Каролайн Линдън
Скандални уроци (10)

Глава десета

Саманта помагаше на Джени в кърпенето, когато на следващия ден входната врата се отвори с трясък. Беше нещо типично за Грей, въпреки огромното неодобрение на госпожа Уилис, но дори той не хукваше с тежки стъпки по стълбите, крещейки името й.

— Саманта!

За миг сърцето й спря. Парализирана, видя стреснатите, широко отворени очи на Джени. Какво се бе случило? Грей звучеше не на себе си. Със сърце в гърлото изскочи в коридора, а Грей вече се намираше на площадката.

— Какво има?!

Беше невероятно развълнуван.

— Хубава новина! Не. Страхотна новина! — Подаде й изписан лист. — Академията е приела две от картините ми.

Тя ахна от облекчение и радост.

— Две?! Грей, това е чудесно!

— Цяло чудо е! — Сграбчи ръцете й и я завъртя. — Две от четирите! Приятелят ми Томас Уейлс-Феър рисува по-дълго от мен, а никога не са приемали негова картина.

— За пръв път ли им изпращаш свое произведение?

Изражението му красноречиво говореше колко е щастлив.

— Да. — Зърна Джени на прага на стаята зад нея. — Джени, довечера ще ядем говеждо. Бягай на пазара и купи бут.

Бръкна в джоба и извади монета.

— Веднага.

Момичето мина край тях, викайки леля си.

— Ще дойдеш да ги видиш, нали? — попита я Грей.

Продължаваше да държи едната й ръка.

Саманта се поколеба. Кралската академия се помещаваше в Съмърсет Хаус, само на няколко минути пеша. С отиването си сред художници и техните покровители обаче поемаше голям риск. Мнозина от членовете не само познаваха баща й, но съществуваше и опасността графът да е там. Често го правеше, а сега бе в Лондон, за да я търси. Цялата й радост от успеха на Грей се изпари при мисълта да се изправи лице в лице със Стратфорд.

— Не предпочиташ ли да заведеш майка си? — опита се да се измъкне тя. — Сигурно ще бъде много горда. Нали е голям покровител на изкуствата?

— Да — кимна Грей. Осезаемо долови неохотата й. — Но ти ще дойдеш ли?

Да приемат картина на художник за лятната изложба бе голяма чест; да вземат две при първото кандидатстване означаваше всички да говорят за Грей. Беше върховен момент за него, а тя го разваляше, но пък щеше да е далеч по-лошо, ако се сблъска с баща си там…

— Саманта? — подтикна я Грей.

От друга страна, каква вероятност имаше графът да е в галерията по същото време, когато тя е там? Изложбата обикновено привличаше много хора, а графът мразеше тълпите. Стратфорд едва ли подозираше, че и тя ще е там. А Грей щеше да се зарадва, което пък я радваше повече, отколкото бе готова да признае. Искаше да отиде. Досега прекалено често не следваше желанията си, а волята на баща си.

— Добре — съгласи се тя с притеснена усмивка. — Ще дойда. По лицето му се разля широка усмивка и тя си даде сметка, че той е бил не по-малко напрегнат от нея. Взе ръката й и я целуна по кокалчетата.

— Благодаря — прошепна той.

В този миг госпожа Уилис се появи задъхана на стълбището, превъзнасяйки щедростта му за говеждото. Не спести и възторга си от новината за двете картини, нарисувани в дома й, които ще бъдат изложени в Кралската академия.

* * *

Грей обаче вероятно бе доловил резервите й да го придружи, защото само няколко дни по-късно, малко преди здрачаване, й каза да си сложи шапка.

— Къде ще ходим? — попита тя, докато той й подаваше шала.

Той се ухили.

— Да видим картините ми.

— Окачени ли са вече?

Лятната изложба още не бе открита дори за частни посещения.

— Може и да не са — призна той, — но искам да ги видиш. Аранжорите разрешиха да се вмъкнем за няколко минути довечера и да видим част от колекцията.

