Нора Робъртс
Завръщане към залеза (14)

13.

Информацията, откровените клюки, потайните инсинуации и дивите спекулации дадоха плодове по целия път от ранчото до ваканционното селище. Независимо колко сочни бяха плодовете, човек винаги можеше да изстиска малко сок.

Понеже Бодин не беше сигурна колко голям и зрял бе плодът, на който се натъкна през онзи ден, почувства, че задачата й е да разбере.

Имаше две причини да почука на вратата на хижата след вечеря.

Предпочете да го направи след работа — нещо, което й се струваше и важно, и честно.

Той й извика да влиза.

Завари го на дивана с лаптоп в скута, да лентяйства с бира на масата до себе си, а по телевизията вървеше баскетболен мач.

Забеляза, че бе успял да хване малко от зимното слънце, когато лампата освети няколко по-светли кичура в косата му с цвят на еленова козина.

— Хей…

Той продължи да трака по клавиатурата — не с два пръста като баща й и Чейс, а компетентно, като служител в офис.

Къде се беше научил така?

— Вземи си бира и стол — подкани я той.

— Ще прескоча бирата. — Обаче си взе стол.

— Дай ми секунда, трябва само да… Добре, това трябва да проработи.

Изчака го да запамети файла си и да остави компютъра настрани. Изглеждаше спокоен и отпуснат, помисли си тя, а може би и малко неугледен, което винаги я беше привличало по странен начин.

Можеше да разбере привличането, дори и това, че е отпуснат, но проклета да бе, ако можеше да схване спокойствието му.

Той протегна крака и ги вдигна с ботушите си на масичката за кафе.

— Как е?

— Всъщност аз исках да те питам същото.

Той кимна и надигна бирата си.

— Не мога да се оплача. Получих предварителните резервации за идните седмици и графикът ми е готов. Уредих и смените на конете. Получил съм и таблиците ти с разходите. Предполагам, че ще се вдигнат, заедно с увеличаването на резервациите през пролетта. И искам да поговорим за подмяната на някои неща. В момента, когато имаме време, правим инвентаризация.

Калън беше научил много повече неща от боравенето с клавиатурата.

— Прати ми бележка, когато си готов. А като те питах „как е“, имах предвид в по-личен план.

Той надигна вежди.

— Ами пак не мога да се оплача.

— Объркана съм защо не можеш да се оплачеш, че Гарет Клинтък е идвал пак при теб. При това, докато си бил на работа. Мисля, че това си заслужава оплакването.

Той сви рамене и отпи от бирата, но Бодин забеляза как в очите му проблясва раздразнение.

— Може би защото Клинтък не ме притеснява.

Заинтригувана и объркана, Бодин кръстоса крака.

— Станал си ужасно благо копеле, Скинър, ако това е истина. Дошъл е в развлекателния център, докато си работил, и те е обвинил в убийство.

— Не с толкова много думи.

Бодин знаеше как да сдържа собственото си раздразнение, за да стигне до най-важното.

— Защо не ми кажеш въпросните думи, за да не ми се налага да слушам вариациите им, които достигат до мен чрез други източници?

— На първо място Изи не е трябвало да ти казва нищо.

— Категорично не съм съгласна, но всъщност не го е направил. Казал нещо на Бен — ако съм проследила правилно веригата на слуховете — след като Бен видял Клинтък да пристига, после му се сторило, че спорите, после видял Клинтък да си тръгва, разхвърляйки чакъл. След това питал Изи за станалото, разбрал някои подробности, споделил ги с други и така нататък, докато цялата изчанчена версия не достигна до мен.

Искаше да се успокои — чувстваше се раздразнена, а Калън продължаваше да се протяга, да не казва нищо и да изглежда лъчезарно спокоен.

— Не обичам до мен да се разпространяват слухове, Скинър. Особено като става въпрос за такова подстрекателство. Трябваше да дойдеш при мен.

Той кимна замислено и сви рамене.

— Не го виждам така. Беше лично и аз се оправих. Нямаше нищо общо с работата, с теб или с курорта.

— Пак ти казвам, че станалото е по време на работа, в границите на курорта. — Вдигна ръка преди той да е успял да каже нещо. — Имам пълното право да се оплача на шерифа, че някой от подчинените му заплашва някой от хората ни в рамките на собствеността ни. Не ми пука, че не го виждаш така, защото точно така стоят проклетите неща. Ако ще си седиш там и ще ми разправяш, че не е намесил Бодин или Лонгбоу, поне като инсинуация, ще те нарека лъжец.

