Бари Айслър
Парола за достъп (45)

44.

Иви и Даш отидоха на рецепцията. Старецът, който седеше зад гишето, най-вероятно същият, когото й бе описал Марвин, гледаше малък телевизор, не много по-млад от самия него. Вдигна поглед и попита:

— Какво обичате?

— Просто искам да върна лаптопа — отвърна Иви, като се опитваше да си придаде безразличен вид.

— Ааа. — Старецът явно се сети, че тя трябва да е жената, за която Марвин е взел лаптопа. — Няма проблем.

— И ако може да ни повикате такси.

— По това време? Сигурно гоните ранен полет.

— Да.

Мъжът забеляза подутата й устна и се навъси.

— Какво ви е на устната?

— Ъъъ… Ударих се.

— Ударили сте се, а? Онзи здравеняк ви е ударил, нали? В него има нещо, усетих го.

— Моля? А, не, не. Нищо подобно.

— Криете ли го? И преди съм виждал такива работи. Сега бягате с момченцето си, за да го защитите. Измъквате се, докато онзи копелдак хърка пиян. И сигурно не е за пръв път.

— Вижте, благодаря ви за загрижеността, обаче наистина няма такова нещо.

— Нямало, как пък не! — Старецът вдигна слушалката на стационарния телефон. — Ще повикам полиция.

— Недейте! — възкликна Иви, ужасена, че това смахнато старче е на път с един замах да провали простичкия й план. — Моля ви, недейте, заклевам се, че не е това, което си мислите. Моля ви!

Мъжът спря с вдигната във въздуха слушалка. После неохотно поклати глава и я остави върху вилката.

— Сигурна ли сте, че знаете какво правите?

Макар и очевидно формален, въпросът за миг я свари неподготвена, защото, мили боже, нима можеше да е в по-голямо неведение какво всъщност прави?

После се овладя, кимна и остави лаптопа върху плота.

— Напълно. И наистина съм ви благодарна за загрижеността. Въпреки недоразумението.

Старчето погледна Даш.

— Добре ли си, синко?

В съненото си объркано състояние момчето не успя да прочете по устните му и се обърна към майка си, която му преведе въпроса с жестове. Даш се обърна към мъжа и уморено му направи знак с палци нагоре.

— А, и ти си глух като баща си. — Старецът кимна, като че ли това обясняваше всичко.

Иви се усмихна. Усмивката й се получи прекалено весела, ала в този момент нямаше представа как да реагира.

— Таксито — повтори тя. — Ако обичате.