Сърцето й трепна. Тя вирна брадичка и завърза панделките на шапката. Той си бе дал труда да уреди специално посещение за нея, защото бе доловил колебанието й да присъства, когато залите са препълнени с хора.

Отидоха пеша до Съмърсет Хаус, бивш дворец на кралици, а в момента седалище на Кралската академия на науките. Саманта никога не бе влизала вътре, но в различни периодични издания бе виждала входа — величествена арка — на огромната постройка. Грей я поведе по впечатляващо стълбище, в момента потънало в сенки, а после я въведе в обширна зала със стъклен таван и големи прозорци, през които сега проникваха последните лъчи на залязващото слънце. В средата неколцина мъже насочваха работниците къде по стените да закачат картините.

Грей се наведе към нея и кичури от дългата му коса погалиха бузата й.

— Моят ментор, сър Джон Барни — прошепна той и кимна към строен възрастен мъж с оредяваща сива коса; в отговор онзи му махна за поздрав. Погълнати от обсъжданията си другите почти не ги удостоиха с внимание. — Бляскав художник и член на селекционната комисия. Той даде разрешение да дойдем тази вечер.

— Много съм му благодарна — отвърна тя също шепнешком и се усмихна.

— Щеше ми се да добиеш по-цялостно впечатление. Ела насам. Моите картини ще бъдат в онази зала.

Отправиха се към съседното помещение, по-малко, но също просторно и представително. Тук повечето от картините бяха окачени и тя си представи колко въздействаща ще бъде окончателно подредената изложба. Почти навсякъде по стените имаше картини; на места стигаха чак до тавана. По-горните, наклонени напред, създаваха усещане, че са се надвесили над зрителя. Дори на оскъдната светлина въздействието беше поразително.

— Ето ни.

Грей спря пред голямо платно. Морски пейзаж, подобен на корабокрушението в ателието му, но тук корабът напускаше пристанището, платната бяха опънати, а около него кръжаха множество лодки. Пасажери махаха от палубата. Светлината подсказваше, че е на зазоряване и цялата картина сияеше в златисти нюанси.

— Великолепна е — възкликна тя. Детайлите бяха изпипани, цветовете грееха. — И е на нивото на очите!

Грей се усмихна доволно.

— Забеляза, а?

— Естествено засмя се тя. В най-скоро време ще те приемат за член на Академията.

Разходиха се из залата и разгледаха и другите картини. Според Саманта никоя не бе по-хубава от произведението на Грей, ала той хвалеше стила, техниката, въздействието и цветовото съчетание на колегите си.

— От всеки има какво да се научи — сподели той, а гласът му отекна в празното пространство.

— Заслужено си в тяхната компания — отвърна тя. — Благоговея пред изкуството ти.

През портал минаха в друг салон, където някои картини вече бяха окачени, а други бяха облегнати по стените.

— Тук ще е другата — посочи Грей над портала. — Сър Джон ми каза. Представлява пейзаж. Рисувах го в Къркуд, семейното ни имение в Ланкастършър. Чакай да видя. Вероятно е тук… — Огледа облегнатите картини и най-накрая я откри. — Ето я.

Тя внимателно я разгледа и отново се удиви от таланта му. Скоро след това си тръгнаха, защото се бе мръкнало. На улицата Саманта стисна ръката му.

— Благодаря ти, Грей.

— Няма за какво. Държах да ги видиш.

Тя се усмихна малко тъжно.

— Благодаря, че ме доведе тази вечер, преди тълпите. Беше великолепно.

Той я изгледа дълго и изпитателно.

— За мен също, защото бяхме заедно. — Лицето му се озари от усмивка. — А сега ще празнуваме.

— Какво?! О!

Тя се разсмя, когато той се устреми напред и я повлече със себе си към близката странноприемница „Бикът и кучето“.

Попаднаха в разгара на забавление.

— Това е балът на приетите — надвика той глъчката. — Всеки участник в изложбата е добре дошъл.

Саманта плъзна смаян поглед по присъстващите.

— Всички тези хора са художници, така ли?

— Има и приятели на художници — отвърна той щастливо, — и случайни хора от улицата. Празненство е!

