Нора Робъртс
Завръщане към залеза (16)

15.

В „Раундъп“ с големия дансинг нещата бяха прости. Музика в събота вечерта, а понякога и в петък, от ноември до първи май. От май до ноември всяка сряда имаше и „Микрофонът е ваш“.

Главният барман подбираше музиката за всеки, който топлеше стола на бара или дъвчеше начоси или сандвичи на някоя от масите.

Музиката беше от кънтри до уестърн, понякога и кросоувър, но рокът тук не беше на почит.

Калън беше отраснал с този кънтри уестърн ритъм, с тъжните мелодии и с песните, разказващи истории, но музикалните му вкусове се бяха разширили значително с пътуванията.

Иначе казано, не се интересуваше много дали точно тази вечер групата нямаше да свири диско, стига да има хубав изглед към краката на Бодин.

Бяха точно толкова съвършени, колкото си беше представял.

Роклята й разкриваше достатъчно бюста й, красиво се стесняваше в талията, след което се разширяваше и падаше точно над красивите й колене.

Винаги беше харесвал красивите колене на жените, макар да не можеше да каже точно защо.

Отне му известно време да разпознае основния цвят, но харесваше веселото синьо с малките розови и зелени спирали отгоре. Хареса му и съчетанието с обувките й, които бяха с цвета на зелените спирали.

Беше оставила косата си спусната върху раменете, дълга и права.

Той нямаше нищо против, че са дошли първи. Можеха заедно да пийнат бира, преди другите да пристигнат. Щеше да има време и за малко флирт.

— Не мисля, че съм те виждал с рокля, откакто беше на четиринайсет. Май беше на една сватба… На някой от братовчедите ти.

— Трябва да е бил Кори, ако правилно си спомняш възрастта ми, а сигурно е така. След това мама не можеше да налага вето на избора ми на облекло.

— Тази я запълваш далеч по-добре от онази преди години.

— Пубертетът си каза думата и ето ме на. И ти добре запълваш дрехите си.

Калън носеше дънки и риза от шамбре, която подчертаваше сините му очи. Тази вечер не миришеше на коне, а на гора, което беше почти толкова хубаво.

— Преди Рори и останалите да са дошли искам да кажа, че оценявам, задето не си раздразнен или поне не го показваш. Нещата някак просто така се стекоха.

— Не се дразня. Харесвам всички, които ще дойдат. Не познавам много добре Челси, но ми се струва симпатична.

— Рори й е хвърлил око, а и тя на него също.

— Не я познавам добре, но все пак съм я виждал. Не ме изненадва, че Рори я е харесал.

— Понеже ми се струва, че Джесика и Чейс също се обикалят един друг, можем да смятаме това за тройна среща.

— Като познавам Чейс, обикалянето може да продължи пет или десет години.

— Мисля, че Джеси може да скъси времето, ако не изгуби интерес.

— Пожелавам й късмет — реши Калън. — А двамата с теб, Бо, май приключихме с обикалянето.

— Я, здрасти, Бо! От седмици не съм те виждала. — Сервитьорката се облегна на масата и бързо стисна Бодин по рамото. — Ще вечеряте. Чакате още хора, нали? Да ви оставя ли няколко менюта, за да… — Обърна се към Калън и хубаво го огледа. Очите й се изцъклиха. — Калън Скинър! Чух, че си се върнал, но не съм те виждала!

Наведе се и го целуна по устата.

— Добре дошъл у дома!

— Благодаря. Хубаво е да се върнеш. — Умът му отчаяно се ровеше из старите записки, за да напасне име към лицето.

— Тези дни ми се ще да чуя всичко за работата ти в киното. Трябва да е било впечатляващо. Кой да си помисли, докато се разкарвахме наоколо в стария ти пикап, че ще си имаш вземане-даване с филмови звезди? Срещал ли си Брад Пит?

— Не мога да кажа, че съм.

— Обзалагам се, че не знаеш, че Дарли се омъжи, нали, Калън? Вече не е Дарли Дженър, а Дарли Уц — намеси се Бодин.

— Също като картофения чипс — през смях потвърди Дарли. — Макар че ако имахме дял в това, нямаше да работя в „Раундъп“. Добре де, Лестър, боже мой! Виждам те. Говоря си със стар приятел, потрай малко.

Спря да мъмри нетърпеливия постоянен посетител и отново погледна Калън.

— Преди три години се оженихме и имаме дъщеричка.

— Честито, Дарли. Как е брат ти? Анди още ли е в армията?

