и цели. А Елена и Иван — кои изобщо са те? Ние нищо не знаем за тях.“

Основният проблем беше, че Сенсеич твърде неохотно отговаряше на въпроси, свързани с Рейтинга. От момента, в който разказа на учениците за Рейтинга, обучението в клуба като цяло прие много странна форма. Ако по-рано учителят показваше всички техники и обясняваше всичко от-до, сега обясненията започнаха да имат много общ, понякога напълно абстрактен характер. Дори Елена за една тренировка им даде много по-конкретна информация, отколкото Сенсеич им беше дал за последните две седмици. Разбира се, без да броим момента, в който той едва не удави Алекс, обучавайки го на прехода към състояние сатори. Всичко, което изискваше учителят от тях, беше повече да практикуват и медитират. Но за някакви тайни техники или нещо подобно и дума не обелваше.

Приятелите пристигнаха почти веднага след напускането на главния лекар. Машка първа нахлу в стаята му като ураган.

— Как си?! — възкликна тя, изтича и внимателно се вгледа в лицето му. — Какво ти направиха, че три дни не можеше да отговаряш на съобщенията ми?!

В същото време тя изглеждаше леко бледа, сякаш не е спала много или дори се е разболяла. Явно е била много притеснена за попадналия в болница Алекс.

— Здрасти, човече! — поздрави Тьома. — Как само ни уплаши!

Преди пристигането им Алекс се беше покрил с одеяло и планираше дълго и усърдно да се преструва, че умира, но виждайки лицето на Машка, реши да намали спектакъла до минимум.

— Просто травмите се оказаха по-сериозни, отколкото изглеждаха — опита се да изобрази скръбно изражение на лицето си той.

— Да, изглеждаше като котлет — нервно се пошегува Машка. — Накъде по-сериозно? Така, стоп, сега с лицето ти всичко е наред. Как така?! Дори и синини нямаш!

Преди да отговори, Алекс хвърли поглед към Даня.

— За мен ясно как пострадах, но ти откъде си получил синините? Кой те подреди така?

— О, нищо сериозно — махна с ръка баскетболистът. — Още не си видял моя противник.

— Аха, само че не беше противник, а противничка — изсумтя Машка. — И тя не пропусна нито един удар, просто чисто победи нашия „оракул“.

Даня се нацупи.

— Аз просто я жалех.

— Не сменяй темата — Тьома погледна Алекс с присвити очи. — Какво са ти правили тези три дни? И колко още ще лежиш тук?

— А травмите?! — поде и Машка. — Вече говориш нормално, значи челюстта ти все пак не е била счупена?

Алекс реши, че ще е твърде грозно да опъва нервите на приятелите си дълго време, затова демонстративно отметна одеялото и пъргаво скочи на пода.

— Та-да-ан! Излекуван съм — бодро заяви той. — По принцип можем да се прибираме вкъщи.

Приятелите изненадано се втренчиха в него.

— А другите травми?! — шокирано попита Даня.

Машка скочи напред и внимателно опипа Алекс отстрани.

— Ребрата ти бяха счупени…

— Те също са оправени — усмихна се Селин. — Яко, нали?

— Тук могат да лекуват фрактури и рани само за няколко дни?! — възхити се Даня и неволно посегна към окото си. — А това… случайно да не махат и синини?

Тьома изразително показа с ръце стаята на Алекс.

— Нямаш достатъчно пари за техните услуги.

— Е, може да имат някаква акция — изобщо не се смути Даня. — Поправяш счупени ребра и челюст — и получаваш безплатно лечение на синини.

— Между другото, като спомена — Алекс извади изготвените от Генадий VIP карти. — Говорих със собствениците на клиниката и ги убедих да ни дадат няколко VIP карти за безплатно обслужване. Така че можеш спокойно да отидеш и да поискаш всякакво лечение, без да плащаш.

— Сериозно?! — възхити се Даня, грабвайки една от картите. — Тогава ще отида веднага!

— Ей, спри! — извика му Машка. — Не се опозорявай, синина щял да лекува.

Момичето взе картата от обидения баскетболист и озадачено я завъртя в ръце.

— Льошка, да не се шегуваш? Защо собствениците на клиниката изобщо биха разговаряли с теб?

— Една от причините е, че главният лекар на клиниката е жена и познава много добре нашия учител. Ти я видя, тя ме взе с линейката от тренировъчния център.

— Тази красавица? — изненада се Машка. — Първо дамата от „Диамантената котка“, сега тя… Нашият Сенсеич бил голям коцкар!

— Защо веднага „коцкар“? — възмути се Тьома. — Може би те просто имат взаимно изгодно партньорство. А и не е наша работа, честно казано.

Машка искаше да се възмути, но бързо се взе в ръце, спомняйки си, че има много по-важни теми за разговор.