Придърпа я навътре и поздрави неколцина, които вдигнаха халби в отговор. Някои го потупаха по гърба и възторжено му честитяха.

Намериха места до една маса, но не задълго. Някой подхвана жива мелодия на цигулка и двойка стана да танцува. Не след дълго почти всички бяха на крака и танцуваха или пляскаха. Грей протегна ръка в знак на покана. Сърцето на Саманта подскочи. Никога не бе присъствала на подобна забава, където двойки се притискаха шокиращо близко и се движеха хаотично из помещението, без да се съобразяват с благоприличието или да изпълняват познат за нея танц.

— Не знам стъпките — промърмори тя.

Той се засмя.

— Няма правила. Включваме ли се?

Тя едва успя да кимне, преди той да я обгърне и да я завърти. Движеха се в кръг, блъскаха се в хора, смееха се необуздано и почти не чуваха музиката. Когато най-накрая спряха, Саманта едва дишаше, но бе във възторг. Никога не се бе забавлявала така шумно, буйно и разкрепостено. Царящата суматоха и оживление в помещението не стихваха.

Грей сякаш познаваше всички. Представи я на куп хора, ала тя почти не запомни имената им. Седнаха плътно един до друг на пейка край масата, където се бе качил цигларят. Докато той свиреше, тактуваше с крак по плота. Някой плъзна халби към тях. Грей скачаше на крака и пееше между две глътки. Саманта сбръчка нос от черната бира, а жена срещу нея побутна малка стъклена чаша с прозрачна течност. Изненадана от спонтанния жест, Саманта отпи. В следващия миг почти се задави; от паренето в гърлото и носа се разкашля.

— Какво… А, джин. — Грей я потупа по гърба. — Първата глътка въздейства най-силно.

С насълзени очи тя извика в отговор:

— Ще го запомня за следващия път!

Ухилена, новата й приятелка й подаде втора чашка и с мимики й показа да я пие бавно. Този път преглътна алкохола по-лесно и приятна топлина се разля по тялото й; усети се някак приповдигната и това й помогна да забрави, че е дъщеря на граф и пие чист джин в пъстрата компания на художници и музиканти.

Пак танцуваха, този път още по-въодушевено. Накрая със залитащи крачки се добраха и изтощено се спряха до стената в дъното на странноприемницата. Саманта се облегна; сърцето й биеше учестено, по лицето й се стичаха капки пот и си мислеше, че никога през живота си не се е чувствала по-щастлива.

Грей я погледна и се засмя. Тя му отвърна със същото. Ръката му все още обгръщаше талията й и тя усещаше пулса на сърцето му. Тази вечер беше толкова енергичен, ведър и весел. В резултат благоприличното й пребиваване в Стратфорд Корт избледня като лош спомен. Не си представяше как ще се върне към такъв стерилен и потискащ начин на живот. Междувременно ръцете на Грей докоснаха бедрата й и я наместиха още по-удобно в прегръдката му, а тя спонтанно се притисна към него. Очите му сияеха; в следващия миг започна да я целува, пръстите му не спираха да проследяват нежния контур на брадичката й и накрая устните му се впиваха в нейните.

Тази вечер се чувстваше свободна, дива и безразсъдна като Констанс в порочните истории. И Констанс подобно на нея беше дама. Щом тя си позволяваше да се държи похотливо, нищо не пречеше и Саманта да последва примера й. Обгърналите я ръце на Грей я накараха да потрепери; целувките му я разтапяха. Повдигна се на пръсти и прошепна:

— Заведи ме вкъщи.

Ръката му се плъзна по гърба й.

— Още сега ли?

Тя зарови пръсти в косата му; дългите гъсти кичури бяха влажни и къдрави. Той ухаеше на бои, терпентин и пот и като цяло излъчваше примамлива мъжественост. Придърпа главата му по-надолу близо до своята.

— Отведи ме в леглото — прошепна тя в ухото му.