Най-после благостта се стопи. Калън рязко се изправи и тръгна да снове из тясното пространство. Този път тя изви вежди и зачака. Явно вече отнемаше повече време от преди, за да го ядоса, но все пак можеше да разпознае надигащия се гняв.

Щеше да изчака и да види.

— Адски добре знаеш, Бо, адски добре знаеш, че историята с Клинтък е започнала много преди това. Сега просто използва станалото като извинение да ме подхване. Няма да му създавам удобства и проклет да бъда, ако започна да търча при теб всеки път, като ми се изпречи. Майната му на всичко, майната му и на него. Така стоят нещата.

Тя се усмихна с цялата сладост на ягодово парфе.

— Я виж ти, Калън, значи в крайна сметка не си бил толкова благ.

— Искам да те видя колко блага ще си ти, когато някой задник те обвини в убийството на две жени.

— Точно това имах предвид, така че по тази точка сме съгласни. Шериф Тейт го предупреди за теб, ясно и категорично. Той обаче не го е послушал и както виждам, е проявил самоинициативата да дойде при теб на работа и да те разпита пред друг от работниците, който ти е подчинен. Мисля, че шерифът няма да е щастлив да чуе това.

— Това не е твоя работа. — Обърна се към нея, сините му очи горяха в пламъци. — Не ти е работа да тичаш при Тейт, нито е моя да тичам при теб.

— Значи под благостта се криели характер и невъздържаност. Няма да ида при шерифа заради това — раснала съм около мъже, работила съм с тях, живея с тях и разбирам, може би дори ценя как подобна постъпка се предава в мъжкия мозък като обида за големите ви топки, обаче…

— Няма нищо общо с… Добре де. — Беше го хванала, а той не беше лъжец. — Добре, това е само част от цялото. Останалото е точно както го казах. Това е и винаги е било между мен и Клинтък.

— Което отново опира до големите могъщи топки, което не го казвам като обида към вида ти, Скинър, а просто като факт. Така че няма да ида при Тейт, но ще кажа какво знам и какво мисля, а шерифът трябва да чуе за това и да ме пита.

Може думите й да го вбесиха… и топките да го засърбяха, но той не можеше разумно да оспори нищо от казаното. Така че отново се отпусна на дивана.

— Добре, така е честно.

— И те моля и като управител на курорта, и като приятелка да ми кажеш, ако Клинтък отново те навести. Трябва да знам какво се случва на моя територия и знам, че колкото и да си ядосан, ще ме разбереш.

Калън отпи глътка бира.

— Дяволски добра си в това.

— Изключително съм добра в това. Моля те да ми се довериш и да спреш да проявяваш глупавата мъжкарска гордост, да разбереш, че като ми казваш за идиотските му заплахи не е като да тичаш при някоя жена. Ако онзи пак дойде, ме информирай, за да не се налага да дочувам откъслечни слухове, които обикалят из курорта или ранчото, а аз ще те оставя да се оправяш по твоя си начин.

— „Изключително“ вероятно е слаба дума. — Той въздъхна. — Можеш да си толкова дяволски разумна, че не мога да поддържам гледната си точка, без да изглеждам глупак.

— Нито си глупак, Скинър, нито някога си бил. — Наведе се и леко го сръчка по крака. — И доколкото съм видяла, ти пък си изключително и дяволски добър при справянето със задниците. И така, имаме ли сделка?

— Да, да, да. — Почувства се свободен от гнева. — Боже, как ме ядоса тоя. Да ме преследва, да ме обижда… и останалите от вас, беше права за това. Да прави всичко възможно, за да ме провокира да го ударя.

— Имаше време, когато щеше да го направиш и то при далеч по-слаба провокация. Кога се научи да прикриваш всеизвестния си нрав с благост?

Той се замисли колко близо беше стигнал — може би му бяха трябвали само още пет секунди, за да го удари.

— Ако човек не научи някои неща, то той само си губи времето. Какво хубаво описание на Гарет Клинтък. Тоя кучи син нищо не е научил. Просто се е сдобил със значка, зад която да се крие, като тормози хората.

Калън се намръщи на бирата си и премести поглед към Бодин.

— Искам да добавя още нещо към сделката.

— Но вече я сключихме.

— Не сме си стиснали ръцете.

Бодин завъртя очи.

— И какво ще е това нещо?

— Ако започне да тормози теб или семейството ти заради мен, да ми кажеш.

Бодин отново се наведе и протегна ръка.

— Никакъв проблем.

