Джон Гънтър
Америка без маска (71)

Бележити личности

Лестър Хънт, губернатор на щата Уайоминг от 1943 година насам, един от малцината демократи в страната, които бяха избрани с подкрепата и на републиканците, е един способен, съобразителен и умерен държавник. Той е роден в Илинойс, а е получил образованието си в Мисури. Като ученик и студент се поддържал като играл бейзбол и завършил зъболекарство. Хънт дошъл в градеца Ландер (Уайоминг) пред първата световна война и се установил зъболекар. Увлечен в политическия живот, през 1932 година бил избран в законодателното събрание на щата. Бил на два пъти щатски секретар, през което време неговата канцелария била поставена напълно на разположение на народа. Той е пълен въздържател.

Друга личност от местните политици, интересна също като Хънт, е Трейси С. Мак-Кракен, член на националния комитет на Демократическата партия, собственик на хотел, на големи недвижими имоти и на местната радиостанция, която предупреждава с метеорологическата си служба скотовъдците, (пръснати на стотици мили в пустите земи) за идващи бури и други природни бедствия. Мак-Кракен е пристигнал в Уайоминг без един цент в джоба си. Днес той притежава вестниците на целия щат и ръководи журналистиката. С еднаква обективност ръководи той и двата единствени вестника в столицата, които заемат диаметрално противоположни политически становища и са в яростна борба помежду си за тираж и обявления.

Не може да се каже, че в Уайоминг съществува изборен апарат на някоя личност или партия. Жителите са много независими хора. Нито един губернатор не е имал повече от един мандат и почти всички изборни резултати са крайно смесени. Хънт, който е демократ, управляваше с предимно републиканско законодателно тяло.

Причината, поради която местните скотовъдци са толкова консервативни, е, че само едно поколение ги разделя от онези дни, когато са търсели пасбища върху седлата с пушка в ръка. Те са много горди с индивидуализма си и мразят всякакъв вид правителствена намеса или разпоредба. Но наред с това те не се противопоставят на правителствените разпореждания за обмитяване на австралийската вълна или за забрана на вноса на аржентинското месо. През време на стопанската депресия федералните власти от Вашингтон изпратиха помощ за изграждането на кладенци и огради за добитъка. Но това накара местните чифликчии и скотовъдци да станат още по-подозрителни. Те не могат да си представят, че човек може да харчи пари за подобрение на чужда собственост. И те решиха, че държавната помощна програма е началото на някакво експроприиране на тяхната собственост или намеса в тяхното стопанство. Обаче много от тукашните жители, които говорят шумно против правителствената намеса, щом изпаднат в затруднение, отправят веднага отчаяни апели до правителството за помощ.

През 1926 година Джон Рокфелер Младши закупи 34,000 акра близо до националния парк Гранд Тетон с намерението да го подари на държавата. Но под натиска на депутатите представители на щата Уайоминг, приемането на този дар бе отхвърлено. През 1943 година президентът Рузвелт реши да създаде национален парк със земите купени от Рокфелер, заедно с други 170,000 акра федерална земя и 17,800 акра земя на частни собственици. На частните собственици беше обещано, че ще бъдат компенсирани като запазят правата си на свободна паша и земите в границите на националния парк не бъдат считани за част от парка паметник. Местните скотовъдци обаче се противопоставиха на това предложение на Президента и започнаха бурна кампания срещу него. Щатът Уайоминг заведе дело срещу правителството, за да осъди законната валидност на прокламацията на Президента. Конгресът прокара закон, който анулира предложението. Президентът Рузвелт обаче упражни своето „вето“, основавайки се на един стар закон от 1906 година за запазване на старините, според който всеки Председател от Теодор Рузвелт насам може да предложи създаването на национални паркове и паметници в интерес на обществото.

Важен проблем за щата Уайоминг е петролът, който се добива с капиталите на отсъствуващи собственици. Милиони варели земно масло се изпомпват и се обработват в различни части на тази земя. Големите компании от източните щати взимат грамадни печалби и оставят трохи за Уайоминг, който изкопава и добива маслото. Главните петролни компании, които работят тук, са: Стандард Индиана, Стандард Ню Йорк, Тексас Къмпани, Континентал Ойл Къмпани и Синклер Ойл Къмпани. Щатът има значителен приход от земното масло, макар че не е подобаващо голям, тъй като притежава 3,200,000 акра училищна земя, дадена от федералното правителство при влизането му в Съюза. В тези земи е намерен петрол и щатът получава наем и данък срещу производството, който през 1945 година възлезе на 1,500,000 долара.

Индианците гласуват в Уайоминг и имат свои кандидати. Племето „Шошони“, което населява една земя, голяма колкото щата Делауеър, са републиканци. „Арапахите“ са предимно демократи. Аз видях в Уайоминг тържествата: „Граничните дни“, блестящ ежегоден фестивал за целия Запад. Наблюдавах надбягване между жените на племето „Огалала Сиукс“. Имената на състезателите бяха „Зона“, „Страхуваща се от конете“, „Ранената Зина“, „Жули — Сивият орел“ и „Алис — Червената вода“.

По традиция Уайоминг избира един сенатор представител на скотовъдците и един — на овцевъдците. Тук има едно особено влияние, неповторимо в другите щати. Това е единственият щат, дето заседанията на народното събрание се предават по радиото и държавният щатски секретар дава всяка вечер коментар и доклад за всичко, което се е случило в щата.

* * *

Сега трябва да се сбогуваме с планинските щати и аз съм доволен, че привърших с Уайоминг — най-типичния и най-запазения от тях. Бих могъл да пиша безкрайно за очарователния Запад, но е време вече да сляза надолу към поляните и низините.