Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Адреналин (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Иллюзия поражения, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 13 гласа)

Информация

Корекция
proffessore (2022 г.)

Издание:

Автор: Алекс Кош

Заглавие: Илюзия за поражение

Преводач: Пламен Панайотов

Година на превод: 2022

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2022

Тип: роман

Националност: руска

Редактор: Пламен Панайотов

Художник: Вячеслав Федоров

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17165

История

  1. — Добавяне

Част 1
Първата крачка

Път от хиляди „ли“ започва с една крачка. Не знам на кого конкретно от китайските философи принадлежи тази мъдрост, но той определено е знаел за какво говори. Именно от това, в каква посока ще направиш тази първа крачка, зависи цялото по-нататъшно пътуване. За съжаление, в моя случай това звучи не особено оптимистично, защото моят път също започна с една крачка — крачка в бездната.

Запис в дневника на Алекс Селин.

Интерлюдия 1

Училищна спортна площадка, Кунцево.

— Виж ги какво правят, спортисти, да ги… — изсъска Плъха.

Той и още трима мъже стояха в колата и наблюдаваха спортната площадка, разположена в двора на най-обикновено градско училище. Скъпите костюми и луксозният автомобил силно контрастираха с техните необременени с интелект и образование откровено престъпни физиономии. От друга страна, в двадесет и първи век е почти невъзможно това да изненада някого — подобни лица се мяркаха по телевизията почти всеки ден, и все повече и повече в политическите репортажи и новините. Но ако тези от телевизора можеха да бъдат отнесени към криминалния елит на столицата — бандитите с „чадър“ в правителството, то тези тук индивиди принадлежаха към една съвсем конкретна категория — така наречените „мутри“, специализирани в прилагане на силови решения за различни проблеми.

— Ученици — намръщи се седящият зад волана плешив мъж със сплескани „борчески“ уши.

— Тези ученици разкараха всички пласьори от училището и от целия район. А когато нашите решиха да си го върнат, тези хлапета дойдоха и ги попиляха. Счупиха краката на всеки от тях. НА ВСЕКИ! — напомни слабият като вейка мъж, чийто прякор напълно му прилягаше — Плъха.

— Я се успокой — провлечено изръмжа третият мъж — жилав здравеняк с покрит с татуировки врат. — Ще ги обработим подобаващо. Не само краката, но и ръцете им ще потрошим, за да се научат.

— Бих ги изпозастрелял всички — измърмори Плъха. — И край на проблемите…

— Какво? — рязко се обърна към него плешивият. — Какви ги дрънкаш? Това е остаряло — да стреляш ученици като някакъв побърканяк. Ще действаме по правилата, така че на всеки да му стане ясно за какво става дума. Ще направим показно…

— Какво ще направим? — не разбра Плъха.

— Ще ги накажем, казвам. Един по един. Изчакваме, докато приключи тренировката, избираме си един и му чупим всяка костичка. На следващия ден — друг. Ще ги оставим да треперят, очаквайки реда си.

— Това ми харесва! — изръмжа татуираният.

Четвъртият мъж изобщо не се включи в разговора, а само гледаше в захлас тийнейджърите. Не всеки ден ти се отдава възможност да се насладиш безплатно на истинско цирково представление…

* * *

Учениците от школата по бойни изкуства „Черната маймуна“ тренираха тук всяка вечер. Училищната площадка беше доста подходяща за занятия благодарение на множеството метални конструкции — лостове, успоредки, шведски стени и катерушки. Като скачаха по тях и правеха всевъзможни гимнастически упражнения, момчетата не само тренираха ловкост и сила, а и просто се забавляваха, измисляйки си най-различни игри. Мястото тук беше удобно: не само осветено, но и добре скрито от прекалено любопитни погледи откъм двата корпуса на училището. Четирите момчета и двете момичета показваха чудеса от ловкост и сила, правейки невероятни полети и застивайки в статични пози в най-неочаквани моменти. Отличителна черта на школата на Маймуната беше нечовешката гъвкавост и умения, на които биха могли да завидят дори най-добрите циркови изпълнители и акробати в света. В същото време, техните възможности не им позволяваха да се придвижат на високо ниво в Рейтинга на клубовете по бойни изкуства, защото дори най-ловкият човек в света не може да противостои на мистичните техники на истински силните бойци. Уви, спецификата на обучение на „маймуните“ не предполагаше силови решения, предпочитаха се заблуди и скрито въздействие. Затова те не се стремяха към високи резултати в двубоите и почти не участваха в боевете на Рейтинга, оставайки на заслуженото сто и осемдесето място. Основните им усилия бяха насочени към тренировките и поддържането на реда на тяхната територия. Беше практика всеки участник в Рейтинга да взема под контрол територията около клуба си, като следи за реда и защитава жителите от местните криминални елементи. Установявайки се в района, учениците от клуб „Черната маймуна“ първо разкараха всички пласьори на дрога, както от самото училище, така и от околните дворове. И съвсем естествено, местните криминални авторитети решиха сурово да реагират на пряката заплаха за тяхната власт.

