Карин Фосум
Черни секунди (27) (Шестият случай на инспектор Конрад Сейер)

* * *

Дните минаваха. Отерхалс не се появи и бе обявен за издирване. За разлика от случая с Ида, във вестниците излезе само едно кратко съобщение. Историята за млад мъж, изчезнал след пътуване с ферибота до Дания, не държи читателите в напрежение. Те бързо си решават какво се е случило и обръщат на следващата страница. Сейер продължи да разпитва Елса Морк. Както обикновено, тя седеше със събрани колене и със стиснати в скута ръце.

— Синът ви ще бъде диагностициран от професионалист — каза Сейер. — Това вероятно ще отнеме време. Междувременно ще се наложи да питам вас. Вие сте човекът, който най-добре го познава. Колко време е ходил на училище?

Елса дълго обмисля въпроса. Нямаше нищо в подхода на този мъж, срещу което да възрази. Той се държеше като истински професионалист. Това бе неочаквано за нея и я караше да бъде нащрек. Беше хубаво да говори с някого, който слуша с желание. Да разказва за Емил бе ново изживяване за нея. Беше крила сина си, почти не го бе споменавала, бе давала едносрични отговори на въпросите на една или друга жена в клуба по ръкоделие. Държала се бе така, сякаш той не съществува, сякаш не я притеснява. А беше точно обратното. Сега най-сетне говореше за него. И понеже трябваше да разказва, това означаваше да го види наистина ясно.

— Задържа се в училище докъм втори клас — поде тя. — После го преместиха в паралелка за деца със специални образователни потребности. Там просто седеше сам и нищо не правеше. Говореше, но доста рядко. С времето думите ставаха все по-малко. Успяваше да напише няколко много грозни букви и да нарисува по нещо, макар и нескопосно. Обикновено просто дъвчеше молива. Често, когато се върнеше от училище, цялата му уста беше в черно. Сякаш буквите и числата го плашеха. Но обичаше да си играе — припомни си тя. — С фигурки или пък с колички и с конструктор. Тогава живваше.

— Някога правили ли са му тест за интелигентност?

— Опитаха няколко пъти. Но той помиташе с ръка всичко, което сложеха пред него — листовете и картинките.

— Значи, що се отнася до интелектуалния му капацитет, можем само да гадаем? И никой не знае със сигурност? — попита той.

— Той всеки път отказва да съдейства — отговори Елса. — Никой никога не му постави надеждна диагноза. Един лекар използва израза „крайно интровертен“. Това не ни помага. Когато порасна, аз се ограничих до това да чистя къщата му. Така или иначе няма да ме допусне до себе си. А и аз вече нямам сили да се опитвам — добави уморено тя. — Той е на петдесет и две. Ако не съм успяла досега, никога няма да успея.

— Ами раждането? — поиска да знае Сейер. — Нормално ли протече?

— Да — отвърна тя. — Нищо смущаващо. Но, Бог ми е свидетел, продължи дълго. Той беше голямо бебе — каза тя със сведен поглед. На лицето й бе избила руменина, защото говореше за това с непознат мъж.

— Как бихте отговорили, ако ви попитам какво може истински да зарадва Емил или да го заинтригува, или пък да го ядоса?

Елса се намести на стола. Беше удобен, но тя знаеше, че ще седи още дълго.

— Нямам почти никаква представа — призна. — Той винаги е един и същ. В редките случаи, когато показва емоции, е нервиран от нещо. Или е несъгласен. Не мисля, че изобщо някога е щастлив — добави. — В крайна сметка нима има нещо, за което да бъде щастлив? — Тя вдигна поглед към него, защото й се щеше да получи малко съчувствие.

Сейер стана и започна да се разхожда из стаята. От една страна, защото почувства необходимост да го направи, от друга — заради Елса, която по този начин можеше да си отдъхне. Да се скрие в собствените си мисли. Той знаеше, че тя го следи с очи, че точно сега скришно оглежда гърба му. Може би преценява дрехите му — тъмносива риза с черна вратовръзка и светлосиви панталони с остър ръб.

— А що се отнася до жените? — попита той след кратка пауза. — Емил интересува ли се от жени?

Сякаш дори само идеята за това се стори смехотворна на Елса, но тя се овладя навреме.

— Никога не говорим за такива неща — отвърна тя. — Не знам какво прави, когато мен ме няма, но никога не съм се натъквала на списания или на нещо друго, което да ме наведе на тази мисъл. Как изобщо ще си намери жена? Стотици пъти съм му казвала, че е невъзможно и той го знае. — Тя поклати отчаяно глава. — И най-окаяното същество на земята не би се хванало с Емил.

„Доста безмилостно твърдение“, каза си Сейер, но не го изрече на глас.

— Замисляли ли сте се за възможността да говори, когато е сам? — поинтересува се Сейер. — Че може повече от това, което показва?