— Да. Стана сержант. Много се гордеем с него.

— Поздрави го за службата като говориш с него.

— Можеш да се обзаложиш, че ще го направя. Трябва да се оправя с Лестър. А вие вижте менюто. Ще искате ли по още една бира като се върна?

— Ще изчакаме другите, Дарли, благодаря — каза Калън. — Благодаря и че ме спаси — обърна се той към Бодин, когато сервитьорката отиде при Лестър. — Не можех да се сетя коя е. Излизали сме веднъж-два пъти, но не се сещах коя е точно.

— Боядиса си косата от руса на червена, а я и къдри, докато не започне да подскача като заек. Не го казвам с лошо чувство, просто имам предвид, че не изглежда както на шестнайсет или седемнайсет. Съпругът й е Зули.

Калън си помисли за пожарникарите, които тренираха долу по пътя и се бореха с горските пожари през целия сезон.

— И на него трябва да благодаря за службата. — Потупа менюто. — Гладна ли си?

Тя облегна брадичка на ръката си и му се усмихна.

— Чакам да ми се изостри апетитът.

— Убиваш ме, Бодин.

— Скинър, още не съм започнала. О! — Изправи се и започна да маха. — Рори е. Май води Джесика и Челси. Не ми казвай, че Чейс се е отказал.

Калън се изправи, докато Рори водеше жените към масата.

— Настанихте ли се вече? — Рори махна към бирите, докато събличаше палтото си. — Имам поръчки за пиене, ще ги дам на бара.

— Настанихме се, да.

Калън кимна към Бодин.

— Всичко е наред.

— Само минутка — каза Рори.

— Ще дойда с теб. — Челси остави палтото си и тръгна с него.

— Не знаех, че мястото е толкова голямо. — Джесика се огледа, докато Калън й помагаше с палтото. — Може би е най-големият бар, който съм виждала.

— Има бира в изобилие — каза й Бодин. — Много местни марки. Виното е горе-долу.

— Значи добре че си избрах боровинкова маргарита. Започнах да се пристрастявам към нея. Можем да измислим някакъв туристически пакет с това място.

— Не и тази вечер. — Бодин я потупа по ръката. — Няма да говорим за работа в „Раундъп“.

— Добре.

— Ами Чейс?

— О, Рори, който настоя да ме вземе, каза… А, да. Чейс бил казал, че имало някои неща за довършване, така че да му поръчаме „Грийн флаш“ и специалния съботен сандвич, ако започнем преди да е дошъл. Какви са тези неща?

— Това е местна бира и биволски сандвич с бекон, сирене „Пепър Джак“ и сос с халапеньо — обясни Бодин. — Чейс е пристрастен към това. А ти как ще танцуваш с тези обувки?

Джесика погледна към червените си обувки на високи остри токчета.

— Много грациозно.

— Харесват ми. — Калън ги погледна с похотлива усмивка и намигна. — Как мина сватбата?

— Без засечки. Булката беше с дантели, було до раменете с ресни по краищата, бели ботуши и бяла шапка „Стетсън“ с кристална лента. Украсата беше, ами, натрапчиво западняшка: сребърни подкови, диви цветя в каубойски ботуши и шапки вместо вази. Още ботуши под формата на сватбени чаши, кърпи за врата вместо кърпи за хранене, тишлайфери от зебло. Фонданът на тортата наподобяваше волска кожа, а отгоре й имаше щастлива двойка, яхнала коне. Всъщност свърши работа.

— Не бих имал против да имам чаша с форма на ботуш — каза Калън.

— Е, ще видя дали има останали. — Докато говореше, погледна менюто. — Какви са тия „Крещящи начоси“?

— Зашеметяващи са — каза Бодин. — Трябва да си поръчаме.

— Не виждам салати.

За секунда или две Бодин само премигна, след което отметна глава назад и извика:

— Джеси, ти си тук за червено месо, лют сос, бира и музика. Заешко може и да има в менюто, но храна за зайци — не.

Усмихна се на Рори и Челси, които се върнаха с питиетата.

— Вземи си нещо за пиене. Така всичко става по-лесно. — При тези думи Бодин извика Дарли и поръча голяма порция „Крещящи начоси“.

Когато Чейс се появи, начосите се бяха превърнали в спомен, който Джесика се боеше, че лигавицата на стомаха й щеше да пази години наред, а вечерята вече беше поръчана.

— Съжалявам, трябваше да свърша някои неща.

