Сала Симука
Червена като кръв (26)

26

Наближаваше полунощ. Партито ставаше все по-шумно, все по-диво. Музиката гърмеше. Съдържанието на чашите беше се променило от шампанско на спиртни напитки. Гримът на жените взе да се размазва. Мъжете разхлабваха вратовръзките си.

И все пак още не беше настъпил моментът всички окончателно да се отпуснат, да захвърлят всякакво чувство за приличие и да започнат да се наливат с безплатен алкохол, да се бият и да се оттеглят на горния етаж за „почивка“. Върховата точка на вечерта предстоеше.

Пристигането на Бялата мечка.

Затова и остана Лумики. След като излезе от фризера, тя се вмъкна в дамската тоалетна, съблече роклята и надвесена над тоалетната, обилно намокри ръцете и краката си с топла вода от бидето с ръчен душ. Постепенно чувствителността на крайниците й се възвърна. Изсуши се с книжни кърпи, облече роклята си и оправи грима си, който, удивително, бе почти непокътнат. Може би Елиза наистина трябваше да помисли за кариера на козметик. Беше успяла да й направи маскировъчни цветове, които бяха издържали не само на ядене и пиене, а и на измръзване.

На разгневените жени, чакащи пред вратата на тоалетната, тя само вдигна вежди, без да продума.

Лумики можеше да си тръгне. Беше изпълнила мисията си. Научи, че бащата на Елиза работи с наркотърговец на име Борис Соколов. Че е давал информация на Соколов и е скривал друга информация от полицията срещу заплащане. Научи, че тялото на жена на име Наталия лежи във фризер в мазето и че я е убил Борис Соколов. Всичко това най-вероятно щеше да е достатъчно Соколов да влезе в затвора. И бащата на Елиза, разбира се, но нямаше как.

И все пак остана. Любопитството й нямаше да бъде задоволено, ако не видеше тази митична, легендарна личност, за която всички говореха шепнешком. Затова продължи обиколката си из фантастичните стаи, които сякаш нямаха край.

Една беше изцяло розова. Елиза сигурно би се влюбила в нея. А може би не, помисли Лумики след няколко секунди. Догади й се, когато видя, че посред бонбоните, еднорозите, розовите пъпки и възглавниците с къдрички се криеха разнообразни секс играчки — от камшици до гигантски изкуствени членове. Приказки за възрастни, по нещо за всеки вкус. Тя продължи нататък, когато в стаята с олюляване нахлу плътно прегърната двойка. Двамата имаха такъв вид, сякаш бяха готови веднага да използват изненадите по предназначение.

Колкото повече наближаваше полунощ, толкова повече се нажежаваше атмосферата. Всички чакаха. Всички бяха гладни. Когато останаха десет секунди, започна обратно броене. Бяха се събрали в голямата бална зала на втория етаж. Бутаха се и се настъпваха.

Десет.

Лумики се озърна и видя Терхо Вайсайнен нервно да върти в ръце празна чаша.

Девет.

Музиката притихна, после спря.

Осем.

Светлините намаляха. Останаха само звездите, прожектирани на тавана.

Седем. Шест. Пет. Четири. Три.

Изведнъж Лумики я напуши смях, като се замисли за абсурдността на положението. Вижте я само — една обикновена тийнейджърка, която влезе в тъмната стаичка в училище в грешния момент.

Две.

Гостите вече не извикваха всяка цифра. Казваха ги спокойно, с уважение.

Едно.

Залата потъна в мрак. Всички замълчаха. Дочу се далечен звук, като звънчета на шейна. От тавана заваляха снежинки, които приличаха на истински. Когато Лумики докосна една, тя се разпадна.

Изведнъж мощен прожектор освети центъра на залата.

Две жени. И двете с костюми на Снежната кралица. Това име им подхождаше хилядократно повече, отколкото на замръзналата Наталия. Еднояйчни близначки. Появиха се насред залата сякаш от въздуха. Лумики не можа да отгатне възрастта им. Можеше да са на двайсет или на петдесет. От разстояние не се виждаха издайнически бръчки по ръцете или шиите.

Залата избухна в ръкопляскания. Жените помахаха царствено. Тогава Лумики забеляза, че на шията на едната има медальон с формата на леден кристал. Медальонът на другата беше сребърна мечка.

Лед и мечка. Полярна мечка. Бяла мечка. Не един човек, двама. Които бяха едно.

Жените чакаха тълпата да се успокои. После заговориха една след друга, като се сменяха толкова умело, че Лумики не можеше да различи кога говори едната и кога другата.

— Зимата е време на вълшебствата. Ето защо исках днешната тема на партито да са приказките. Мечти, фантазии и кошмари. Това са елементите на една приказка. Всички вие сте тук, защото искам да ви благодаря. Вие участвахте в създаването на една мечта. Мечта за едно по-елегантно, по-ефективно и по-целеустремено общество. За нас границите са създадени, за да бъдат преминавани, правилата — за да бъдат нарушавани, нормите — за да бъдат оспорвани. Празнувайте! За момент забравете тесните рамки и очаквания на света отвън. Всичко това е за вас. Животът е за вас.

Нямаше за какво да се хване в думите на жените. Не казваха нищо конкретно. Говореха английски без акцент. Дори да носеше диктофон, нямаше да успее да запише нищо изобличаващо. С какво се занимаваха тези жени? Те ли дърпаха конците на всички гости? Каква част от бизнеса им беше незаконна?

Загледана в изпълнената с обожание тълпа, Лумики разбра, че може би никога няма да разкрие истината. Истинската дейност на Бялата мечка беше като снега, който се сипеше от тавана. Ако човек се опиташе да хване снежинка, тя се разпадаше в ръцете му.

Лумики нямаше шанс срещу тези хора. А и жените може би бяха просто фасада. Никой не можеше да ги хване. Никой не можеше да им направи каквото и да е.

Тя обаче можеше да хвърли поне Борис Соколов зад решетките. Събитията, започнали с намирането на кървавите пари в тъмната стаичка, бяха приключили. Това беше достатъчно.

Сега искаше да се прибере вкъщи.