Клеър Макинтош
Оставих те да си отидеш (34)

32

— Съжалявам — каза Рей. Седна на ръба на бюрото на Кейт и й подаде лист хартия.

Тя го взе, но не го погледна.

— Това решението на КПС ли е?

Инспекторът кимна.

— Няма доказателства, които да подкрепят теорията, че Джена крие нещо, и ние не можем да се бавим повече. Тя трябва да се яви този следобед и ще й повдигнем обвинение. — Рей забеляза изражението на Кейт. — Свърши добра работа. Търси отвъд доказателствата, точно както прави един добър детектив. Един добър детектив обаче знае кога да спре.

Мъжът се изправи и стисна нежно рамото й, преди да я остави да прочете решението на КПС. Не беше приятно, но това беше рискът, който човек поемаше, когато следваше инстинктите си — те невинаги бяха надеждни.

В два часа се обадиха от пропуска, за да кажат, че Джена е пристигнала. Рей я записа в ареста и я заведе при металната пейка до стената, докато подготвяше обвинителния лист. Косата й беше вързана на конска опашка, като по този начин разкриваше високите й скули и бледата й, чиста кожа.

Рей взе напечатаните обвинения от сержанта в ареста и отиде до пейката.

— Обвинена сте по Раздел I от Закона за движение по пътищата от 1988-а за причиняване на смъртта на Джейкъб Джордан поради опасно шофиране на двадесет и шести ноември 2012-а. Обвинена сте също така по член 170(2) от Закона за движение по пътищата от 1988-а за това, че не сте спрели и не сте съобщили за инцидента. Искате ли да кажете нещо? — Инспекторът наблюдаваше внимателно жената за някаква следа от страх, шок, но тя само затвори очи и поклати глава.

— Нищо.

— Оставям ви в ареста за постоянно, за да се явите пред Бристолския съд утре сутринта.

Чакащата тъмничарка пристъпи напред, но Рей я спря.

— Аз ще я отведа. — Хвана нежно ръката на Джена над рамото и я поведе към женското крило. Звукът от гумените им подметки провокира какофония от въпроси, докато вървяха към килията й.

— Може ли да изляза навън за цигара?

— Дойде ли време да ме разпитате?

— Ще ми дадете ли още едно одеяло?

Рей не им обърна внимание, знаеше, че не трябва да се меси във владението на сержанта от ареста, и гласовете се превърнаха в недоволни мрънкания. Спря пред номер 7.

— Свалете си обувките, моля.

Джена развърза връзките си и използва предната част на всяка от тях, за да ги свали през петите. Остави ги пред вратата и от тях върху лъскавия сив под паднаха песъчинки. Тя погледна към Рей, който й кимна към празната килия, след което влезе и седна на синия матрак.

Инспекторът се облегна на рамката на вратата.

— Какво не ни казваш, Джена?

Жената извърна рязко глава, за да го погледне.

— Какво имате предвид?

— Защо не остана, а избяга с колата?

Джена не отговори. Тя отметна косата си назад и Рей отново видя този ужасен белег на дланта й. Вероятно беше от изгаряне. Или може би някаква трудова злополука.

— Как се появи това? — попита той и посочи към нараняването й.

Жената извърна глава в опит да избегне въпроса.

— Какво ще се случи с мен в съда?

Рей въздъхна. Нямаше да получи повече информация от Джена Грей, това беше ясно.

— Утре е само първоначалното изслушване — отвърна той. — Ще бъдеш помолена да си избереш защита и случаят ще бъде изпратен на Кралския съд.

— След това?

— Ще бъдеш осъдена.

— Ще отида ли в затвора? — попита Джена и повдигна очи, за да ги насочи към Рей.

— Вероятно.

— За колко време?

— До четиринадесет години. — Инспекторът погледна лицето на жената, върху което най-накрая се беше изписал страх.

— Четиринадесет години — повтори тя и преглътна трудно.

Рей задържа дъха си. За секунда си помисли, че Джена ще му разкрие причината, поради която не е спряла онази нощ и е избягала. Но тя извърна глава от него и легна на синия матрак. Затвори очи.

— Искам да поспя малко.

Рей остана за известно време пред килията й, но след това си тръгна. Затварянето на вратата проехтя зад него.

* * *

— Добра работа. — Магс целуна Рей по бузата, когато влезе през вратата. — Гледах новините. Прав беше да не се отказваш от случая.

Реакцията на мъжа беше уклончива, все още беше афектиран от поведението на Джена.

— Началничката доволна ли е от резултата?

Рей последва Магс в кухнята, където му отвори кутийка бира и я наля в стъклена чаша.

— Във възторг е. Естествено, годишното възвание е било нейна идея… — Той се усмихна накриво.

— Това не те ли притеснява?

— Съвсем не — отговори Рей, отпи от бирата си и я остави на масата с доволна въздишка. — Не ми пука кой ще обере лаврите по случая, стига разследването да е извършено професионално и да получим съответните резултати в съда. Освен това — добави инспекторът — Кейт свърши тежката работа тук.