След като направи поредното салто, най-възрастният от „маймуните“, изглеждащ на не повече от двадесет и пет, срещу седемнайсетте-осемнайсетте на останалите, се приземи не особено успешно, изкриви глезен и се просна на земята.

— Стига, Кир! — веднага се раздаде насмешливият глас на едно от момчетата. — Нашият велик майстор да падне? Не го вярвам.

Противно на стереотипа от китайските филми, далеч не всички представители на школите по бойни изкуства, практикуващи стила на Маймуната, приличаха на озверели от глад сгърчени дистрофици. Вярно, момчетата не бяха като културисти, но само да свалят тениските и веднага можеше да се види, че цялото им тяло е в стегнати преплетени мускули. А падналият на земята младеж изглеждаше толкова релефен, напомняше на красивия мургав испанец от корицата на спортното списание, а по сгорещеното му тяло нямаше и грам излишно тегло.

— Тихо, глупчо — изшътка здравенякът Кир. — Не усетихте ли, че вече от половин час ни наблюдават?

— Къде?! — завъртяха глави момичетата.

— Веднага се обърнете към мен! — скара им се Кир. — Не изглупявайте. Те няма да ни нападнат, докато сме заедно, а ще се опитат да ни сгащят един по един.

Всички го наобиколиха, преструвайки се, че наистина нещо се е случило с крака му.

— Това същите ли са, които стоят зад пласьорите на дрога?

— Че кой друг.

— Тогава да вървим да се разправим с тях! — смело предложи слабичкото червенокосо момиче.

Предводителят на „маймуните“ се усмихна криво.

— Ксюха, откога стана толкова кръвожадна?

Тя стисна устни в тънка линия.

— Откакто големият ми брат мина на „кокос“ — отвърна злобно.

— Спокойно. Вие няма да правите нищо. Сега ще се престоря, че съм получил травма, и ще закуцукам да се прибирам. Разбира се, те ще ме последват и ще се опитат да ме нападнат, но аз ще съм готов и ще ги изненадам.

— Искам и аз! — веднага се намеси едното от трите момчета.

Другите момчета не изглеждаха толкова внушително като Кир, но биха били достойна конкуренция на много професионални спортисти.

— И аз!

— Спокойно — охлади ентусиазма им Кир. — Ще ви се даде възможност да демонстрирате своите способности. Но не и сега.

— Може ли поне да погледаме? — възбудено попита брюнетката.

— В никакъв случай — твърдо заяви Кир. — Аз ще се оправя с тях и ще се върна след около двадесет минути. Чакайте тук, ако неочаквано възникнат проблеми със закона, вие ще сте моето алиби.

Като приключи с инструкциите на приятелите си, Кир бавно закуцука в посока към метрото и сякаш случайно мина покрай колата със седналите в нея мутри. Но едва младежът се скри зад ъгъла и джипът го последва, без да включва фаровете.

В това време останалите на площадката продължиха да се забавляват, като периодично поглеждаха към ъгъла, зад който се беше скрил техният приятел. Но без Кир ентусиазмът им бързо пресъхна и от отработка на сложни елементи те преминаха към мързеливи разтягания и закачки.

— Как мислите, много ли ще се забави Кир? — обади се тъмнокосото момиче с весело стърчащи опашки.

— Няколко минути ще са му достатъчни, за да натръшка тези говеда — изсумтя рижата.