Стиснаха си ръцете. Калън се облегна.

— Ще ти призная нещо. От сума време ме гложди. Просто не мога да си го избия от главата. Защото какъвто и да е Клинтък, имам чувството, че той вярва, че може да съм го направил. Той наистина го вярва.

Бодин понечи да не се съгласи, но размисли.

— Може и да си прав. Той те мрази и винаги те е мразил. Чувствата му са нерационални и искрени, така че трябва да вярва в най-лошото, когато става дума за теб. А той никак не те познава. Всеки, който те познава, не би го повярвал.

— Може би, но беше толкова настоятелен, че Изи се почувства задължен да застане в моя защита и да ме покрие за времето, при това не съвсем правдиво. И това също не е добре.

— Предполагам, че и Бен би направил същото.

— Може би. — Намръщи се на бирата си. — Да, по дяволите, щеше. Това пак не е хубаво.

Той я изгледа, тя също се втренчи в него. Беше разплела плитката си и косата й висеше свободно, леко начупена, черно мастило върху раменете й.

Също толкова черните й мигли подсилваха зелените й очи. В тях той прочете разбиране, съчувствие, нямаше я оная безкомпромисност, която струеше от тях, когато започнаха разговора.

— Ще приема, че вече съм разрешил този проблем с теб. Мисля, че вече не ме гложди толкова.

— Ти си част от семейството, Калън.

— Може би, но вече не гледам на теб като на моя сестра.

Тя се подсмихна.

— Никога не си гледал на мен като на сестра.

— За мен ти беше малката сестра на най-добрия ми приятел. Все същото е. Обаче сега, като те погледна, не мога да възприема нещата така. В Калифорния познавах един каубой. Никога не съм познавал друг, който така да разбира конете. Често казвах, че сигурно в предишния си живот е бил кон. Обичаше конете, хубавото уиски и мъжката компания. Казваше ми: „Скинър, онова, за което жадувам, е жена“.

Бодин отново се засмя и Калън се усмихна.

— Точните му думи. Е, намери си и се погрижи за жаждата си до следващия път, когато не го засърбя.

Тя видя и оцени простата логика и действие на метода.

— Ти така ли се оправяш като те засърби?

— Мъжът трябва да взима под внимание големите си мощни топки.

Това я накара да избухне в смях.

— Върна ми го. Точка за теб.

— Тъй и тъй съм в настроение да съм откровен, работата е, че откакто съм се върнал, жадувам за жена.

Видя как веждите й се извиха, а на красивите й устни се появи лека усмивка.

— Обаче цялата ми жажда е за теб. — Усмивката й се стопи. — И колкото и да си припомням, че ти си сестрата на най-добрия приятел, който някога съм имал и ще имам, тя никак не се притъпява.

Най-различни чувства пламнаха у нея. Прищя й се да беше приела бирата.

— Това е смело признание.

— Е, ти сама каза, че не съм лъжец. Искам да си моя, Бодин. Ще го постигна преди да е изтекло много време.

— Преодолях увлечението си, Калън.

— Мисля, че и двамата знаем, че сме преодолели юношеските си увлечения. И ти не си лъжкиня.

— Разбирам гледната ти точка и може да ми хареса да бъда твоя само за да разбера какво е чувството. Ако трябва човек да е честен, сексът е повече от достатъчен.

Той се засмя и допи бирата си.

— Ако мислиш така, значи никога не си правила истински секс. Нямам търпение да променя това.

— Адски високо си вдигаш летвата, обаче… Имам и друга причина да дойда и да говоря с теб тази вечер.

— Искаш да ме уволниш, а аз ти показвам колко високо над онази летва мога да скоча?

— Не. Не, точно обратното. Днес се чух с Ейб.

— Как е Еда?

— Добре е. Взема уроци по… не е кунгфу, а… — Докато търсеше името, Бодин направи плавно движение с ръце.

— Тай чи?

— Това е! И йога, и според Ейб е наполовина вегетарианка. Не мога да си го представя.

— Щом върши работа… — каза Калън.

— Изглежда е така. Обаче тя… всъщност и двамата са се уплашили. Говорили са много, преценявали са. Ще се преместят по-близо до дъщеря си, до Боузман. Няма да се връщат, Калън.

— По дяволите. Ще ми трябва още една бира. — Той бавно се изправи. — Сигурна ли си, че не искаш?

