Дарън Шан
Чиракът на вампира (24)

Глава двайсет и трета

Мислех веднага да отида при господин Длъгнест и да му разкажа за Ре Бе, но докато вървях към караваната му, срещнах Труска — жената, на която можеше да й расте брада, — и тя бързо ме хвана за ръката.

Отведе ме в палатката си. Тя беше много по-елегантно обзаведена от всички останали — с картини и огледала по стените, няколко големи скрина, тоалетки и огромно легло с балдахин.

Труска измърмори нещо — гласът й приличаше на писукане на делфин — накара ме да застана в средата на палатката и ми даде знак да не мърдам. Измъкна шивашки метър и започна да ми взема мерки.

Когато приключи, сви устни и дълбоко се замисли, после изведнъж щракна с пръсти и се завтече към един скрин. Порови в него и измъкна панталони. В друг гардероб намери риза, в трети — сако, а от голямата ракла извади обувки. Остави ме сам да си избера фланелка, бельо и чорапи от чекмеджето на една тоалетка.

Скрих се зад една копринена завеса да се преоблека. Сигурно Евра беше казал на Труска, че ми трябват нови дрехи. Добра работа беше свършил, тъй като аз вероятно щях да продължа да забравям.

Когато излязох иззад завесата, Труска доволно плесна с ръце и ме задърпа към огледалото. Дрехите ми бяха по мярка, все едно бяха шити за мен, и за моя изненада изглеждах страхотно. Ризата беше бледозелена, панталоните — тъмнолилави, а сакото — жълто и синьо. Труска намери дълго парче червена коприна и го уви около кръста ми като пояс — приличах на истински пират!

— Страхотно! — възкликнах. — Само че — посочих краката си — обувките малко ми стягат.

Труска ги прибра и измъкна нов чифт. Те бяха по-големи и отпред носовете им се завиваха нагоре като на Синдбад Мореплавателя. Харесах ги от пръв поглед.

— Благодаря ти, Труска! — извиках и поех към изхода. Труска вдигна ръка и аз спрях. Тя сложи стол до един висок гардероб, стъпи на стола, присегна се и смъкна голяма кръгла кутия. Хвърли я на пода, отвори я и измъкна кафява шапка с перо като на Робин Худ.

Но преди да пробвам шапката, ме накара да седна, взе ножици и ме подстрига, от което отдавна имах нужда.

Новата прическа и шапката бяха черешката на тортата. Когато се погледнах в огледалото, едва се познах.

— О, Труска! — извиках. — Аз… аз… — тъй като не ми достигаха думи за благодарност, просто я прегърнах и я целунах. После смутено се отдръпнах, радвах се, че никой от приятелите ми не е наоколо да ме види. Труска обаче сияеше от щастие.

Изтичах да се покажа на Евра. И той хареса новия ми вид, но се закле, че не е говорил с Труска за нови дрехи. Каза, че най-вероятно й е писнало да ме гледа толкова опърпан, или господин Крепели я е помолил да се погрижи за мен, или пък го е направила, защото е влюбена в мен.

— Глупости! — извиках.

— Труска обича Дарън! — завика подигравателно Евра. — Труска обича Дарън!

— Млъкни, влечуго такова! — изръмжах аз.

Той се разсмя, изобщо не се беше засегнал.

— Труска и Дарън гнезденце си строят — запя момчето змия. — Първо идва любовта, след това сватбата и накрая Дарън с вампирската каляска.

Изревах и скочих към него, съборих го и го държах прикован към пода, докато не започна да моли за милост.

След като приключихме с боричкането, Евра отиде да нагледа змията си, а аз излязох навън и се хванах на работа. Нямах нито секунда почивка, тъй като трябваше да поема и дела на Евра. Заради безспирното тичане насам-натам и вълнението около новите дрехи, Ре Ве ми изскочи от главата и напълно забравих да кажа на господин Длъгнест за заплахата на зеления воин, че ще разследва изчезването на животни в околността.

Ако не бях толкова разсеян, може би нещата щяха да се развият другояче и престоят ни там нямаше да свърши с кръвопролитие и сълзи.