За миг Грей замръзна. Тя прилепи устни към врата му. Дали от джина, или от танците, но се чувстваше изпълнена с копнеж. Цял живот й повтаряха, че това е много, много непристойно, но никога нищо не й се бе струвало толкова редно.

— Сигурна ли си? — прошепна той. — Или е от джина?

От джина придоби смелост да го изрече, ала копнежът… Той се трупаше от дни, през всичките часове, докато позираше за картината му под напрегнатия му, изучаващ поглед, и през всяка нощ, когато спеше в леглото му и си спомняше усещането за устните му върху нейните. Пръстите й се впиха още по-силно в косата му.

— Сигурна съм.

Той отново я целуна напористо и радостно, после грабна ръката й и я преведе през претъпканата странноприемница. Кимаше дружелюбно на всички, които му махаха за довиждане, но не забави крачка. По време на краткия път обратно до Станхоуп стрийт я държеше плътно до себе си. Саманта нямаше нужда да я подканва; стъпките й бяха не по-малко забързани от неговите и през няколко минути двамата си разменяха горещи погледи. На номер осем Грей на два пъти изпусна ключа, преди да успее да отвори; през това време ругаеше тихо, а Саманта се смееше на непохватността му. Затвори вратата несравнимо по-тихо от обичайното, после я последва по стълбите, минаха край покоите на госпожа Уилис и стигнаха до неговата квартира, сега обитавана от Саманта.

Нито единият, нито другият не се пресегна да запали лампата. Грей я прегърна, отново я целуна, взе я на ръце, заднешком прекоси салона и влезе в спалнята. Там я остави да стъпи на пода и я задържа на известно разстояние от себе си.

— Саманта, най-добре да спрем…

— Защо?

Започна да си разкопчава жакетчето.

Очите му следяха как пръстите й се плъзват надолу по дрехата и пусна лактите й, за да го съблече.

— Ох… — С мъка вдигна поглед към лицето й. — Не е редно една дама…

Направи неопределено движение с ръка, което я накара да поруменее.

Кръвта й продължаваше да кипи и тя не съумяваше да се отърси от мисълта как го държи в обятията си, а красивите му ръце докосват кожата й… Вътрешно Саманта съзнаваше, че прекараните с него седмици са я променили коренно; не си представяше как ще се върне към безличния си начин на живот със запечатания завинаги в сърцето й спомен за Грей. За разлика от Филип той олицетворяваше всичките й мечти за един мъж и дори да не изпитваше същото към нея, никога нямаше да съжалява за постъпката си.

— Нищо от постъпките ми напоследък не е правилно — промълви тя. — Същевременно никога не съм била по-щастлива. Не е от благодарност или заради джина. Истината е, че май… малко се влюбих в теб и те искам.

Очите му станаха почти черни, а дъхът му се накъса.

— Влюбена ли?

Лицето й пламна.

— Не очаквам и ти да си…

Обгърна лицето й с две ръце и я целуна.

— Описа съвсем буквално какво изпитвам. — Пръстите му се плъзнаха по гърба й и започнаха да развързват връзките на роклята. — Бог ми е свидетел, че те желая от момента, в който те видях да вървиш по „Странд“.

— Затова ли…

— Не — прекъсна я той. — Щях да ти се притека на помощ дори да беше съсухрена и противна.

Тя дръпна свободния край на вратовръзката му.

— Щях да попитам дали затова ми предложи твоите покои.

— А… Всъщност — да.

Тя се засмя, а той сведе глава и обсипа оголеното й рамо с целувки.

— Толкова си прекрасна — промълви той, а дъхът му изгаряше кожата й.

Роклята се плъзна по раменете й; дланите му я последваха и избутаха евтината памучна материя надолу, докато ръцете й се освободиха напълно от ръкавите и дрехата се свлече на пода в краката й.

Без да следва определена последователност, тя се бореше с облеклото му. За разлика от широките ризи и престилки, каквито носеше в началото, тази вечер той бе изрядно облечен, а детайлите на мъжкото облекло й бяха непознати. Свали жакета му, после — елека, макар и по-трудно, и почти възкликна, когато той издърпа края на ризата от панталоните и притисна и двете й ръце към корема си. Застина, усетил как пръстите й предпазливо изследват горещата му кожа.