— Точно сега не. Каза, че ще се върне и ще ми даде повече време, ще помогне с обучението на заместника му, ако се налага. Но предположи, че ако ти си тук, няма да е нужно. Работата е твоя, ако я искаш, а ако не, ще те помоля да останеш като управител за достатъчно дълго, докато намерим някой друг. Като един от собствениците и като управител на ваканционното селище „Бодин“ бих предпочела ти да поемеш работата.

Той се върна и остави бирата. Бодин не се изненада, когато я издърпа от стола.

Зачуди се дали ще го изненада, ако сграбчи косата му и атакува устните му.

Жадуване? Глупости, помисли си тя. Това беше глад, дълбок, жесток глад и постоянната болка я беше държала на ръба от мига, в който преди няколко месеца беше влязла в кухнята и го бе видяла да омайва Клементайн.

Нямаше защо да има смисъл, нито пък да е умно. Просто трябваше да бъде.

Тя му се нахвърли, съвършена буря от сласт и сила, мълнии, които просветваха и изгаряха, и осветяваха еротичните образи на преплетени трескави тела. Атакува отвъд онова, за което го бяха подготвили объркването и инстинктите му. Разбърка теченията, заплаши с наводнение и всичко това само с една-единствена и настоятелна целувка.

Макар Калън да проклинаше нея, себе си и цялата деликатна ситуация, той се отдръпна. Тя награби ризата му и изгарящият й поглед ясно му каза, че все още не е приключила.

Нито пък аз, помисли си той. Без да отделя поглед от нейния, успя да се освободи от хватката й.

Тя бързо отпусна ръката си и той не успя да прочете смесицата от чувства по лицето й. Шокът, обидата, разочарованието идваха и си отиваха.

— Ти… — Бодин млъкна и си пое дълбок дъх. Сега Калън видя презрение и надменност. — Не е възможно да вярваш, че бих използвала секса, за да те склоня да останеш като управител на конната база.

— Бодин, като добра ездачка знаеш, че ще си натъртиш задника, ако паднеш толкова високо от коня. Сега просто… — Вдигна ръка и й направи знак да се отдръпне. Той също направи крачка назад.

Очите й за миг се присвиха, после засияха. О, толкова лукаво, забеляза той. Устните й се извиха.

— Добре. — Калън не можеше да си обясни защо самодоволството на лицето й го караше да я желае още повече. — Имам си ограничения, а точно сега направих цяла стъпка извън тях. Така че нека просто… — Млъкна отново и направи знак с ръка. — Нека засега да се държим на разстояние.

— Ти започна.

— Може би, а може би не съм преценил… някои възможности. Ще трябва да помисля, а докато го правя, ще трябва да говоря с Чейс, понеже той е човекът, който ме нае.

— Добре. А в разговора ще включиш ли и въпросните възможности?

Ето ти заплетено положение. Но човек не биваше да подвежда най-добрия си приятел.

— Най-вероятно.

— Е, това ще си зависи от теб, но ти напомням, а също и на него, че не ми трябва разрешението му кого да вкарам в леглото си.

В друг случай той щеше да оцени прямотата, но точно в момента тънкият ръб, на който едва стоеше, се разлюля.

— Не става въпрос за разрешение. Сега имам нуждата ти да… — Посочи вратата. Когато тя наклони глава и повдигна вежди, Калън пъхна ръце в джобовете си. Ръце, които наистина искаха да я сграбчат и да изтрият самодоволното изражение от лицето й. — Върви си, Бо, преди да съм преминал границата и с двата си крака.

— Добре. Ще се радвам, ако ми кажеш тези дни за работата. — Отвори вратата и застана на студения вятър, който се изви около нея. Светлините на двора я обляха и гледката стана още по-мистична.

— Ще ти кажа, че независимо дали ще приемеш работата, ще те имам. Наумила съм си го.

Проклетият ръб взе да се рони под краката му.

— Отивай си, Бодин.

Тя го остави със смях, за който той знаеше, че ще го държи буден с часове през нощта. Седна и взе бирата си. Не беше сигурен дали се чувства като глупак, или като праведен мъж.

Само дето в момента не виждаше голяма разлика между двете.

 

 

Калън намираше люшкането между да и не за проява на страх, а понеже и двата отговора щяха да зависят от онова, което Чейс щеше да каже, той подходи право на въпроса.

Преди изгрев завари Чейс с няколко работници, които водеха конете от конюшнята към външното ограждение.

— Добро утро, Кал. — Чейс леко плесна дорестия скопец по хълбока, за да го накара да мине през отворената врата. — Получих предложението за смяната на конете, но днес ще задържа Бийнс. Май има инфекция на дясното око, така че искам ветеринарят да го види. Нали нямаш нищо против вместо него да вземеш Кочайз?

