Дейвид Балдачи
Бягството (48)

48

Райнхарт и Шиндлър си тръгнаха с кола, шофирана от човек в униформа. Пулър също се насочи към изхода, но Нокс дръпна ръката му.

— Изчакай една секунда.

Миг по-късно Донован Картър се приближи към тях, прекосявайки фоайето.

— Имате ли време за по едно питие преди лягане? — попита той, като местеше очи от единия към другия.

Пулър погледна към Нокс и каза:

— Това ми звучи като предложение, което няма как да откажем.

Качиха се в бара на втория етаж и се настаниха на една маса в дъното на полупразното помещение. Картър си поръча уиски със сода, Нокс чаша просеко, а Пулър бутилка „Хайнекен“.

Когато питиетата пристигнаха, Картър извади някакво хапче от сребърна кутийка и го глътна с малко уиски.

— Болкоуспокоително — лаконично поясни той.

— Но може ли да го смесвате с алкохол? — попита учудено Нокс.

— Вероятно не, но аз го правя от години без странични ефекти.

— Защо пиете болкоуспокоителни?

Картър посочи увредената част от лицето си.

— Ако не сте забелязали…

— Какво се е случило? — погледна го Нокс.

— Афганистан, две хиляди и първа.

— Били сте в армията? — попита Пулър.

— Бях там да служа на родината си далеч преди да се появят военните. Бях пленен и изтезаван. Обезобразеното ми лице показва само част от белезите. Под дрехите ми има още много. Талибаните умеят да причиняват болка.

— Разузнавателни сведения ли събирахте? — попита Нокс.

Той кимна.

— Разузнаването на място беше от важно значение преди военните операции. Афганистан е костелив орех. Много държави са се опитвали да го счупят най-напред британците, а след това и руснаците. Там войната се печели лесно. Просто трябва да превърнеш камъка в прах, както казват. Но след оттеглянето на танковете е абсолютно невъзможно да покориш страната. Точно това се случи и с нас.

— Как успяхте да избягате? — попита Пулър.

— Ще ми се да можех да кажа, че ме спасиха, но, за съжаление, не беше така. Измъкнах се със собствени сили, и аз не знам точно как. Изпитвах ужасни болки, буквално полудявах от тях. Вероятно съм бил толкова отчаян, че съм прогонил болката единствено със силата на волята си. Убих тримата талибани, които ме охраняваха. Ако имах време, със сигурност щях да ги изтезавам, преди да им прережа гърдата. Заслужаваха си го, но, за съжаление, нямах шанс да ги накажа. Добрах се до безопасно място, след като седмици наред се влачих през една пустош. След две години активна терапия успях да се възстановя функционално, тоест да ходя, да говоря и да използвам ръцете си. Но белезите останаха, а болката е постоянна. По тази причина пия хапчета и уиски, но без да прекалявам. И продължих да служа на страната си, при това добре. Не знам дали е заслужено, но след премеждията ми в Афганистан много хора ме смятаха за герой. Вероятно заради раните. Това със сигурност ми помогна в кариерата. Прескачах между Капитолия и разузнаването, набирах опит в областта на националната сигурност и външните работи. Всичко това допринесе за постовете, които получих в АОЗС и Центъра. Дори не съм очаквал такова признание. Сега вече вие двамата знаете за мен повече, отколкото ви е нужно — добави с лека усмивка Картър.

— Защо ни поканихте тук? — попита Пулър. — Останах с впечатлението, че на вечерята казахте всичко, което искахте да кажете.

— Така е. Но не знаех дали вие казахте всичко, което искахте. Ако не сте, сега е моментът. Ще се убедите, че съм добър слушател. Освен това съм сигурен, че ще говорите по-свободно в отсъствието на генерала и човека на президента.

— Добре, нека го направим директно — обяви Нокс. — Ние сме сигурни, че Робърт Пулър е невинен.

— На какво основание?

— Представените доказателства по време на процеса са били крайно неубедителни.

Картър поклати глава и отпи глътка уиски.

— Показания на двама свидетели? Изнасяне на секретна информация? Доказателства за дългове? Всичко това едва ли може да бъде наречено неубедителни доказателства.

— Дълговете могат да бъдат изфабрикувани много лесно.

— Може би. Но показанията на Ренълдс и Робинсън?

