Микаел Юрт, Ханс Русенфелт
Жените, които го познаваха (9) (Нова среща със Себастиан Бергман)

9

Спалнята.

С чантата в ръка, високият мъж отиде право до шкафа до прозореца. Остави там чантата и издърпа най-горното чекмедже. От дясната страна извади старателно сгъната нощница и я сложи в чантата, а от лявата взе найлонови чорапи „Филип Матиньо Ноблес 50 Камело“ и също ги пусна в черната спортна чанта. Дръпна ципа и я пъхна в чекмеджето между останалите дрехи. Чантата се вмести идеално.

Естествено.

А Той затвори чекмеджето и се върна в кухнята.

Извади внимателно сгънат плик от шкафчето с препаратите за почистване и го разтвори, докато се приближаваше към хладилника. На лавицата на вратата имаше безалкохолна напитка в стъклена бутилка и пакет бисквити „Мари“, а в чекмеджето най-долу — банани. Мъжът извади два и ги сложи в хартиения плик при газираната напитка, бисквитите и шоколада от най-горната лавица. За трети път отвори вратата на шкафчето под умивалника и извади пластмасово шише, което някога беше съдържало хлор. Усети лекия мирис на дезинфектант, докато пускаше бутилката в хартиения плик, а после го занесе в коридора и го остави на пода вдясно от външната врата.

Мъжът се обърна и огледа апартамента. Навсякъде цареше тишина. За пръв път от няколко часа. Ритуалът беше извършен. Той беше приключил, но беше и готов.

За следващата.

За номер четири.

Трябваше само да чака.