— Разбира се. Имаш ли минутка?

— Имам достатъчно. — Понеже усети, че Калън иска разговор насаме, Чейс излезе от външното ограждение. — Днес ще скопяваме телета.

— Няма да кажа, че ще ми липсва.

Когато Чейс реши, че са се отдалечили достатъчно, за да не го чуе никой, спря.

— Предполага се, че днес температурата ще се качи до четири градуса. Поне на останалите от нас няма да им измръзнат топките, докато превръщаме малките бичета във волове.

— Бих могъл да тръгна по къси ръкави.

— Чух, че Ейб може и да не се върне.

— Бодин каза, че е сигурно. — Дъхът на Калън излезе на пара. — Бих казал, че инфарктът, колкото и да е слаб, не е незначителен за претърпелия го, това е тревожен сигнал. Предполагам, че не е изненада за никого, че са решили да се пенсионират.

— Ще липсват на всички. Двамата са тук още преди създаването на курорта. Не бих се изненадал, ако Бодин ти предложи да заемеш за постоянно мястото на Ейб.

— Тя го направи.

— Ще приемеш ли?

— Няма да се съглася, докато не чуя и твоето мнение.

— Не зависи от мен, Кал.

— О, глупости. Къде отидох, когато разбрах, че е време да се върна? — настоя Калън. — Ти ме взе, дори ремонтира хижата.

Привикнал на избухванията му, Чейс посрещна думите му както обикновено. С равнодушие.

— Направих го заради приятелството ни, всеки щеше да постъпи така. Ти си истинско съкровище, Кал, най-добрият коняр, когото познавам. Баща ми би казал същото. Всички знаем, че би могъл да отидеш навсякъде.

— Не ща да ходя навсякъде. Мястото ми е тук.

— Ами ето ти на. — Чейс почувства, че изгревът наближава и погледна небето, където няколко звезди премигнаха, преди да угаснат. — Мога да се боря с Бо за теб, може дори да спечеля, макар че Бог ми е свидетел, тя е свиреп и мръсен играч. Помниш ли, когато трябваше да я разтървем с Бъд Пейнджър? Бъд беше с година по-голям от нея, с пет кила по-тежък, а тя го повали в калта и го накара да реве за майка си.

— Спомням си. Хвана ме за пищяла, докато я дърпахме от Бъд. Два дена куцах. Не искам да съм причина за спор между теб и Бо.

— Не си. Мога да се боря с нея, но курортът е част от цялото, така че е все едно, нали така? И освен всичко това, важното е какво искаш ти, Кал. Колкото и мръсно да се бие тя, би ти казала същото. И предполагам, че вече го е направила.

— Дойдох тук, за да работя за теб, Чейс.

— Дойде, за да работиш за ранчото Бодин, а ваканционното селище е част от него.

Дългата нощ отстъпваше мястото си на деня, небето просветляваше, вятърът леко се усили. Конете цвилеха, кравите мучаха, тропотът на ботушите на мъжете подсказваше, че работният ден вече е започнал.

— Харесвам това място. — Калън си пое дълбоко дъх. — Обичам го почти толкова, колкото и ти. Да напусна беше едно от най-трудните неща, които някога съм правил. Трябваше да го направя или никога нямаше да стане нищо от мен.

Чейс познаваше приятеля си, запази мълчание и изчака Калън да продължи.

— Обичам курорта. Дяволски се възхищавам на онова, което сте постигнали. Прозорливостта на Бодин и Лонгбоу е нещо възхитително. Знам, че мога да съм ти от помощ тук в ранчото, знам, че можеш да ме използваш тук и може би мога да поема малко товар от теб и Сам. В курорта…

Помълча още минута, докато си събере мислите.

— Мисля, че мога да допринеса за развитието му. Виждам как мога да го направя.

— Ами значи трябва да го направиш. Доколкото разбирам, ти това искаш, а тук те задържа само това, че се чувстваш задължен. Няма нужда от подобно нещо. Ако ни трябваш за нещо тук, можем да го измислим. И не се чувствай зле, че най-вероятно ще се наложи да наемем двама през идния месец, за да те заместят.

Калън усети как напрежението го напуска.

— Трима ще е по-добре.

— Не си чак толкова добър. Разбери се с Бо, отделяй ми по няколко часа тук както досега, докато не наемем хората, и сме квит.