— Мислите, че не мога да бъда обективен по отношение на брат си, нали? — внимателно го погледна Пулър. — Но аз бих казал, че и вие не можете да бъдете обективен по отношение на Ренълдс, защото тя работи за вас.

Картър се облегна назад и потъна в размисъл.

— Добре, нека го обсъдим по-подробно. Да приемем, че Ренълдс е излъгала. Защо?

— За пари — отвърна Нокс. — Било й е платено.

— Тоест тя е предател и е получила пари, за да натопи брат ви. Още веднъж питам: защо? Какво толкова специално има у него?

— Сам казахте, че е бил изключително ценен за правителството.

— Така беше. Но правителството разполага и с други ценни служители. Защо са избрали точно него?

— Имало ли е причини да го махнат от СТРАТКОМ?

— Той чакаше следващото си повишение, за да напусне СТРАТКОМ по своя воля. Вече споменах това по време на вечерята. Щеше да бъде прехвърлен в РНП. Там самият аз щях да работя с него.

— Имало ли е някакви причини да му попречат да стигне до там? — попита Нокс.

— Не мога да кажа — сви рамене Картър. — В РНП работят много хора. Дали той е бил достатъчно важен за конспирацията, която описахте? Лично на мен ми е трудно да го повярвам.

— Казахте, че сте работили с генерал Дофри още докато е бил полковник.

— Точно така.

— Дофри заема мястото на брат ми в РНП, а вие намеквате, че това е достатъчен мотив за брат ми да го убие. Нека да погледнем на нещата от друг ъгъл.

Картър остави чашата си и любопитно попита:

— От какъв ъгъл?

— Беше ли брат ми пръв избор за позицията в РНП?

— Да. Единодушно.

— А Дофри е бил нещо като негова резерва, така ли?

— Добре, виждам накъде биете — каза Картър. — Искате да кажете, че Робърт е бил натопен, за да не отиде в РНП.

— Да, като това позволява на Дофри да заеме мястото му отвърна Пулър.

— И с каква цел е бил натопен?

— Въпросът е какво включва тази позиция. И достъп до какво получава човекът, който я заеме.

Картър отпи поредната глътка уиски и разтърка брадичката си.

— Малко или много до всичко. Дейността на РНП стига далече. От Космоса до дъното на океаните и всичко, което се намира между тях. В много отношения РНП е очите, ушите и мозъкът на Министерството на отбраната. Нейният командир носи две дини под една мишница, защото ръководи и Агенцията за военно разузнаване. От своя страна, РНП работи с всички по-големи разузнавателни институции, с АНС, Агенцията за геокосмическо разузнаване и Националната служба за разузнаване. Неговите отговорности покриват целия спектър от транснационални заплахи, войната срещу тероризма и ОМУ.

— А Дофри имал ли с достъп до всичко това?

— Малко или много, да.

— След което беше убит — отбеляза Пулър.

— Когато вече беше напуснал РНП — уточни Картър.

— Но той е бил прехвърлен в друго подразделение на СТРАТКОМ, нали? — попита Нокс. — В кое по-точно?

— Киберкомандването на Съединените щати.

— Още една гореща точка — каза Пулър. — А как беше оценена работата му в РНП?

— Лично аз го намирах за изключително талантлив, трудолюбив и амбициозен.

— Колко амбициозен? — бързо вметна Пулър.

— Амбициозни са всички офицери, които търсят реализация в кариерата си. Добре знаете това.

— Не говоря за медали и повече звезди на нагона.

— А за какво тогава?

— Сюзан Ренълдс живее в къща за повече от един милион долара — намеси се Нокс. — Кара кола за седемдесет хиляди, носи обувки „Прада“. В библиотеката и има оригинална картина на Хуан Миро, която не би могла да купи дори с двайсетгодишната си заплата.

Пулър я стрелна с поглед. Не му беше споменавала нищо нито за „Прада“, нито за картината.

— Аз съм жена, Пулър — каза тя, забелязала изражението му. — Обръщам внимание на обувките и чантите, въпреки че нося пистолет и умея да ритам задници. А в картината се загледах, тъй като учих история на изкуството в „Амхърст“.

— Хуан Миро? — погледна я с недоумение той.

— Испанец, роден в Барселона. Умрял преди десетилетия.

— Прочут художник, така ли?

— Ще ти го кажа по друг начин. Преди две години една от картините му беше продадена за близо четирийсет милиона на търг на „Сотбис“ в Лондон. Да, би могло да се каже, че е прочут.

