Джон Гънтър
Америка без маска (176)

Е. И. дю Пон дьо Немур & Ко.

Това, което в същност кара компанията Дю Пон да живее и да диша, са жените… Нейната история е развитието от динамита до найлона, поне във време на мир. Разбира се, експлозивите са още важна част от предприятието, но изкуствената коприна, която включва найлон и целофан, е най-важният клон от индустрията. Органични химикали, включващи бои и синтетичен каучук, е вторият клон, тъкани — третият, тежки химикали — четвъртият, пластики — петият и експлозиви — шестият. Така, по един странен парадокс, жените, а не мъжете, в света, са окончателният определител на политиката на Дю Пон. Много повече отколкото на динамита, компанията се уповава на домакините. Пластики, бои, лак за нокти, парфюми, памучни тъкани, бои за дрехи — това са нещата, които днес съставляват по-голямата част от дейността.

Найлонът, изобретение и монопол на Дю Пон, е пластика, както и материал за производство на дамски чорапи. Има доста много конкуренция между найлона и други влакна, но нито едно не може да се сравни със самия найлон. От него, както всеки знае, може да се произвежда всичко, като се започне от четки за бои и се свърши с нечупливи канчета и чаши; възможностите за неговото развитие са почти неограничени. Човекът, който е предимно отговорен за неговото създаване, е химикът на компанията д-р Чарлс М. А. Стайн. „Дюко“ е също оригинален продукт на Дю Пон, както и голяма част от целофана. Последният беше изобретен във Франция: Дю Пон откупи американското право на производство и го разви така, че можеше вече да устоява на влагата и да бъде продаван за частица от неговата първоначална стойност. Историята на целофана и всичко, което се съдържа в нея, е една от най-очарователните от историите на модерната индустрия. Друг продукт на Дю Пон е „люсайт“. Също така компанията е най-големият производител в Америка на DDT (противопаразитна течност) и на дълъг списък на материали за фармацевтични продукти, като витамин D. Танкове пълни с дървен пулп, варовик, сярна киселина и други грозно миришещи химикали идват в Дю Пон натоварени на коли и излизат като синтетичен мускус, обезвреден сапун, лакове за автомобили и пр.

Дю Пон има осемдесет и четири фабрики в двадесет и пет щата; от тия осемдесет и четири, само три са фактически в самия Делауеър. Той има 80,000 акционери, но контролът си остава в семейството: около 40 до 50 на сто от акциите все още се държат от наследниците на Е. И. дю Пон, основателя. Семейството е много строго към себе си по правило; то се отнася към своите собствени членове по много строга формула. Най-младите започват обикновено с малки служби. Обикновено, те отиват в М. I. Т. (Институт по техника в Масачузетс). Поне двадесет от сегашните членове са завършили М. I. Т. — и след това — дообработвани в духа на френската традиция, която още съществува. Момичетата на Дю Пон се насърчават да се омъжват за млади администратори, не от семейството.