— Пропусна начосите, а те са точно толкова велики, колкото ги помня. — Калън надигна чашата с бира. — Вечерята иде.

— Готов съм за нея.

Повечето столове край бара вече бяха заети, имаше няколко свободни маси. Хората се хранеха, пиеха и говореха, така че шумът се сливаше с музиката в бара.

Групата щеше да се качи на сцената след час, но танцьорите вече обикаляха дансинга. Големият квадрат беше на петна от безбройните разлети бири, а почти в средата имаше и друго петно — избледняла кръв от побой над жена, който според слуховете станал преди почти десет години.

Танцьорите се въртяха под три огромни полилея, направени от колела на фургони. Когато групата пристигне, главният барман — капитанът на кораба — щеше да намали ярката им светлина.

Калън може и да си беше представял различно вечерта, но в момента не можеше да намери и един-единствен недостатък, както си седеше на претъпканата маса, опрял лакти с приятелите си… и достатъчно близо до Бодин, за да вдишва аромата на косата й.

Навремето често беше посещавал подобни на „Раундъп“ места, където пиеше с приятели и флиртуваше с жени с благоуханни коси.

Но изобщо не изпитваше съмнение, че няма по-хубаво място от дома.

Нямаше значение за какво говореха, а в присъствието на Рори разговорът никога не секваше. Вместо това накрая се насочи към Калън и преживяванията му в Холивуд.

— Имаше си интересните моменти — каза той, когато Челси, леко ококорена, го запита дали е било вълнуващо и бляскаво. — Повечето време се занимавах с коне.

— Не е било кой знае какво — вметна Бодин. — Никога не е срещал Брад Пит.

— Така е — призна той.

Рори го посочи с пръст.

— Най-голяма актриса, която си срещал?

— Е, Чарлийз Терон.

Сега Рори се ококори.

— Цуни ме отзад. Срещнал си Чарлийз Терон?

— Да. „Който оцелее, ще разказва“. Филм на Сет Макфарлън. Забавен тип.

— Майната му на Макфарлън. Срещнал си Чарлийз Терон. Как е тя? Успя ли да я доближиш достатъчно, за да я докоснеш?

— Тя е красива, умна, интересна. Може и да съм я докоснал в цялата суматоха. Най-вече говорихме за коне. Бива я с тях.

— И преди Рори да е изпаднал в кома — намеси се Бодин, като лапна последната хапка от сандвича си, — най-големият актьор, когото си срещал?

— Лесна работа. Сам Елиът. Няма да го нарека красив, но е умен и интересен. И никога не съм срещал друг актьор, който да седи по-добре на кон.

— „Все още имам една здрава ръка, с която да те задържа“ — каза Чейс с емблематичния дрезгав глас.

— Това прозвуча точно като него. Откъде е? — попита Джесика.

— „Тумбстоун“. Върджил Ърп.

— Той ги умее много такива — обади се Рори. — Направи Вал Килмър, Чейс. Направи Док Холидей.

С полуусмивка Чейс сви рамене.

— Аз съм твоята боровинка — каза той с провлачен южняшки акцент.

— Какво е това? — не разбра Джесика.

Чейс я погледна.

— В най-общи линии, „аз съм твоят човек“.

Погледна настрани и надигна бирата си.

— Значи е романтичен идиом?

Рори изсумтя, а Чейс се обърна към нея.

— А, не ми се вярва Док да е имал романтични чувства към Уайът Ърп. Не си ли гледала „Тумбстоун“?

— Не. — Джесика срещна развеселените и шокирани погледи наоколо. — Ау, да не би да съм на път да бъда изхвърлена оттук?

— Трябва да гледаш филма — беше всичко, което Чейс успя да каже.

Когато всички от масата взеха да я разпитват кой уестърн е гледала и кой не е, тя се наслади на забавните имитации на Чейс — от Джон Уейн до Алън Рикман.

Колкото и приятно да беше, Джесика все пак изпита облекчение, когато групата зае мястото си на сцената сред аплодисменти и подвиквания. Инквизицията приключи.

Засвириха песен, която не й беше по-позната от цитатите от „Куигли в Австралия“.

— Ставаме — каза Рори, хвана Челси за ръката и я завъртя на дансинга.

— Казах, че ще те водя на танци. — Калън се изправи и протегна ръка към Бодин.

— Да видим колко те бива.

Оказа се, че е дяволски добър. Придържаше я елегантно, движеше се с нея и срещу нея като прелюдия на онова, което и двамата знаеха, че ще последва. Тя се смееше и се въртеше с лекота, когато той я пускаше, след което му даваше възможност да я усети, като притискаше гръб в него и се полюшваше.