Момчетата мълчаливо продължиха да тренират, нямаха никакво желание да се включват в разговора. В допълнение, двете момичета толкова отдавна и безуспешно се конкурираха помежду си за вниманието на старшия ученик на клуба, че вече бяха спрели да им обръщат внимание. При това красавецът Кир старателно правеше вид, че вниманието на момичетата изобщо не го касае и, както на моменти им се струваше на неговите приятели, като цяло предпочиташе не толкова класическите взаимоотношения. Макар че никой не би рискувал открито да попита Кир за неговата ориентация — все пак най-добрият ученик на клуба не беше от този тип хора, чийто гняв си струва да предизвикваш с пикантни въпроси.

— Момичета, по-добре се поразтегнете подобаващо — навъсено им каза едно от момчетата. — Че и двете сте гъвкави като дърво.

— Кой тук е дърво? — веднага подскочи рижата и демонстративно вдигна крак зад главата си. — Още си ходил прав под масата, когато в балетната школа съм държала по половин час „а ла сконд“[1]!

— Токова ли си стара? — престорено се изненада „маймуната“ и побърза да се скрие зад гърба на приятеля си. — Спокойно! Шегичка.

Ксюха го заплаши с юмрук.

— За такива шегички…

— Чухте ли?! — прекъсна я приятелката й. — Идва полиция!

— Това е Спешна помощ — поправи я Толик. — Не ги ли различаваш? На какво ви учат в школата по музика… А, ето това вече е полицията!

Приятелите бързо определиха посоката на колите.

— Или съм сбъркал, или това е работа на Кирик — предположи едно от момчетата. — Да вървим да видим?

— Няма да вървим — изсумтя Оксана. — Ще тичаме!

Младежите бързо си събраха нещата и се втурнаха към звука на сирените. След като минаха през няколко задни двора, „маймуните“ излязоха на ярко осветената главна улица и замръзнаха вцепенени.

— О, господи — прошепна брюнетката и прикри устата си с ръка.

Навярно младежите бяха готови за всичко, освен за открилата се пред очите им гледка. Малката, оградена с половинметрова декоративна ограда градинка срещу магазина изглеждаше като истинско бойно поле: трима мъже с доста впечатляващи телосложения лежаха на земята в шокиращо неестествени пози, сякаш някой просто от любопитство беше натрошил всичките им крайници, а малко встрани от тях…

— Кирик — прошепна с изтънял гласец Оксана.

Наоколо вече беше успяла да се събере прилична тълпа зяпачи. Полицията се опитваше да огради мястото и поне малко да изтласка любопитните, но не им се получаваше особено. Някои по-безцеремонни хора дори правеха снимки на убитите с мобилните си телефони, за да качат по-късно цялата тази мерзост в социалните мрежи. Но най-голям интерес и ужас предизвикваха не лежащите на земята мъже, а младият човек, буквално вбит в тухлената стена на височина няколко метра над земята. Стената на къщата беше напукана, сякаш бе ударена не с човешко тяло, а с нещо значително по-здраво. Едва след като се вгледаха по-внимателно, приятелите осъзнаха, че Кирил не просто е отпечатан в стената, а е нанизан на държач за знамена и поради тази причина не пада долу.

— Но как? — шокирано прошепна Толик, без да се обръща конкретно към някой. — Кой и как го е хвърлил там? На самата главна улица, пред погледа на толкова много хора…

— Сигурно някой от Рейтинга — свивайки юмруци, каза другото момче. — Но да действат така нагло на наша територия. Това е нечувано!

— Кошмар — изхлипа брюнетката. — Не мога да гледам това… Кога ще го свалят? Защо са постъпили така с него?

Да се свали убитото момче се оказа не толкова лесно, наложи се полицията да изчака пристигането на специалисти със стълба.

— Ей, един от тези изроди е оцелял! — изведнъж забеляза Толик.

И наистина, към линейката носеха носилка с още един човек, вероятно свидетел, а може би и участник в случилото се. Мършавият мъж, външно някак напомнящ на плъх, не изглеждаше много пострадал, но само на пръв поглед. В очите на нещастника проблясваше безумие. Той мърмореше нещо под носа си и след като се промъкна през тълпата, Толик успя да чуе постоянно повтарящата се фраза:

— Червен дракон, червен дракон…

Бележки

[1] À la seconde (фр.) — поза от класическия танц, при която кракът се издига настрани под ъгъл от 90 и повече градуса (в идеалния случай много по-високо, по възможност всичките 180 градуса) и се задържа в това положение за максимално дълго време.