— Да. — Напрежението отново се върна. — Що се отнася до Бодин… — Калън се завъртя, погледна на изток и зачака слънцето да изгрее. — Аз… ние… — поправи се, предвид станалото предната вечер. — Между нас има нещо… — Потърка брадичката си, тая сутрин не си беше направил труда да се обръсне. — Нещо доста емоционално.

— Какво нещо?

Калън погледна приятеля си и видя, че е объркан.

— Винаги схващаш бавно, когато става въпрос за романтичната и сексуална динамика на хората, Лонгбоу. Като дървено блокче, покрито с цимент си.

— Имам си повече неща за мислене от… — И внезапно го осени, все едно дървеното блокче на Калън го беше ударило между очите. — Какво?

— Между мен и Бо има взаимен интерес и привличане.

— Какво? — повтори Чейс и направи крачка назад, все едно тялото му се съвземаше от удара. — Ти… ти… със сестра ми?

— Не още, но само заради героичното ми самообладание досега, както и заради представата ми как казваш „сестра ми“ точно по този начин.

— Че ти никога не си я заглеждал… — започна Чейс, след което премисли. — Нали?

— За бога, Чейс, тя беше още дете, когато заминах. Почти дете. — Към напрежението се прибави и неприятен сърбеж. — Е, може и да съм я погледнал веднъж-дваж. Но само защото, дявол да го вземе, тя винаги е била хубава и предполагам, че беше започнала да разцъфтява по времето, когато напуснах. Никога нищо не съм предприел. Никога не съм мислил да предприема нещо. Сега обаче тя вече не е дете. И е…

Като брат на брата, напомни си Калън. Дори между тях да стоеше сестра.

— Тя е умна. Винаги е била, но сега вече умът й направо реже. Начинът, по който ръководи това място… Тя е умна и коварна, и така следи нещата, че всеки, който работи при нея, се справя добре и е доволен от работата си. Това изисква талант. Възхищавам й се.

— Значи онова „нещо“ се е появило заради ума й и заради управленските й умения?

Чейс не прибягваше често до сарказма, но когато го правеше, удряше в целта.

— Те вървят в комплект с останалото. Тя е красива. — Калън въздъхна. — Не знам кога се е превърнала от хубавица в красавица и може би ако бях тук през цялото време, това нямаше да ме порази като мълния. Имам чувства към нея — още не съм съвсем сигурен докъде ще стигнат, но е съвсем ясно, че ще разберем. Не можех да го направя зад гърба ти или без да ти го кажа направо.

— Седиш тук и ми казваш направо, че планираш да правиш секс със сестра ми?

— Ще го кажа така. Предвид че не искам нещата да стават зад гърба ти, включително и предложението за работа, изпитвам немалко срам да ти призная, че снощи ми се наложи да я изгоня от хижата. Тя направо ме срази.

— Какво, ударила ли те е?

Калън се смя толкова, че чак се преви и притисна ръце към бедрата си.

— Ето че пак схващаш бавно. Как въобще успяваш да се оправяш в леглото?

— Целуни ме отзад, господин Холивуд. И внимавай, като споменаваш леглото и сестра ми в едно изречение.

Калън си пое въздух и отново опита.

— Тя си тръгна, обаче ми каза, че независимо дали ще приема работата, тя била решена да ме преследва… в по-личен план. Предполагам, че ще мога да се боря с нея, ако си твърдо против. Мисля, че накрая тя ще победи, но поне няма да съм се дал без бой.

Чейс заби поглед в хълмовете, към планините, които започваха да се очертават с идването на деня.

— Не очаквах да водя такъв разговор, когато се събудих сутринта.

— Да, имам предимство, понеже прекарах по-голямата част от нощта като мислих за разговора. Когато не мислех за нея. Тя знаеше, че ще го направя. Коварна е. Нали го казах вече? Тя е от коварните жени. Харесвам я.

Чейс стоеше объркан, разсъждаваше и преценяваше, докато първите червени отблясъци обагряха източните върхове.

— Тя е зряла жена, която сама прави избора си. Ако изборът й е… Предпочитам да не си представям подробностите. Ще кажа, че те обичам като брат, а има моменти, когато Рори ме вбесява толкова, че те харесвам повече от брата, който родителите ми са ми дали. Живота си бих поверил на теб, никакви колебания нямам. Казвам ти, че ако я нараниш, ще ти сритам задника и то по-силно, отколкото Бо нарита Бъд.

— Така е честно.

След като се разбраха, двамата постояха още малко, загледани в слънцето, което бавно се изкачваше в пурпурното небе.