— Как те излекуваха толкова бързо? — заплашително се обърна тя към Алекс.

Разбира се, Алекс не скри нищо и подробно разказа на приятелите си всичко, което чу от Генадий, включително и за своите догадки относно възможните причини за появата на такава невероятна способност за самолечение.

— Ще се побъркам… — бавно промълви Машка, сядайки на леглото и гледайки в пространството пред себе си.

— А такива способности само ти и Костя ли имате или ги имаме и ние? — хвана се за основната идея Даня. — Ако Сенсеич по някакъв начин ги е развил в нас, значи всеки трябва да ги има! — той изтича до банята и се погледна в огледалото. — Но засега не виждам голяма промяна.

— Мисля, че е време да зададем този и много други въпроси на Сенсеич — твърдо каза Алекс. — И този път извиненията, че трябва сами да разберем всичко, вече няма да минат.

— А сигурен ли си, че вече си изписан? — уточни Машка.

Момичето продължаваше да гледа Алекс, сякаш той всеки момент ще се сгърчи от болка и ще признае, че все още е травмиран и вълшебното изцеление е просто шега.

— Сега съм по-здрав, отколкото преди срещата със Стас — увери я Селин.

— Между другото, за него — веднага се напрегна Тьома. — Ако не е бил Иван, сега щяхме да ядем жито на погребението ти. Този Стас е просто луд психопат…

— Ще му разкажем всичко по пътя — прекъсна го Машка, хвана Алекс под ръка и го повлече към изхода. — Как си сега, не искаш ли да хапнеш? С какво те хранеха през цялото това време? А, да, ти си бил в кома…

И едва тогава Алекс осъзна, че наистина е гладен. Също така установи, че му е дяволски приятно, когато Машка се притиска към него и обвива ръцете му със своите.

— Кхм — изкашля се той леко смутено. — Да, бих искал да хапна нещо…

Алекс реши да не ползва безплатното такси, тъй като колата на Даня беше паркирана долу. Натоварвайки се в нея, приятелите веднага започнаха да разказват на Алекс последните новини:

— След нападението срещу теб Стас се свързал със Сенсеич и казал, че е долетял в Москва, за да му докаже силата си. Преди години Сенсеич отказал да тренира Стас и той отишъл в друга школа по бойни изкуства, където нещо в него не се получило.

— Леле, не се получило! — възмути се Алекс. — Та той се е превърнал в проклето чудовище!

— Ти знаеш по-добре — сви рамене Тьома. — Но Сенсеич каза, че още в началото е видял някаква патология в него и е предпочел да прекрати тренировките.

Алекс присви очи.

— Мислех, че е напуснал школата, защото семейството му се мести в друг град.

— Да, но според него Сенсеич е този, който ги е накарал да предприемат този ход.

Алекс искаше да се присмее, но си спомни какви връзки в различни области беше демонстрирал наскоро техният учител и само разбиращо кимна. Като нищо той наистина би могъл да накара семейството на Стас да напусне града.

— И значи Стас ме нападна, за да покаже, че е станал по-силен от истинските ученици на Сенсеич — резюмира Алекс. — По принцип звучи логично.

— Логично. Но той нападна не само теб — навъсено каза Тьома. — Онези убийства. Момчетата от „Черната маймуна“ и „Нефритената котка“, той ги е убил. Искал да покаже, че се справя с противниците на клуба по-добре от нас. Изглежда в главата му е пълна каша.

— Да, определено е болен — намръщи се Алекс, спомняйки си изражението на лицето на плешивия и болезнено слаб младеж. Очите му направо блестяха с фанатичен блясък, като на някакъв надрусан наркоман.

Машка изсумтя.

— И все още не си чул последните новини…

— Съдейки по тона ти, явно са лоши? — логично предположи Алекс.

— О, да! — яростно потвърди момичето. — Нашият приятел от детството е убил още един човек.

— Кого пък сега?

— Един от инструкторите на „Огнената маймуна“ — отвърна Даня.

Алекс се замисли за секунда.

— Това май…

— Точно така — потвърди неизказаното предположение Тьома. — Клубът, с чиято глава ще трябва да се бие Сенсеич.

— Само не ми казвай, че и те обвиняват нас — намръщи се Алекс.

Машка потвърди опасенията му:

— Би било трудно да не свържат това убийство с нас, особено след като Стас е оставил рисунка на червен дракон на стената до тялото. Майсторът на „Огнената маймуна“ толкова се ядоса, че нахлу в нашия тренировъчен център. Или по-скоро се опита.

— Да, не стигна по-далеч от охраната — саркастично добави Даня. — Иван веднага го хвана и го изхвърли на улицата, като досадно котенце.

— Но сега двубоят със Сенсеич ще се проведе седмица по-рано и вече няма да е толкова приятелски.

— Ще се бият до смърт — отново се намеси Даня. — Факт!