— Научила си някои нови стъпки — каза й той в ухото.

Тя се обърна така, че устните им почти се докоснаха.

— И още знам.

Отново се завъртя, позволи му да я придърпа към себе си и обви ръка около шията му, докато напасваше стъпките си към неговите.

— Дяволски сигурно е. Какво си правила, докато ме нямаше, Бодин?

— Упражнявах се.

Джесика гледаше танцьорите от масата. Много тропане, въртене и както й се струваше, тичане. Бодин и Калън правеха всичко това, но добавяха и сексуален нюанс.

Никога не беше мислила, че кънтри танците могат да бъдат секси.

Когато второто парче последва веднага след първото, Чейс се окашля.

— Не съм много голям танцьор…

Тя се наведе към него.

— Тук ставаме квит, никога в живота си не съм танцувала подобен танц. Защо не ме научиш малко?

— Ъ… Мога да опитам. — Изправи се и я хвана за ръката. — След това сигурно ще ти трябва още едно питие.

— Ще рискувам. — Стигнаха дансинга, тя се обърна и сложи ръка на рамото му. — Така ли?

— Да, и… — Той сложи ръката си на кръста й. — Ние просто… Можеш ли да вървиш назад с тези обувки?

— Мога. Ето. — Пое инициативата, вдигна ръката му нагоре и се завъртя назад, а после към него. — Нямаш грижи.

— Вече си по-добра от мен.

Джесика се усмихна. Изглежда се движеха добре по дансинга.

— Мога да те науча, ако се наложи.

 

 

По времето, когато жените напълниха дансинга, за да танцуват на „Спаси кон, яхни каубой“, а Джесика учеше — или се опитваше да учи — първия си танц, Джолийн и Ванс Лъбък пътуваха към вкъщи.

Тази вечер бяха избягали от децата — нещо, което им се случваше извънредно рядко. Намерението им беше да се насладят на една спокойна вечеря — такава, за каквато едва си спомняха от преди появата на трите им деца под шест годинки — и филм без анимация или говорещи животни.

По пътя Джолийн се сети какво наистина би й се искало да прави през четирите скъпоценни часа, за които бяха наели детегледачка. Накара Ванс да свие по магистралата, после да отбие и да идат в хотел „Куолити Ин“.

Той не се възпротиви.

За пръв път от повече от година преживяха енергичен, буден и непрекъсван от нищо секс. Два пъти.

И после трети път, след като Ванс донесе храна от съседното заведение.

Понеже не им стигнаха силите и за четвърти път, се поглезиха с продължителен горещ душ, без някой да вика за мама и тате.

Пътуваха към вкъщи замечтани и замаяни и се заклеха да превърнат хотелския секс в редовно събитие.

— Ще положим повече старание. — Толкова спокойна, че се зачуди защо не се хлъзга от седалката, Джолийн се усмихна на бащата на децата си и си припомни основната причина, заради която се беше омъжила за него.

— Следващия път ще добавим и бутилка вино. — Ванс целуна ръката й.

— И секси бельо.

— О, миличка!

Тя се разсмя, след това въздъхна.

— Обичам децата, Ванс. Не мога да си представя живота без тях. Обаче, за бога, приятно е да прекараш няколко часа, без да си на първо място майка. Веднъж месечно. Можем да го правим всеки месец.

— Това е среща.

Той отново целуна ръката й, безкрайно влюбен в съпругата си. Забеляза сивата купчина отстрани на пътя и помисли, че е убито животно. Вече го беше подминал, когато мозъкът му регистрира онова, което очите му бяха видели.

— Ванс!

— Знам, знам. Чакай. — Удари спирачките и даде назад.

— Жена е. Кълна се, че е жена.

— Виждам я. Виждам. — Приближи колата до банкета. — Стой тук.

— Няма! — Джолийн изскочи в момента, в който той включи светлините. — За бога, Ванс, почти е замръзнала. Извади одеялото от пикапа.

— Звъня на 911.

— Първо дай одеялото. Има пулс. Жива е, скъпи, но замръзва. Не мога да кажа дали е ранена някъде. Има някои драскотини, доста гадни, и си е ударила главата, или пък някой я е ударил.

Подаде й одеялото и включи сигналните светлини.

— Звъня за линейка.

Джолийн се опита да стопли студените й ръце и погледна към съпруга си, осветен в червено от светлините.

— Кажи им да пратят и полиция.

