Джон Гънтър
Америка без маска (121)

Охайо: разновидности

Един важен въпрос в Охайо е този за откритото рудокопачество и друг, косвено повдиган, е предложението за администрирането на долината на река Охайо, по подобие на администрацията на долината Тенеси.

Грамадни количества въглища се намират близко до повърхността на земята в Съединените щати. „Открито рудокопачество“ е просто копаенето или изгребването на въглища с помощта на парни лопати или просто с кирка и едноколка. Една пета (приблизително 110 милиона тона) от въглищата в Америка днес са произведени по този начин, който факт привлече силно вниманието на нацията през време на седемнадесетдневната стачка на миньорите на Джон Луис към края на 1946 г. Господин Айкс предложи между другото, като най-добър начин да се изиграе Луис, в случай че стачката би продължила, да се застави армията и флотата да копаят въглища на открито в Охайо и другите големи щати с открити каменовъглени мини. Но откритото въглекопаене е показало злини и несгоди. То предизвиква един много противоречив въпрос.

Преди всичко, ако местното законодателство не принуди въглекопачите да сторят нещо, процесът деформира местността, като оставя неприятни за гледане окопи и бразди по разораните места, подобно на насипите предизвикани от греблата за претърсване на водите на търсачите на злато в Монтана, само че в много по-голям и по-грозен мащаб. От друга страна, откритото въглекопачество очевидно разрушава земеделието: една парна лопата изгризва „напълно една 300-акрова ферма годишно на дълбочина 75 до 80 стъпки“. Освен това естественият растеж на дърветата се разрушава, което от своя страна означава загуба на повърхността и насърчава ерозията; може да се прибави още и това, че откритото въглекопачество „понижава водоемната стряха“ и това може евентуално да доведе до наводнения и дислокация на природата в областта.

Откритото въглекопачество е без съмнение проблем в Охайо — притежателите на такива мини се опитаха да провалят миналата година два законопроекта, които щяха да забранят изцяло получаването на въглища по този начин — но той не е още така страшен, както в Индиана, Илинойс и особено в Мисури, дето добрата земя напълно се разрушава. В Охайо това явление е все още ограничено предимно в запустелите непродуктивни земи близо до границата със западна Вирджиния. Разбира се, въглекопачите в откритите мини разпалено твърдят, че те по-скоро помагат, а не вредят на фермерите. Те им плащат добре за техните земи и след около двадесетина години, казват те, „обезобразените земи“ ще се покрият отново със зеленина.

Установяването на администрация за долината на река Охайо не представлява много неотменим локален въпрос. Той може обаче скоро да стане такъв, ако откритото въглекопачество продължава да причинява в бъдеще наводнения. Реката Охайо е забележителна със своите периодични разрушителни наводнения. Едно от тях преди десет години наводни напълно Цинцинати и Луизвил.

Няма обаче да е лесно да се установи администрация на долината на река Охайо, независимо дали заради контрол на наводненията или поради други причини: долината на река Охайо е гъсто индустриализирана и не би било лесно да превърнат градовете на езера (въпреки че наводненията биха могли временно да сторят това!). Също така, валежите в Охайо са много по-малки от тия в Тенеси, което прави проблема на инженерите труден.