— Но ние не сме виновни, че този психопат е убил някого! — възмути се Алекс.

— Аха, опитай се да обясниш това на главата на „Огнената маймуна“ — изсумтя Машка. — Този човек не чува нищо. А и Сенсеич прие предизвикателството му съвсем спокойно, дори не се опита да спори с него. Сякаш очакваше нещо подобно и беше сигурен в победата си.

— Според Елена Виктор Михайлович е много силен — напомни Тьома. — Не мисля, че трябва да се тревожим за него. Макар да е малко странно, че толкова лесно влезе в конфликт поради толкова пресилена причина.

Тук Алекс беше съгласен с приятеля си: обикновено един разумен учител не би влязъл просто така в конфликт, така че поведението му изглеждаше малко странно. Във всеки случай, въпреки че Алекс все още не беше виждал Сенсеич в реален бой или дори в приятелски спаринг с бойци от Рейтинга, той беше сигурен, че техният учител ще се справи с всеки противник. Може би вярата в силата и знанията на Сенсеич все още оставаше непоклатимата основа на „Рижия дракон“. И дори скорошните съмнения на Алекс относно методите на обучение на учителя изобщо не повлияха на отношението му към Виктор Михайлович като цяло.

Приятелите се отбиха в едно кафене, обядваха подобаващо и чак след това отидоха в тренировъчния център. През цялото това време те си спомняха детските тренировки в школата по карате, в които Стас учеше с тях, а също така правеха предположения за възможните причини за появилите се в Алекс и Костя способности бързо да се регенерират. В същото време подготвиха много дълъг списък с въпроси за Сенсеич и планираха да не го пускат, докато не отговори на всеки от тях. Но при пристигането в центъра се оказа, че цялата тази подготовка е била напразна — техният учител просто не беше там.

— Пак ли?! — възмути се Алекс. — Къде постоянно изчезва?!

— Опитва се да намери и неутрализира хлапето, което те нападна — неочаквано отговори на риторичния въпрос Иван.

Охранителят, както винаги, седеше на гишето на входа с таблет в ръце и гледаше поредния сериал. Именно той каза на приятелите, че Виктор Михайлович не е дочакал завръщането им от клиниката и е тръгнал по свои си работи.

— Имаме толкова много служители по сигурността в нашия клуб — недоволно отбеляза Машка. — С техните възможности залавянето на този психар не би трябвало да е сериозен проблем.

— Малката, не се забърквай в неща, за които нищо не знаеш — сряза я Иван, като неохотно вдигна глава от таблета. — Всички мерки са взети, просто момчето умее добре да се крие. И като цяло, не стойте тук, отидете да се занимавате с тийнейджърските си развлечения, играйте на конзола или потренирайте нормално за разнообразие. Че вас всеки мелез от Рейтинга може да ви изпрати в болницата, аз не мога да ви следвам през цялото време като някоя бавачка и да ви бърша кървавите сополи.

Колкото и да е странно, този път Алекс изобщо не се обиди на охранителя. Дали защото Иван наскоро спаси живота му, или заради горчивата истина в думите на здравеняка.

— И няма значение, че за Рейтинга научихме само преди месец?! — ядоса се Машка. — Никой не ни е подготвял за подобно нещо!

— Ти така мислиш — изсумтя Иван. — Неподготвен човек не би могъл да създаде връзка с дух пазител. Дори сред майсторите в Китай шансът за успех в най-добрия случай е шестдесет процента, а вие и петимата се справихте с тази задача без особени проблеми.

— Ъ-ъ… но на нас изобщо не ни казаха, че има шанс за провал — изненада се Тьома.

— И за смъртната опасност ли не ви казаха? — скептично уточни Иван.

— Смъртна?! — възкликнаха приятелите.

— А, явно казах твърде много — изсумтя охранителят и отново заби поглед в таблета. — Забравете.

Приятелите изведнъж осъзнаха, че част от въпросите към Сенсеич могат да опитат да пренасочат към Иван, особено след като сега здравенякът беше очевидно по-приказлив от обикновено.

— Иван, бихте ли отговорил на още няколко от нашите въпроси? — тихо попита Машка.

— Със сирене, хавайска и барбекю — веднага отвърна охранителят.

— Какво? — не разбра момичето.

— Донесете три пици и ще ви отделя пет минути от силно натоварения си график.

— Разбрахме се! — зарадва се Машка и изразително погледна Алекс. — Тичай.

— Хей, аз току-що излязох от болницата! — възмути се той.

— И се върна от нея по-здрав, отколкото си бил — изрецитира Тьома собствените му думи.

Изглежда приятелите все пак не му бяха простили леката преструвка в клиниката и Алекс наистина трябваше да бяга до пицарията, тъй като тя не беше далеч от тренировъчния център. Но това беше малка цена за възможността да получат отговори на отдавна назрели въпроси.