Може и да си въобрази, но като че ли Магс вирна малко нос при споменаването на детективката.

— Колко години мислиш, че ще получи Грей в съда? — попита тя.

— Може би шест или седем? Зависи кой ще е съдията и дали ще решат да я дадат за пример. Подобни дела, в които има намесени деца, винаги са особено емоционални.

— Шест години не са нищо. — Рей знаеше, че съпругата му си мисли за Том и Люси.

— Освен когато са прекалено много — отвърна инспекторът, по-скоро на себе си.

— Какво имаш предвид?

— Цялата работа е много странна.

— В какъв смисъл?

— Мислим, че може да има нещо повече в нейната история от онова, което ни казва. Но вече я обвинихме, така че всичко приключи: дадох на Кейт колкото се може повече време.

Магс го изгледа остро.

— Мислех си, че ти водиш случая. Кейт ли сметна, че има нещо повече в този случай? Затова ли пусна Грей?

Рей вдигна поглед, изумен от грубостта в тона на съпругата си.

— Не — отвърна бавно той. — Пуснах я, защото ми трябваше повече време, за да разгледам фактите и да се уверя, че обвиняваме правилния човек.

— Благодаря ви, инспектор Стивънс, но знам как работи системата. Може да прекарвам дните си в дундуркане на деца и в приготвяне на обеди, но някога и аз бях детективка, така че не ми говорете, все едно съм някаква глупачка.

— Съжалявам. Виноват. — Рей вдигна ръце в пародийна отбранителна поза, но Магс не се засмя. Намокри един парцал с топла вода и започна бързо да бърше кухненските повърхности.

— Просто съм изненадан, това е всичко. Тази жена е избягала от сцената на престъплението, зарязала е колата си и се е скрила в средата на нищото, а когато я откриваме година по-късно, си признава всичко. Струва ми се някак си не на място.

Рей се опитваше да скрие раздразнението си. Денят беше дълъг и единственото, което искаше, беше да си вземе бира и да се отпусне.

— Има нещо повече в този случай — каза той. — Доверявам се на Кейт — има добри инстинкти. — Целият се изчерви и се зачуди дали не прекалява със защитата на служителката си.

— Така ли? — отвърна стегнато Магс. — Браво на Кейт.

Рей въздъхна звучно.

— Нещо случило ли се е?

Магс продължи да чисти.

— С Том ли е свързано?

Съпругата му се разплака.

— За Бога, Магс, защо не ми каза по-рано? Какво има? — Рей стана и уви ръце около нея, обърна я към себе си и нежно взе парцала от ръката й.

— Мисля, че може би краде.

Гневът, който обзе Рей, беше толкова силен, че за известно време не успя да проговори.

— Какво те кара да мислиш така? — Това вече преля чашата. Едно беше да бяга от училище и да вилнее из къщата в хормонални гневни избухвания, но да краде?

— Е, не съм напълно сигурна — продължи Магс. — Все още не съм говорила с него… — Жената забеляза изражението на лицето на Рей и вдигна предупредително ръка. — А и не искам. Не и преди да науча фактите.

Мъжът си пое дълбоко въздух.

— Разкажи ми всичко.

— По-рано днес почиствах стаята му… — Магс затвори очи за кратко, все едно дори споменът за това беше труден за преглъщане — … и попаднах на кутия с разни неща под леглото му. В нея има айпод, няколко дивидита, много десерти и чисто нови маратонки.

Рей поклати глава, но запази мълчание.

— Знам, че не разполага с никакви пари — обясни съпругата му, — защото все още ни изплаща счупения прозорец, и нямам представа как би успял да се сдобие с всички тези неща, освен ако не ги е откраднал.

— Чудесно — отвърна Рей. — Най-накрая ще го хванат. Ще е много интересно, нали? Синът на инспектора е арестуван за кражби.

Магс го погледна ужасена.

— Това ли е всичко, за което можеш да мислиш? През последните осемнадесет месеца синът ти се намира в ужасно състояние. Някога щастливото, спокойно и умно момче се е превърнало в калпазанин и крадец, а на теб първата ти мисъл е „Как това ще се отрази на кариерата ми?“ — Тя млъкна и вдигна ръце, сякаш да го задържи настрана от себе си. — Не мога да говоря за това с теб.

Тя тръгна към вратата, но се спря и се обърна към съпруга си.

— Остави Том на мен. Ти само ще влошиш нещата. Освен това имаш доста по-сериозни неща, за които да се тревожиш.

Рей чу бързите й стъпки по стъпалата и затръшването на вратата на спалнята. Знаеше, че няма смисъл да я последва — очевидно не беше в настроение за разправии. Кариерата му не беше първото му притеснение, беше просто притеснение. И тъй като беше единственият, който носеше пари в семейството, беше доста необмислено от страна на Магс да се отнася нехайно към това. Що се отнасяше до Том, щеше да я остави тя да се разправя с него, щом така искаше. Освен това, ако трябваше да бъде честен, не знаеше откъде да започне.