М. Николски
Жан Батист Люли (7)

VII. Мишел

— Ще дойде ли довечера у нас Мишел? — питаше херцогиня Монпансие един велможа, който й се покланяше ниско.

— Аз го видях днес и той обеща да дойде непременно до шест часа.

— Но сега е вече седем — каза нервно херцогинята.

— Кой е този Мишел? — попита херцог Гиз, който се приближи до разговарящите се. — Идейки от Италия, все за него слушам да се говори.

— Чувал ли сте как пее той?

— Не — отговори херцогът, — но представям си…

— Вие не можете да си представите — прекъсна го херцогинята, — който не е чувал Мишел, той нищо не знае! Аз ще бъда в отчаяние, ако той не дойде.

— Той няма да се осмели да пренебрегне заповедта на Ваше Височество…

— Вие не го познавате тогава — отново заговори херцогинята; — той е способен да иде с първия, който го повика в някое кафене и ще забрави не само моята покана, но и кралят да би го поканил, все едно му е.

— Иде, иде! — извика младият велможа, който гледаше, от угода към херцогинята, през прозореца, очаквайки певеца.

— Тогаз, кажете ми по-скоро, преди да е дошъл, кой е той? — питаше херцогинята същия велможа. — Аз нищо не зная за него, освен това, че той пее възхитително.

— Мишел Ламбер се е родил в Пуату, в селцето Вивон, през 1610 г. — започна разказвачът. — Майка му, бедна жена, страстно обичала музиката и ходела по манастирите. Синът наследил от нея любовта към музиката и взел да пее на клироса, скоро той се прославил със своя чуден глас; хора идели да го слушат отдалеч; придворният капелмайстор, като го слушал веднъж, поканил го тука: туй беше началото на неговото музикално поприще.

— Но защо не иде той! Вие навярно сте се излъгали.

— Не е чудно да е вече долу, дето го слушат слугите; той уверява, че само простият народ умее да цени музиката и изказва одобрението си от душа, без да се стеснява.

— Послушайте, какъв е този шум? — попита херцогинята, като се ослушваше.

— Като че е звук на камбана!

— Нищо не може да се разбере!

— На какво свирят? То е нещо непознато!

— Чувате ли? Чувате ли? — попита пак херцогинята.

Тук се раздаде някакъв пресипнал глас:

— Тенджерите ми! Готваче! Ти пак си взел моите тенджери!