— Толкова си топъл — смая се тя. — Толкова силен…

Грей преглътна. Хвана долния край на ризата и я изхлузи през главата.

— Не и когато става въпрос за теб, Пердита.

Пристъпи към нея и тя охотно се приближи и прокара длани по раменете и гърдите му. Корсетът й се разхлаби, но тя не забеляза.

— Вече не съм изгубена увери го тя.

Взе я на ръце, отнесе я до леглото и я сложи така нежно да легне все едно е спящо дете.

— Никога няма да си изгубена, ако си с мен — прошепна той, лягайки до нея върху кувертюрата.

Чувстваше се намерена, спасена, обичана. Развърза панделката на долната й риза и намери меката плът на гърдите й. Всеки негов допир я караше да въздиша и да копнее да се увие около него, особено когато дланта му се спусна по бедрото й.

— Саманта — едва чуто заговори той, вдигайки ризата й нагоре, — разбираш ли… Осъзнаваш ли…

— Какво е да се любиш ли? — попита задъхано тя. — Да, това искам.

Той преглътна. Залепи длан върху бедрото й, а палецът му очертаваше кръгове по корема й.

— Добре. Но ако пожелаеш да спра…

Сърцето й се сви, ала успя да го увери:

— Ще ти кажа.

Разтвори бедрата й и Саманта преметна левия си крак върху него. Беше едновременно смело, шокиращо и прелестно, когато Грей пъхна ръка между краката й и започна да гали болезнената пулсираща пъпка там. Целувката му заглуши пълното й с удоволствие възклицание, а ръката му я обгърна, когато тя започна да се вие като тръстика. Усети как нещо се надига у нея; беше хем плашещо, хем й носеше невероятна наслада, а когато той пъхна пръст по-навътре, в очите й се появиха сълзи.

Грей се озова отгоре, а коляното му разтвори още по-широко бедрата й.

— Толкова си мека — успя да промълви той.

Трескаво разкопча панталона, съблече малкото останали по него дрехи и тя го почувства плътно до себе си.

Надигна се на една ръка, за да се намести по-добре, Саманта се напрегна, усетила го отново да я гали и да притиска бедра между краката й.

Времето спря. Тя се размърда под него, вече без да изпитва същата зашеметяваща наслада, а разсеяна от усещането, че е вътре в нея. Грей трепна, повдигна се малко и отново проникна.

— Не мърдай — посъветва я той сподавено. — Просто… остави да те любя.

Близна палеца си и отново разтвори влажните косъмчета между краката й.

Този път при всяко докосване крайниците й потреперваха. Лежеше вкопчена в него, бегло си даваше сметка, че Грей се движи в нея, като нашепваше думи, чието значение тя не успяваше да осмисли. Странно чувство се надигаше в нея, сякаш бягаше по безкрайно стълбище, а дъхът й ставаше все по-накъсан, докато стигне площадката…

И изригна. Извика тихо и потрепери, кръвта бучеше в ушите й. Главата на Грей се отпусна върху рамото й; ръцете му трепереха; бедрата му не спираха да се удрят в нейните.

С широко отворени очи Саманта се взираше в тавана. Грей още потреперваше в ръцете й и усети как устните му се движат по кожата й. Бяха се влели един в друг, голи, потни, с неговия член все още в нея. Никога през живота си тя не се бе чувствала по-блажено. Широка усмивка се разля по лицето й, когато извърна глава, за да го целуне.

— Тежък съм, ще те смажа — промърмори той.

Извъртя се на една страна, без да отмества ръката, с която я прегръщаше.

— Не — възрази тя и отметна кичур от челото му. — Помниш ли какво ти казах преди малко? Че май съм малко влюбена в теб.

Той отвори очи и я погледна с лукав котешки поглед.

— Излъгах — прошепна Саманта и докосна крайчето на устните му. — Не малко, много съм влюбена в теб.

— Чудесно откликна той. — Защото аз съм направо луд по теб, скъпа.