Тя сви рамене. Премисли въпроса.

— Да, минавало ми е през ума. В моментите, когато съм била най-отчаяна. Но всъщност не смятам, че е така.

— Може би си говори с птицата? С Хенри Осми? — предположи Сейер.

Елса бегло се усмихна.

— Птицата казва „не“ — отвърна тя. — Същото „не“ на Емил Юханес.

— Как е с децата? — попита той. — Разбира ли се с тях?

— Те се страхуват от него — каза бързо тя. — Иска ли питане. По начина, по който изглежда. Или му се смеят, или се страхуват. Не, той изобщо не се разбира с деца.

— Значи никое дете не би го последвало доброволно у тях? Така ли смятате?

Елса кимна решително.

— У Емил никога не е стъпвал детски крак — заяви уверено тя.

— Напротив — възрази тихо той. — Ида Юнер е била там, и то неведнъж.

— Няма как да го знаете! — възпротиви се отчаяно тя.

— Има. Открихме неща, които го подсказват.

Елса не посмя да го погледне. Втренчи се в ръцете си, сякаш бяха най-интересното нещо на света.

— Вие ли купихте нощницата, Елса? — попита меко той.

Внимателно се надвеси над масата и успя да улови погледа й. Тя се поколеба, защото чу, че използва името й. Това й дойде неочаквано и почти смущаващо интимно, размекна я по странен начин. После си припомни, че това най-вероятно е тактически ход, и стисна устни.

— Защо ми е да купувам нощница?

— Може би защото е трябвало да спасите Емил от голямо нещастие? — предположи той. — Искали сте да бъде хубава. Все пак е просто едно малко момиче и вие сте направили малкото, което сте могли, за нея. А то всъщност изобщо не е малко — добави той.

Никакъв отговор.

— Всяка майка би помогнала на детето си в трудна ситуация. Камо ли при ужасна беда — не спираше той. — Вие сигурно сте искали единствено да помогнете?

— Аз просто му чистя, нищо повече. Това впрочем си е като четиричасов работен ден. Толкова много цапа. — Думите й бяха като записани на магнетофон, бяха изричани толкова много пъти, че в тях нямаше никакво чувство.

— И птицата си скубе перата — допълни Сейер. — Някои от тях са полепнали по завивката на цветчета.

Елса Морк запази пълно мълчание.

— Достатъчно за днес — заяви най-сетне Сейер. — Мисля, че ни трябва почивка.

— Не, не! — възрази високо Елса. Изведнъж не можа да понесе мисълта да се върне обратно в килията. Предпочете да седи тук и да говори, да усеща как инспекторът в сивата риза я гледа и слуша. Прииска й се това да продължи. Затова се надвеси над масата и каза тъкмо обратното на това, което чувстваше. Всъщност трябваше да се пази, започваше да се размеква и усещаше как тялото й ще я предаде.

— Ще продължим, докато не свършите — настоя тя. — Не мога да стоя повече тук, имам страшно много работа за вършене вкъщи!

Той я погледна изпитателно.

— Най-настойчиво ви моля да разберете сериозността на ситуацията — предупреди я той. — Смятаме, че вашият син Емил Юханес е причинил смъртта на Ида. Смятаме също, че вие сте му помогнали да скрие трупа и по-късно да го остави в канавката до пътя. Поради факта, че синът ви не говори, всичко това ще отнеме време. Необходима ни е външна помощ за разпита, така че трябва да се подготвите да останете в ареста, докато се налага.

Дори да беше изненадана от това обяснение, тя не го показа. Стана и върна стола на мястото му. Изправи гръб и стисна зъби. После бавно се свлече на пода.

Падна леко. Първо коленете й поддадоха. Тялото й описа полукръг, после торсът и главата залитнаха назад и тя изгуби равновесие. При удара в земята се чу кратко, глухо тупване. Свести се почти веднага — объркана, бледа и ужасно засрамена. По-късно Сейер седеше в собствената си дневна с чаша уиски в ръка и разсъждаваше върху случилото се. Какво голямо унижение трябва да е било да падне така. И след това да се изправи с помощта на чужди ръце. Дълго бе останала зашеметена. Дори когато отново беше в килията и лежеше завита в тясното легло.

Сейер пиеше уискито си на малки глътки. Колберг го побутна с муцуна по крака. Той се наведе и го погали по гърба. Кучето вече не показваше предишното нетърпение, когато вечер щяха да излизат на разходка. Сейер си помисли: „Ще ти се да не ходим. Оттук нататък искаш просто да си лежиш тук, в краката ми. Лесно ти е на тебе, приятелче.“ Кучето се прозя дълго и звучно, после отново отпусна голямата си глава върху лапите. Сейер продължи да седи замислен. Ако Емил Юханес наистина беше виновен за смъртта на Ида, какво всъщност е станало помежду им? Защо му е било да наранява единствения човек, който го е навестявал?