Малко след полунощ Лъбък дадоха показания на полицая, а парамедиците откараха изпадналата в безсъзнание жена с линейката.

А Чейс караше Джесика към вкъщи. Идеята беше на Рори, помисли си тя, не защото мислеше за тях, а понеже — много ясно — искаше да получи шанс да се помотае с Челси.

— Предполагам, че ще затворят заведението. Брат ти и Челси.

— Рори не оставя забавление, докато не го извлекат оттам.

— Оценявам, че ме прибираш вкъщи. Не можех да продължа с тях.

— О, няма проблем. — Той я погледна. — Май си прекара хубаво.

— Прекарах си великолепно. Научих два танца, танцувах с мъж на име Спънки и ядох „Крещящи начоси“.

— Доста по-различно, отколкото на изток.

— Друга вселена е.

— Какво щеше да правиш там в такава вечер?

— Имаш предвид в Ню Йорк ли? — Джесика затвори очи и се замисли. — Вероятно щях да вечерям, може би нещо азиатско, с приятели от работата, след което да идем в клуб — вероятно техно, където мартинито струва колкото две поръчки за питиета за масата ни тази вечер. Щях да танцувам с абсолютно непознати, да се правя, че ме интересува какво работят или какви са им проблемите с бившите гаджета, след което щях да си взема такси до вкъщи.

— Какво е техно?

Напълно очарована чак до пулсиращите й пръсти на краката, тя му се усмихна.

— Електронна музика. Какво правиш вечер, ако не ходиш в „Раундъп“?

— О, ами аз не излизам много. Предпочитам филмите.

— Уестърни?

— Не само уестърни. Просто обичам филми. Преди няколко години ходих да видя Кал и присъствах на снимки. Не беше уестърн, за една жена, която се опитва да запази фермата си, след като съпругът й умира. „Четиринайсет акра“, така се казваше.

— Гледала съм го. Хубав е.

— Обичаш ли филмите? — запита той, като спря пред сградата й.

— Въпреки липсата на уестърни в списъка ми, обичам филмите.

— Трябва да гледаш „Тумбстоун“.

— Ще го направя.

Чейс отново я очарова, като слезе, заобиколи пикапа и й отвори вратата. Джесика се замисли дали да не му каже, че не е необходимо да я изпраща чак до вратата, но й се искаше той да го направи.

Бяха прекарали вечерта в танци, разговори и освен ако не го беше разчела грешно, във флиртуване.

Може и да беше жена с твърди и ясни правила относно прибирането у дома след нощ в клуба сама, но „Раундъп“ не беше клуб. А Чейс Лонгбоу не беше непознат.

— Ти подреди ли си вече всичко? — попита я той.

— Чейс, тук съм повече от шест месеца…

Отключи вратата и се обърна към него. Реши.

— Защо не влезеш и не видиш сам?

— О, не искам да те притеснявам.

Тя се надигна на пръсти и притисна устни към неговите. Понякога инициативата трябваше да се поеме от жената, помисли си тя, след което сграбчи ризата му и го дръпна вътре.

Отне му само десет секунди, за да спре да се срамува.

 

 

На път към вкъщи Бодин опъна ръце и завъртя раменете си.

— Беше чудесна идея, Скинър. Вечерята и танците бяха идеални.

— И други идеи имам.

— А аз се обзалагам, че също са чудесни. Трябва да завия тук, към курорта.

— Това е по-дългият път.

— Зависи накъде отиваме.

Калън знаеше къде иска да иде. При онези хубави чисти чаршафи заедно с нея, но все пак зави.

— Има нещо толкова красиво в мрака и тишината. Оттук завий наляво. Не знам как хората спят в града, с всичките онези светлини и шумове.

— И в това си има чар.

Заинтригувана, тя се обърна към него.

— Ще се върнеш ли някога там?

— Не обичам да казвам „никога“, но с нищо не ме влече. Предполагам, че са ми липсвали мракът и тишината.

— Имаме достатъчно от тях. Сега намали и поеми по следващия ляв завой.

— Това не е пътят, Бо.

— Не, не е път. Вила е. И виж тук. — Извади ключ и го вдигна. — Я, какво имам.

Той погледна ключа, после и нея.

— Ти си умна и интересна жена.

— Няма как да съм по-съгласна.

Калън поиска да заобиколи, за да й отвори вратата, но тя не му даде възможност. Хвана ръката й и двамата тръгнаха по чакъла, след което се качиха по стълбите до верандата.