— Мамка му! — изруга Пулър.

Картър изглеждаше заинтригуван.

— Никога не съм ходил в дома й и изобщо не знам каква кола кара — призна той. — А ако трябва да бъда честен, не бих разпознал обувка „Прада“, дори някой да ме удари по главата с нея.

— Фактът обаче си остава: тази жена живее много по-нашироко, отколкото позволяват доходите и. Откъде идват средствата? Има и още нещо тя отива да работи в РНП едновременно с Дофри. В момента е в Центъра за контрол на ОМУ, докато Дофри остава в киберкомандването. Светът на разузнаването е много преплетен, какъвто винаги е бил.

— Вярно е. Като казахте, че работят заедно, имахте предвид работа като шпиони?

— Шпиони, къртици все тая. Но със сигурност са имали какво да продават, нали?

— Разбира се. Точно по тази причина сме създали цяла система за проверка, правила за достъп и периодично подлагане на тестове с детектор на лъжата. Всеки от нашите служители се наблюдава отблизо.

— Но въпреки това нямате понятие от финансовото положение на Ренълдс — остро каза Нокс.

Картър се облегна назад.

Изражението му все още беше скептично, но не чак толкова.

— И така, колко амбициозен е бил Дофри? — поде на свой ред Пулър. — Не за звезди на нагона, а за пари. Някой да го е проверявал напоследък? А освен Ренълдс имаме и Ленора Макри, капитан в Левънуърт, но със сметка на Каймановите острови под чуждо име. Питам се колко ли може да изкара един бригаден генерал?

Картър посегна към чашата си, но после я остави, без да отпие.

— Спомням си, че веднъж Дофри ми спомена за намеренията си да напусне армията — каза той. — Колебаел се дали да открие своя консултантска фирма, или да стане държавен изпълнител към Министерството на отбраната.

— Отличен начин за пране на парите, които са му плащали под масата. Скрива ги зад консултантски договори и наема счетоводна фирма, която прави всичко законно.

— Дадохте ми доста храна за размисъл — призна Картър. — Но Дофри и Ренълдс шпиони?

— Ами Робинсън? — попита Пулър.

— Какво за него?

— Преди брат ми да влезе в затвора, синът му е бил тежко болен. Здравната му застраховка не е покривала разходите по експериментално лечение в чужбина и това обричало момчето на смърт. Но веднага след като брат ми попада зад решетките, детето е изпратено в Германия. Лечението се оказва успешно и в момента то е живо и здраво. А цената на процедурите е седемцифрена сума.

— Защо не споменахте за това по време на вечерята? — рязко попита Картър.

— Споменавам го сега.

— Значи на Робинсън е било платено, за да излъже?

— Да. Но това не е всичко. Вие получавате информация, че брат ми е посетил Ренълдс. Тук възниква въпросът защо е рискувал? Да й отмъсти за показанията срещу себе си? Защо не я е убил, ако наистина е така? Защо я оставя жива, давайки й възможност да уведоми властите, че той все още се намира в района? Какво е един труп повече, ако действително е убиец?

Картър довърши уискито в чашата си.

— Като ви поканих на питие, изобщо не предполагах какво ще излезе от този разговор — призна той. — Успели сте да сглобите една сериозна теза, според която той действително може да се окаже натопен, докато истинските врагове продължават да са на свобода.

— Сега въпросът е какво може да се направи — каза Нокс. — Голяма част от това, с което разполагаме, почива на съмнения и предположения, а те нямат тежест в съда.

— Ще видя какво мога да направя от моя страна — каза Картър. — Но бъдете сигурни, че ще ви се обадя, при това много скоро.

След тези думи той стана, хвърли няколко банкноти на масата и се отправи към изхода.

— Това с художника Миро и обувките беше добро попадение — призна Пулър.

— Не ти казах, защото вече знаехме, че тази жена разполага с много повече пари от нормалното. А тези детайли не променят нищо.

— Разбирам. Но разговорът с Картър беше доста голям риск.

— При липса на напредък в разследването не ни оставаше нищо друго. Ще ти призная, че ако той не ни беше поканил на питие, аз щях да го направя. Това беше причината да се забавя във фоайето.

— Май започваме да се опознаваме.

— Точно така.

— Но не забравяй, че много хора могат да пострадат. Включително и ние с теб.