— Бях достатъчно умна, за да взема малко храна и напитки, в случай че ни се прииска, както и кафе за сутринта, ако решим да поостанем.

— Все по-интересна ставаш.

Тя отключи вратата и включи осветлението в къщата.

— Искаш ли да те разведа? — Остави ключа настрани, а после съблече палтото си. — Можем да започнем от спалнята.

Той тръгна с нея.

— Във ваканционно селище „Бодин“ предлагаме провинциален лукс. Гореща вана, още една вана за релаксация, душ с различни програми, луксозни чаршафи.

Въпросните чаршафи бяха върху леглото, вече оправено за през нощта и с лице към прозореца, който със сигурност предлагаше красиви гледки през деня.

Само че точно сега беше по-заинтригуван от гледката пред него.

— Пълна кухня, която с удоволствие сме заредили според желанието на гостите, камина с дърва, плазмен телевизор и всичко останало, което можем да предложим, за да направим престоя ви забележителен. А за да стане още по-забележителен, като начало можеш да ми свалиш тази рокля.

— Хубава рокля. Цяла вечер си мисля да я сваля.

— Нищо не те спира.

Той застана до нея, взе лицето й в ръцете си и положи устни върху нейните. Целувката първоначално беше съвсем нежна, после страстна, когато ръцете й го стиснаха за бедрата.

Също както и на дансинга, той я завъртя и я накара да се смее. Притисна устни към рамото й и дръпна надолу ципа на роклята на гърба й.

Гладък, строен гръб, разделен от тънка линия среднощно синьо.

Тя изу ботите си, докато роклята се плъзгаше надолу.

Стройна, слаба, с нежни извивки, загадъчни сенки по тесните бедра.

— О, я се виж.

— Това ли искаше?

— Не съвсем, но след минута ще стане точно така. — Той прокара връхчетата на пръстите си през гърдите й и я почувства как потръпва. — Да, определено си се разхубавила.

— Ще трябва да се поогледам.

Тя разкопча ризата му и прокара на свой ред пръсти по кожата му.

— Поддържаш се във форма.

— Правя каквото мога.

За да провери сама, Бодин съблече ризата му.

— Е… — Притисна длани към стегнатите му гърди. — Я се виж. Навремето човек можеше да ти преброи ребрата от половин километър.

Изгледа го с дяволита усмивка и разкопча колана му.

— Бодин…

Докато разкопчаваше дънките му, той я придърпа до себе си, впи устни в нейните и почувства, че ще се пръсне, когато обви ръце около шията й, а краката й се увиха около него.

Заедно се озоваха в леглото.

Горещи тела и хладни чаршафи. Ръцете й бяха върху гърба му, после се спуснаха надолу.

Той изрита ботушите си и ги остави да се строполят на пода. Помогна й да събуе дънките му.

Тя притисна устни към неговите, докато Калън не почувства, че желанието го заслепява.

Опита се да възстанови дишането си и да си върне контрола.

— Мисля, че любовната игра продължи прекалено.

Нетърпеливи ръце се заровиха в боксерките му.

— Да си дойдем на думата, Скинър. Сега. О, боже, сега.

Ръцете му не бяха съвсем уверени, когато сваляха бикините и разкопчаваха сутиена й, за да вкуси прекрасните й гърди. Искаше тя да копнее точно като него, само още една минута да я накара да страда.

След това беше в нея и можеше да се закълне, че светът се разтресе.

Тя извика, стисна бедрата му, пръстите й се впиха и го умоляваха да действа по-бързо, докато се извиваше под него.

Наложи му се да хване ръцете й и да ги задържи, инак щяха да свършат още преди да са започнали.

— Само минутка — успя да каже той. — Само минутка.

— Ако спреш, ще те убия.

— Няма да спра. Не мога. Боже. Бодин. — Устните му се спуснаха по шията й и по гърдите й.

— Не мога… — Бодин усети как напрежението нараства в нея, без да може да го контролира, как се надига като буря от тъмно удоволствие. — Не мога.

— Давай. Ще те следвам.

Изригна — могъщо, горещо, пулсиращо, след което тя се отпусна зашеметена.

— Боже Господи… Не мога да дишам.

— Дишаш си — прошепна той и започна отново.

Сега той зададе темпото и силата. Замаяна като в делириум тя слушаше ритмичното потупване на телата им, видя очите му като буреносни облаци — тъмносиви със зелени оттенъци.

Той беше бурята вътре в нея.

И когато бурята се разрази, тя се остави да бъде пометена.